„Светици на Православието“ – книга за копнежа по Бога
На 19 юни в Пловдив издателство „Омофор“ представи новата книга “Светици на Православието” на Черниговския архиепископ Филарет. Изданието представиха редакторът Венета Дякова, преводачът Татяна Филева и Мария Иванова – доктор по богословие и координатор на издателство “Омофор”. Събитието бе част от тазгодишния фестивал „Пловдив чете“, а домакин бе книжарница „Хеликон Център“.
Във фокуса на разговора бе темата за православното разбиране за святост и за погледа на съвременния човек към подвига на подвижниците на християнството от древността. Един от най-важните изводи, наложил се от изложенията на участниците, бе, че аскетизмът на православните подвижници не е индивидуалистично упражнение по самоусъвършенстване, а стремеж към евхаристийно единение с ближния в Христовото тяло.
Редакторът Венета Дякова сподели вдъхновени мисли, свързани с работата си по книгата: „Когато първоначално прочетох превода на тази книга, отстраних се някак си и, вероятно подсъзнателно, и навярно с известно снизхождение, съм си помислила: а, това са жития… Но после, при редакторската работа постепенно влизах (или
Бог ме въвеждаше) в съдбите на онези жени и девици от първите десет века след Христос, докато най-сетне те навлязоха в мене, подвизите и вярата им докоснаха сърцето ми.
През цялото време на работата ми над книгата за чистите деви на Православието се удивлявах и – ако обърна острието към себе си! – осъзнавах, че аз не съм способна, а може би и ти, и ние, не сме способни на техния подвиг, че той е непосилен за моята воля, за моя кураж, че аз съм не повече от един маловерец; а всъщност забравяйки, че не ние, а Бог върши подвизите чрез човеците.
Това е книга за борбата на духовната природа, за стремлението към вечната участ – приближаването на човека към Бога, така, постепенно, „от сила в сила”… И авторът възкликва: И кой се бори и побеждава? – Слабите женски натури!
Изпървом дори се питах: в какво всъщност се проявява подвигът на някои от тях, на тяхното отшелничество от света, от светскостта? Отказват се от радостите на младостта си, от богатство, от брак. Заменят земни богатства за небесни съкровища. И приемат доброволно Христовото иго, Христовото бреме, за което знаем от Евангелието, че не е леко, но „леко се носи”!
Ние, днешните хора, почти нямаме сетива и критерии за скъпоценността, за безценността на девичеството в Божие име. То впрочем е остойностено и превъзнесено в ценност, след като на първите християни става известен животът на Пресвета Богородица и Дева. Св. Григорий Назиански пише, че в пред-Христовите времена девството се е запазвало у малцина. А когато Христос се ражда от Майка чиста Дева, девството се явява за хората в блестяща светлина, очистено от страстите на падналия свят. Разбира се, и след написаното от св. ап. Павел в Посланието му до коринтяни (1 Кор. гл.7).
Всеки от нас таи надеждата, че има някакви добри помисли, че вършим някакви добри и праведни дела. Но в чие име? – Често забравяме това. Защото повечето от трудовете ни са в името на кариерата ни, на себедоказването ни, често на егото и честолюбието ни, да не споменаваме парите.“
Ден преди премиерата на книгата „Светици на Православието“, отново в рамките на инициативата „Пловдив чете“ бе представена и новата книга на отец Теодор Стойчев „Богословие на просперитета. Православна критика“.
