Сигнал на врачански журналист спря дъновистки курс
По сигнал на врачански журналист от общинската управа в града спряха незаконен курс по паневритмия, воден в пенсионерски клуб срещу сградата на местната “Топлофикация”.
В началото на февруари градът бил облепен с листовки, приканващи към безплатен курс по обучение в изкуството на окултния танц на Дънов. Двама журналисти посетили два пъти курса и се запознали с човека, който “имал лиценз” за провеждането му. Корифеят се представил само с малкото си име – Пламен, строителен инженер. Дясна ръка му бил млад бивш офицер от Българската Армия, който се занимавал с озвучаването на танца и не пожелал да каже името си. Два пъти седмично са водени занятия почти до края на февруари. Не само пенсионери, но и хора в активна възраст размахвали мистично ръце и се поклащали в такт с музиката, според водещите – специално за танца от архива на Бейнса Дуно. Забелязани били и ученици от средно училище. На въпроса “Имате ли разрешение за курса и каква е цената му?” тайнственият Пламен вдигнал важно рамене и отговорил: “Какво разрешение! Вече четвърта година водя тук безплатен курс!”.
При внимателно слушане на разговорите между обучавани и учител, водени почти шепнешком, се установило, че петнадесетината въодушевени тацьори са дъновисти. Репликите, които си подхвърляли и които били чути от журналистите, били: “Учителят казва, че …”, “Беинса Дуно твърди за това движение, че …”, “Това издигане на ръцете в тази поза Учителят тълкува като затваряне към злото от околния свят”… Дремещите представители на домакините – две госпожи с активна пенсионерска визия, също били почитателки на Петър Дънов. Едната дори се опитала да въздейства на журналистите с приписваната на Айнщайн фраза “ Цял свят ми се прекланя, а аз се прекланям пред Дънов!”.
Младият офицер пък имал желание да подари диск с музика и сцени на паневритмия на събратята по перо.
Единият от тях в учителската си практика се сблъскал с тийнейджър с дивиантно поведение, регистриран в Детска педагодичека стая, непосещаващ училище и местен от школко в школо. Останал 3 години в девети клас. В часовете по психология в урочната част “Зависимости. Секти” детето повтаряло въпросната мисъл на Айнщайн и разкрило увлечението си по учението на Дънов.
По ирония на съдбата същият журналист някога списвал православно приложение в частен вестник с “богослова” Константин Златев, сега отявлен дъновист, бивш служител на пименовия “синод”. Миналата година Златев посетил Враца на своето турне из страната, съчетаващо музика и беседи за Дънов и не познал своя колега, сащисан от преобразяването му.
След сигнал до заместник-кмета по здравеопазване и социални дейности д-р Слави Георгиев била извършена проверка в пенсионерския клуб. Секретарят на Общинската администрация Пламен Кръстев уведомил журналиста, че курсът е спрян, защото нямало разрешение за него. Освен това лекторът събирал по 20 лв. на човек за обучение в паневритмия. От Врачанска Митрополия подкрепили Общината и журналиста. Съвместните усилия на граждани, специалисти, клир и миряни често могат да бъдат полезни както в горния случай, стига да се прояви нужната активност, и то навреме.
Днешното време много прилича на времето на св.цар Борис І. Само че сега няма жертвеготовни хора, които да милеят за праотческата ни вяра. Силната интернационализация на БПЦ, предателството на православните сърби и гърци през Междусъюзническата война и по-късно, опита на РПЦ да влияне върху нас и пропагандата на инославни водят българите до убеждението, че те трябва да си имат своя религия. На тази основа, родена от националното безраличие на клир и лансирани кадри на БПЦ, огорчението от вероломството на съседните ни балкански държави и силовото налагане на руско влияние се ражда интереса към езичеството, инославието, атеизма и окултната жажда за собствена българска религия. А БПЦ, респективно медийните и овластени представители на православието трябва да си вземат поука от личността на д-р Стефан Гайд, който иска да напише нова библия, занимава се с езическото тракийско наследство и има научен институт в Америка. Високата класа на българския интелект, ограмотяването на населението и чуждата специализация поставят много високи критерии пред БПЦ, в чиято мисия ние не се съмняваме, но въпросът е, че днес не можеш да спреш другомислещия със силови методи, както по времето на св.цар Борис І. Затова борбата с дъновизма не е със забрани и силови мерки, които ще го направят още по-популярен и загадъчен за хората, които имат вкус към тайнствеността и мистиката. Борбата за религия в свободно общество преминава през дебата, т.е. трябва да можеш да пишеш и говориш добре на много езици.
