Дидахи

Дидахи – първият катехизис

Двете заглавия – „Учението на дванадесетте Апостоли” и „Господне поучение чрез дванадесетте Апостоли до езичниците” принадлежат на едно и също съчинение. Кой е неговият автор и кога е написано не е известно. По стил, простота на израза и сила на въздействието може да се предположи, че е писано от някой от светите отци и църковни писатели от апостолско време, най-вероятно между 100-160 г. в Палестина или Сирия. Според историка Евсевий Памфил (IV в.) е изключено Апостолите да са автори на съчинението (защото е написано в единствено число), а посочва църковния писател Аполоний, който е живял през II в.

Който и да е авторът на Учението, той е бил много добре запознат с със Свещеното Писание, Свещеното Предание и практиката на древната Църква.

В самото начало на „Апостолското учение” наставникът казва: „Два пътя има: един на живота и един на смъртта,…”, а нататък в сбита форма предава християнското нравствено учение за живота, отношението към Бога, към ближния, пътя към съвършенството.

Всеки, който пристъпва към свето Кръщение трябва да има минимума познания, посочени в Поучението, предадено от Иисус Христос на Апостолите, а чрез техните ученици – и до всички езичниците, които са решили да обърнат живота си.

Молитвата, наставлява авторът, не трябва да бъде лицемерна, а да извира от сърцето и „както е заповядал Господ в Евангелието Си. Молете се така: „Отче наш…”

Практиката на апостолските времена била молитвата да се казва три пъти на ден: на третия час (9 ч.), защото в този час Дух Светий е слязъл върху Апостолите, на шестия час (12 ч.), защото тогава Спасителят бил прикован на Кръста, и на деветия час (15 ч.), защото тогава разпнатия Господ е издъхнал (вж. Деяния 2:15, 10:9, 3:1).

Древният автор поучава относно поста, Евхаристията, празнуването на деня Господен (неделя), избора и ръкоположението на епископите и дяконите, приемането на Апостолите и пророците в църковната община, предпазването от лъжепророци и лъжеучители.

В края на „Апостолското учение” следват увещания към християните: „Бдете за живота си… защото не знаете часа, в който ще дойде Господ”. Надеждата за скорошното идване на Христос е толкова силна във времето на написване на съчинението, че придава есхатологичен вид дори и на евхаристичната молитва. „Който е свет, нека пристъпи; който не е, нека се покае. Маран-ата (Господ иде). Амин”.

Два пътя има: един на живота и един на смъртта, а разликата между двата пътя е голяма. Пътят на живота е тоя: първо обичай Бога, Който те е сътворил, второ – ближния си като себе си, а всичко, което не би желал да ти се прави, и ти не прави другиму.

Поуката от тия словеса е: благославяйте тия, които ви кълнат, молете се за враговете си и постете за гонителите си. Защото, ако обичате ония, които ви обичат, каква благодарност заслужавате? Нали и езичниците правят същото? А вие обичайте ония, които ви ненавиждат, и няма да имате враг.

Пази се от мирски и плътски пожелания.

Ако някой ти удари плесница по дясната страна, ти му обърни и другата и ще бъдеш съвършен.

Ако някой те вземе ангария една миля, ти иди с него две. Ако някой ти задигне горната дреха, ти му дай и ризата си. Ако някой вземе нещо твое, ти не го изисквай назад. Защото и да го изискаш, не можеш да го вземеш. На всеки, който ти проси, давай и не го искай назад. Защото нашият Отец иска да даваме на всички от Неговите дарования. Блажен е, който дава според заповедта, защото е неповинен. Горко на оня, който взима! Защото, който приема поради нужда, ще бъде неповинен, но който взема без нужда, ще бъде съден: защо и за какво е взел. Поставен натясно, ще бъде разследван за всичко, което е сторил и няма да излезе от там, додето не повърне последната стотинка. Затова именно е казано: да се изпоти в ръцете ти милостинята, додето узнаеш кому даваш.

