Религиозната свобода у нас според годишния доклад на Българския хелзинкски комитет

Българският хелзинкски комитет представи днес своя годишен доклад „Правата на човека в България през 2012 г.“. Една от сферите на наблюдение в доклада е религиозната свобода в България. Публикуваме дословно частта от доклада, която засяга въпроса за религиозните права.

„Изтеклата 2012 година отбелязва пик във влошаването на ситуацията с правата на мюсюлманите в България. Стартиралият през октомври 2010 г. с обиски на офиси и лични домове на 13 имами, мюфтии и образователни дейци процес¹ продължи с безпрецедентен обвинителен акт и внасяне на делото в съда с обвинение по членове 109, 108 и 164 от Наказателния кодекс (НК) през септември 2012 г. Основните обвинения са по член 109 във връзка с член 108 за участие в или ръководство на група за проповядване на „антидемократична идеология“. Разпоредбата на НК, която предвижда наказателна отговорност за проповядване на антидемократична идеология, е остатък в сега действащия кодекс от времето на тоталитарния режим, когато тя бе използвана за потискане на всякакъв израз на дисидентски идеи. Според прокуратурата в случая антидемократичната идеология е свързана с изповядване и проповядване на салафитски ислям, противопоставяне на разделението на властите, либерализъм, призиви да не се гласува на парламентарни избори и противопоставянето на равенството на мъжете и жените. В обвинителния акт няма обвинение, че това проповядване е свързано по какъвто и да било начин с насилие. Никакви подобни доказателства не бяха събрани и по време на започналия през септември съдебен процес, който не приключи до края на годината. Значителна част от събраните твърденията за проповедите на подсъдимите са събрани чрез тайни агенти на полицията, които бяха разпитани като защитени свидетели. Основната част от явните свидетели на прокуратурата се отказаха от показанията си дадени по време на досъдебното производство, а част от тях заявиха, че спрямо тях е упражняван натиск от страна на разследващите.

Делото срещу мюсюлманските духовници предизвика изключително напрежение сред мюсюлманите в Родопите. Стотици вярващи дойдоха на първите няколко заседания по делото, за да изразят солидарността си с подсъдимите. На свой ред Главното мюфтийство изрази в публични декларации нееднократно подкрепата си за тях и уверенията си, че в тяхната дейност няма нищо, което да противоречи на законите на страната и на мюсюлманската религия. Районният мюфтия на Смолян, който е един от подсъдимите по делото, изрази убеждение, че репресивните действия на полицията и на прокуратурата са резултат от непознаване на мюсюлманските обичаи и опит за внушаване, че спазването им (например, погребване на покойниците с платно, а не както досега в ковчег) е проява на ислямски фундаментализъм².

Делото срещу мюсюлманските проповедници и активисти предизвика реакция от страна на националистически кръгове, които системно и необезпокоявано разпалваха анти-мюсюлмански настроения. Лидерът на ВМРО, крайно националистическа партия, която заедно с ПП „Атака“ устрои контрамитинг пред съда в Пазарджик, обяви, че подсъдимите са „малка шепа провокатори, финансирани от арабски държави“, които „прокарват радикален ислям в държавата ни и ни налагат шериата“. Друга крайно националистическа партия, „Атака“, издигна лозунг: „Ислямисти, марш обратно в Анадола“. По делото предстои да бъде произнесен съдебен акт през 2013 г.

Както и в предходни години, през 2012 г. продължиха посегателствата срещу мюсюлмански религиозни храмове в България, извършени от крайни националисти и ислямофоби. По сведения на Главното мюфтийство, предоставени на БХК, по-драстичните прояви на вандализъм включват:

На 18.01.2012 г. сутринта неизвестни лица са разбили един от прозорците на джамията „Султан Беязъд Вели“ в гр.Айтос. Същият ден при идване за сутрешна молитва служител на районното мюфтийство забелязва разбития прозорец и уведомява полицията. Полицията идва на място. Изпратено е уведомително писмо до началника на РПУ гр. Айтос за съдействие. Няма разкрит извършител.

В 21.05 часа на 19.01.2012 г. по прозорците на офиса, където се помещава районното мюфтийство – Варна, неизвестни лица са хвърлили две горящи бутилки коктейл Молотов. Очевидец е имамът на джамията Мустафа Хасанов,който по това време бил до котелното помещение, но не успял да разпознае подпалвачите. Веднага след това уведомяват органите на Първо РПУ-Варна. Няма разкрити извършители.

На 21.01.2012 г. към 23:30 часа от неизвестни лица с камъни са изпочупени стъклата на прозорците на джамията във Велинград. На 09.11.12 г. около 22:40 часа за втори път за годината неизвестни лица чупят стъклото на входната врата на молитвения дом. Камъкът е сравнително голям. Мюсюлманското настоятелство е внесло жалба в местно РПУ – гр. Велинград. Същевременно са изпочупени паметници на мюсюлманските гробища. По всички тези случаи няма разкрити извършители.

На 13.02.2012 г. вечерта неизвестни лица са разбили входната врата на джамията в гр. Ямбол. На следващия ден имамът, който идва за молитва, забелязва изкъртената врата и уведомява полицията. Извършителите са задигнали входната врата, която е желязна, и са разбили дарителската каса, като са взели парите. Образувано е досъдебно производство срещу извършители, които остават неустановени.

