Църква и медии в един необходим диалог
1223 са журналистическите материали свързани с християнската тематика, 1250 с мюсюлманската и 91 отнасящи се за будизма в електронните и печатни медии през отминалата 2009 г.
Това стана ясно от доклада на Огнян Златев, директор на Центъра за развитие на медиите, на проведения на 11 януари тази година в столичния хотел „Радисън” семинар на тема “Църквата и обществото в България – ролята на медиите за един необходим диалог", организиран от представителството на германската фондация „Конрад Аденауер” в България и Центъра за развитие на медиите.
Семинарът бе открит с приветствие от д-р Андреас фон Белов, ръководител на бюрото на фондацията в България. Първи лектор бе дошлият от Мюнхен доцент д-р Божидар Андонов, който през този семестър отново е гост-професор в Лудвиг-Максимилиановия университет в баварската столица. Обявената от него тема „Състояние на отношенията Църква – държава в България с акцент върху социалната дейност на Църквата; обучение по религия – паралел със ситуацията в Германия” едва ли може де се каже, че бе изчерпана, но той застана зад позицията религиозното образование да бъде над-конфесионално, макар че по време на дебата каза, че като православен християнин стои зад идеята за конфесионално обучение по Религия, както е например в Германия.
Но дали обществото ни е готово да приеме такова обучение и въобще ангажирани ли сме с този проблем? На тази тема разсъждава Иван Игов, съветник на министъра на образованието в доклада си “Възможно ли е обучението по религия в българските училища?” В своето изказване той изтъкна, че в момента под 1% ученици са записани в Свободно избираем предмет – СИП Религия, като по-голямата част са деца от мюсюлманското вероизповедание. Учителите са 200 на брой и преподават само по две програми.
Ставрофорен свещеноиконом д-р Захари Дечев, член на Работната група по въпросите на религиозното образование към Светия Синод и експерт по религиозното образование в община Бургас запозна присъстващите с доклад на тема „Взаимодействията мас-медии и религиозно възпитание в нашето съвременно общество”, а Огнян Златев, директор на Центъра за развитие на медиите представи доклада „Могат ли медиите да играят някаква роля при подкрепата на преподаването на предмета Религия?”.
В последвалата свободна дискусия се включиха и действащи журналисти като Велислава Дърева, писателят и автор на Православие.БГ Любен Лачански и ресорният отговорен редактор от вестник “Стандарт” Константин Събчев. Срещата приключи с единодушното мнение, че БПЦ трябва да отстоява пред медиите своите позиции на стълб в обществото, а не да присъства само в жълтата и нелицеприятна хроника на християнските празници.
Щом сте вече тук…
Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>
Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>
При рухването на комунизма Русия и България останаха без идеология. Наистина, може да се спори доколко комунизмът е рухнал и неговите поддръжници не чакат удобен момент пак да излезнат на историческата сцена, вярвайки в своята избраност от хода на историята. Като останаха без идеология комунистите се обърнаха към православието, силно в Русия и с „национални“ заслуги в България. Така БПЦ получи подарък – политическо ухажване, финансови дарения, законови привилегии, защитаваща православието християнска публицистика и научни проучвания, семинари и конференции с историческо и актуално изтъкване на православието. Така комунистката Велислава Дърева,заедно с други ней подобни се изявяват като защитник на православието и са гледани с добро око от страна на клира. А БПЦ няма и грам принос в израстването на светските специалисти и нахалства Държавата да въведе конфесионално образование в училищата, не отдавайки заслуженото на верните миряни, което е нечестно според нормите на морала.
В своята история ние сме участвали в два големи универсални проекта. Единият е християнството, с контакти с Рим и Византия.Другият е комунистическият, който е атеистичен, модерен, научен и латиноговорящ. В историята има както поставяне в режим на бинарни опозиции, за да се видят разликите, така и поставяне на режим в обобщаване и събиране на приликите, които две явления притежават. За опозицията на християнството с комунизма има много текстове. Но какви са сходствата, с оглед на нашия исторически опит? Първото сходство е, че БПЦ и комунистите твърдят, че са народни явления с исторически заслуги. Второто е, че БПЦ учи, че е богоизбрана общност, предопределена да властва и да употребява безплатно целия ресурс на нацията, докато комунистите се считат за избрани за това от хода на историческия процес. И двете употребяват любовта ни като източник на доходите си като обещават награди в непроверимо време – БПЦ на Небесата, а БКП в светлото бъдеще. И БКП и БПЦ са зависими от Русия.
