Утре във Варна се чества победата на св. адмирал Ушаков
Църковното настоятелство при храм “Св. арх. Михаил” в село Българево с благословението на Варненския и Великопреславски митрополит д-р Кирил Ви кани на тържествена Света литургия по случай победата на св. адмирал Фьодор Ушаков на 31 юли (четвъртък) от 9:00 часа сутринта.
Литургията ще бъде отслужена от Варненски и Великопреславски митрополит д-р Кирил в пещерата – музей на нос Калиакра. Ще се извърши поклонение на мястото, където се е провела морската битка през 1791 г. От Варненския храм “Св. Никола” ще бъде донесена частичка от мощите на св. адмирал Фьодор Ушаков за поклонение.
Щом сте вече тук…
Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>
Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>
-520x245.jpg)
Мили мои, след като сте способни да отстранявате правдиви коментари, то може би ще проявите смелост и ще редактирате текстове, като този по-горе, и ще ги приведете в съответствие с православното учение. Никога в Православната църква е нямало и не може да има поклонение на каквото и да било. Виж, ако се казва и пише почитание, то тогава това би изразило правилното православно отношение. Та, че бъдете добри деца и разкарайте думата, поклонение.
или сте три пъти по-възрастен от мен (аз съм например на 37), че си позволявате такова фамилиарно отношение („бъдете добри деца“ и прочие остроумия)? не знам как е в австрия, но там, където съм израснал, не е прието между непознати чак пък такава интимност.
Този текст го получихме от прес-центъра на Варненска и Великопреславска митрополия. Писан е от свещеник. Може и да е сбъркал, не съм богослов, не знам, ще проверя. Но не е това начинът да обръщате внимание на неточности в текстовете – имаме редакционна поща например. Не всяко заядливо подмятане влиза в категорията „правдив коментар“ – и ще е полезно да се саморефлектирате малко в тази посока.
Поклонение означава, струва ми се, превиване на колене, което е форма на отдаване на почит (почитание). Мисля, отче Йоане, че това разграничение между двете думи го правите, за да се харесате най-популистки на протестантстващите:
Пуснете една библейска търсачка с думата поклонение и ще видите колко текста ще излязат.
„И рече Израил на Иосифа аз се не надявах да видя лицето ти; пък ето Бог ми показа и децата ти. Тогава Йосиф ги отведе от коленете му и му се поклони с лице доземи. (Битие 48:11-12)
Питате: познаваме ли се? ДА. Аз Ви познавам и Вие ме познавате, но сте извинен. Запознахме се през 1998 г. Сега е Ваш ред да си спомните, къде? Ако наричате пожеланието ми, да сте добри деца, интимност, как ли наричате интимността? Разликата между моя гняв и Вашия е, че аз като се гневя не съгрешавам. Защо ме призовавате да върша неща скрито? Нали коментара ми е пряко свързан с текста на статията по-горе? Кое не Ви харесва? Колко поучителни думи сте написали, а трябваше само да смените думата. Другия път няма да Ви наричам добри деца, ще измисля нещо гадно, та да има мир.
Портос, ама Вие сега да не сте си помислил наистина, че не знам как се образува думата поклонение? Или си мислите, че го написах горното, щото нямам какво да правя? Истината Портос, Истината! Какво общо имат тука протестанствуващите? Айде, няма повече да се изяснявам, ами отивам да се занимавам със саморефлектиране, както ме посъветва Пламен.
За разлика от нас седмият вселенски събор прави много точна разлика между veneratio (почитание) и adoratio (преклонение). Ние се кръстим и кланяме еднакво пред иконата на Спасителя и на някой селски светец от ХІХ век, но това е погрешно.
.
Бях на литургия в руската капела на Падерборн, където вярващите не само се кръстеха почти непрекъснато и безсмислено, но и в по-важните моменти се просваха на земята. Казах им да стават, защото в неделя е забранено да се коленичи (20 канон Никея). Някои послушаха, а други отказаха. Навикът, особено лошият, е втора природа.
В българския език, отци скъпи, същностна разлика отсъствува (струва ми се), така че, забележката на отец Йоан е безпочвена и излишна. Смятам – латински думи тъй не се превеждат, защото отче Павле, трудно ще предадете разликата в смисъла им чрез избраните български думи, които не са толкова различни. Та? Почит не се ли отдава и чрез превиване на колене?? Какво стана с цитата от кн. Битие – твърде леко го прескочихте? Полите на дрехите си ли разперихте, за да го прелетите??