През нощта на 15.04.2012 г. неизвестен извършител е счупил един от прозорците на Благоевградската джамия. Това е поредното вандалско посегателство върху мюсюлманския храм в града. Районният мюфтия Айдън Мохамед е подал жалба до ОДП-Благоевград. Няма разкрити извършители.

В 02:00 часа на 1-ви срещу 2-ри юли двете лампи на централния вход на Главното мюфтийство в София са изкъртени от група младежи. Деянието е заснето от охранителните камери. На другия ден след установяване на покушението сужителите на Столична дирекция на вътрешните работи са информирани и те се отзовават на местопрестъплението. Предадено им е копие от записа на видеокамерите. Няма установени извършители.

По време на вечерния намаз на 24.07.2012 г. в с. Осетеново, общ. Павел баня, обл. Стара Загора, неизвестни лица са стреляли с оръжие по високоговорителите на джамията. Пусната е жалба от имама на джамията и от председателя на джамийското настоятелство до местното РПУ на общ. Павел баня. След огледа на полицията е установено, че е стреляно с фойерверки, а високоговорителите са повредени. Извършителите не са разкрити. Според информирани от селото в случая са замесени представители на политически партии и официални лица. След този случай и много други подобни, имамът на селото чувства несигурност за живота си и го е страх да използва високоговорителите на джамията.

През януари 2013 г. Главно мюфтийство съобщи на БХК, че за 2012 г. имат сведения за други четири случая на нападение на физически лица заради тяхната мюсюлманска религиозна принадлежност – два в Пловдив и по един във Варна и в Казанлък. Тези сигнали не са регистрирани поради това, че жертвите не са подавали жалби, а информацията е постъпила неофициално. На 6 октомври 2012 г. в София двама бежанци от Афганистан бяха пребити от група от 12 скинари в района на Националния дворец на културата. Единият от пребитите бе приет в болницата в кома.

В края на годината група общински съветници от управляващата партия в Гоце Делчев внесоха предложение за провеждане на референдум в града по въпроса дали в него да се построи нова джамия, както предлага местното мюсюлманско настоятелство. Предложението предизвика вълна от националистически изблици, както и напрежение сред местните мюсюлмани. На 15 януари 2013 г. Главно мюфтийство излезе с декларация, в която обяви идеята за манипулативна и в разрез с международните стандарти за защита на правото на свободата на вероизповедание³.

Други малцинствени религиозни вероизповедания също изпитаха ограничаване на тяхната дейност и дискриминация през годината. На 18 декември по нареждане на Столична община бе атакуван протестният пикет на привърженици на т. нар. „алтернативен синод“ на Българската православна църква, установен от много години в центъра на София след принудителното изваждане от църквите на неговите представители през 2004 г.⁴ Общински служители със съдействието на полицията конфискуваха палатката, караваната, както и всички документи и църковна утвар на протестиращите и ги откараха в неизвестна за тях посока. Няколко дни по-рано, на 25 декември, Софийският градски съд отхвърли молбата за регистрация на „алтернативния синод“ поради това, че наименованието („Българска православна църква – Свети синод с наместник-председател“) противоречи на член 13, ал. 3 от Конституцията, който определя източноправославното вероизповедание като „традиционно“ за България и на член 10 от Закона за вероизповеданията, който допуска съществуването на само едно православно вероизповедание в страната. Решението е обжалвано пред Софийския апелативен съд, който предстои да се произнесе. Отказът да се регистрира „алтернативният синод“ е допълнително препятствие за изпълнението на решението на ЕСПЧ от 2009 г., с което той намери нарушение на член 9 от Конвенцията, поради опитите на властите в България да наложат чрез административна принуда едно ръководство на православното вероизповедание⁵.

През 2012 г., както и в предходни години, на ограничения и дискриминация бяха подложени и Свидетелите на Йехова. През януари 2013 г. БХК получи заслужаващи доверие оплаквания от ръководството на това вероизповедание за инциденти при опити за контакт с граждани в няколко града на България, включително Пловдив, София и Габрово. Те включваха физически атаки от скинари – бивши членове на партия „Атака“. В един случай в София представител на Свидетелите е бит с бастун по време на проповед. Въпреки подадените в полицията жалби, няма образувани досъдебни производства. Няколко телевизии, сред които СКАТ и ТВ 7, излъчиха предавания, в които дейността на вероизповеданието бе представена крайно предубедено. ТВ 7 отказа да даде право на отговор на засегнатите, въпреки че такова бе поискано.“

1. Вж. БХК, Правата на човека в България през 2010 г., март, 2011 г.
2. Интервю на БХК с Неджми Дъбов, районен мюфтия на Смолян, 4 февруари 2013 г.
3. Вж. декларацията на: http://www.bghelsinki.org/bg/publikacii/obektiv/obektiv/2013-01/deklaraciya-na-rajonno-myuftijstvo-blagoevgrad-prieta-ot-rajonniya-myusyulmanski-svet/.
4. БХК, Правата на човека в България през 2004 г., годишен доклад на БХК, март 2005 г.
5. БХК, Правата на човека в България през 2009 г., годишен доклад на БХК, март 2010 г.