Втората заповед на Учението е: не убивай, не прелюбодействувай, не деторазтлевай, не блудствай, не кради, не прави магии, не врачувай. Чедо заченато не погубвай чрез помятане и родено не убивай. Не пожелавай това, което принадлежи на ближния ти, не престъпвай клетвата си, не злослови, не лъжесвидетелствувай, не бъди злопаметен, не бъди двоедушен, нито двуезичник, защото двуезичието е примка за смъртта. Думата ти да не бъде лъжовна, нито празна, но пълна с дела. Не бъди лихоимец, нито грабител, нито лицемер, нито злонравен, нито горделив. Не злоумишлявай против ближния си. Да не мразиш никого. Но едни изобличавай, за други се моли, а трети обичай дори от живота си повече.

Чедо мое, отбягвай от всичко лукаво и от всичко подобно нему. Не бъди гневлив, защото гневът води човека към убийство. Не бъди завистлив, нито свадлив, нито сприхав. Защото от всичко това се пораждат убийства. Чедо мое, не бъди похотлив, защото похотливостта влече човека към блудство, нито сквернословец, нито с лукаво и гордо око, защото от всичко това се пораждат прелюбодеяния. Чедо мое, не бъди птицегадател, нито баяч (магьосник), нито звездогадател, нито пречистач и не искай да гледаш такива, защото от всичко това се поражда идолопоклонство.

Чедо мое, не ставай лъжлив, нито сребролюбец, нито пустославен, защото от всичко това се пораждат кражби.

Чедо мое, не ставай роптач, защото ще изпаднеш в богохулство, нито дързък, нито лукав, защото от всичко това се поражда богохулство. Но бъди кротък, защото кротките ще наследят земята. Бъди дълготърпелив и милостив, и незлобив, и спокоен, и благ и всякога с трепет пази словесата, които си чул. Не се превъзнасяй и душата ти да не бъде дръзка. Душата ти да не се прилепва към човеци високомерни, но имай сношение с човеци справедливи и смирени. Каквото ти се случи, посрещай го като добро, знаейки че без Бог нищо не става.

Чедо мое, помни денем и нощем оногова, който ти говори Словото Божие и го почиатй като Господа. Защото откъдето се възвестява господството, там е Господ. Всеки ден търси срещи със светиите, за да се осланяш на словата им. Не пожелавай раздори, но примирявай враждуващите. Съди справедливо. Когато изобличаваш другите за постъпки, не бъди лицеприятен. Не се двоуми: ще бъде или не.

Не протягай ръце, за да вземеш, а за да дадеш, не ги свивай. Ако имаш, давай саморъчно, за да се избавиш от греховете си. Не се колебай да дадеш ли или не, нито роптай, когато дадеш. Защото ще узнаеш кой е добрият Мъздовъздаятел. Не се отвръщай от оногова, който е в нужда. Общувай във всичко с брата си и не казвай, че което имаш е твое. Защото, ако общувате в нетленното, колко повече трябва да имате общи тленните неща.

Не дигай ръце от сина си и от дъщеря си, но ги учи докато са още млади да имат страх Божи. Не заповядай гневно на слугата и на слугинята си, които се уповават, като тебе, на същия Бог, за да не престанат да се боят от Бога, Който дава и на двама ви. Защото Той не идва да призове някого лицеприятно, но всички, които Духът е приготвил. А вие, слуги, покорявайте се на господарите си със срам и страх, като на образ Божи.

Ненавиждай всяко лицемерие и всичко неугодно Богу. Не оставяй заповедите Господни, опази всичко, което си приел, без да прибавиш и без да отнемаш нещо. Изповядай в църквата простъпките си и не пристъпвай към молитва със съвест лукава. Това е пътят на живота.

Пътят пък към смъртта е следният. Преди всичко, той е лукав и пълен с проклятие, убийства, прелюбодейства, похоти, блудства, кражби, идолопоклоничество, магии, врачувания, грабителства, лъжесвидетелства, лицемерства, двоедушие, коварство, гордост, злоба, дързост, користолюбие, сквернословие, ревност, нахалство, високомерие, надменност. Тръгналите по тоя път са гонители на доброто, мразят истината, обичат лъжата, не признават, че правдата заслужава награда, не се прилепват към доброто, нито към справедлив съд, бодърстват не за добро, а за зло.

Кротостта и търпението са далече от тях. Те обичат суетата, търсят възмездия, не са милостиви към сиромаси, не съжаляват измъчвания, не признават Твореца си. Те са убийци на чеда, изтребители на Божие творение, отвръщат се от нуждаещия се, измъчват наскърбявания, ласкаят богатите, съдят незаконно сиромасите. Те са потънали в грехове. Чеда, дано се опазите от всичко това!

