Отворено писмо до Светия Синод
От редакцията: Удивителна поляризация на мненията относно стария и новия календар показа проведената анкета в Православие.БГ. Към настоящия момент от над 500 гласували поддръжниците на стария и новия календар се разделят на удивително прецизните 50:50 процента – резултат, който (поне за нас) е изненадващ на фона на демонстрираните в публичното пространство мнения.
Едва 7% от гласувалите смятат, че календарът "няма значение". И макар обсъждането на темата засега да отпада от дневния ред на Синода, повече от очевидно е, че този въпрос е болезнен за не малка част от православно вярващите. Това са причините, поради които публикуваме поредното отворено писмо по този въпрос. Този път то идва от "обикновена мирянка" и според нас изказва на глас (като стилистика и аргументация) нагласи, споделяни от мнозина в Църквата. Публикуваме и оригинала на жалбата на о. Марий, която преди няколко седмици отприщи медийния интерес към възможността да бъде променена датата на празнуване на Рождество. В жалбата можете да прочетете и ретроспекция на подобни апели към Светия Синод през годините, някои от които са подписани от настоящи наши архиереи.
Писмото се публикува без никаква редакторска намеса.
***
Отворено писмо до Светия Синод на БПЦ
ВАШЕ СВЕТЕЙШЕСТВО И ВАШИ ВИСОКОПРЕОСВЕЩЕНСТВА,
Осмелих се да пиша, провокирана от една нашумяла по медиите тема – празнуването на църковните празници и по-точно: въпросът за календара.
Аз съм млад човек, майка на три деца, имам две висши образования. Не съм богослов, не мога по богословски да обясня нещата, но искам да покажа как изглеждат те в очите на един обикновен член на Българската православна църква.
Повдигането на въпроса за църковния календар според мен е напълно основателно. Решението на Светия синод от 1967 г. за празнуване на църковните празници по Григорианския, а не по светоотеческия юлиански календар е взето в едно безспорно тоталитарно време, когато е абсолютно допустимо да има намеса на държавната власт.
Светият Синод трябва да отмени празнуването по Григорианския календар с днешна дата и да възстанови празнуването по светоотеческия календар, защото вече живеем в демократично общество и натиск върху църковните дела не би трябвало да има.
Нека отново да припомня, че в християнския свят се ползват два календара: Юлиански и Григориански. По Юлианския календар /който единствен отговаря на условията за изчисление на Пасха, завещани ни от светите отци/ понастоящем празнуват Руската, Сръбската, Грузинската църкви, както и Света гора и Йерусалим и много гърци, румънци и българи, които се придържат към светоотеческия календар. По Григорианския календар празнуват само Гръцката, Румънската и Българската православни църкви, както и католиците. Очевидни са два факта:
1/ По-голямата част от православните християни празнуват по юлианския календар /т.нар. стар стил/ и
2/ С използването на Григорианския календар ние се отдалечаваме от тези християни и се доближаваме до католиците. Всякакви доводи за по-голяма астрономическа точност на Григорианския календар /които също са под въпрос/ смятам за несъществени, тъй като авторитети за Църквата трябва да са светите отци, а не светските учени. Отделен е въпросът, че дори и те, и до днес правят астрономическите си изчисления по Юлианския календар.
Често може да се чуе, че празнуваме събития, а не дати. Ами тогава предлагам всеки да си избере дата, на която да празнува например рождения си ден – нали важно е, че се е родил, а не точно кога. Мислите ли, че може да бъде сериозно и не изглежда налудничаво такова предложение? А клирици и богослови с целия си авторитет го извеждат дори като аргумент за незначителността на въпроса за календара.
Мълчанието на Светия синод и твърденията, че не е сега времето са странни. А кога? Те при хиротонията си са положили архиерейска клетва да пазят до смърт каноните, правилата на светите Отци, църковните предания, светите устави и чинове на Православната Църква. Какво трябва да е времето, за да се разреши този въпрос – толкова много са хората, които се вълнуват от него?
