Светият Синод подкрепя Италия в спора за религиозните символи
Светият Синод на БПЦ разпространи обръщение, в което изразява подкрепата на българската църква за Италия и други държави, които настояват да бъде защитено присъствието на религиозни символи на обществени места. Публикуваме пълния текст на обръщението.
ДO Г-Н БОЙКО БОРИСОВ,
МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
С О Ф И Я
К О П И Е:
ДО НЕГОВО ПРЕВЪЗХОДИТЕЛСТВО
Г-Н СТЕФАНО БЕНАЦО,
ПОСЛАНИК НА РЕПУБЛИКА ИТАЛИЯ В БЪЛГАРИЯ
С О Ф И Я
ОБРЪЩЕНИЕ
на Светия Синод на Българската православна църква – Българска Патриаршия относно присъствието на християнските символи на обществени места
(по повод дело № 30814/06 на Eвропейския съд по правата на човека)
Светият Синод съгласно протокол № 26 от 18.06. 20010 г. намира за необходимо да се обърне към Вас, за да изразите становището на Българската православна църква чрез Българската държава и нейния процесуален представител в Европейския съд по правата на човека в Страсбург в подкрепа за Италианската държава при гледане на делото Пред Голямата камара на Съда относно отмяната на поставянето на разпятието в училищата по решение на съда от 2009 година.
Убедени сме, че по фундаменталните въпроси на Църквите в Християнска Европа, включително и Българската православна църква, както и държавите, които чрез международно съглашение са предоставили компетентност на Европейския съд по правата на човека, трябва да заемат категорично становище относно допустимата мяра на намеса на Съда по въпроси, които засягат екзистенциалния въпрос на всяка една основна Църква в държавите на Европа, което е въпрос на признаване на значимостта на Църквите поради духовни, културни и исторически фактори.
Не трябва да се оставя без национална позиция, както от страна на държавите, така и от страна на църквите, когато защитата на индивидуални човешки права, в това число и правото на вероизповедание се използват, за да се дават препоръки от страна на Съда на държавите да накърняват Единството на признатите от тях църкви за държавни, официални или традиционни или да игнорират символите на християнството, за да осигурят чрез равнопоставеността с другите религии „плурализъм в едно демократично общество”.
Европейският съд по правата на човека не може да налага на държавите обща рамка на поведение и законодателно отношение към основните църкви в държавите и символите на тези църкви, което е въпрос на национален суверенитет, основаващ се на историческа и културна приемственост, която е съхранила тъканта на европейската християнска цивилизация.
Светият Синод на Българската православна църква подкрепя инициативата и идеите на 37-те професори по право от 11 страни по света, разпространени чрез информацията на Catholic News Agency, които се обявяват в подкрепа на италианската държава пред Голямата камара на Съда в Страсбург.
В становището на 37 професори по право се казва: „Опитът да бъдат отхвърлени религиозните символи и идеи от обществения живот е безразсъден, тъй като религиозните символи и идеи се явяват важна част от общата тъкан на европейската цивилизация. Ако бъде премахнат този важен елемент, цялата тъкан ще се разпадне”;
Позицията на италианската държава и присъединилите се държави и неправителствени организации спрямо практиката на съда в Страсбург е пример за Българската държава да отстоява националната си позиция за защита на законодателния избор БПЦ да се признава за юридическо лице по силата на закона, което е изразено най-добре в тезата на 37 професори по право пред Съда:
„Като се има предвид различното отношение към религията в различните страни на Европа, е безсмислено да се търси и поставя „общият знаменател” за светско на всички. Европейският съд по правата на човека е длъжен да предостави на различните държави свобода самостоятелно да регулират своите отношения с религията в зависимост от националните традиции, история и култура”.
Ето защо все повече се задава и ще се задава въпросът за мярата на намеса в устоите на вековно утвърдени християнски църкви и принципи от страна на съдилищата, в това число и съда в Страсбург, който е създаден по съгласие между държавите по силата на международен договор.
Българската православна църква всякога е отстоявала принципни позиции, когато става реч за отстояване на националната идентичност на българската държава, която се основава и на източното православие, както и в отстояване на общохристиянските ценности, поради което сме мотивирани да изразим нашата позиция с обръщение към държавата, за да я представи чрез своя процесуален представител пред Европейския съд по правата на човека.
