Сто и петдесет години от построяването на храм „Света Троица” в Мировяне

Храм „Света Троица“ в с. Мировяне, снимка: orthphoto.net

През тази година се навършват 150 години от построяването на възрожденската православна църква „Света Троица” в софийското село Мировяне. Храмът е издигнат по време на турското робство през 1871 г. от майстори от село Тресанче, Битолско. В архитектурно отношение църквата е каменна базилика с дървен покрив, дълга е 12 м. и широка 6.80 м. Иконостасът на храма е дървен с два реда икони. На първия ред са разположени иконите на дванайсетте апостоли, а на втория ред – иконите на Иисус Христос, Света Богородица, Света Троица, св. Йоан Кръстител и св. вмчк Великомъченик Харалампи.

Девет години след построяването на храма, през 1880 г. той е богато изографисан от братята Михаил и Христо Благоеви от Тресанче, представители на Дебърската художествена школа. Стенописите обхващат периода от сътворението на света до Възнесението на Иисус Христос.

Живописта на двамата братя поразява с яркостта и свежестта на колорита и експресивността на рисунъка. В Софийско те изписват и Долнопасарелския манастир „Свети Петър и Павел“, църквата „Вси Светии“ в Мрамор и други.

Дебърската живопис обхваща наследство от хиляди икони, изографисани в много църкви и манастири в продължение на повече от едно столетие. Тя носи характеристиките на възрожденската живопис и стремежа към приемственост между старите иконографски традиции и създаването на нова стилистика.

През 2012 г., с помощта на дарители, до храма е построена нова висока камбанария. Камбаната е преместена от по-ниската стара камбанария и днес звънът ѝ се чува в  почти цялото, разраснало се през годините село.

Век и половина в храм „Света Троица” тече църковен и духовен живот. През дългия период на съществуване на храма, седем свещеници са служили в него.

Първият свещеник е о. Спас Петков. Родното му място остава неизвестно, смята се, че може да е от с. Чуйпетлово или с. Желен. По думите на Владимир Игнатов от Требич (по професия кръчмар) отец Спас е роден в село Погледец и е работил като учител в Требич. След построяването на храм „Света Троица”, мировци поканили учителя Спас Петков да им стане свещеник, защото го смятали за буден и просветен човек. Той приел поканата и станал свещеник на три села – Мировяне, Требич и Погледец. Отец Спас по дух бил революционер – буйна натура, смел и решителен, той активно участвал в комитета на Апостола на свободата Васил Левски.

Вторият енорийски свещеник е о. Илия Данев Попов, родом от село Райлово (днешното село Люлин). В спомените на жителите на селото е останал като скромен и тих човек. Много красиво изпълнявал църковните песнопения и притежавал забележителен дар слово.

Третият свещеник е о. Дионисий Георгиев, който е роден село Куманово (днешна Македония). Завършил е духовно училище в гр.София. Бил е трудолюбив и много старателен свещеник, доживява до дълбоки старини – 98 години.

Четвъртият енорийски свещеник е о. Костадин Малинов. Роден е в село Искрец – Свогенско. Духовно училище вероятно е завършил в Черепиш. Бил е тих и скромен човек, служил е 10 години в храм „Света Троица” до началото на 1945 г.

Стенопис „Света Троица“

Петият енорийски свещеник е о. Иван Дешев. Той е роден в село Кумарица. Завършил гимназия в София и Пастирско-богословския институт в Черепиш. Отец Иван е най-дълго служилият духовник в църквата „Света Троица” – от 1945 г. до 2003 г. Служи също в храмовете „Св. Георги” в Требич и „Св. Николай” в Погледец. Въвежда в християнската вяра няколко поколения българи, до ден днешен хората го помнят като пламенен изповедник на изконните християнски ценности, стриктно спазващ църковните канони.

Шестият свещеник е о. Александър Кирилов. Роден в София, той завършва Богословския факултет на Софийски университет. Служи съвместно с отец Иван от 1999 г. до 2004 г. През 2004 г. Требич и Мировяне се обособяват като две самостоятелни енории и оттогава отец Александър е енорийски свещеник в Требич.

Седмият свещеник, който служи в църквата „Света Троица” от 2004 г. до днес, е отец Ириней Любомиров. Роден е в София. Ръкоположен е за свещеник през 2002 г. в Софийската духовна семинария.

Църковен празник на селото е 2 май, в чест на св. Атанасий Велики и св. Цар Борис-Михаил – покръстителят на българския народ. Всички хора от селото се събирали в местността „Търниците“, където се отслужвал маслосвет от двама свещеници. Днес ритуалът се извършва в църковния двор.

На 30 октомври 1971 г. се честват 100 години от построяването на храма. Епископ Партений отслужва архиерейска света Литургия, заедно с други духовници от Софийска епархия в препълнения с богомолци храм. След тържествената света Литургия епископ Партений произнася пламенно слово за значението на храма в нравственото издигане на вярващите и ролята на Църквата в обществено-политическия живот на нашия народ.

На 31.05.1980 г. се честват 100 години от изографисването на храма. Епископ Партений, заедно с дякона си монах Николай и софийските свещеници Емануил Кожухаров и протойерей Петър Киров, отслужват архиерейска света Литургия. Певците на клира са били от Софийската митрополия. На тържествената Литургия епископ Партений ръкопололага кандидат за свещеник от Трънския край, а след края на богослужението произнася слово за ролята на църквата, нейните талантливи строители и зографи, и тяхното изключително дело.

Епископ Партений и свещ. Иван Милушев на 100-годишнината на храма

През 1996 г. се отбелязват 125 години от построяването на храма. По повод честванията и по покана на енорийския свещеник о. Иван Милушев тържествената света Литургия оглавява Негово Светейшество патриарх Максим. В богослужението участват и  духовници от други софийски храмове. Присъстват представители на властта и много миряни.

Църквата „Света Троица“ е една от най-старите местни сгради, която може да се определи като архитектурна и културна ценност. Тя е символ на стремежа на местните да имат християнски храм и свой молитвен дом в условията на османско иго. Днес храмът се нуждае от подкрепа, тъй като ценните и изключително красиви стенописи трябва да бъдат реставрирани.

Патриарх Максим на 125-годишнината на църквата

Стенопис „Иисус Христос Вседържател“

Стенопис „Бог Саваот“