Църковният разкол може да бъде доходен бизнес

Днешното издание на вестник Монитор публикува информация за началото на съдебен процес срещу лицето Иван Стоянов Петров, бившият т.нар. "софийски митрополит" Инокентий.

Вестникът публикува обширен материал за историята и юридическите последици от разкола в Бъргарската православна църква. Според автора на журналистическото разследване, в своята дейност  служителите на  "демократичния синод" са подкрепяни от немалко ключови политици от минали и настоящи времена…

През април 2005 год. прокуратурата е внесла в Софийски градски съд обвинителен акт срещу самозвания митрополит за това, че през  2003  и  2004 г. самоволно е извършил множество действия, които са задължение и право на ръководителя на Светия синод, без  да заема този пост. "Той е подписал и подпечатал 439 документа като се е представял за глава на църквата и за Софийски митрополит."

В действителност, след приемане на новия Закон за вероизповеданията (влязъл в сила от началото на януари 2003 год.) отпаднаха всички изкуствено създадени административни "основания" на така наречения "алтернативен синод" да осъществява своята дейност от името на Българската православна църква, да владее нейното имущество, както и да извършва правни действия чрез своите служители, които нямат  качество на длъжностни лица по смисъла на новия закон.

Независимо от това законово положение, което недвусмисено  решава въпроса  за легитимната  институция на  Православната църква в България, представителите на разколническата общност продължиха повече от година да  отстояват  незаконно и неморално придобитите позиции под покрива на Църквата, като отказваха да освободят обсебените храмовете и най-вече – да престанат да се ползват от приходите на църквата (отказват както т.нар. свещенослужители, така и паразитиращите върху църковната собственост демократични политици – основатели…)

Стигна се до гротескно отразения и коментиран "полицейски терор" през лятото на 2004 год., когато държавата все пак трябваше да използва своите принудителни възможности, за да бъде изпълнен законът; възможности, които впрочем са част от дефиницията на правото. Това беше един от последните опити да се манипулира общественото мнение в героично-патетичен дух; за това много помогнаха сцени като тази, показана от почти всички телевизии: възрастна жена, която заплашва да се хвърли от втория етаж на административната сграда на храма "Св. Параскева" в София. Полицаите не й разрешават, а я отвеждат от сградата…

Впоследствие се оказа, че "битият" от полицаите отец Камен Бараков е с твърде интересно съдебно минало, а икономическите интереси, които стоят зад антикомунистическата риторика на разколниците, надминават и най-безсрамните предположения. Може би дори за възрастната жена от репортажа определени факти биха били изненада…

"Едно пробългарско решение на 39-ия парламент сложи край на разкола, но не и на ограбването на БПЦ. До днес в доверителна сметка на Инокентиевите хора постъпват наемите за ресторанти и магазини по договори, сключени предвидливо за 10 години напред. Когато и ако тези договори бъдат обявени за нищожни, ще спре и източването на Църквата.", пише вестник Монитор.

Разбира се, единствено съдът е компетентен да окачестви действията на лицата, представляващи разколническата общност; в рамките на съдебното дело ще стане ясно и кои факти от тяхната незаконна дейност могат да се считат за установени и безспорни. Днес може да се каже единствено, че разколът е рана, която твърде дълго разяждаше църковното тяло и болката  отглъхва бавно. За съжаление, тази рана не се поддаде на "консервативно" лечение… независимо от положените усилия – не само от страна на служителите на БПЦ, но и от целия православен свят. И може би наистина е редно днес някой да поеме отговорност за това страдание, причинено повече от преднамерено…

Вижте обширния  материал във вестник Монитор.