Разбирате ли докъде се е стигнало? Дори обществото има памет за дадени събития, а Църквата – не. Представяте ли си да се смени и да почне да се празнува на друга дата 24 май в светските му измерения – като Ден на славянската писменост и култура? А Църквата променя дата за честване на паметта на св.св. Кирил и Методий от 24 май на 11 май. Какво се получава?
На 11 май църквите са празни, защото често е работен ден, на 24 май също са празни, защото няма голям църковен празник. Прави ли ви впечатление – все са ПРАЗНИ и на двете дати, защото когато празниците са разполовени, те загубват естествено пълното си съдържание. С 1 ноември, Ден на народните будители, положението е същото – по стар стил това е празникът на св.Иоан Рилски, но по нов – не, и така празникът отново е изчистен от църковното си съдържание.Църквата отсъства от собствените си празници.
Много от близките ми, тъй като знаят, че празнувам според светоотеческия календар, ме питат кога да ми честитят Великден и дали празнувам с тях. Аз им отговарям, че в случая те празнуват с мен. След това ме питат защо празнувам Гергьовден с тях, а аз им отговарям, че те го празнуват с мен. И винаги съм се питала как е решено Гергьовден да продължава официално да се чества по стар стил. Направо ми се свива сърцето, когато си помисля за него – единствената причина е гастрономическа – на Гергьовден по традиция се заколва агне, а по новия стил /Григориански календар/ този ден често се пада през Великия пост. Мъчно ми е – как заради трапезата Гергьовден може да се празнува по стар стил и пак заради трапезата Рождество Христово не може да се празнува по светоотеческия календар, защото Нова година щяла да се падне през постите.
Абсурдно е, нали! Абсурдно е, и не богословски, не догматически, а чисто логически главата ми не може да го побере. Смятам, че СВЕТАТА Църква е недопустимо да се нагажда по този начин към света – веднъж стар – веднъж нов стил, веднъж Юлианки календар – веднъж Григориански?!
В последните си разсъждения може би прозвучах като невярваща, като критикарка, която се опитва дори да осмее Църквата, а не съм такава. Обичам Майката Православна църква и се старая да съм й вярна.
Обръщам се към вас, ВАШЕ СВЕТЕЙШЕСТВО И ВАШИ ВИСОКОПРЕОСВЕЩЕНСТВА: заради тези прости и очевидни факти много ваши чеда отпадат от Църквата, на която вие от Бога сте определени за пастири. Отпадайки в неверие или по други, т.нар. разколнически църкви, те протягат към вас ръце и ви молят: помислете за тях и премахнете причината за тяхното отпадане!!!
Силвия Стоилова
***
Приложение: Жалбата на о. Марий
Жалбата на о. Марий за връщане на Юлианския календар в БПЦ
Много емоционално писмо, което е пълно с наивизми, патриотизъм и желание за чиста и свята общност. За жалост тази госпожа с висши образования прави неверни твърдения и не познава старостилците у нас. От моя досег със старостилците съм научил някои полезни факти за тяхната религиозност. Първо това се хора, които обичат организацията на Църквата повече отколкото обичат Бога и ближния си – типично по масонски. Те не пазят духа, а пазят буквата на закона, превръщайки се в благочестиви книжници и фарисеи, за които Божиите дарби на хората, труда, знанието и приносите на миряните в Църквата не трябва да получат полагащото им се възнаграждение на Земята, като призовават вярващите да очакват наградата си на Небесата – по комунистически. Освен това старостилците ловко експлоатират както силната ни патриотична емоция и аскетизъм, така и връзките си с други църкви, които не са български. А като знам какво е направила биологическата ми майка за мен ми е малко трудно да нарека БПЦ „майка“.
Кратко отворено послание до поклонниците на стария календа:
С болка прочетох писмото на Силвия Стоилова. Ако беше станала жонгльор в цирка със сигурност щеше да има уникален успех сред децата. Безотговорното подхвърляне на факти, предположения и спекулации, при това съвършено необосновани, е обидно за подготвения читател.
