Слово на новоизбрания Старозагорски митрополит Киприан
Публикуваме благодарственото слово на новоизбрания Старозагорски митрополит Киприан, произнесено в деня на избора му за предстоятел на Старозагорската епархия…
„С доброразсъдно сърце изслушах посланичеството на Св. Синод на БПЦ-БП, чрез което ми бе съобщен резултатът от каноническия избор за митрополит на овакантения Старозагорски митрополитски престол.
И ето ме, мене, грешния и несъвършен архиерей, да стоя сега дръзновено пред Вас всинца от освещения събор на Православната ни църква, сложил чрез изволението на Св. Дух (Деян15:26) жребия върху ми, да приема отговорното, пред Бога и народа, митрополитско служение.
И сега пристъпвам към Вас, обични, с отговора от духовната съкровищница на Свещеното Писание „Ето ме, Господи, говори! Твоят раб слуша“./1 Цар.3:10/. Нека Богу бъде во веки слава и благодарение за всичко!
Дължа топла благодарност към Вас, Ваше Светейшество, за добромъдрото Ви приветствие, за насърчителната Ви оценка и мъдро наставление. Духовно се изпълва сърцето ми с братска благодарност към Високопреосвещените архиереи – членове на Св.Синод на БПЦ-БП за съборно изявеното братско отношение към мене, грешния и малкия.
Доброчувственост изпълва душата ми към вас, правоправещите архиереи на БПЦ-БП, към които Господ, с неизказана милост и небесно снизхождение, днес приобщи и мене.
Горещо моление имам към Вас, Светейши владико, да ми помагате (Фил.4:3) с вашите свети молитви (1 Кор. 5:25) и мъдър съвет, с вашия многогодишен, богат и плодоприносителен опит, за да мога да бъда старателен строител в Църквата Божия (1 Кор. 3:10).
Обични в Господа събратя, днес, в този тържествен момент от историята на БПЦ-БП, на Старозагорската епархийска църква, споделям пред вас и моята сърдечна мъка, която ме е съпътствала в целия ми монашески път, а именно – физическото отсъствие на двамата архиереи, които ме изградиха в лествицата на църковното служение, а именно – на моя духовен старец блаженопочиналия Старозагорски митрополит Панкратий, който пое моето духовно обгрижване от юношеска възраст, след което ме преведе през трудния път на монашеското послушание и йерейско свещенослужение. Бог да го прости и вечна да бъде паметта му. Втората мъка, скъпи събратя, е отсъствието на Негово Високопреосвещенство светоВрачанския митрополит Калиник, който пое грижи за мен в зряла възраст, при който преминах през различни послушания във Врачанска епархия. Деветнадесет години се стараех с пълни шепи да черпя от неговия изключително богат опит на архиерей. Духовното богатство на служението ми във Врачанска епархия ще ми бъде скъпа съкровищница, извор на вдъхновение по пътя на новото ми нелеко служение. За всичко, което дължа на светоВрачанския митрополит Калиник, всякога ще бъда признателен и братски предан. Господ да му дарува дълголетие, крепко здраве и духовна бодрост.
Сърдечна благодарност дължа на епархийския съвет, на епархийските избиратели, на всички църковни служители и свещенослужители от богоспасяемата Старозагорска епархия, за техния решаващ вот и за оказаното ми доверие чрез митрополитския избор, проведен безапелационно открит и честен от наместника на овакантения Старозагорски митрополитски престол Западно и Средноевропейския митрополит Антоний.
Задължен съм с ревност и сили да изпълнявам своя архипастирски дълг, за да оправдая надеждите им и се окажа достоен за тяхното доверие и преданост, продължавайки добродетелите на моите предшественици – митрополитите Методий, Павел, Климент, Панкратий – бележити и мастити архиереи, вложили усилия и умения в изграждането на църковно-народното дело, културно-просветното дело и църковно-патриотичните традиции, на които ще остана верен в архиерейското ми служение.
Боголюбезни Светейши владико,
С ясно съзнание пристъпвам към отговорното и трудно служение, към което Бог ме призова, да заема не овдовяла, а овакантена катедра, за която ще полагам грижи освен към поверения ми народ, но и към боледуващия митрополит Старозагорски Галактион, мой духовен събрат, чието дело ще продължа в задължения. Нека Бог го пази и дари със здраве и дълголетие.
Обични Първосветителю на Православната ни църква, Ваши Високопреосвещенства, всечестни отци, братя и сестри!
Бремето, което падна върху плещите ми, ме удивлява, такава е била Божията воля, промисълът Божий е такъв, да ме поставите на Старозагорската епархийска катедра, в този труден момент за родната ни Църква, за изстрадалия ни народ, в немарата на нашето ежедневие, което изисква преданост, мъдролюбие, дълготърпение към Първосветителя и освещения архиерейски сонм на Църквата ни, защото „Сила Божия в немощи совершается“ (2 Кор. 12:9). Затова обични Първосветителю, приемете моята, на свещения клир и Христолюбив наш народ на светата Старозагорска епархия, пълна подкрепа в делата на светата Българска православна църква, братска помощ в трудното Ви и отговорно дело, и оставаме с топла надежда при благовремие да получим Вашия Патриаршески благослов в пределите на епархията ни.
Още веднъж, събратя, приемете мен, недостойния и многогрешен Христов съработник, чувствайки съборната ви обич, усещайки полъха на братската подкрепа, да вървя уверено по начертания път на предано църковно-народно служение, за да не посрамя и разочаровам ония, които ме облякоха в честта и доверието на митрополитския жребий.
Да благодарим за всичко на Бога (Еф.5:20), Нему да бъде чест и слава (1 Тим.1:17), името Му да „бъде благословено от нине и до века“(Пс.112:2). АМИН.“
