Старозагорският държавен архив притежава записките на поп Минчо Кънчев



Източник: Икономически портал на район Стара Загора

Държавният архив в Стара Загора единствен притежава личните записки по време на заточението на поп Минчо Кънчев в Диарбекир. Оригиналите на документите на съратника на Васил Левски бяха показани пред журналисти по повод националния празник на архивистите 10 октомври и 55-годишнината на старозагорската териториална дирекция.

На тяхна основа революционерът е написла книгата си „Видрица”.

От записките става ясно, че поп Минчо по време на заточението си се е опитвал да опитомява скорпиони, които собственоръчно е нарисувал.

Директорът на архива Валентин Караславов обави, че са открили пряка наследница на съратника на поп Минчо Кънчев – поп Еньо, за да бъде попълнен личният архив на възрожденеца.

Архивът в Стара Загора съхранява 2371 фонда.

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

Подкрепете сайта

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...

1 Отговор

  1. Дон Кихот каза:

    Днес почина един от най-философските български поети – Николай Кънчев. Ето една негова поема:

    ЛЪЧ В ОЧАКВАНЕ НА СВОЙТО СЛЪНЦЕ

    Докато на ъгъла отсреща
    лампата прегръща се с фенера,
    моето сърце поддържа нощем
    непрекъснатия пулс на фара…
    Аз съм стожерът на светлината,
    целият от светлина, затворил
    със стъкла прозорците, че може
    да нахлуят тъмни метеори.
    И макар че в мрака, лъч сияещ
    от божествена искра, аз пиша,
    че дори през тясната пролука
    слънцето е вездесъщо слънце,
    всичкото, което съм написал,
    е привидно многотомно, сякаш
    сред читалня, пълна със столове,
    недостига стол за недошлия!