Постоянното повтаряне на „светоотеческия юлиански календар“ е манипулация, с която се цели да изнасили името на светите отци. Това е бил календара на Римската империя(източна и западна) и никакъв отчески календар. Пестанете с тези манипулации!
Силвия,
Това с агнетата на Гергьовден е измислица на комунистите, защото се е правил опит да се замени църковния празник с Деня на овчаря и затова са се клали агнета, а не защото на Гергьовден се яде агне. Календара е приоритет на държавата, а Църквата се състои от граждани на същата, и сега не ми говорете за небесния Иерусалим,. От времената на Източната Ромейска империя Църквата винаги е била инструмен на държавата и под контрол, затова се е спазвал гражданския календар и в Църквата.
Казано от Силвия : „СВЕТАТА Църква е недопустимо да се нагажда по този начин към света “ – този Ваш цитат е анархизъм и призив Църквата да се конфронтира с държавността, а това е престъпно и явно „чисто логически главата ми не може да го побере.“ както казвате.
Обвинението Ви, че заради календара много отпадът от Църквата е пълна глупост. Те отпадат ПО СВОБОДНАТА СИ ВОЛЯ И ПО НЕПРАВИЛНИЯ СИ ИЗБОР. Жалко е, че след 2 висши образования( предполагам в аграрната област и в строитеството) не сте разбрали защо сте в църквата и как да работите с инструментите на духа(календар, пости, мировъзприятие, външна форма, молитва и пр.)
„За жалост тази госпожа с висши образования прави неверни твърдения и не познава старостилците у нас.“ – човеко с необяснимо самочуствие на авторитет ,тя не само ги познава, а от текста се вижда ,че се опитва да остане лоялен член на БПЦ ,въпреки ,че по съвест празнува със старостилците. Ако продължават високоумните заключения на изследователи като chingis , и хитрите врътки на Синода ,да избягва въпроса – ще губим още и още хора . Отвореното писмо е искренно ,написано от откровен и добър човек.
Хубаво писмо, браво!
Поздравления за авторката на статията! Показателен е фактът, че дори и човек небогослов може добре да защити стария календар достатъчно убедително и при това с мирен дух. Това се оказва съвсем непосилно за защитниците на новия. Определението „светоотечески юлиански календар“ не бива да смущава никого, защото то се среща на много места в кореспонденцията на Православните църкви в края на XIX в. Тогава григорианският календар единодушно е счетен за неприложим . Що се отнася до Гергьовден – това не е измислено от авторката, а е признание на много от съвременниците на взетото през 1968 г. решение. За недопустимостта Църквата да се нагажда към света говори пък св. ап. Иаков – „Не знаете ли, че приятелството със света е вражда против Бога? Който, прочее, поиска да бъде приятел на света, враг става на Бога“ (Иак. 4:4). Вярно е че отпадащите отпадат по собствената си воля, но по-голяма вина имат съблазнителите – беззаконстващият Св. Синод и равнодушните негови последователи.
Мандолото хлопна. Не може да се връща календара, тъй като БПЦ съвсем ще се разцепи. Но трябва да премахне шизофренията един празник (Гергьовден) да се празнува по един календар, а останалите – по друг. Да не говорим, че в този вид почитането на св. Георги е по-близък до култа към тракийския конник-херой, отколкото към скромния палестински войник от началото на ІV в.
Силвия смята, че на календара се дължи факта, че църквите са празни на двете дати на празника на св. Кирил и Методий. Не, причината е социално-психологическа. От средата на ХІХ в. тези светци са взети на въоръжение от българския национализъм и днес българите ги чувстват само като официално налагани книжовници и учители от чужд произход, но не и като светци. При това те нямат нито мощи, нито чудеса.
