Църква и медии в един необходим диалог



Може да харесате още...

7 коментара

  1. При рухването на комунизма Русия и България останаха без идеология. Наистина, може да се спори доколко комунизмът е рухнал и неговите поддръжници не чакат удобен момент пак да излезнат на историческата сцена, вярвайки в своята избраност от хода на историята. Като останаха без идеология комунистите се обърнаха към православието, силно в Русия и с „национални“ заслуги в България. Така БПЦ получи подарък – политическо ухажване, финансови дарения, законови привилегии, защитаваща православието християнска публицистика и научни проучвания, семинари и конференции с историческо и актуално изтъкване на православието. Така комунистката Велислава Дърева,заедно с други ней подобни се изявяват като защитник на православието и са гледани с добро око от страна на клира. А БПЦ няма и грам принос в израстването на светските специалисти и нахалства Държавата да въведе конфесионално образование в училищата, не отдавайки заслуженото на верните миряни, което е нечестно според нормите на морала.

  2. В своята история ние сме участвали в два големи универсални проекта. Единият е християнството, с контакти с Рим и Византия.Другият е комунистическият, който е атеистичен, модерен, научен и латиноговорящ. В историята има както поставяне в режим на бинарни опозиции, за да се видят разликите, така и поставяне на режим в обобщаване и събиране на приликите, които две явления притежават. За опозицията на християнството с комунизма има много текстове. Но какви са сходствата, с оглед на нашия исторически опит? Първото сходство е, че БПЦ и комунистите твърдят, че са народни явления с исторически заслуги. Второто е, че БПЦ учи, че е богоизбрана общност, предопределена да властва и да употребява безплатно целия ресурс на нацията, докато комунистите се считат за избрани за това от хода на историческия процес. И двете употребяват любовта ни като източник на доходите си като обещават награди в непроверимо време – БПЦ на Небесата, а БКП в светлото бъдеще. И БКП и БПЦ са зависими от Русия.

  3. Ф.Николов каза:

    дали обществото било готово? дали вие иобщо сте в час със собствената си материя, след това с необходимото взаимодействие със западните културни традиции, след като правите някакви съпоставки с тях или поне с някаква минимална рефлексия в тази насока, извън полярните определения; дали е възможно изобщо да се прескочи или игнорира цялото поле на знанието от 18 в. насам, и не на последно място дали сте достатъчно смели и отговорни да пуснете без задръжки кадрите си да образоват???

  4. Ф.Николов каза:

    всичко в тази структура бпц се движи наобратно; вместо да се стремят да изградят реален образ в обществото или поне да възстатовят и малкото ценно от историята си в случая чрез силно ангажирана социална насоченост и на тази база да възстановят богословско мъртвите си позиции и доверието сред миряните, те пак манифестират фасадно-историческата плесен на съмнителни заслуги, като при това претендират и за някаква от само себе си дадена им роля на „стълб“ в обществото.
    Почти никой не иска да изучава в училище конфесионален предмет „православие“, но те продължават да живеят в своя паралелен небесен йерусалим, в който едва ли не всеки втори се натиска да се запознае с православната истина, но се чувства изоставен от църквата или пък ако е против, то той всъщност е дълбоко заблуден относно тази духовна съкровищница на българщината; тъмните сили непрестанно съботират единствено релната основа на живота и вселената – православието.
    Не, невъзможни са всякакви аналогии със запада.

  5. Николов,
    Не си прав, че няма сближение между обстановката в България и Запада. Комунизмът е европейски продукт, защото неговите теоретици и практици са от европейски произход. затова ние се европеизирахме през комунизма, а решението за влизане на България в ЕС е решение на ХІV конгрес на все още управляващата ни БКП. Проблемът, който не ни позволява да се сравним със Запада е отработеното отношение на западните църкви към научния модел, атеизма и другорелигиозността. При нас тези неща се отричат, защото са западни и опасни за православно-славянската идентичност , формирана от руските академици и професори. Ако БПЦ имаше отработено отношение, както католиците, тогава можеше да се говори за предмети по религии и за просвещение на базата на църковния модел. Освен това БПЦ предпочита да въвежда чужди авторитети – изпратих няколко статии на двери.бг за отношението между християнство и наука, но те като истински православни не пуснаха мен, а пуснаха френски и гръцки текстове по проблема.

  6. Ф.Николов каза:

    Уважаеми господине, проблемите далеч надхвърлят някакви противоборства и влияние на идейно ниво; струва ми се, че Вие придавате прекалено голямо значение на „чистото мислене“ на човека и влиянието върху живота му. Съгласен съм с повечето неща, които пишете, но за да има база, за каквото и да е сравнение, трябва да има поне няколко века взаимодествие на културно, политическо, религиозно, битово и т.н. ниво. Българската култура, както и да е оценена, няма такова взаимодествие или то е пренебрежимо малко, твърде несъществено за изграждане на общ хоризонт между нас и Запада. Писмената ни хуманитарна традиция не може да се включи като самобитност в европейски контекст и затова е нужно да се правят някакви нейни заместители, които в повечето случаи са смешни. Именно на научно ниво личи зейналата пропаст и нейното запълване не става със следването на идеологии.

  7. Не знам дали за мен се отнася последният коментар на Ф. Николов. Отношенията България – Запад са съществулаи дори и под османска власт. Възраждането е силно повлияно от западните идеи в образованието и битовата техника, а след 1878 година западното навлиза навсякъде в живота. През комунизма ние усвоихме западни ценности, но през руска редакция или през краткосрочна подготовка на специализанти. За общ идеен хоризонт наистина трудно може да се говори, но много неща от Запада навлязоха в устройството на българската Държава и общество. Съгласен съм, че във философско отношение и в областта на хуманитаристиката ние имаме много работа, разбира се, това не може да получи подкрепа от БПЦ, която също като политиците ни се крепи от мистичната конспирация, митологизацията в областта на масовата култура и зависимост от външни фактори, които невинаги са добронамерени към нас. Ние през модерността произвеждахме военни и ченгета, поради което писмената и устната култура е много ниска у нас.