Шестдесет години от смъртта на владика Серафим (Соболев) отбелязаха в събота в София
На 26 февруари 2010 г. се навършиха 60 години от кончината на приснопаметния архиепископ Серафим (Соболев), известен сред православните християни в България като “владика Серафим”. На 27 февруари патриаршеският викарий Стобийски епископ Наум отслужи панихида за него в Руската църква „Св. Николай Чудоворец“ в София.
Архиепископ Серафим, в мире Николай Борисович Соболев, е роден в Рязан на 1 декември 1881 г. След завършване на Рязанската духовна семинария постъпва през в 1904 г. в Санкт-Петербургската Духовна академия. На 26 януари 1908 г. Ямбургският епископ Сергий (Тихомиров) го подстригва за монах с името Серафим в чест на преп. Серафим Саровски. На 18 март същата година е ръкоположен за йеромонах. След завършването на Духовната академия е назначен за преподавател в Пастирското училище в Житомир, а след това за помощник-инспектор в Духовното училище в Калуга. През 1911 г. става инспектор на Духовната семинария в Кострома. През 1912 г. е назначен за ректор на Духовната семинария във Воронеж. През есента на 1918 г., когато започва гражданската война, е принуден да се пресели в Екатеринодар, а оттам и в Симферопол (Крим).
На 1 октомври 1920 г. в симферополския катедрален храм „Св. Александър Невски“ е хиротонисан за Лубенски епископ от митрополит Антоний (Храповицки).
На 14 ноември 1920 г. заедно с милиони други руски бежанци от комунистическия режим емигрира от Русия. Преподава в Богословската школа на о. Халки, Турция. На 19 май 1921 г. пристига в България и е назначен от Задграничното църковно управление на Руската православна църква за предстоятел на храма „Св. Николай Чудотворец“ към руското посолство в София, както и на руския манастир „Св. Александър Невски“ в Ямбол. На 31 август оглавява руските задгранични енории в България с титлата „епископ Богучаровски“. През 1934 г. е възведен в архиепископски сан.
Архиепископ Серафим (Соболев)
На 16 юни 1946 г., по времето на посещението на патриарха на Москва и цяла Русия Алексий I в България възобновява литургично общение с Московската патриаршия. Участва в Съвещанието на главите и представителите на автокефалните Православни църкви в Москва през юли-август 1948 г.
Владика Серафим е написал няколко богословски трудове. В своето изследване „Новото учение за София, Божията Премъдрост“ (София, 1935) той критикува „софиологията“ на протойерей Сергий Булгаков. Изказва се против преминаването към нов календарен стил и икуменическото движение. Съдейства за свалянето на църковната схизма от Българската православна църква и е духовен отец на редица нейни йерарси и видни свещенослужители.
Умира на 26 февруари 1950 г. в София. Погребан е в криптата на софийската Руска църква „Св. Николай Чудотворец“.
Още приживе владика Серафим е смятан от хората за духовен старец с дарба на прозорливост. След смъртта му в отговор на молитвите на християните към него започват да се извършват многобройни чудеса. Православните християни в България нееднократно повдигат въпроса за неговата канонизация. Материалите по въпроса за канонизацията на владика Серафим се разглеждат в момента от Комисията на Св. Синод на Руската православна църква по канонизациите. | www.sedmitza.ru
Един мой студент е станал епископ в разкола:
http://www.dveri.bg/content/view/10929/29/
Той е доста интелигентен и освен теология има още две висши образования. За причините може само да се гадае, но не на последно място изглежда е неверието му, че по нормален начин може да стане епископ в църквата на Максим. Ако нещата не потръгнат, винаги може да се „покае“ и да бъде приет в същия сан „по крайно снизхождение“ (и в крещящо нарушение на каноните).
Редно е светите хора на православието да бъдат канонизирани. Аз самият посещавам Руската църква. Обаче ние си имаме български мъченици за вярата, пострадали сериозно и стоящи в неизвестност, защото зад тях не стои никоя Велика сила. Владиката Серафим е ползвал закрилата на руснаците през комунизма и затова за него се знае много, а освен това старостилците у нас го считат за техен човек. Но има българи-християни, които са водили свят живот и никой не знае за тях, а в помените, организирани от техни близки и познати църковниците говорят за умрелите, а не за убитите от комунизма. Това трябва да се поправи и да видим българската святост и живот по Христа и да не тачим само вносното.
Днес е 1 март. На този ден се закичваме с мартеница – усукано конче от бял и червен цвят. Плетеницата на мартеницата е много старинен символ, идва от културата на Стария Изток и е символ на плодородие, белият цвят е чистотата, червеният живота. Този наш символ не е против Христос и Неговото слово.
