Разкайвам се за делата си



Може да харесате още...

12 коментара

  1. Да, ама не. Тази двукратна изповед на Йосиф буквално пред целия свят започва да прилича на ексхибиционистки жест. Културата на блоговете в най-ново време роди невероятни случаи, в които хора (предимно жени) разказват с най-големи подробности за интимния си живот. Това е извращение. Свят без тайни би бил кошмарен, някакво огледално отражение на ада. Христос говори за срещата между човека и Бога в тайната стая на душата. Да почукаме и да влезем, а не да крещим пред всички.

  2. Слави Славов Славов каза:

    .

    Владико свети, чуй тези думи : [b] [i]Не се ужасявай, ако и всеки ден падаш и не отстъпвай от Божия път, но ставай мъжествено; и, без съмнение, Ангелът, който те пази, ще зачете твоето търпение. Когато раната е още нова и люта, тогава е удобно да се лекува; но застарялите и изоставени рани трудно се лекуват; защото за лекуването си те изискват вече много труд, рязане и обгаряния. Много рани стават неизлечими поради закъснение; [u]но за Бога всичко е възможно (Мат. 19:26).[/u] (Лествица 5:30).[/i][/b]
    … и уповавай се Богу защото Той е рекъл : [i][b]“Аз съм с вас във всички дни до свършека на света“ (Мат. 28:20).[/b][/i]

    и защото [i]“Син Човеческий дойде да подири и спаси погиналото“ (Лук. 19:10).[/i]

    .

  3. Най-сетне едно покайно творение, което показва колко чувствителна може да бъде съвестта на вярващия човек. Има обаче проблеми, които засягат духовенството ни като цяло. Никой не знае, а и няма да научим, колко са били свещениците, които са сътрудничели на комунистите и които и до днес продължават да служат на двама господари. Никой не цитира произведенията, словата и примера на делата на мъчениците от комунизма, нито ни дава за пример техния живот. Наместо това, както се вижда и от покаянието на митрополит Йосиф – американски, руски и прочие православни, които нямат никаква заслуга за опазването на вярата ни през комунизма. Защото ако БПЦ като вселенска Църква има какво да каже на света, то това несъмнено е да разясни и да илюстирира с примери как се пази вярата през османския период и как се пази вярата през комунизма. А и през демокрацията, защото историческия материализъм продължава да бъде религия на българите и в нейно име се вършат всякакви беззакония. Приемаме те, владико!

  4. Радостина каза:

    Хубаво е, че митрополит Йосиф се покойва. Частната изповед пред Бога е едно, но когато си засегнал много хора е редно и от тях да поискаш прошка, както направи владиката. Поздравления! Иска се доблест и смелост. Нека Вашата постъпка да бъде пример и за други Ваши събратя.

    Колко от оповестените личности с агентурно минало, в това число държавници, политици, журналисти, се покаяха? Нещо повече, много от тях изразиха гордост от това, което са вършели! Нека и наранените от Вас намерят сили да Ви простят. Бог да Ви помага!

  5. Драган Владимиров Бачев каза:

    Ваше Високопреосвещенство,

    Като коментар към миналото Ви покаяние тук, в Православие.бг, Ви попитах ясно: Ако не сте в момента начело на епархия в чужбина, а начело на епархия в България, щяхте ли така да се каете, или щяхте да мълчите, както правят това от Стара Загора? Дори и медал пратиха нататък.

    Според мен, на Вас не Ви е удобно не само от Бога, но и от американците и канадците. Техните предци, след като Колумб е открил Америка, са дошли от Европа в Новия свят, защото са избягали на свобода, далеч от папския и императорския тоталитаризми, които са ги задушавали. Техните държави са модерни на по 100-200 години и не обичат при тях да живеят доносници от бившите соцстрани. Това Ви е проблема – Вие искате да се махнете от САЩ и Канада по тези съображения. Ако бяхте тук, нямаше да занимавате никого със себе си, а щяхте да си се каете пред Бога насаме, във вътрешната си стаичка. Много по е удобно такова покаяние, отколкото да се подава оставка. Чест Ви прави обаче, че я подавате.