С уважение,
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СВ. СИНОД
МАКСИМ ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ
www.bg-patriarshia.bg
Следвайте ни
Не може в обществото да се натрапват на всички и [b]навсякъде, или почти навсякъде[/b], религиозни символи!… [b]Не е подходящо да има съвсем видни и открояващи се кръстове, напр., в класни стаи в държавни светски училища, официално в държавни учреждения и т.н.[/b]
Що за истории, пак, от страна на БПЦ!… Намериха „на баницата мекото, на работата лекото“ (лесно е да се пишат подобни присъединителни обръщения, които не изискват всъщност, никакво специално усилие и жертва), хората от Синода!
Задължително е, в дейстивтерност, да се забранят [b]значими и открояващи се[/b] религиозни символи в официални държавни институции (училища и т.н. – да не изброявам много…), най-малкото защото така се дава възможност за основания и за [b]спирачка[/b] спрямо ответни искания за символи на исляма ( с не малко милиони последователи в Европа[b]!!![/b] и на други религии!
Никой не забранява символите в религиозни училища, болници и др., с този закон!
Много интересен текст. Църквата е носител на духовни, културни и исторически фактори, се казва в писмото. Интересно какви са тези фактори в живота на България, където Държавата от 1878 г. е основен образователен, здравен и социелан фактор, издържащ творците на културата и на знанието? за историческите заслуги на Църквата можем да направим исторически паметник и така да спрем със спекулацията на тази тема. Духовността се среща и при хора, които не са религиозни или изповядват други религии, защото понятието за духовност в сумарния опит на човечеството засяга всички прояви на Духа, Който според свещените текстове ходи където си поиска и осенява онзи когото си поиска. Но най-интересното е момента за националната идентичност. Преди време европейският президент каза, че Европа е основана на гръцката култура, римското право и идеите на Просвещението, а БПЦ си замълча. Но днес 61 професора и Италия застават на религиозна позиция и значи имаме съюзник от плът и кръв, та изказваме позиция.
Основанието за съществуване на Църквата не е нито духовно, нито културно, нито историческо. Основанието за съществуване на Църквата е нейната връзка с Бога, в която Тя се явява посредник между Бога и народа или общността. Ако Бог директно се намесва в живота на човека и Сам го обръща към спасение и праведен живот, тогава от Църква няма нужда. Един посредник получава дивиденти и легитимизъм в светската дейност от вложените в предприятието средства, от натрупан опит и придобити знания, от положен труд и от предприети рискове в осигуряването на договора между две страни, които по ред причини не могат да общуват помежду си. Често пъти посредниците са уважавани и значими в обществото, но след като са доказали личните си качества и незаменимата полза от тяхната дейност. Има обаче и мошеничества и спекулации в дейността на посредника, който няма качества и злоупотребява алчно с доверието на страните. Същото и при БПЦ ако не може да осъществи връзка с Бога и да докаже своята божественост.
Иванцов-Платонов А.М. О римском католицизме, и его отношениях к православию. Очерк истории, вероучения, богослужения, внутреннего устройства римско-католической церкви, и ее отношений к православному Востоку. Части 1-2. 1869-1870.
http://rapidshare.com/files/176772453/Ivancov_Platonov_A_M_O_rimskom_katolicizme_01_02_1869_1870.pdf
[quote name=“refab“]Не може в обществото да се натрапват на всички и навсякъде, или почти навсякъде, религиозни символи!… [/quote]
[…]
Ако от Синода нямат позиция – защо нямат позиция, ако имат позиция – защо имат позиция.
Европейският съюз трябва да се премахне щом пречи на християнството и Кръста, а не обратното!
С страните от Персийския залив (Катар, Кувейт, Бахрейн, Оман, емирствата), в които могат да се строят църкви, те не могат да имат кръстове отвън, но и мюсюлманите не са си махнали минаретата например, за да не засягат християните. Като на някои им пречи Кръста, какво правят в предполагаеми християнски страни.
От Европейския съюз скоро ще поискат да забранят и християнството.