Много спекулации има в „отвореното писмо“ на тая женица 🙁
Освен посочените от отеца, смешно ми е и това изреждане: [i]Юлианския календар… понастоящем празнуват Руската, Сръбската, Грузинската църкви, както и Света гора и Йерусалим и много гърци, румънци и българи, които се придържат към светоотеческия календар. По Григорианския календар празнуват само Гръцката, Румънската и Българската православни църкви, както и католиците.[/i] Всъщност изпуска Вселенската патриаршия, изпуска и Американската църква, които обединяват доста православни… А и всички знаем, че католиците не празнуват Пасха (най-големият християнски празник) по един календар с нас, православните. Освен това „ми тогава предлагам всеки да си избере дата, на която да празнува например рождения си ден“ – е повечето хора точно това правят, празнуват в почивния ден след рождения си, ако е през седмицата 🙂 А и като решението за смяна е „взето в едно безспорно тоталитарно време“ у нас – в Гърция какво е било…?!
Не се съмнявам в пълната безкористност и свобода на съвестта на авторката. Но моля Ви, някои неща са взаимствани от моите четири статии в сайта по църковно-календарния проблем. И разбира се, присъединявам се към йеромонах Йоан: „Светоотеческият юлиански календар“ е не друго, освен всеобщия, граждански, римски, светски календар до 1582 г. Сега всеобщият, световен, граждански календар е Григорианският календар. Следователно по АНАЛОГИЯ Св. Православие е длъжно да приеме изцяло Григорианския календар за всички подвижни и неподвижни църковни празници. Нека някой да ми оспори, че АНАЛОГИЯТА като всобщ юридически принцип не се прилага в черковното православно право !
Любезни поздрави,
Иван Симеонов
Това с агнетата на Гергьовден е много смешен анекдот от старостилния фолклор. По този начин те заявяват, че не са чревоугодници, като останалите християни. А всъщност демонстрират не благочестие, а единствено невежеството си. Св. Георги просто не се празнува по време на великия пост, така е било винаги. Въпреки че денят на смъртта му е известен, датата на празника му се изчислява така, че да не е през Страстната седмица. Има и други такива светци, старостилците да се разровят да проверят. Техните празници не са популярни сред народа, така че за никакво ядене на агнета не може да става дума в техния случай. Аман от претенциозно невежество.
До Pepee,
Писмото на госпожата излъчва емоция, която иска да види „чистото и свято православие“, като в писмото се противопоставя наука на религия, което е абсолютно неверно от познавателна гледна точка, много опасно и по същество варваризиращо положение, което старостилците поддържат. Освен това има уплах, че празнуваме заедно с католици, като имало други църкви. Не знам колко е добра като човек авторката на писмото, но в него има детински наивизъм, който правилно йеромонах Йоан определя като опит да се противопостави Църквата на Държавата – като членове на Европа да празнуваме с братските православни църкви, а не с омразните католици. Католиците обаче са много по вярващи от руската православно-славянска идеология, която владее старостилците и заради която управляващите не са ги закачали нито през комунизма, нито през демокрацията. А аз нямам самочувствие – просто се опитвам да строя верни логически съждения, наивно вярвайки, че словесността е културен фактор в живота.
Ето нещо,върху което може да се поразмисли и страстите да се поуталожат. http://www.pravoslavie.ru/jurnal/ideas/kalendarhimrafail.htm
Приятно четене и коментиране 8) И имам въпрос,как БПЦ е обяснила промяната на хората? Много ми е чудно.
Календарният въпрос е просто една подточка – първата, – в редица стъпалца, по които вече почти век се придвижва икуменическата политика, въпрос, много по-сложен за разрешаване. За мен лично е необяснима неприязънта, с която се обсъждат „старостилците“; тази неприязън е освен това и нелогична, и непоследователна, защото такова чувство не е християнското чувство на любовта, която наистина търси общ език с другия. Защо в името на сближаването с инославните (и дори с друговерците) се правят такива компромиси, които дори каноните не допускат (общи молитви), а тук се прилага принципът на нетърпимостта? Би следвало, поне от светско гледище, в една такава дискусия – особено сред хора, вярващи в Христа като в Любов! – да няма не само лоша дума, но дори лъх от лошо чувство, дори намек от неприязън. В крайна сметка, след като пвечето патриарси смятат, че папата може да се спаси (прочетете съболезнованията им по повод кончината на Й. П. ІІ)… ето това е въпросът, а не календарът [i]per se[/i].
