Проституцията у нас трябвало да се узакони

„За да намериш проститутка или сводник посред бял ден на центъра на Сандански, не е нужно да си супердетектив”. Така започва статия, публикувана във в. Политика през декември 2005 г.

"Всички признават, че секстуризмът в Югоизточна България го има, но няма нито едно дело, с което да е доказан", заявява, председателят на районния съд в Петрич, г-н Иво Харамлийски.

Но вместо да се водят дела, или да се вземат мерки, други предпочитат проституцията у нас да бъде узаконена.

“Закон за проституцията трябва да има и това е просто крещящо”. Това заяви днес председателят на Сдружението на хотелиерите в Сандански Илия Пасков по БНР в отговор на обвиненията, че Сандански се издържа от гръцките туристи, на които се предлагат секс услуги.

„Чакаме Народното събрание да узрее и да направи такъв закон”, уточнява г-н Пасков, цитиран от агенция Фокус.

На същото мнение е и председателят на парламентарната комисия по въпросите на младежта и спорта, г-н Светослав Спасов, депутат от НДСВ.

„Има две тези по въпроса за проституцията – или трябва да се разработи закон, или трябва да бъде превърната в престъпление. Според мен трябва да бъде узаконена”, заявява г-н Спасов за БНР. Според него „едно такова” узаконяване би поставило под контрол тези жени, не би ги увеличило.

„Голям процент от жените, които проституират са под 18-годишна възраст, това е голям проблем на нашето общество. Трябва да мислим за превенция още в училище”, смята още депутатът.

Проституцията е неморално, антиобществено явление. Без да наказва самата проституция, НК предвижда деяния, свързани с нея, които обявява за престъпления – склоняване към проституция, системно предоставяне на помещение, отвличане на лице от женски пол и използването му за проституционна дейност, сводничество. Деяние, състоящо се от участието в сексуален акт или осъществяването на друго сексуално действие, в замяна на пари или други облаги (например храна, облекло, подслон, по-добро отношение и т.н.).

Според чл. 11, ал. 3 от Закона за закрила на детето всяко дете има право на закрила срещу използване за просия, проституция, разпространяване на порнографски материали и получаване на неправомерни материални доходи, както и срещу сексуално насилие.

Остава да видим какво ще решат депутати и магистрати и чии интереси ще защитава подобен закон – на непълнолетните, на проститутките, на общественото здраве, на хотелиерите, на бизнеса…?!

Няколко други примера:

През 2001 г. Румънската православна църква се противопостави на евентуално узаконяване на проституцията. "То ще превърне държавата в "сводник" – заяви говорителят на църквата Костел Стойка, цитиран от АФП. Според него Православната църква никога няма да се съгласи с „легализирането на греха".

През 2003 г. Гръцката православна църква обвинява градските власти в Атина, че искат да увеличат броя на разрешителните за публични домове преди олимпийските игри през 2004 г. Светият синод на църквата изрази "изненада и тревога" във връзка с петицията на общинския съвет на Атина, призоваваща правителството да преразгледа наредбите за проституцията в столицата.

През 2004 г. Руската православна църква приема десет „бизнес” заповеди. В текста, изготвен по подобие на десетте божи заповеди, се потвърждава правото на частна собственост, но в същото време се набляга на социалната отговорност на бизнес средите. Според този документ: „В икономиката няма място за корумпирани и други престъпници. Посочва се, че лица и структури, извършили престъпления и особено в корупция, не трябва да се приемат за делови партньори. Нравствено отговорният бизнес не може да има нищо общо с търговията с хора, проституция, порнография, медицинско и духовно шарлатанство, незаконна търговия с оръжие и наркотици, политически и религиозен екстремизъм.”