Внимавай да не те заблуди някой и те отбие от тоя път на поучението, защото те учи без Бога. Ако можеш да носиш цялото Господне иго, ще бъдеш съвършен. Ако не можеш, прави това, което можеш.

По въпроса какво да се яде, върши това, което можеш да носиш. Но много се пази от идоложертвените, че те са служение на мъртви богове.

Кръщението да се извършва така: Като кажете по-напред всичко, казано дотук, кръстете в името на Отца, и на Сина, и на Светия Дух в жива вода. Ако нямаш жива вода, кръсти го в друга вода. Ако не можеш в студена, кръсти в топла. Ако нямаш нито едното, нито другото, излей на главата три пъти вода в името на Отца, на Сина и на Светия Дух. Преди кръщението нека постят – и този, който кръщава, и този, който се кръщава, и други, които могат. Ще поръчаш на оногова, който ще се кръсти, да пости по-напред ден-два.

Постите ви да не бъдат с лицемерците. Защото те постят в понеделник и четвъртък, а вие постете в сряда и петък. Не се молете като лицемерците, но както е заповядал Господ в Евангелието Си. Молете се така: „Отче наш, Който си на небеста! Да се свети Товето име; да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята; насъщния ни хляб дай ни днес; и прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си; и не въведи нас в изкушение, но ни избави от лукавия; защото Тове е царството, и силата, и славата вовеки. Амин.”

За Божествената служба (евхаристията), благодарете така. Първо за чашата: „Благодарим ти, Отче наш, за светото лозе на отрока Ти Давида, което ни направи известно чрез Отрока Ти Иисуса. На Тебе подобава славата на вековете”.

За преломлението пък благодарете така: „Благодарим Ти, Отче наш, за живота и за знанието, което Ти яви чрез Иисуса, Отрока Си. На Тебе подобава славата във вековете. Както тоя хляб, който се преломи, беше пръснат по хълмовете и събран, стана едно, така да се събере църквата Ти от краищата на земята в Твоето царство. Защото Твоя е славата и силата чрез Иисуса Христа във вековете”.

Никой друг да не яде, нито да пие от службата ви (евхаристията), освен кръстеният в Името Господне. Защото е казал Господ: „Не давайте светото на псета”.

След като се наситите, благодарете така: „Благодарим Ти, Отче Светий, за светото Ти Име, което Си вселил в сърцата ни, и за знанието, и вярата, и безсмъртието, което познахме чрез Отрока Ти Иисуса. На Тебе подобава славата във вековете. Ти, Владико, Вседържителю, Си създал всичко заради името Си, дал Си на човеците да се наслаждават с храна и питие, за да Ти благодарят, а нам си дарувал духовна храна и питие и живот вечен чрез Отрока Си. Преди всичко Ти благодарим, че Си силен. На Тебе подобава слава във вековете. Помени, Господи, църквата Си, избави я от всяко зло, направи я съвършена в любовта Ти и я събери от всички страни. Тя е осветена в царството Ти, което Си й приготвил. Защото Твоя е славата и силата във вековете. Нека дойде благодат, и нека отмине тоя свят. Осанна на Давидовия Син! Който е свят, нека дойде; който не е, нека се покае. Маран-ата. Амин.
На пророците позволявайте да благодарят, колкото искат.

И тъй, който дойде и ви учи на всичко, казано по-горе, приемете го. Ако, обаче, тоя, който ви учи, се обърне и ви учи друго учение, за да руши, не го слушайте. Но ако ви учи, за да се умножат правдата и знанието Господне, приемете го като Господа. С апостолите и пророците постъпвайте, както е заповядано в Евангелието.

Всеки апостол, който дохожда при вас, приемете го като Господа. Но той да не остане повече от един ден. Ако е нужно, може да остане и втория ден. Но, ако остане три дни, той е лъжепророк.

Като си отива апостолът, да не взима нищо друго, освен хляб, докато се настани, но ако иска пари, лъжепророк е. Не изкушавайте, нито разпитвайте пророка, който говори по вдъхновение. Защото всеки друг грях ще се прости, но тоя грях няма да се опрости. Обаче, не всеки, който говори по вдъхновение, е пророк, а който има обноски като ония на Господа. И тъй, кой е лъжепророк и кой пророк ще се познае от обноските му. Всеки пророк, който по вдъхновение нарежда да се сложи трапеза (за гладни и жадни), той сам да не яде от нея, инак е лъжепророк.