Имам [b]молба към обществото на календарниците:[/b]
Ей, хора, не ме изкушавайте да си мисля, че съм по-ценен от вас ([b]ЕДИНСТВЕНО[/b]) поради това, [b]че не се занимавам с такива маймунски глупости като вашите, относно проклетия ви календар![/b]…. В действителност, не съм по-ценен, напротив!….Но историята ви с календара е толкова [b]долнопробна[/b] по мое мнение, че, за съжаление имам сериозни прилози за изкушение, с което и започнах (коментара си)!…. Отец Божидаре, в момента си мисля дали , парадоксално, не беше по-добре да продължавате да „творите“ нискокласната ви бивша музика, отколкото да сте ожесточен активист на тази нелепа, меко казано, кауза!
Поредните старостилски литературни упражнения. По-тежката диагноза е параноя и календарообразно монофизитство. За тези хора православието е идеология, а Църквата е само „на небето“. Земната и конкретната Църква е атрофирала в представите им и е подменена от идеологии, страхове и кухи фрази. Като последица от всичко това – липса на канонично съзнание; липса на послушание (конкретно, а не към „свещената идеология“). Вместо вяра в Бога – вяра в световната конспирация. Вместо любов – услаждане от собствената „правота“. Вместо църковност – богомилство и сиромахомилство. Поредният изблик на тази крипто-църковна социопатията стана шлагер за всички медии.
Донякъде споделям горните мнения – принципно / но не и с негативизма който лъха от тях /. Само 1 ми е чудно – защо едни от най – будните ,вярващи и в никакъв случай глупави християни не намират календарния въпрос за безсмислен и очакват някакво по-сериозно разрешение на въпроса .Календарната реформа мисля ,че почти безспорно е свързана с икуменизма -който е много коварно провеждана църковна политика – и логично си намери противодействащи.
Познавам о.Марий който повдигна въпроса -много добър и отдаден на служението си човек – не е никакъв фанатик ,нито заблуден или неук. А обидите които се ползват за подигравка на старостилците ,трябва да ги отнесем и за най-талантливият ни църковен писател О. Серафим. Ако не ви е срам refab ,izvor -вашите думи да се отнасят и за него давайте още. Факта е обаче ,че той стои с благия си нрав и прекрасните си книги много над вас./ по умен ,по-полезен и по-обичан/
@pepee,
Не се съблазнявайте от благообразни човеци, които вместо послушание към събора, предпочитат да са послушни на идеологии и митове, че дори и на астрономически. Ако Църквата в България на последния си събор е решила този спор за безпредметен, каква полза от това да настройваме братя срещу братя за глупости с показни акции и открити писма? Или апостолът си е хвълял думите на вятъра: „Тачите дни, месеци, времена и години! Боя се за вас, да не би напразно да съм се трудил помежду ви! Толкова ли сте неразумни? След като наченахте с дух, с плът ли сега свършвате?” . Старостилството е болест. Фактът, че го има дори в църкви по стария стил – Сръбската примерно – показва, че шило в торба не стои. След календара друго ще ги засърби, а след другото – трето. Няма ли човек послушание към митрополита, Църквата и събора й, от девет извора вода ще налива, само и само пои самочувствието си на „най-буден, вярващ и в никакъв случай не глупав“. Господ да пази нашите старци от фарисейския квас.
