Обръщение към мисионера



БЛИЗКИ ТЕМИ:

8 коментара

  1. Траянка Георгиева каза:

    Ако го нямаше дядо Добри, ние нямаше да си имаме мисионер, защото той отговаря на качествата необходими на истинското мисионерство. Смирението му от което струи благодат, възрастта, делото му, любовта към всички. Не зная друг човек да има такива качества сред миряните. Всички ние изобличаваме, поучаваме, даваме воля на страсти и гордост, а той само се покланя и сияе от доброта. Възможно е да има и други хора напълно отдадени на Бога и ближния за които не знаем. Хора – православни христяни. Смирени, кротки и братолюбиви.

  2. дървар каза:

    Мисионер е всеки човек, личният пример…

  3. Траянка Георгиева каза:

    Но какъв личен пример може да дадем ние като народ, който не е бил Божии народ, ние, които сме мълчали десетки години, озлобили сме се от мъка, несправедливост и безнадежност, а след това говорим само за да избълваме отровата. Да продължим да мълчим, пак е лошо. Защото всичко ще си продължава както до сега. Каквото и да правим, и не правим – все е лошо. Каквото и да си въобразяваме, не ставаме за мисионери. Няма какво да се лъжем. Ако можете дайте и друг пример. Нуждаем се от това. Общи приказки не ни вършат работа.

  4. архим. доц. д-р Павел Стефанов Георгиев каза:

    Траянке,

    Ние мечтаем за някакво грандиозно и ефектно мисионерство в световен или поне национален мащаб. Не, първо трябва да мисионерстваме със собствения си живот, а след това да обърнем към вярата семейството си, роднините, колегите си. Голямото започва от малкото.

  5. дървар каза:

    Личен пример може да дадеш и без да искаш, неволно!
    Ние сами викаме и се прегръщаме с безнадежността, злобата и т.н. Все пак, хора сме, но да не се оправдаваме! Позицията си спрямо националната, световната, житейската доктрина, и светоусещането в политически, икономически, философски, житейски и в какъвто искаш смисъл, сами определяме. Няма нужда от разяснение, или си истински, или децата ти ще ти го върнат тъпкано За взаимоотнношения с Бог, има ли смисъл да говорим? Можем да се молим на Бог да бъдем истински, и да се стараем да бъдем истински. Може би, всичко си е на мястото, само ние да не сме си на мястото. Как да си определим мястото, е по-интересен въпрос????

  6. Траянка Георгиева каза:

    Ако светът се е обърнал с краката нагоре, кое е истинското, което да направиш? Да последваш примера на всички и да показваш срамотиите си на небето, или да вървиш, прав, както Бог е определил, но да се чудиш накъде да гледаш, за да не виждаш голотиите на обърнатите с главата надолу?
    И как да живееш истинно, ако си мълчал и продължаваш да мълчиш за истината, която всички знаят, но никой не казва?
    И ако Вие, дърварю ходите из гората и там всичко си е на мястото, тук в света не е така. Като основният въпрос в случая не е личното ни местонахождение и положение в обществото, а КАКВО ще оставим на децата и внуците си? Същото ли, което имахме ние или нещо малко по-добро? Говоря в общочовешки план. И по принцип.

  7. дървар каза:

    Геополитиката е определила мястото на държавата–Държавата „определя“ законите за гражданите и всеки човек решава сам на какво ще научи внуците си и децата си. Никои не ти пречи, освен чалгата и ако не искаш да изобличаваш властимащите и не си прекалено алчен гепинатор. Какъв човек да бъдеш, сам решаваш и съответно, даваш пример и на другите. Истината, не е относително понятие. Да победиш дявола става само със смирение и трезвение. Като нищо можеш да си лепнеш духовно–душевен вирус, а така с вирус се променя светогледа и става манджа голема. У тоо, те свет днеска, манджата а голема и по-добре да не правим компромиси с истината, за която Бог стана човек и бе разпнат, и да не сме „радетели“ фен клуб ревностни христяни. Траянке, вие сте добър човек, предполагам от коментарите ви, просто успокойте патоса и Богоусещането си, бих ви казал, само и единствено приятелски. Според мен прекалявате малко, от време на време, и така се получава едно ненужно заигравене–преиграване.

  8. Траянка Георгиева каза:

    Свят в който чалгата, силикона, простотията и омразата са превзели света, трябва одобрително да мълчим ли? Или неодобрително да мълчим? И каква е разликата между двата вида мълчание? А иначе си се молим и надяваме. От което светът не отива на по-добро. Малко ли сме тия дето се молим? Или криво се молим? Нали знаеш поговорката: „Аз ли се криво молих, Бог ли ме криво разбра?“ Много въпросителни. Извинявам се за нелюбезното обръщение, но няма как да уточня към кого адресирам речта си дърварю. Пак се извинявам. И се моля Бог да ми даде по-силна молитва и повече духовни сили. На мен и на всички.

Споделете в социалните мрежи