Светият Синод организира междуправославна работна среща

На 12 март организаторите планират прес-конференция, на която ще бъдат огласени резултатите от работната среща. На срещата са поканени предстоятелите на всички поместни православни църкви. Руската делегация ще бъде оглавявана от епископ Иларион Виенски и Австрийски, а в състава на делегацията ще присъстват свещеници и известни руски юристи, специалисти по международно и канонично право.
По време на събитието се очаква Вселенският патриарх Вартоломей да огласи позицията на Вселенската патриаршия по делото, заведено от разколническата група на Инокентий в Страсбург. Преди две седмици на посещение във Вселенската патриаршия беше българска академична делегация, водена от зам. ректора на Софийския университет, като по време на срещата Негово Всесветейшество е заявил, че предстои изготвянето на официалната позиция на Вселенската патриаршия по случая "Инокентий".
Този щраусов подход се превръща в болезнен синдром за ръководството на БПЦ. То продължава да реагира така, както по времето на комунизма – чака други да обсъдят проблема и да наложат свише решението си. От друга страна, ако проблемът не се оправи, а се влоши, БПЦ ще се обърне на 180 градуса и ще се оправдае с външния „натиск“.
на Марксимовия синод ще нажежи още по вече обстановката в БПЦ и ще изложи отново България пред света. Бог на помощ!
Проблемът с разкола е доколко съдът в Страсбург има компетентността да решава такива сложни дела. Питам за компетентостта, защото в Европа почти нищо не знаят за българите, или ако знаят знаят превратни или лоши неща. Системата на познание на света и цензурата на информация в Европа и САЩ е сума от византийска и католическа интерпретация на явленията от историята и от комунизма. Затова нашето собствено българско присъствие е потискано или преиначавано. От друга страна, който е живял в комунизма, знае , че нищо не става без съгласието и волята на БКП. И решението за влизане на България в ЕС е взето на решение на ХІV конгрес на БКП. Затова въпросът с Църквата и Държавата в България е много сложен. Двете институции се хранят взаимно и се поддържат, защото през турското робство спомена за Държавата се е носил от Църквата. А въпросът е „Какво направиха хората на Инокентий собствено за разпространение на християнската вяра?“ Къде са им училищата, болниците, сиропиталищата, приютите за бездомници, издателската дейност, разработката за бъдещо присъствие на България в свят на католици и протестанти? Къде им е собствено българското богословие? Моята прогноза е, че с тези кадри и това разчитане на външни решения от страна на православния интернационал или ЕСПЧ православието у нас ще се спаси или само чрез Божие чудо, или ако руснаците разработят нов клас ядрено оръжие и така отново наложат пълната си власт в България и дадат рамо на православието у нас.
Доколкото знам, няма канонични, а законови обосновки на решението на съда, затова той е компетентен по подобни въпроси, както вече е постановил за случаи в Кипър, Крит, Украйна и Молдова!Самото свикване на подобни срещи отново поставя въпроса дали БПЦ е автономна и автокефална?? На Синода оглавяван от митр.Инокентий болниците, училищата и приютите се намират на десетина метра от същите сгради на Максимовите хора!! Който не ги вижда , значи е сляп и пита неграмотно! В един друг казионен сайт 18процента искат връщане на свободните духовници по храмовете , както е било преди 2004г! Е, дайте шанс за свободния избор на тези миряни, както и съда е постановил, пък свободата ще ги равнопостави и може да се обединят двете крила на едната църква! Това са правата на човека още от сътворението: избор; диалог и после съборност, без чужда намеса, нито поместни църкви нито държавни органи!
В отговор на Вашето съждение:
„…Проблемът с разкола е доколко съдът в Страсбург има компетентността да решава такива сложни дела. Питам за компетентостта…“,
позволете ми да кажа, че точно в компетенцията на съда в Страсбург е въпросът за очевадно нарушени човешки права в България. Съдът в Страсбург не се е произнасял по каноничните проблеми, които се разрешават по църковному – на събор, а не по партийному както президентът хуква да моли Кирил Гундяев.
Колкото до Страсбург, самият Цариградски патриарх се е обръщал там за нарушени човешки права на православните в Турция.
Колкото до новото сборище на 11 март, нека разрешат най-напред проблема с двете православни църкви в Естония и тогава да дават препоръки за България.
Вие сте великолепни бе сладури. Ако бяхте на мястото на дългобрадите жреци и вие, като тях щяхте да постъпите. Не помните ли, че страх лозе пази? Не сте ли виждали как се държи пенсионер в трамвая, да не би да си пропусне спирката става припрян, сопнат, груб, най-вече страхлив. Вие как искате да се държат БПЦ пенсионерите?
На тази среща би трябвало да бъдат поканени и едни от най-големите подстрекатели и виновници за разкола в БПЦ – бившият декан на БФ, проф.Иван Денев и г-н Дилян Николчев. Дори нещо повече-трябва да им бъде потърсена отговорност за това, че усърдно работиха в ущърб на интересите на БПЦ, като изложиха името и репутацията на БФ и го въвлякоха в срамни интриги. Освен с разколническата си дейност, те се вписаха в историята, като неимоверно раздуха въпроса за досиетата на свои колеги преподаватели.
Действията на БПЦ са съвсем правилни. Православната Църква е една, съборна. Поместните църкви са част от нея. Щом въпросът е достатъчно сериозен, трябва да има единно мнение от всички поместни църкви. След като всички поместни църкви смятат, че дядо Максим е легитимният патриарх, трябва да приемем решението на Църквата.
Щеше ми се и други неща да обсъдят, свързани с единството на Православието. В града, където живея няма българска църква. Има гръцки, руски, сръбски, арабски. Руснаците са най-подходящи заради езика, но празнуват Пождество Христово по различно време. Ами, ако не мога да отида в България за празника, а гърците половината служба я служат на техния език. Раличните календари създават известен проблем за единството на различните православни общности в САЩ. Пречката обаче не е чак толкова голяма. Който иска ще открие Православието.
Никакви компромиси за Инокентий. Успех на дядо Максим и Светия Синод. А групичката от богослови, които целуват ръка на Инокентий и му дават кураж, да не хранят надежди, че сте стане патриарх.