Интересно, наистина, кога ще започнем да _пускаме_ някакви наши неща, вместо да _спираме_ чуждите, които не ни харесват. И какво прави един курс „законен“? Разрешението от некомпетентни чиновници? Вместо да треперим за душите на хората, като ограничаваме достъпа им до всяко нещо, което ги отдалечава от истината, не е ли по-добре да им дадем достъп до тази истина – и да уважим свободната им воля да избират?
Кой от вас ще даде на детето си чаша с отрова и чаша с вода и ще му каже: „Избирай!“
Колко лесно се лъжат интелигентните и умни хора. Кажи им две-три красивозвучащи фрази, идеи или думички и … ще те следват до края безапелационно и безропотно. Къде-къде по-хубаво е да си прос и тъп.
Ами спомни си кн. Битие – там на двете „деца“ им беше дадено едно дърво и възможност да избират…
Но не преди Бог да ги предупреди, че изборът ще бъде съдбоносен! Ето тук е тънкият момент. Някой да знае, че дъновизмът е смърт и отрова? Само малцина християни. А в същото време Дънов стана втори „велик българин“. Кой направи критичен анализ на учението му? Кой обясни, че Дънов е лъжеучител? Няма равен старт, Пламене, между лъжата и истината! Затова и лъжата се саморекламира по-шумно от истината. И затова няма лошо, когато насила й бъде затворена устатата!
Лично аз смятам, че трябва да се зачита правото на избор и свободата на волята. Но има и друго становище, според което в името на истината и любовта е необходимо лъжата и омразата да бъдат спрени „с огън и меч“, защото почитателите на лъжата и омразата не подбират средства. Имало е време, когато този принцип е трябвало да бъде приложен. А храмовете се опразват, атеизма се завръща в училищата, интереса към езичеството расте при младите хора, защото, а то не е случайно, а форма на изява на необходимостта, храмовете са дом за молитва, а не олтар на Мамона. В тях влизат онези, които трябва да знаят защо влизат – да избягат от разразилата се безнравственост и да укрепват в своята вяра.
В свободното общество една или друга идея се налага чрез дебат и чрез убеждение. Ако сме смирени и опитни, мъдри като змии и незлобливи като гълъби, ако разпознаваме и можем да тълкуваме елинската мъдрост и силата на знамението у Изтока, ако за всичко се грижим с труда си, без да паразитираме за сметка на частни лица и институции, ако даваме даром и не търсим своето в името на любовта, то кой съзнателен модерен българин ще избере друго, освен православието?
Един от най-големите християнски мислители и философи св.Григорий Нисийски, в своя труд „За устройството на човека“ – разсъждавайки за природата на злото и последиците от грехопадението, казва, че злото е „двойнствено, измамно – ОТРОВА ПРИМЕСЕНА С МЕД“.Именно по този начин ни се поднасят и лъжеученията, в това число и дъновизма, затова изглеждат толкова примамни. А Православието, което е нашата опорна точка е изместено встрани от такива лъжеучения.То не е така примамно, защото проповядва покаяние, смирение и въздържание – вместо обещанието за развиване на собствените възможности чрез различни окултни практики и създаване на свръхчовеци.Църквата, през всички времена на своето съществуване, се е стремила към формиране на правилен мироглед у човека и към изграждане на правилно схващане на смъсъла на човешкия живот, без агресия и налагане, а с уважение към другомислещите- на съвременния човек му остава да избере в какво да вярва.
клуб!Едва след това може да се преценява какъв трябва и може да е начина за провеждане на курсове!