Та, ще ми обясните ли разликата между
почитание
и
преклонение
като се държите плътно в българския?? Изключваме думи като обожаване, ей тъй – за почитание и преклонение говорим само. Пред нечий подвиг можеш ли да се преклониш?? Език мой – враг мой 🙂 🙂 🙂
И май самия св. Фьодор Ушаков ви дразни.
Руснак, адмирал, победител, православен, вярващ… Хайде започвайте да викате! Варна го почита и често му се покланяме. Имаме негови мощи в хр. „Св. Николай Мирликийски“. Не ви чувам!? Да не се задавихте?!
„Alas, poor heart, that kiss is comfortless / As frozen water to a starvèd snake“ (Shakespeare, Titus Andronicus, 3.1.249–50).
Най-обичам да ида при неговите мощи. да направя земен поклон и да целуна иконата. както и всеки път, щом мина през София, първо „Св. Неделя“ посещавам и пак със земен поклон, целувам главата на св. крал Стефан. Като влизам в олтара на енорийската ни църква пък предпочитам да целуна нозете на св. княз Борис и рядко олтарната икона на св. арх. Михаил. Е? Кой Съборен орос нарушавам?
в случая забележката на Дон-а ми се струва уместна. правилно ни напомня двата богословски термина – и нека не забравяме, че хора са приемали мъченическа смърт заради такива „езикови“ уж тънкости. На английски двете думи са worship и veneration, на български еквивалентите са точно „почитание“ и „поклонение“. отграничаването е било необходимо (знаете всички, предполагам) заради иконоборческите спорове. проблемът, с който се сблъскваме по повод конкретната новина: в българския се е наложила практиката (включително в църковен контекст), когато става въпрос за почитане на икони или свети мощи, да се говори: „отидохме да се поклоним“ – ровейки се в богословските обяснения, винаги може да се каже, че, видите ли, не се покланяме на иконата, а на Първообраза – но такъв начин на изразяване се използва масово и от вярващите, и от клира, и от епископата.
а първият коментиращ ме подразни със снизходителната си ирония, не толкова със съдържателната страна на коментара си. богословски е прав.
„А мелничарят бил прехвърлил края и хъркал като вол. Полегнала на голото му рамо, със тънак бас пригласяла жена му, а щерката врещяла като пор…“ (Джефри Чосър, „Кентърбърийски разкази“ – настолна моя книга)
Та? Почитанието включва ли и преклонение? Или сега ще перифразирате Мартин Лутер Кинг –
„Имам една мечта – черните да са бели, а белите пембени и да пеем всички Халелюйя!“
За разлика в думите единосъщен и подобносъщен са отивали на мъченическа смърт, Пламене, а тези двамата тук спекулират с пресилени езикови разлики в името на своя си някаква проповед. Това не е призив за богословска чистота, а злоупотребе с думички.
Та? какво стана с цитата от кн. Битие??
Пламене, ние също така не почитаме иконата (дървото, боята, художническото майсторство), а Първообраза. Хайде да вкараме думата обожание, с уговорката, че не го дължим нито на иконата, нито даже на светията, а на Бога, който е осветил светията и да олекнат всякакви псевдо-богословски спекулации.
11. και ειπεν Ισραηλ προς Ιωσηφ ιδου του προσωπου σου ουκ
εστερηθην και ιδου εδειξεν μοι ο θεος και το σπερμα
σου
12 . και εξηγαγεν Ιωσηφ αυτους απο των γονατων αυτου και προσεκυνησαν
αυτω επι προσωπον επι της γης
Ето цитата Ви в Септуагинтата!
употребен е глагол, еднокоренен с думата проскиниси, която на български се превежда, като почит, а не поклонение. Език мой-враг мой.
Не бива да се лъжем, че в спора се ражда истината, защото БОГ Е ИСТИНАТА.
Мир вам.
Добре предавам се – казва се, че Йосиф е отдал почит, падайки на лицето си доземи. Да живее Септуагинта! Да разбирам ли, че Йосиф е отдал на баща си Иаков (Израил) почит, покланияйки се??
И каква е разликата между почит и поклонение, питам почтително? Поклонението по-висша почит ли е. И само Богу ли можем да изразим почит чрез телесна промяна в стойката? А накъде да се обърна „прекланяйки се Богу“? На Изток ли? Искам сега Шестолинейния превод да цитрирате.
