ССЦ и Православието
По-нататък публикуваме част от един документ, изготвен от група православни, работещи в Световния съвет на църквите (ССЦ), който до голяма степен зададе параметрите на програмата и послужи за основа на дискусиите, проведени в Солун. Макар и създаден в икуменически контекст и използващ такава лексика, документът сравнително обективно изброява основните проблеми, които определят отношението на православните към икуменическата дейност.
И понеже проблемът с икуменизма е един от камъните за препъване и повод за разделение пред съвременното Православие, смятаме, че с публикуването на такива документи и изобщо с изнасянето на проблема “на открито” ще спомогнем за по-пълното му осмисляне от всеки от нас.
Православната работна група към ССЦ изготви тези наблюдения по молба на генералния секретар д-р Конрад Райзер. Молбата му следва дискусиите на последната среща на Централния комитет от септемрви 1997 г. и препоръките да се “изготви и приложи процедура за провеждане на диалог върху участието и приноса на Православните Църкви в живота на Световния съвет”.
Дискусиите в работната група, които доведоха до този документ, взеха под внимание сериозната загриженост и тревога, които изразяват мнозина от нашите колеги и други, ангажирани със ССЦ, по отношение на православното участие в него. Грузинската Църква прекрати участието си в Съвета. Съветът на епископите на Руската Църква и Св. Синод на Сръбската Църква бяха инициатори на свикването на всеправославно обсъждане на участието на православните в ССЦ. На много други места, вкл. Северна Америка и Западна Европа, участието на Православните Църкви в икуменическото движение е повод за сериозни спорове. При честите срещи с представители на тези Църкви, членовете на православната работна група се налага да отговарят на сериозни въпроси по отношение на целта и посоката на Съвета и православното участие в него.
Такива прояви на тревога и загриженост, бидейки реални и належащи, следва да бъдат разглеждани както в контекста на растящите анти-икуменически настроения в Православните Църкви, така и във връзка с първоначалната силна ангажираност на православните в икуменическото движение. Тази ангажираност е ярко изразена в Третата предсъборна всеправославна конференция (1986), в активното участие на много глави и йерарси на Православни Църкви и конструктивния православен принос в икуменическата мисъл.
Тревогите на православните
Православните участници са изразявали своята загриженост по отношение на ССЦ в рамките на поредица различни консултации, на асамблеята в Канбера и в междуправославни консултации, които я последваха. Трябва да се отбележат специално следващите примери.
Софийската консултация (1981) главно, но не изключително се съсредоточи върху процедурни, структурни и институционални проблеми – православното представителство в ръководството и консултационните комисии; православното представителство на всички нива на персонала на ССЦ, номинацията на православните представители и процедурите за гласуване по въпроси от догматичен характер. Почти двадесет години по-късно може да се каже, че повечето от тези тревоги получиха някакво разрешение. В София беше също направено предложението за “семейния модел” в структурата на ССЦ, макар и в предварителна форма и по отношение само на процедурите на взимане на решения.
По време на Световната конференция по въпросите на мисията и евангелизма (Сан Антонио, 1989 г.) православните изразиха загрижеността си за програмата на ССЦ във връзка с основата на организацията, тоест за централното място на Христа, инклузивния език* и “женското свещенство”.
На православните консултации в Шамбези през 1996 г. за пръв път бяха ясно заявени трудностите (“дилемите”, според крайния документ) пред православните, разделени в три групи – богословски, културни и процедурни. Беше приложена съвсем нова методология, която може да се окаже резултатна в бъдещите анализи на напреженията и несигурността, които стоят в основата на отношенията между Православните Църкви и ССЦ.
Тук възникват множество важни въпроси, които трябва сериозно да се разгледат при бъдещите обсъждания:
А. Защо православните смятат, че на тревогите им не се обръща внимание? Защо православните смятат за нужно да се върнат към практиката на отделните заявления въпреки, че се организират предварителни православни консултации преди всяка голяма икуменическа среща?
Б. Ако проблемите на православните се осъзнават от висшето ръководство на ССЦ, защо това не променя видимо дейността на организацията?
В. Какво значение има факта, че много от тревогите, изразени от православните, се споделят от много други членове на организацията?
…
Основни въпроси на православните
Преглеждайки внимателно предишни православни документи, можем да изведем някои основни въпроси.
каква е природата на единството, което целим?
Православните се противопоставят на това, което някои наричат “конфесионално или деноминационно приспособяване” и постоянно призовават към единение във вярата, традицията и живота на неразделната Църква, Una Santca. Неразбирателствата по този въпрос водят до неизбежни неясноти в документите на ССЦ, както и в позициите на персонала и програмите, които той ръководи, без да споменаваме дебатите и критиките около “браншовите” еклесиологии, единството и разнообразието, разбирането за видимото единство и т.н.
членство и еклесиология
Значението на членството в ССЦ е отразено в основните му документи, но се появяват различни проблеми. Съветът често е изразявал задоволството си от конвергенцията в протестантския свят (сливането на църкви). В същото време фактът, че се приемат за членове църкви от една и съща традиция и от един и същ регион или държава, провокира редица въпроси от православна гледна точка. Какво означава например местния икуменизъм за протестантски църкви от една и съща традиция? Какво разбират протестантските църкви под “истинно единени”?
природата и характера на документите и решенията на ССЦ
Въпреки официалната, институционална позиция на ССЦ, представители на църкви-членки и активни икуменисти, както и някои членове на персонала на ССЦ, подхранват несигурност по отношение на характера на документите, изготвяни в организацията и на решенията, които се вземат. Документите на ССЦ често са неясно по отношение на някои основни нива: кой говори в тях – “ССЦ”, “църквите”, или “Вселенска(та) Църква”?
