Църквата в Старозагорския затвор



Една от болезнените обществени теми на България през 2018 година бе ситуацията с в затворите, провокирана от бягството на двама рецидивисти от Централния софийски затвор. Дни след тях друг затворник се измъкна от Ловешкия затвор, но бе заловен в рамките на три дни. Бърз поглед назад в историята показва, че най-масовият опит за бягство е от Старозагорския затвор, през пролетта на 1972 година ( с важното уточнение обаче, че в споменатия случай това са били политически затворници във времето на тоталитарния режим)…

Причината да посетя Старозагорския затвор и по-конкретно храма в него беше заснемането на творческата част от дипломната ми работа на тема „Старозагорската епархия през телевизионния обектив“. Снимачният ден се оказа изключително натоварващ за екипа ни, при това не физически, а психически. Още с преминаването на първата бариера усещаш, че навлизаш в пространство със „сгъстена“ атмосфера. Още една бариера, а след нея паркинг. Паркираме, камера, микрофон, статив. Първи портал – лична карта, издава ни се пропуск. Вървим по мрачен коридор, а около нас се носи миризма на прясно сготвена храна, вероятно зад стените е кухненското помещение. Втори портал – проверка на лична карта и пропуск. Продължаваме напред. Малко дворче с неработещ фонтан по средата. Редом с нас върви и униформен, който не спира да повтаря колко бързи трябва да сме. Трети портал – вземат ни личните карти и телефоните. И след тези 20-минутни обиколки сме пред врата, „опакована„ с бели решетки, зад която се чуват шумове, викове, звънци. Усеща се специфичен аромат. Посещението ни съвпада с часа за обяд, изчакваме разотиването на част от затворниците, останалите са заключени и изчакват да минем. Нито за миг след този ден не съм забравил прекрачването на прага на бялата врата. Мъжете зад решетките ни посрещнаха с викове, видимо не приемаха присъствието на външни лица сред тях… Вървим, а колкото повече време минава, пространството, което трябва да изминем ми се струваше все по-дълго и по-дълго. Чуваме отварянето на резе и след три стъпала вече сме във вътрешния двор. Пред нас е красивият храм „Свети Николай Мирликийски“, заобиколен от неподдържани сгради. В църквата ни очаква познато лице – отец Йордан Карагеоргиев, придружен от момчетата, които се грижат за храма…

* * *

Служението в Старозагорския затвор започва още преди 1944 година. С идването на атеистичния период обаче на мястото за уединение с Бога се построяват килии за осъдените на смърт. През 1994 година, на Гергьовден, тогавашният Старозагорски митрополит Панкратий поставя нови основи на затворническото служение с освещаването на нов параклис. Първата света Литургия е на 2 юни, а работата с лишените от свобода е поверена на отец Йордан Карагеоргиев. Два месеца преди да стане духовник и за миг не се е замислял, че животът му ще се стече по този начин. По това време той завършва журналистика и е кореспондент на централен вестник в Стара Загора.

Отец Йордан Карагеоргиев

„С годините, в началото като млад духовник ми беше по-лесно. Нещата бяха черни и бели. Но от един момент нататък започваш да откриваш едни пластове в човешката душа, които иначе, както казваме тук, в затвора, навън трудно се улавят. Тук има много стойностни хора. Това го казвам, както и да прозвучи за някого. Понякога тук има много повече достойнство и принципност, отколкото навън“, споделя той.

Скоро след като параклисът отваря врати, дядо Панкратий освещава още два параклиса – „Св. Георги“ в помощното стопанство на затвора, и „Св. Йоан Рилски“ в ТПО – Черна Гора.

Духовното обгрижване придобива по-голяма пълнота и след освещаването на най-големия храм в местата за лишаване от свобода – „Св. Николай“ в централния корпус през 2004 г.

„Човек, на когото никой няма вяра, много трудно може сам да си повярва, че има шанса да се промени, че може да стане по-добър. Той си живее с мисълта, че ето – всички са го отхвърлили, зачеркнали, и в крайна сметка какво има да губи. Той за другите хора е вече втора, трета, по-нисша категория човек“, споделя още свещеникът.

През годините над 2000 затворници са приели свето Кръщение след разговори и катехизация, а в храма се извършват и венчавки. Това е и причината да се осъществи и изграждането на параклис за близките на затворниците, които най-често търсят подкрепа сред свещенослужителите, защото според отец Йордан те са тези, които могат да дадат сили на лишения от свобода, след Бога. Новият храм носи името „Света Богородица – Благовещение“ и на 30 октомври тази година бе осветен от Негово Високопреосвещенство Старозагорския митрополит Киприан. Изграден е изцяло от дарения и с безвъзмездния труд на лишени от свобода.

„Всеки път, когато имаше възможност митрополит Панкратий идваше тук с особено вълнение и желание да благослови лишените от свобода. Като млад монах имах възможността да го придружавам и да участвам в църковните последования в параклиса и в киносалона на централния корпус. Неговият плам, неговата благословия и подкрепа дават своите плодове и през годините желаещите да посещават богослуженията се увеличават. Не закъсняват и първите молби за приемане на свето Кръщение. Тайнството в началото се извършва в параклиса, а по-късно – заради многото желаещи, и в киносалона на затвора. Днес можем да кажем, че повече от две хиляди души са приели православната вяра тук. Това споделяме не за да впечатляваме със статистика, а за да подчертаем още веднъж необходимостта от важната роля на православното духовенство в местата за лишаване от свобода. Смятам за милост Божия и привилегия да продължа делото на моя духовен отец – Панкратий. Възможността да осветя първия в страната параклис, имащ за цел да бъде духовна утеха на близките на лишените от свобода, е радост за мен като вярващ човек и архиерей. Неслучайно сме избрали покровител на храма да бъде Божията майка, която е духовна майка и утешителка на всички ни. Нека нейната Блага вест да подкрепя и тук всички обременени. Нека да не забравяме, че Бог еднакво обича праведниците и грешниците, милосърден е към всички. Да помним, че няма непростими грехове, освен непокаянието. Да се стремим към добри дела, молитва, състрадание и смирение. Неща, без които не можем да достигнем спасение на душите си, не можем да бъдем добри хора и достойни граждани. Нека да помним, че Църквата ни е готова и чака всички да влезем в лоното й, за да намерим пътя към Бога в сърцето си.“, каза в словото си на освещаването владиката.

Старши комисар Иван Карушков, директор на Старозагорския затвор, благодари на Старозагорската света митрополия за доброто сътрудничество, както и на арх. Веселин Беров и младия иконописец Зорница Иванова за усилията по изграждането и изписването на параклиса. На освещаването присъстваха още министърът на правосъдието Цецка Цачева, която подари икона на св. Йоан Рилски, главният директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гл. комисар Васил Миладинов, началници на затвори от страната, зам.-председателят на НС Емил Христова, областният управител Гергана Микова и заместниците й Петя Чакърова и Димитър Драчев, ректорът на Тракийския университет проф. двмн Иван Въшин и др.

* * *

…Благополучно за екипа ни не се сблъскахме за втори път с виковете на лишените от свобода, тъй като се бяха оттеглили в следобедна почивка, но в момента, в който излязох от последния портал и погледнах небето, разбрах какво всъщност коства работата на хората там, какво представлява свободата и колко много трябва да я ценим.

 

 

 

Please follow and like us:

Коментари

коментара

БЛИЗКИ ТЕМИ:

Споделете в социалните мрежи