Въпросът с канонизацията на даден човек е много сложно нещо. Иска се познаване на практиката на Църквата и обстойно изследване на живота му с оглед християнската традиция по света. Въобще истинското християнство изисква много сериозна грамотност и душевна сила. За съжаление БПЦ, която е оплетена в политикономически игри, зависима е от международните си контакти и най-вече от Русия не притежава сериозна грамотност и упорита душевна сила за водене на християнски живот и не иска да канонизира българските мъченици от комунизма. БПЦ не изследва техния живот по време на и след репресиите, не публикува техния интелектуален и нравствен завет към потомството, не търси примери за отстояване на вярата в един режим, който чрез достиженията на научно-техническия прогрес и репресивния опит на човечеството искаше да унищожи изцяло християнството у нас. БПЦ разчита и на подкрепата на „народа“ като пазител на неговия интерес. Народът обаче първо викаше „Осанна“ на Христос, а после Го разпъна.
chingis,
нещо сте се объркал. Що за национал-църквизъм проповядвате?
Факта изобщо, че православната църква в Руссия разглежда въпроса за канонизацията на владика Серафим е кощунство. Той е просиял в диоцеза на православната църква в България и тука се пита, какво се месят други в територията на една афтокефална структура, каквато е БПЦ?
И какви сте ги написали “ НИЕ си имаме български мъченици за вярата“ , кои сте тия НИЕ???
Православната църква е една!!! Не изпадайте, моля Ви, в ереста на възрожденските попове да си приватизирате светиите. Малко примерче: Свети славяно „БЪЛГАРСКИ“ равноапостоли…..Ако равноапостолните Кирил и Методий ги интересуваха „българските“ , то нямаше да ходят през девет планини в десета, до Моравия, а щяха да се отбият при св. Михаил-Борис.
[quote name=“ieromonah Ioan“]
Факта изобщо, че православната църква в Руссия разглежда въпроса за канонизацията на владика Серафим е кощунство. .[/quote]
Високопреподобни Отче,
Не разбирам логиката на горното Ви съждение. Архиепископ Серафим не е български клирик и затова Б.П.Ц. няма никаква канонична власт да се произнася по въпроса за светостта на Архиеп. Серафим, който е починал като архиерей на Московската патриаршия. На последната принадлежи каноничното право да решава въпроса.
prokimene,
знам, че понякога е трудно да се разбере логиката, но дерзайте.
По него време българската държава е православна, има даже задължително причастяване на учениците, и изведнъж епископ на друга църква проповядва, служи, обгрижва на каноничната територия на БПЦ, е добре сега, ако поне малко сте запознат с учението и разбирането за църква на православните, ще разберете, че той не може , именно по канонически причини да е клирик на друга църква, освен българската, която единствена може да се изкаже за неговото канонизиране.
Архиепископ Серафим е един дивен Божий угодник, И голямо благо за България. Известен е навсякъде, дори сред америкаските православни та чак до Япония, това го знам лично. Благодарен съм на Бога ,че за първи път на неговата годишнина дойдоха български архиереи. Благодарение на настоятела на руския храм йеромонах Зотик разбира се. Ния българите не трябва да забравяме ,че макар той да е руснак е Български жител. Хубаво е да се обедини ме около нашите светий. Вечна и Блажена да бъде памета на дядо владика(рхиепископ Серафим)
[quote name=“Georgi“]. Хубаво е да се обединиме около нашите светий. Вечна и Блажена да бъде памета на дядо владика(рхиепископ Серафим)[/quote]
Дядо Серафим е водил подвижнически живот, но за съжаление аскетизмът е недостатъчен за светостта. Макар и да е починал в Неделя на Православието, православността му е малко съмнителна или в противоречие със светите Отци. Трагедията му е, че умира в сергианската ерес, пренебрегвайки най-осъзнато еклезиологията на руските новомъченици и изповедници. За съжаление, Архиепископ Серафим се явява Авва на съвременната киприанитска ерес в България, оглавявана от епископ Фотий, изповядващ, че Църквата Христова се е разделила на болни и здрави членове. Никой свети отец не е изповядвал подобно нещо, което стана камъчето, преобърнало РПЦЗ. Бъдещето ще покаже какви ще са убийствените плодове на тази нова ерес на киприанитите.
[quote name=“ieromonah Ioan“]
По него време българската държава е православна, [/quote]
По негово време българската православност е схизматична и Архиепископ Серафим смята българите за схизматици. На мен не ми е известно той да е съслужил с официални представители на Българската Екзархия. Това, че български духовници като Левкийски еп. Партений, Драговитийски еп. Йоан, архимандритите Методий, Серафим и Сергий са го уважавали като техен духовен старец, не може да заличи факта, че архиепископът гледа на българите като схизматици, колкото и да е обичал отделни личности. Той създава „Покровския манастир“ в София, но далече не в лоното на схизматичната Българска Екзархия. Това би трябвало да Ви говори нещо, ако държите да разсъждавате богословски.
Прокимене, ако това е било така, той не е трябвало да допуска, никой от членовете,а “схизнатичната“ БПЦ да се причастяват в неговата църква.
Вие се поразпитайте сега, дали ги е спирал от причастие.
Той самия е бил схизматик доста време.
Владиката Серафим още при престигането си в България Е взел разрешение да влезне с съслужение с Екзархията, в смисъл три месеца след пристигането си е бил в съслужение с нас до края на дните си.