Никаква истина няма да се роди тук Грешник. Аз поне не си правя илюзии по въпроса. Ей тъй си дрънкам – да дразня жена си, че не си лягам, ами тракам по клавуатурата. А тези двамата не искат да ми обяснят защо думата почит да е по-подходяща от поклонени. Сигурно си мислят, че съм като протестантите, които баламосват с игрословици: „Ние почитаме светиите, а не им се покланяме“. Ами аз ги почитам и като им се покланям. Че и на Света Богородица пея такива неща в песнопенията… Да. покланям Й се. И въобще не Я смесвам с Бога. ама никак. Пък те – обясняват ми да прецизирам думите, за да не смущавам дискусиите им, ами няма да го правя – те да си търсят други начини да „оправдават своя верови избор“.
Господа коментиращи, православното самосъзнание обича по-малко волнодумство, заядливост и публична излагация, поне от „смирение“!
добре де, има известен резон в думите им. ама пресилват тенденциозно нещата…
Вярно е, че в богословието се прави разлика между „почитание“ и „поклонение“, но в днешния български език смислова разлика между тях няма. Ние казваме „поклонници в манастир“, а не „почитатели“, „всенародно поклонение“, а не „всенародно почитание“. Дори на починал човек отдаваме „поклонение“. Въпросът не е в думите, а в смисъла. Трябва да сме наясно (което не при всички е така, за съжаление), че на икони и светини не се отдава божествено поклонение, а само условно поклонение или почит.
А със Септуагинтата йеромонахът нещо се е объркал май. Доколкото знам (нека познавачите на гръцки да ме поправят, ако трябва), ПРОСКИНЕСИС е именно поклон, дори земен поклон. Иосиф се е поклонил на баща си до земята, а не просто му е отдал „почит“. Четете по-добре, отче!
Андрей, помислете върху значението на думата метания. А аз ясно по-горе написах, че думата се превежда на български като почит. Какво да Ви кажа още!?
Връщам се от катедралата в Падерборн, където беше изнесен концерт за орган с произведения на Месиан и Дюпре. Ако може да се говори за композитор-мистик през тъмния ХХ век, това е Оливие Месиан. Когато умря, поместих статия за него в „Църковен вестник“ (онзи, който можеше да се чете, а не този, който не става и да закачиш на ръждясалия гвоздей в клозета на двора). Започна с „Явяването на предвечната Църква“ от Месиан. Невероятна, потресаваща музика или по-скоро водопад от дълги акорди с всички регистри (tutti) на органа. Месиан по форма е атонален, а по замисъл – свърхтонален. Неговата мистика е в стил „Ориген“, а не в стил „Юстин Попович“. Чуйте един нелош френски запис в: http://www.youtube.com/watch?v=WHggncL21pQ&feature=related
На фона на дебатите по -горе, словесното музициране на архиДона е потресаващо.Ех,ако можеше да чуе и тръбите на Иерихон, какво ли щеше да каже!
Dumata PROSKINO se prevejda po princip poklaniam se (Proskinoume Patera Io ke to Agio Pnevma-poklaniame se na Otca i sina i Svetia Dux; Proskinumen ta pati su Xriste- poklaniame se na stradaniata Ti Xriste;i tn)Pred svetite moschti se preklaniame,zaschtoto pochitaiki tiax nie se preklaniame pred podviga na sveteca prosial u Boga!
Боян Саръев: Концепцията на Българската православна църква за обучение по религия е прибързана и несполучлива
01 август 2008 | 13:18 | Агенция „Фокус“
http://www.focus-news.net/?id=f9780
http://portos-14all.blogspot.com/2008/08/blog-post.html
http://portos-14all.blogspot.com/2008/07/summer-jump.html
Тов. Ангелов,
В една от песните, които са качили на Вашия блог, се казва:
„В церкви – смрад и полумрак…“
Този текст одобрен ли е от епархийския съвет? Да не изхвръкнете от варненските църковни синекури, без да очаквате?
Отче Павле, вие сте във „филм“. Никой не хвърчи от никъде за подобни неща. Песните в моя блог ги качвам „еднолично и авторитарно“, по мой вкус и досега никой не е възроптал. Но, ако ви е по-леко да мислите, че сте неоценен, щото сте готин и свободомислещ, добре: ВИЕ СТЕ ВЕЛИКОЛЕПЕН И НЕОЦЕНЕН – не ви се покланяме, щотп сме тъпи… Сега доволен ли сте? Ще черпя ли по-малко злост т вас, след това „признание“?