Стартира първият модул от обучението „Работа с медии” за църковници
Образът на Българската православна църква отсъства в медиите и това е травма за хората, заяви доц. Георги Лозанов в първия ден от обучението за практическа работа на Църквата с медиите. Според него Църквата не присъства в медийното пространство и това се усеща драматично в българското общество.
"Практически съвети за работата с медиите” е първият модул от обучението за църковници, който се провежда в Банкя от 3 април.
Лектори са г-н Димитър Сотиров – изпълнителен директор на Българска медийна коалиция, Галина Спасова – главен редактор в програма „Хоризонт” на БНР, Жана Николова – управител на консултантска агенция за връзки с обществеността.
Гости в първия ден от семинара бяха проф. Иван Желев, директор на Дирекцията по Вероизповеданията към МС, доц. Георги Лозанов – ФЖМК на СУ „Св. Климент Охридски” и Горан Благоев – Българска Национална телевизия.
В първия ден от обучението лекторите представиха основните особености на медийната среда, както и основни подходи в работата с представителите на четвъртата власт.
Доц. Лозанов представи за обсъждане темата за образа на Българската православна църква в медийното пространство днес и характерните особености на журналистиката като професия. Горан Благоев представи конкретни примери от работата си като журналист, акцентирайки на добрите и лошите практики в отношенията между Църква и медии.
Доц. Георги Лозанов: Медиите са посредник, те не могат да бъдат „виновни”
Образът на Българската православна църква в медиите бе темата, която доц. Георги Лозанов представи в първия ден от обучението „Работа с медии”, организирано от Фондация Покров Богородичен за клирици и миряни.
В изложението си доц. Лозанов засегна основния проблем, който определя днес отношенията медии-Църква – това са дистанцията и разделението на „два фронта”. Медиите не могат да бъдат обвинявани за тази ситуация, защото тяхната роля е да бъдат посредник. Доц. Лозанов обобщи основните характеристики на журналистиката като професия. Най-важното в този занаят е да накараш дори безразличният да те слуша (гледа или чете). Затова в журналистиката се използват провокацията и атракциона като техники за привличане на интереса. Журналистът говори от името на своята аудитория, той е „просветен лаик”, заяви доц. Лозанов.
Тези „истини” за журналистиката, с които трябва да се съобрази всеки, може да прозвучат неуместно за свещениците, някои определения – дори абсурдни, но създаването на партньорство, каквото трябва да представляват отношенията между Църква и медии, изисква взаимно опознаване. Научавайки повече не само за медийната среда, но и за професията на журналиста, църковните служители ще бъдат улеснени в общуването си с представителите на т.нар. четвърта власт.
„Църква и медии са предварително скарани”, заяви доц. Лозанов. Защо?
Защото пространството на медиите не е пространство на Църквата. Медиите се развиват по хоризонтала, там, където е сблъсъкът, там, където се случват конфликтите. Пространството на храма е по вертикала. Времето на храма е циклично, времето на медиите – линеарно. Тези факти се съвместяват трудно. Друг проблем е, че Църквата борави с истини – неоспорими. А медиите имат навика винаги да търсят и … обратната страна.
Доц. Лозанов даде пример с новинарските емисии. Как в една емисия, в която се говори за наводнения и корумпирани политици, може да се говори и за църковния празник? Не е ли това десакрализация?
„Медийната публичност е събитийна публичност” – заяви доц. Лозанов. Как тогава Църквата "произвежда" събития? Като един от възможните отговори медийният експерт посочи чудесата.
Извън храма са тривиалността и злободневието. И е естествено в Българската православна църква да има вътрешна съпротива срещу ниския, тривиален свят.
Но колкото и да е труден пътят на Църквата към медиите, доц. Лозанов е категоричен, че публичност извън храма трябва да има и определи тази публичност като „не-канонична”.
Според него, Църквата може да запълни моралния дефицит и да стане субект на моралния разказ, който е необходим във всяко едно общество. Тя може да прави това, като говори посредством авторитета на свещениците – и не на базата на готови словесни матрици, а на жив език.
Горан Благоев: Журналистът има своята аудитория, свещеникът – паството
Общуването е двустранен процес и се случва между личности, заяви Горан Благоев в изложението си за добрите и лошите практики в работата на Църквата с медиите. Горан Благоев акцентира върху отношенията между клирици и журналисти като отношения между личности и че тези личности трябва да се отнасят с взаимно уважение един към друг.
Каквото е паството за свещеника, това е аудиторията за журналиста, заяви г-н Благоев, сравнявайки работата на журналистите с работата на свещениците.
Проблемът според него е, че въпреки положителните промени, настъпили в отношенията между Църква и медии през последните години, все още „няма любов към журналистите”.
Вярно е, че няма и подготвени журналисти. Вярно е също, че темата Църква не е „рейтингова тема” и че обществото е секуларизирано. Но не бива вратите на Св. Синод да остават затворени, а журналистът да бъде възприеман като враг, смята Горан Благоев.