дали обществото било готово? дали вие иобщо сте в час със собствената си материя, след това с необходимото взаимодействие със западните културни традиции, след като правите някакви съпоставки с тях или поне с някаква минимална рефлексия в тази насока, извън полярните определения; дали е възможно изобщо да се прескочи или игнорира цялото поле на знанието от 18 в. насам, и не на последно място дали сте достатъчно смели и отговорни да пуснете без задръжки кадрите си да образоват???
всичко в тази структура бпц се движи наобратно; вместо да се стремят да изградят реален образ в обществото или поне да възстатовят и малкото ценно от историята си в случая чрез силно ангажирана социална насоченост и на тази база да възстановят богословско мъртвите си позиции и доверието сред миряните, те пак манифестират фасадно-историческата плесен на съмнителни заслуги, като при това претендират и за някаква от само себе си дадена им роля на „стълб“ в обществото.
Почти никой не иска да изучава в училище конфесионален предмет „православие“, но те продължават да живеят в своя паралелен небесен йерусалим, в който едва ли не всеки втори се натиска да се запознае с православната истина, но се чувства изоставен от църквата или пък ако е против, то той всъщност е дълбоко заблуден относно тази духовна съкровищница на българщината; тъмните сили непрестанно съботират единствено релната основа на живота и вселената – православието.
Не, невъзможни са всякакви аналогии със запада.
Николов,
Не си прав, че няма сближение между обстановката в България и Запада. Комунизмът е европейски продукт, защото неговите теоретици и практици са от европейски произход. затова ние се европеизирахме през комунизма, а решението за влизане на България в ЕС е решение на ХІV конгрес на все още управляващата ни БКП. Проблемът, който не ни позволява да се сравним със Запада е отработеното отношение на западните църкви към научния модел, атеизма и другорелигиозността. При нас тези неща се отричат, защото са западни и опасни за православно-славянската идентичност , формирана от руските академици и професори. Ако БПЦ имаше отработено отношение, както католиците, тогава можеше да се говори за предмети по религии и за просвещение на базата на църковния модел. Освен това БПЦ предпочита да въвежда чужди авторитети – изпратих няколко статии на двери.бг за отношението между християнство и наука, но те като истински православни не пуснаха мен, а пуснаха френски и гръцки текстове по проблема.
Уважаеми господине, проблемите далеч надхвърлят някакви противоборства и влияние на идейно ниво; струва ми се, че Вие придавате прекалено голямо значение на „чистото мислене“ на човека и влиянието върху живота му. Съгласен съм с повечето неща, които пишете, но за да има база, за каквото и да е сравнение, трябва да има поне няколко века взаимодествие на културно, политическо, религиозно, битово и т.н. ниво. Българската култура, както и да е оценена, няма такова взаимодествие или то е пренебрежимо малко, твърде несъществено за изграждане на общ хоризонт между нас и Запада. Писмената ни хуманитарна традиция не може да се включи като самобитност в европейски контекст и затова е нужно да се правят някакви нейни заместители, които в повечето случаи са смешни. Именно на научно ниво личи зейналата пропаст и нейното запълване не става със следването на идеологии.
Не знам дали за мен се отнася последният коментар на Ф. Николов. Отношенията България – Запад са съществулаи дори и под османска власт. Възраждането е силно повлияно от западните идеи в образованието и битовата техника, а след 1878 година западното навлиза навсякъде в живота. През комунизма ние усвоихме западни ценности, но през руска редакция или през краткосрочна подготовка на специализанти. За общ идеен хоризонт наистина трудно може да се говори, но много неща от Запада навлязоха в устройството на българската Държава и общество. Съгласен съм, че във философско отношение и в областта на хуманитаристиката ние имаме много работа, разбира се, това не може да получи подкрепа от БПЦ, която също като политиците ни се крепи от мистичната конспирация, митологизацията в областта на масовата култура и зависимост от външни фактори, които невинаги са добронамерени към нас. Ние през модерността произвеждахме военни и ченгета, поради което писмената и устната култура е много ниска у нас.