Църковният разкол може да бъде доходен бизнес
Вестникът публикува обширен материал за историята и юридическите последици от разкола в Бъргарската православна църква. Според автора на журналистическото разследване, в своята дейност служителите на "демократичния синод" са подкрепяни от немалко ключови политици от минали и настоящи времена…
Независимо от това законово положение, което недвусмисено решава въпроса за легитимната институция на Православната църква в България, представителите на разколническата общност продължиха повече от година да отстояват незаконно и неморално придобитите позиции под покрива на Църквата, като отказваха да освободят обсебените храмовете и най-вече – да престанат да се ползват от приходите на църквата (отказват както т.нар. свещенослужители, така и паразитиращите върху църковната собственост демократични политици – основатели…)
Стигна се до гротескно отразения и коментиран "полицейски терор" през лятото на 2004 год., когато държавата все пак трябваше да използва своите принудителни възможности, за да бъде изпълнен законът; възможности, които впрочем са част от дефиницията на правото. Това беше един от последните опити да се манипулира общественото мнение в героично-патетичен дух; за това много помогнаха сцени като тази, показана от почти всички телевизии: възрастна жена, която заплашва да се хвърли от втория етаж на административната сграда на храма "Св. Параскева" в София. Полицаите не й разрешават, а я отвеждат от сградата…
Впоследствие се оказа, че "битият" от полицаите отец Камен Бараков е с твърде интересно съдебно минало, а икономическите интереси, които стоят зад антикомунистическата риторика на разколниците, надминават и най-безсрамните предположения. Може би дори за възрастната жена от репортажа определени факти биха били изненада…
"Едно пробългарско решение на 39-ия парламент сложи край на разкола, но не и на ограбването на БПЦ. До днес в доверителна сметка на Инокентиевите хора постъпват наемите за ресторанти и магазини по договори, сключени предвидливо за 10 години напред. Когато и ако тези договори бъдат обявени за нищожни, ще спре и източването на Църквата.", пише вестник Монитор.
Разбира се, единствено съдът е компетентен да окачестви действията на лицата, представляващи разколническата общност; в рамките на съдебното дело ще стане ясно и кои факти от тяхната незаконна дейност могат да се считат за установени и безспорни. Днес може да се каже единствено, че разколът е рана, която твърде дълго разяждаше църковното тяло и болката отглъхва бавно. За съжаление, тази рана не се поддаде на "консервативно" лечение… независимо от положените усилия – не само от страна на служителите на БПЦ, но и от целия православен свят. И може би наистина е редно днес някой да поеме отговорност за това страдание, причинено повече от преднамерено…
Вижте обширния материал във вестник Монитор.