  6. Стоян Танев каза:

    Ispola eti despota!

  7. Kris каза:

    Връзката между миналото, бъдещето е много важна.Ако кандидатстващ за работа,трябва автобиография.Не е ли без-смисъл оставката.Покаянието е вътре в сърцето и винаги ще е с теб,където и да си. Много искам да попитам къде е БПЦ в сегашното време на демоцид.Има ли поне становище за гладът,мизерията,оскотяването и превръщането на човека(българина) в маймуна.Направи ли нещо,с което да помогне на населението,нахрани ли гладните,напой ли жадните.Ако отговорът е не,тогава може би трябва публична оставка..

  8. Милен Гребчев каза:

    Една молба към отец Йосиф, ако чете коментарите – моля Ви, останете глава на епархията си, моля Ви.

  9. Андрей Владимиров Белчев каза:

    Разказах на предстоятеля на нашата енория отец Димитър за случващото се с дядо Йосиф и отец Димитър каза: [b]Петър сгреши, та нима Йосиф не може! Но Петър се разкая и продължи [/b] 🙂

  10. Sylvia Angelova Nikolova каза:

    [i]Към Дон Кихот[/i]

    „Свободата, Санчо, е на върха на пиката…..“
    Няма да Ви чуят, Дон Кихоте. Ексибиционистът е нищо без публика. Да му оставим илюзията, че го наблюдваваме

  11. Андрей Владимиров Белчев каза:

    Размишлявах в/у двете писма на дядо Йосиф и в/у нашите коментари. Лесно е да сме „праведни“ 🙂 ! Спомних си, че след първото писмо на дядото, в мен се появи въпрос: дали в БПЦ не сме изгубили дара на покаянието, сякаш отстъпваме от св.Предание и не живеем според Евангилието! Наричате го:[i]ексибиционист[/i], смятам, че това е от обърканите ни представи за покаянието&прошката, служението&послушанието, смирението&търпението. Връщам се към примера с Петър, въпреки че предаде Христа, Петър остана първовърховен апостол и след покаянието си, служи Богу с голямо усърдие и смирение! Жалко, че не се опитваме да се вгледаме в Божия промисъл и да го изпълняваме. Нали Бог не иска нашата погибел? Вината на дядо Йосиф и нашите грешки нараняват Едноисъщо Тяло…Съвременната история на БПЦ е пример за необяснимото нам Божие милосърдие&търпение! Господ постоянно ни дава възможност за поправка! Ето дядо Галактоин е начело на комисия за жертвите на комунизма(обърках името 😳 ):-) 😉

  12. John J. Smith каза:

    Признавайки, че е нужна духовна стамина за подобен отчаян акт, и съзнавайки риска че „посипвам раната със сол”, недоумявам от липсата на просто и ясно формулирана вина. „…Досието ми ме порази с неща, за които и на ум не ми е идвало тогава… Зная, че ще ме осъдят …репресираните, убитите, измъчените и онеправданите…”Шокираща неяснота! Уважаеми Владико, искаш ли с това да кажеш, че твоите деяния, волни или неволни, са отговорни за репресии, измъчвания, или не дай Боже убийства? Прошка може да се иска и се дава 77 пъти по 7, но изповедта трябва да е винаги конкретна. И още:„…Съвети са ми давали Светейшият Патриарх Максим, Митрополит Пимен, Епископ Партений, Епископ (тогава) Геласий…” Ето сега не следва да се каеш, че доносничиш, Владико! Ние не сме ДС, а просто паството, на което по волята на върховния Пастир очите трябваше да бъдат отворени. Дано това споходи и всички минали, настоящи и бъдещи принцове на Църквата, на които много е дадено, но от които и много ще бъде потърсено.