нееднозначност на терминологията
Православните винаги са се придържали към принципа, че терминът “икуменическо движение” се отнася към търсенето на помирение и единство между християните. В последните дискусии обаче стана ясно, че е нараснала нееднозначността на този израз – понякога той се използва за чисто протестантски изяви, в други включва широк спектър организации, работещи за най-различни каузи, а в трети включва дори и нехристиянски общности. В същото време изразът може да се употребява и за обозначаване на някаква неясна пост-деноминационна реалност. Различните значения на думата “икуменически” и на израза “икуменическо движение” създават огромни затруднения и водят до значително недоволство.
еклесиологичният проблем
Двата проблема, цитирани по-горе, сочат един по-основен въпрос. ССЦ по своята природа е съставен от църкви с различни еклесиологии и схващания за самите себе си. Ако пределно опростим нещата, някои (тоест православните и римокатолиците) идентифицират своето църковно семейство с Una Sancta, като в същото време признават някаква еклесиална реалност извън собствените си граници. Други (най вече протестантите) виждат Una Sancta в понятията на универсализма – като съдържаща се в сбора от всички християнски църкви, които съществуват в момента. Ясното заявяване на тези различни еклесиологии обаче е по-скоро изключение, отколкото правило в документите на ССЦ. Желанието на Съвета да обхване различното разбиране на църквите за самите себе си все по-често намира изява в неясна фразеология, или в изявления с подчертано протестантски характер, в които се говори за църквите-членки като за вселенската Христова църква.
програмата и приоритетите на ССЦ
В общи линии може да се приеме, че ССЦ отговаря на молбите на членките си при определяне на приоритетите си. В същото време на Съвета често се налага да играе и “пророческа” роля и да предлага на църквите проблеми с общо значение (расизмът, достойнството на жените и грижата за творението например). Православните Църкви обаче са загрижени за произхода и съдържанието на част от приоритетите на ССЦ. Понякога тези приоритети се определят на ниво персонал, понякога на ниво управително тяло. Процесът на взимане на решения, връзките между приоритетите на различните църкви, на управителните тела и окончателния вид на програмната дейност и действията на персонала често си противоречат. Въпросът е как могат православните да наложат по-ефективно собствените си приоритети и грижи в приоритетите на ССЦ?
представителството и участието
Извън факта, че правилото за 25 процентно участие на православните е “работна хипотеза”, и не е уредено изрично в устава, трябва да е ясно, че природата на “еклесиологичното/конфесионалното” представителство и участие трябва да се уреди по различен начин от социологическите и географските критерии. Православните считат за обидно да бъдат третирани в понятията на квотата заедно с понятия като “жени”, “младежи” или хора от различни географски региони. Правилото на 25-те процента беше въведено в отговор на факта, че Православната Църква и протестантските църкви имат коренно различни еклесиологии, което води до несъразмерност в броя и членския състав на тези църкви в една страна. С това е свързан проблемът за адекватно представителство на православните в персонала на ССЦ, особено в управлението на програмите и висшите управленски длъжности.
В този контекст православните следва да се запитат защо им е трудно да излъчат квалифицирани участници в много от дейностите на организацията, както и да поддържат финансово такива дейности. Въпросът включва както вътрешноправославни проблеми, както и нееднозначността на православното отношение към ССЦ.
богослуженията
Според православните прекалено се набляга на общите богослужения по време на асамблеите, консултациите и срещите на ССЦ. В същото време православните са обезпокоени от много от аспектите на тези служби. Много често тези служби отразяват един чисто протестантски етос, макар да се наричат “икуменически”. Православните също така не приемат употребата на инклузивен език по време на тези богослужения. И щом нашата общност се основава на първия член в устава на ССЦ, деклариращ поклонението на Бог-Отец, Бог-Син и Бог – Дух Свети, не трябва ли всички служби, на всички нива на ССЦ, да използват езика, възприет като основа?
въпросът с “евхаристийното гостоприемство” и евхаристийното общение
Имайки собствено разбиране за това какво е Евхаристията, православните упорито подчертават, че участието в нея е израз на единство, и като резултат избягват всяко приемане на евхаристийно общение (интеркомунион) или “евхаристийно гостоприемство”. И макар че тази православна позиция не се променя, в протестантските среди расте неспособността да я приемат. Богословските аргументи се пренебрегват в името на една интерпретация на православната позиция като “назадничава”, “ограничена” и дори “арогантна”.
православната “култура”
Макар че православните идват от различни части на света, от различни култури, може да се твърди, че съществува единна православна култура. Структурите, стилът и протоколът, които тази култура излъчва, често трудно се разбират и оценяват от неправославните. В частност, православното отношение към свещенството и висшия клир, включващо особени обръщения и съответно поведение, на някои се струва много чуждо. Така някои смятат, че православната протоколност понякога затруднява процеси, които биха протекли много по-гладко по западния “добре смазан” маниер. Жалко е, че такива ситуации се посрещат нетолератно или дори с чувство на морално превъзходство.
*инклузивен език (inclusive language) – изискване за политически коректно изразяване, което да не засяга достойнството и интересите на нито една група. Свързано е с феминистичната терминология и в съвременните западни общества е абсолютно условие за участие в обществен дебат. Прилагайки го към християнството обаче, някои активисти са го довели до неприемливи и дори абсурдни форми – напр. отказ от споменаване на думата “Бог” в мъжки род и др. под. – бел. прев.