Който пророк учи истината, ако не постъпва според както учи, лъжепророк е. Всеки изпитан и истински пророк, който прави нещо мирско за тайнствена поука на църквата, без да учи и другите да правят, каквото той сам върши, няма да бъде съден от вас. Защото Бог ще го съди. Така са правили древните пророци. Който вдъхновено каже: дай ми пари или друго нещо, да го не слушате. Но, ако каже да дадете за други, които се нуждаят, никой да не го съди.

Всекиго, който иде в името Господне, приемайте, а после, като го изпитате, ще го познаете. Защото имате благоразумие и на дясно, и на ляво.

Ако дошлият е пътник, помогнете му колкото можете, но не бива да остава у вас, освен два или три дена, ако е нужно. Но, ако иска да отседне при вас, бидейки занаятчия, нека работи и се храни. Но ако няма занаят, вие в благоразумието си промислете как един християнин да не живее при вас празен. Ако пък не иска да постъпва така, той е христопродавец. Пазете се от такива.

Всеки истински пророк, който иска да се засели при вас, достоен е за прехраната си. Така също и всеки истински учител, както и работникът, и той е достоен за прехраната си.

И тъй, давай на пророците начатъците от произведенията на лин и гумно, на волове и овци. Защото те са вашите първосвещеници. Ако пък нямате пророк, дайте на сиромаси. Ако замесиш тесто за хляб, вземи, та дай начатъци според заповедта. Така също, ако отвориш делва вино, или масло, дай начатъци на пророците. От пари пък, от носия, и от всичко, що имаш, дай според волята си начатъци, съгласно заповедта.

Всяка неделя Господня се събирайте, преломявайте хляб и благодарете, като при това изповядайте простъпките си, за да бъде жертвата ви чиста.

Който има недоразумение с брата си (християнин), да не се събира с вас, докато двамата не се спогодят, за да не би да се оскверни жертвата ви. Защото чиста жертва иска Господ. „На всяко място и време принасяйте Ми чиста жертва, защото Съм велик цар, говори Господ, и името Ми е чудно между народите”.

И тъй, ръкоположете си епископи и дякони, достойни за Господа – мъже кротки, и не сребролюбци, истински и изпитани. Защото и те ви служат службата на пророците и на учителите. Да не ги презирате, защото те са, които вие почетохте наравно с пророците и учителите.

Изобличавайте се едни други не с гняв, но с мир, както се научихте от Евангелието, и никой нито да говори, нито да слуша оногова, който греши срещу други, докато не се разкае. Молитвите си и милостинята си и всичките си дела вършете, както е заповядано в Евангелието на нашия Господ.

Бдете за живота си. Светилниците ви да не угасват, кръстът ви да бъде подстегнат, и бъдете готови. Защото не знаете часа, в който ще дойде Господ.

Често се събирайте и търсете онова, което подобава на душите ви. Защото вярата, която сте имали през целия си живот, няма да ви ползва, ако в последния си час не бъдете съвършени. Защото в последните дни ще се умножат лъжепророците и развратителите и ще се обърнат овцете на вълци и любовта ще се превърне в омраза. Защото, като се умножи беззаконието, човеците ще се ненавиждат помежду си, ще се преследват и предават един други, и тогава ще се появи прелъстителят на света като Син Божий, и ще направи знамения и личби. Земята ще се предаде в ръцете му и ще върши непозволени работи, които никога от векове не са ставали.

Тогава човешката твар ще се изложи на огъня на изпитанието и мнозина ще се съблазнят и ще загинат. А тия, които претърпят докрай и останат на вярата си, ще бъдат спасени от Оногова, който е Основата. И тогава ще се явят знаменията на истината: първо знамението на излитането на небето, сетне – знамението на тръбен глас и трето възкресението на мъртви, но не на всички, но както е казано: „ще дойде Господ и всички светии с Него. Тогава светът ще види Господа да идва върху небесните облаци”.

Редакцията изказва благодарност на Георги Пърликов за набора на текста.

Коментари

коментара