Разкайвам се за делата си



БЛИЗКИ ТЕМИ:

12 коментара

  1. Да, ама не. Тази двукратна изповед на Йосиф буквално пред целия свят започва да прилича на ексхибиционистки жест. Културата на блоговете в най-ново време роди невероятни случаи, в които хора (предимно жени) разказват с най-големи подробности за интимния си живот. Това е извращение. Свят без тайни би бил кошмарен, някакво огледално отражение на ада. Христос говори за срещата между човека и Бога в тайната стая на душата. Да почукаме и да влезем, а не да крещим пред всички.

  2. Слави Славов Славов каза:

    .

    Владико свети, чуй тези думи : [b] [i]Не се ужасявай, ако и всеки ден падаш и не отстъпвай от Божия път, но ставай мъжествено; и, без съмнение, Ангелът, който те пази, ще зачете твоето търпение. Когато раната е още нова и люта, тогава е удобно да се лекува; но застарялите и изоставени рани трудно се лекуват; защото за лекуването си те изискват вече много труд, рязане и обгаряния. Много рани стават неизлечими поради закъснение; [u]но за Бога всичко е възможно (Мат. 19:26).[/u] (Лествица 5:30).[/i][/b]
    … и уповавай се Богу защото Той е рекъл : [i][b]“Аз съм с вас във всички дни до свършека на света“ (Мат. 28:20).[/b][/i]

    и защото [i]“Син Човеческий дойде да подири и спаси погиналото“ (Лук. 19:10).[/i]

    .

  3. Най-сетне едно покайно творение, което показва колко чувствителна може да бъде съвестта на вярващия човек. Има обаче проблеми, които засягат духовенството ни като цяло. Никой не знае, а и няма да научим, колко са били свещениците, които са сътрудничели на комунистите и които и до днес продължават да служат на двама господари. Никой не цитира произведенията, словата и примера на делата на мъчениците от комунизма, нито ни дава за пример техния живот. Наместо това, както се вижда и от покаянието на митрополит Йосиф – американски, руски и прочие православни, които нямат никаква заслуга за опазването на вярата ни през комунизма. Защото ако БПЦ като вселенска Църква има какво да каже на света, то това несъмнено е да разясни и да илюстирира с примери как се пази вярата през османския период и как се пази вярата през комунизма. А и през демокрацията, защото историческия материализъм продължава да бъде религия на българите и в нейно име се вършат всякакви беззакония. Приемаме те, владико!

  4. Радостина каза:

    Хубаво е, че митрополит Йосиф се покойва. Частната изповед пред Бога е едно, но когато си засегнал много хора е редно и от тях да поискаш прошка, както направи владиката. Поздравления! Иска се доблест и смелост. Нека Вашата постъпка да бъде пример и за други Ваши събратя.

    Колко от оповестените личности с агентурно минало, в това число държавници, политици, журналисти, се покаяха? Нещо повече, много от тях изразиха гордост от това, което са вършели! Нека и наранените от Вас намерят сили да Ви простят. Бог да Ви помага!

  5. Драган Владимиров Бачев каза:

    Ваше Високопреосвещенство,

    Като коментар към миналото Ви покаяние тук, в Православие.бг, Ви попитах ясно: Ако не сте в момента начело на епархия в чужбина, а начело на епархия в България, щяхте ли така да се каете, или щяхте да мълчите, както правят това от Стара Загора? Дори и медал пратиха нататък.

    Според мен, на Вас не Ви е удобно не само от Бога, но и от американците и канадците. Техните предци, след като Колумб е открил Америка, са дошли от Европа в Новия свят, защото са избягали на свобода, далеч от папския и императорския тоталитаризми, които са ги задушавали. Техните държави са модерни на по 100-200 години и не обичат при тях да живеят доносници от бившите соцстрани. Това Ви е проблема – Вие искате да се махнете от САЩ и Канада по тези съображения. Ако бяхте тук, нямаше да занимавате никого със себе си, а щяхте да си се каете пред Бога насаме, във вътрешната си стаичка. Много по е удобно такова покаяние, отколкото да се подава оставка. Чест Ви прави обаче, че я подавате.

