Ще има ли в Лувъра секция за православно изкуство?
Министърът на културата Боил Банов е провел среща с посланика на Франция у нас г-жа Флоранс Робин, за да я запознае с окончателното решение на българската страна да отмени изложбата с работно заглавие „Изкуство и култури в България – XVI-XVIII век“, която трябваше да гостува в парижкия музей Лувър през лятото. До това решение се стигна след негативната реакция на изкуствоведи от БАН и отказа на Светия синод на БПЦ за представяне на експонати от църковните музеи, посрещнат с масово одобрение
Каква е предисторията на този скандал?
През декември 2019 година медиите разгласиха съобщение, че Лувърът е потвърдил третата българска изложба в Париж. Впоследствие стана ясно, че договорът за сътрудничество с френския музей е сключен през 2017 год. от г-н Вежди Рашидов като министър на културата, а куратор на изложбата е г-жа Ш. Мори, специалист – османист. През лятото на 2019 г. тя се среща с български експерти по християнско изкуство от музеи, НБКМ, БАН. Същите са поканени от Министерството на културата , за да окажат помощ при изработване на концепцията на изложбата. Оказва се, обаче, че тази концепция вече е подготвена и касае периода XVI – XVIII в., т.е. вековете на същинското османско присъствие на Балканите. Както твърди в статията си „Третата „българска“ изложба в Лувъра ни представя като европейска Турция“ проф. д-р Емануел Мутафов, директор на Института за изследване на изкуствата при БАН , идеята е да се представи „взаимодействието“ между ислямското и християнското изкуство по нашите земи.
В разпространената от медиите позиция на проф. Мутафов се посочват следващите подробности около замисъла на изложбата:
„Още в избрания хронологически обхват се породиха недоумения, тъй като фазите ХV – ХVІІ в. или ХV – ХІХ в. по-точно отговарят на етапите и вътрешната логика на развитие на българското изкуство. Тази концепция ми бе обяснена с факта, че самата г-жа Мори е специалист османист, а мястото за провеждане на изложбата ще е в отдела „Ислямско изкуство“, помещаващ се в едно от подземията на Лувъра. Колегата вече е направила проучване и е събрала фотоси на артефакти от български колекции, сред които фигурират икони и църковна утвар. Подборът им обаче е тенденциозен и се базира на трудно доказуемата теза, че в някои от декоративните си елементи тези култови предмети са повлияни от съвременното им ислямско изкуство. „Взаимодействията“ между ислямското и християнското изкуство, каквито през този период почти няма, са маргинални и на чисто декоративно ниво и по никакъв начин не влияят върху взаимоизключващата им се религиозна същност.
Идеята за подобна изложба, доскоро придружена с идея за провеждане на колоквиум, не e и иновативна. Дисертацията на нашата колега Лиляна Станкова, посветена именно на османското влияние върху българското християнско изкуство, категорично показа силно ограниченото и спорадично засвидетелстване на примери за проникване на ислямски мотиви в християнското изкуство по българските земи, особено що се отнася до богослужебните книги, тяхната украса и иконографски решения. Арабски мотиви се появяват в украсата на византийски ръкописи още през XII в., но преминават в изкуството на другите православни народи силно променени и вече загубили ислямската си същност, т.е. подобни силно ограничени взаимодействия не са и директни. През същия период се появява и т.нар. псевдокуфическа украса по външните стени на византийските храмове, но тя наподобява арабско писмо, за да отблъсква злото, т.е. има апотропейна функция, чийто адресат е ислямската заплаха. Предметите от бита пък, каквито предстоящата изложба също има намерението да покаже, е трудно да се предположи на какви ползватели са принадлежали. Светското изкуство през периода XVI – XVIII в., от друга страна, не може да бъде представено балансирано в една изложба, тъй като именно тогава българското население в османската империя е рая, бедно, без своя администрация, без монетосечене, изолирано и без интензивни търговски контакти извън империята, които са основа на балканското Просвещение и респ. на замогване на християнското население едва в началото на XIX в. Единствените представителни сгради с по-ценни артефакти през периода XV – XVIII в. са църквите, в които се молят българите. (…)
В действителност идеята на г-жа Ш. Мори е да покаже, че по българските земи са живели и творили мюсюлмани през периода XV – XVIII в., а тяхното изкуство е повлияло не само бита на подвластните православни християни, но и е навлязло в интимната сфера на религиозния им живот. Затова иска да предложи паралели в украсата на корани и напрестолни евангелия, което освен светотатство е и дълбоко погрешно от научна гледна точка, защото ислямът е аниконична религия, която точно през разглеждания период е агресивна към християните в Османската империя.
Не на последно място трябва да се отбележи, че подобна концепция за изложба, представяща България в Лувъра, не може да бъде кауза на съвременната българска държава с нейните културни и научни институции, които са толерантни и плуралистични, но в рамките на историческата обективност и научната деонтология. Подобни изложби трябва да носят ясно послание не само към тясно специализираните гилдии, но и към широката общественост. Представете си, Руската федерация би ли се представила в Лувъра с изложба, посветена на културните взаимодействия между руси и монголотатари в периода на присъствието на Златната орда на територията на Киевска Рус за около 250 г. (1237–1480); Република Гърция би ли представила влиянието на немската култура върху гръцкия бит и изкуство в периода на окупацията през 1941–1944 г.?“
Понастоящем в Лувъра няма развита концепция, свързана с християнското изкуство на Изтока, макар че препоръки за разкриване департамент за православно (византийско) изкуство напоследък се отправят все по-често. В същото време интересът към православното изкуство и култура в Западна Европа нараства в последните години. С голям успех се организират изложби и лектории, посветени на православната икона, в държави като Великобритания, Германия, Норвегия, Холандия. В статия от 2018 год. със заглавие „Защо Лувърът има нужда от секция за византийско изкуство“ д-р Емили Спрат от Университета в Принстън, разглежда ситуацията във Франция: „Париж е град, дълбоко свързан в миналото с изкуството и културата на средновековната Византийска империя. Византия е вплетена в историческата тъкан на града. Плодотворните публикации на византийски текстове, преведени на френски език, огромният принос на съвременната френска наука и интересът към артефактите на Империята отдавна са превърнали Франция в център за изучаване на Византия. В Париж присъствието на византийското изкуство не е просто желание, а културна потребност, която изисква видимост. Изложбата в Арабския институт със заглавие „Християните на Изтока: 2000 години история“, преминала с огромен интерес, напомня обявената през 2010 година инициатива на президента Саркози за разкриване на секция в Лувъра, посветена на изкуството на източните християни, Византийската империя и славяните; след като вече с успех в музея работят ислямски художествени галерии.“
На срещата между министър Банов и г-жа Флоранс Робин е станало ясно, че въпреки изразеното желание за бъдещо културно партньорство, предложените от БАН резервни теми на изложбата в Лувъра, свързани с Второто българско царство, вероятно няма да се осъществят.
Източник: artstudies.bg ; apollo-magazine.com
