Американският Държавен департамент за свободата на вероизповеданията в България



Може да харесате още...

9 коментара

  1. Въпросът с изповядваната вяра е въпрос на грамотност, интерпретационна среда на културата на общността и държавата и на способност да тълкуваш текстове. Преференциалното отношение към БПЦ от страна на българите, за които се съмнявам че знаят нещо повече за православието от кръстенето и паленето на свещ, се дължи на упоритата и епична битка на българските историци, писатели и творци на културата, които в условията на атеизъм защитаваха вярата, докато висшия клир кокетничеше с БКП и бившата ДС, ходеше по приеми и банкети и се захранваше като институция главно от международните си контакти и влиянието на руската симпатия към православието след 1944 година. Аз не виждам защо държавата трябва да помага на изповеданията у нас и особено остро възразявам срещу отпускането на милиони левове за поддръжка на материални обекти на култа. Парите за религията следва да отиват за подготовка на кадри, защото политиката на БКП беше да не се атакуват сгради, а вярващите и така вярата много пострада.

  2. Ф.Николов каза:

    Целият проблем с `правата` в България произтича от монолитното византийско (single reality) мислене. При него няма ясно разграничаване между `светска` и `духовна` власт както се мисли в западния свят. Византийщината наподобява в голяма степен юдаистката политическо-религиозна структура; метафорично се прелива държавната религия в светската власт, а светската власт е земното оправдание на духовната. Оттам процесът се задълбочава и се стига до положението, че и до ден днешен масата българи не могат да усетят, какво е това публично и какво е това частно пространство, не че по учебникарски не го разбират. Всеки може да се изказва и повдига претенции за всичко, защото всичко е едно, всичко е общо, има само функционално разделение. Чрез опиума за българския народ – историята, продължават да се фалшифицират и манипулират фактите, че България принадлежи интегрално (културно) към т.нар. Западен свят и се изпуска или неглижира либерално-правната система на държавно устройство.

  3. Ф.Николов каза:

    оследното на практика функционира от няколко години в България, и е формално проявление на многовековни политически, религиозни, културни борби и напрежения. `Толерантността` (колкото и да е неприятна тази дума), не е както се учи търпеливо понасяне на чуждо присъствие, а е продукт на реален сблъсък на най-малко две страни, които непрестанно измерват собствените си ценностни структури в атмосфера на несигурност и напрежение; толерантността е винаги тежко, актуално преживяна, тя не предпоставя очевидности сами по себе си, а ги изгражда непрекъснато. Какво човек е способен да признае напълно, какво може да допусне при определени условия, и какво не одобрява при никакви положения – това е силовата структура на всяка оценка ; пробладавенто на третото положение изземва всякаква свобода и преминава в тоталитаризъм.

  4. Ф.Николов каза:

    Ясно е, че в България не може да съществува `равен старт` при реализиране на религиозността, православният background e непренебрежим, което обаче не е аргумент срещу даването на право/свобода за действие на други религиозни съпреживявания и субекти. Равенството е оптическа илюзия задавана от правната форма. Държавната (`светската`) власт трябва единствено да следи за характера на проповядваната вяра и нейното зачитане на основните човешки права зададени по Конституция и международното право, тя може и да следи за манипулативно отношение от страна на религиозните общности към всеки човек; впрочем фанатизъм и манипулация съществуват в по-голяма степен в православието, отколкото в новопоявилите се `секти`, но тъй като е по-улегнало и си е `наше` не се разпознават лесно или не им се обръща внимание. Думата `секта` може да функционира само в богословски аспект, както и всякакви конфликти, напрежения, уточнения се уреждат на междурелигиозно ниво, а не на държавно.

  5. Ф.Николов каза:

    Ако православните християни се притесяват за `автентичността` на християнството, ще трябва да го поддържат сами, а не чрез задаване на правни привилегии на базата на исторически `очевидности`. Ще трябва да се разделят и с мисленето, че всички изначално мислят и вярват в едно и също нещо, просто трябва да им се напомня периодично чрез образованието, общо казано: всичко е изначално подредено, ние просто трябва да го извикаме за битие чрез религиозна изповядана форма. Монолитно-бетонното държавно мислене е отчасти възможно в днешния свят, но то е напълно неадекватно на модерната правна система и на членството в ЕС.

  6. Николов,
    Нито религията, нито историята са опиум, както перефразириш Маркс. Опиумът е словото – чрез словото се създават перспективни светове и се влияе върху ума и емоцията на хората. Другото е откровение на свръхестественото и прекия досег с невидмия свят. Историята може да подкрепи с точността на фактите си дадена постановка на познанието, но нейното генериране става чрез всеобхватния и неизброим свят на буквите и думите. Интересното в хуманитарните науки е трактовката на невидимото, което носи и ореола на религията, която претендира да бъде във връзка с Бога и така да бъде всеобхватна във всичко видимо и невидимо. Но тази всеобхватност става чрез словесността, което го знаем от Ранното средновековие и неслучайно имаме св.Кирил и Методий, като първият е бил преподавател по философия и библиотекар на св. Фотий. Понеже историците в България са най-големи и сериозни майстори на словесността, основателят на БАН е историк, то и историята има най-голяма сила. А БПЦ нехае за словото.

  7. Въпросът с религията по света е въпрос на словесност, на хуманно дело и на контакт със свръхестественото. Вярата има нужда от реално проверими доказателства и неслучайно Христос е вършил чудеса и непостижими за човека дела за да подкрепи истиността на своето учение и неслучайно нетрадицонните общности, а и някои традиционни за българския религиозен случай общества настояват, че могат да лекуват, да хранят с малко храна много хора и да вършат чудодейни намеси в живота на човека. В религията има две страни – словото, т.е. грамотността да тълкуваш, четеш и разбираш, което е много тежко усилие, подценено от елементарната култура и образование на българина през модерността и другото е делото, което се дели на два подвида – човешки акт и божествен акт. Църквата би трябвало да бъде органична смес от тези постановки на реализиране на религиозността и чрез висока грамотност, хуманни актове и тълкувание на божествеността в живота на човека да отстоява вярата. А не чрез историческо зарибяване.

  8. Мунчо каза:

    „Живите богини” на Непал
    10:51 25-04-2010 Румяна Божкова
    http://www.novinar.net/news/zhivite-bogini-na-nepal_MzI1Mzs3.html

  9. Радослав Х. каза:

    Поредния документ издаден от „хората“ зад завесата оттатък океана“, имащ за цел да настрои хората срещу БПЦ. Водят борба с всички средства.