До Pepee,
Драги ми приятелю, трагедиите в живота на човека произтичат от две основни явления, присъщи на слабата човешка природа. Едното е неразбирането на поуките от живота, другото е следването на нискокачествен авторитет в протичането на живота. Българите страдат и заради двете явления, които са наложени у нас поради наивност, вмешателството на външни фактори и силния колективизъм на българите, който не зачита собствените си наистина знаещи и можещи хора. Цитираната от теб личност на русофила Серафим (Алексиев) е една от най-вредните и злощастни личности в българската религиозна история. Защото, драги ми Pepee, сериозните хора в България по неговото време са били военни, учени и писатели. Тези хора са качествените авторитети на българите, много са изстрадали, много са научили от лукавостта на света и много аскетично са понасяли нещастията в живота – по православному. Тези хора, заедно с репресираните от соца са нашите авторитети, а не мистични конспиратори като Алексиев.
chingis :“Цитираната от теб личност на русофила Серафим (Алексиев) е една от най-вредните и злощастни личности в българската религиозна история. Защото, драги ми Pepee, сериозните хора в България по неговото време са били военни, учени и писатели. „
chingis, тук показваш пълна липса на съответност и кохерентност!….Прочети (отново) какво си написал, и си вземи поука, защото се надявам, убеден съм, всъщност, че имаш интелектуалните качества, за да разбереш, че горният цитат (твоя продукция) [b]е нелеп[/b] и от формална и от съдържателна гледна точка!…Ти да не си почитател на Яне Янев!?…. Неговият стил на говорене, на мотивации, е точно като този (стил) , в който е горният цитат!…
Поздрав, и бъди по- прецизен, макар и с цената на по-малко коментари! 🙂
До Refab,
Благодаря за оценката. Забележката за коментарите ми е справедлива, но с 1000 знака не мога да се развия тезата, а темите на православие.бг са много важни, защото този портал е институция и към има много интернет връзки от много сериозни сайтове и портали. Затова пиша по-често. В България след Освобождението от турско робство има отлив на грамотните и образовани хора от религиозния въпрос, което е особено силно през комунизма. За по-свободен живот, повече пари и получаване на земни удоволствия БГЦърквата губи сериозни позиции, като статистиката сочи че броят на българите протестанти и католици нараства в периода 1878-1944 година. Това се усеща от българите и техните военни в периода 1919-1944 усилено започват да се занимават с религия. Оттам идва силата на БПЦ. От това време насам обаче грамотността на българите много се повиши, но БПЦ проспа това нещо. А Алексиев е бил член на мистично общество, което се е борило с масоните и другите религии по конспиративен път.
Уважаеми chingis, бих искала да Ви попитам кога за последен път сте се изповядвали и причастявали? Кога за последен път сте присъствали на Света Литургия? Ако пишете тук само за да се упражнявате в схоластика и теософия, то Ви съветвам да посетите някой мюсюлмански или протестантски сайт. Там ще получите само аплодисменти и възхищение, така че самолюбието Ви може напълно да бъде задоволено.
Истината е, че не календарът, а старокалендарците са виновни за отпадането на много християни от Църквата. Истериите около нищожния календарен въпрос гълтат излишно внимание и сили, изместват наистина важните проблеми и подло смущават народа. Старокалендарците са слуги на дявола, който опитва да профанира, разедини и обезцени Православието. За съжаление, точно чрез такива рожби ехиднини успява. Вярно е, че календарният въпрос служи на враговете на Църквата, но не на папата, а на подмолните профанатори на делото на спасението- старокалендарците. Те са вълци в овчи кожи, мамещи народа към звездопоклонство, така че никой да не ми говори за толерантност към тях. Принципно, дори употребата на изрази като „православен календар“ са чиста подигравка с Христа и Църквата Му. Ако тези фарисеи болееха наистина за вярата, щяха да ни освободят от глезотиите си и да освободят енергията, заета сега с нелепи диспути, за да бъде употребена за нещо полезно.
http://www.pravoslavieto.com/history/19/1881_arhiep_Serafim_Sobolev/za_novija_starija_stil.htm
Вижте мнението на Църквата по този въпрос. А мнението на Yasen си е негово лично.