Светият Синод призовава за обществена дискусия на законодателството за социалното подпомагане
Светият Синод на БПЦ разпространи днес съобщение до медиите във връзка със становището относно новиприетия Закон за социалните услуги. Публикуваме пълния текст на съобщението:
СЪОБЩЕНИЕ
до средствата за масова информация във връзка със Становище на Светия Синод на БПЦ-БП
по повод на новоприетия Закон за социалните услуги (ЗСУ)
Светият Синод на БПЦ-БП, загрижен за съхранение на семейството и за възпитанието на децата в християнските ценности, изрази становища във връзка с приемането на Семейния кодекс, влязъл в сила от 2009 г., на Закона за закрила на детето, Закона за предучилищното и училищното образование и др. Светият Синод изрази и категоричната си позиция по станалата известна Истанбулска конвенция, както и по отношение на Националната стратегията за детето 2019-2030 г.
Неотменно във всички тези свои становища Светият Синод призовава управляващите да се създаде такава законодателна уредба, която да защитава и укрепва традиционното семейство, да съдейства за преодоляване на демографския срив, ефективно да пази децата и жените от опасностите, на които могат да бъдат подложени. Всички досегашни позиции на Светия Синод се основават на учението на светата Православна църква, на нейното светоотеческо богословие, което произтича от Свещеното Писание и Свещеното Предание.
Когато става дума за законодателство, въпросът винаги има двояк аспект – от една страна е духовен, доколкото няма закон или нормативен акт, който да не се основава на определени ценности, да не изхожда от определени убеждения и да не крие в себе си определено разбиране за човека и за смисъла на неговия живот; от друга страна, всеки законов и нормативен акт има и юридическа страна, доколкото представлява държавен акт, вписва се в определена правна система и трябва да съдържа ясно дефинирани и еднозначни понятия. Не бива двете страни – духовната и юридическата – да се противопоставят.
Нашата православна вяра не е откъснато от обществото явление, а неразделна част от обществото. Църквата – това сме всички ние, вярващите и духовните пастири, всеки православен християнин. От всекиго от нас зависи дали и доколко въплъщава християнската вяра в живота си, в делата си и във всекидневието си. Но ние сме и граждани на нашата Родина – България, и като такива имаме правото да заявяваме и отстояваме вековното християнско разбиране за човека като Божие творение и като „образ и подобие“ на Всеблагия Творец – Бога. Имаме правото, но и задължението да настояваме, вкл. чрез законодателството, семейството като „малка домашна църква“ (св. Йоан Златоуст) да бъде защитено от държавата, а нашите деца да бъдат възпитавани в духа и православните традиции на българския народ.
Не е възможно да се открие духовно-ценностната основа на даден законодателен акт, ако не се направи едновременно ценностен и юридически анализ на съответния текст. Именно изработеният ценностен и юридически анализ на новоприетия на 22.03.2019 г. Закон за социалните услуги (ЗСУ) послужи за основа на приетото от Светият Синод на БПЦ – БП Становище от 13.11.2019 г.
Изводите, които могат да се направят при ценностния и юридически анализ на Закона за социалните услуги, са следните:
1. Социалната функция на държавата, видно от Конституцията ни, е същностна нейна характеристика, която има много повече духовни, отколкото материални измерения.
2. Задължението на държавата пряко да осъществява социална дейност, както и основно да я финансира и насочва, се явява и милосърдната, човеколюбива и Богоустановена нейна мисия да бъде пазител на общите ценности, да бъде въплъщение на взаимния интерес на цялото общество, да бъде грижовна майка за всички свои граждани, да упражнява в пълнота държавния суверенитет. Грижата, която едно общество проявява към хората в неравностойно положение, болните, възрастните, семейството и децата е израз на християнска вяра, на любов към ближния.
3. Чрез някои от разпоредбите на ЗСУ по същество се отрича духовната връзка на детето с неговите родители!
4. Нормативното регламентиране на множество нови предпоставки за ограничаване на родителските права поставя родителите в невъзможност да възпитават собствените си деца, тъй като процесът на възпитание включва в себе си поощрителни, обучителни, но и ограничителни мерки, които трябва да се прилагат комплексно.
5. Създават се предпоставки за един модел на намеса на чиновници и неправителствени организации в семейното огнище, които могат да доведат до разрушаване на семейството, до увеличаване на броя на социалните сираци при живи родители, до опустошени детски съдби.
6. „Овластяването“ на детето се пропагандира винаги с идеите за репродуктивно здраве и права на децата, но зад тази терминология се крие поход срещу детската чистота и невинност и опит за демографски контрол в семейните отношения.
Светият Синод на БПЦ-БП с тревога констатира, че така наречените нови „семейни политики“, в основата на които е разбирането за детето като субект на самостоятелни юридически права и за родителството като социална роля, вече са придобили законов израз и не са съобразени с Конституцията.
Поради всичко гореказано и като духовни архипастири на българския народ призоваваме Народното събрание да предприеме действия за отлагане действието на новия ЗСУ, както и за отмяната му, или основното му преработване, след широка обществена дискусия,с цел създаване на точна и ясна нормативна уредба за социално подпомагане, съответстваща на духа на Конституцията и законите, на националните и исторически български традиции, на нашата изконна праотеческа вяра.
Източник: bg-patriarshia.bg