  6. Стоян Танев каза:

    Ispola eti despota!

  7. Kris каза:

    Връзката между миналото, бъдещето е много важна.Ако кандидатстващ за работа,трябва автобиография.Не е ли без-смисъл оставката.Покаянието е вътре в сърцето и винаги ще е с теб,където и да си. Много искам да попитам къде е БПЦ в сегашното време на демоцид.Има ли поне становище за гладът,мизерията,оскотяването и превръщането на човека(българина) в маймуна.Направи ли нещо,с което да помогне на населението,нахрани ли гладните,напой ли жадните.Ако отговорът е не,тогава може би трябва публична оставка..

  8. Милен Гребчев каза:

    Една молба към отец Йосиф, ако чете коментарите – моля Ви, останете глава на епархията си, моля Ви.

  9. Андрей Владимиров Белчев каза:

    Разказах на предстоятеля на нашата енория отец Димитър за случващото се с дядо Йосиф и отец Димитър каза: [b]Петър сгреши, та нима Йосиф не може! Но Петър се разкая и продължи [/b] 🙂

  10. Sylvia Angelova Nikolova каза:

    [i]Към Дон Кихот[/i]

    „Свободата, Санчо, е на върха на пиката…..“
    Няма да Ви чуят, Дон Кихоте. Ексибиционистът е нищо без публика. Да му оставим илюзията, че го наблюдваваме

  11. Андрей Владимиров Белчев каза:

    Размишлявах в/у двете писма на дядо Йосиф и в/у нашите коментари. Лесно е да сме „праведни“ 🙂 ! Спомних си, че след първото писмо на дядото, в мен се появи въпрос: дали в БПЦ не сме изгубили дара на покаянието, сякаш отстъпваме от св.Предание и не живеем според Евангилието! Наричате го:[i]ексибиционист[/i], смятам, че това е от обърканите ни представи за покаянието&прошката, служението&послушанието, смирението&търпението. Връщам се към примера с Петър, въпреки че предаде Христа, Петър остана първовърховен апостол и след покаянието си, служи Богу с голямо усърдие и смирение! Жалко, че не се опитваме да се вгледаме в Божия промисъл и да го изпълняваме. Нали Бог не иска нашата погибел? Вината на дядо Йосиф и нашите грешки нараняват Едноисъщо Тяло…Съвременната история на БПЦ е пример за необяснимото нам Божие милосърдие&търпение! Господ постоянно ни дава възможност за поправка! Ето дядо Галактоин е начело на комисия за жертвите на комунизма(обърках името 😳 ):-) 😉

  12. John J. Smith каза:

    Признавайки, че е нужна духовна стамина за подобен отчаян акт, и съзнавайки риска че „посипвам раната със сол”, недоумявам от липсата на просто и ясно формулирана вина. „…Досието ми ме порази с неща, за които и на ум не ми е идвало тогава… Зная, че ще ме осъдят …репресираните, убитите, измъчените и онеправданите…”Шокираща неяснота! Уважаеми Владико, искаш ли с това да кажеш, че твоите деяния, волни или неволни, са отговорни за репресии, измъчвания, или не дай Боже убийства? Прошка може да се иска и се дава 77 пъти по 7, но изповедта трябва да е винаги конкретна. И още:„…Съвети са ми давали Светейшият Патриарх Максим, Митрополит Пимен, Епископ Партений, Епископ (тогава) Геласий…” Ето сега не следва да се каеш, че доносничиш, Владико! Ние не сме ДС, а просто паството, на което по волята на върховния Пастир очите трябваше да бъдат отворени. Дано това споходи и всички минали, настоящи и бъдещи принцове на Църквата, на които много е дадено, но от които и много ще бъде потърсено.

Споделете в социалните мрежи