Американският Държавен департамент за свободата на вероизповеданията в България

Въпросът с изповядваната вяра е въпрос на грамотност, интерпретационна среда на културата на общността и държавата и на способност да тълкуваш текстове. Преференциалното отношение към БПЦ от страна на българите, за които се съмнявам че знаят нещо повече за православието от кръстенето и паленето на свещ, се дължи на упоритата и епична битка на българските историци, писатели и творци на културата, които в условията на атеизъм защитаваха вярата, докато висшия клир кокетничеше с БКП и бившата ДС, ходеше по приеми и банкети и се захранваше като институция главно от международните си контакти и влиянието на руската симпатия към православието след 1944 година. Аз не виждам защо държавата трябва да помага на изповеданията у нас и особено остро възразявам срещу отпускането на милиони левове за поддръжка на материални обекти на култа. Парите за религията следва да отиват за подготовка на кадри, защото политиката на БКП беше да не се атакуват сгради, а вярващите и така вярата много пострада.

оследното на практика функционира от няколко години в България, и е формално проявление на многовековни политически, религиозни, културни борби и напрежения. `Толерантността` (колкото и да е неприятна тази дума), не е както се учи търпеливо понасяне на чуждо присъствие, а е продукт на реален сблъсък на най-малко две страни, които непрестанно измерват собствените си ценностни структури в атмосфера на несигурност и напрежение; толерантността е винаги тежко, актуално преживяна, тя не предпоставя очевидности сами по себе си, а ги изгражда непрекъснато. Какво човек е способен да признае напълно, какво може да допусне при определени условия, и какво не одобрява при никакви положения – това е силовата структура на всяка оценка ; пробладавенто на третото положение изземва всякаква свобода и преминава в тоталитаризъм.

Ако православните християни се притесяват за `автентичността` на християнството, ще трябва да го поддържат сами, а не чрез задаване на правни привилегии на базата на исторически `очевидности`. Ще трябва да се разделят и с мисленето, че всички изначално мислят и вярват в едно и също нещо, просто трябва да им се напомня периодично чрез образованието, общо казано: всичко е изначално подредено, ние просто трябва да го извикаме за битие чрез религиозна изповядана форма. Монолитно-бетонното държавно мислене е отчасти възможно в днешния свят, но то е напълно неадекватно на модерната правна система и на членството в ЕС.

Въпросът с религията по света е въпрос на словесност, на хуманно дело и на контакт със свръхестественото. Вярата има нужда от реално проверими доказателства и неслучайно Христос е вършил чудеса и непостижими за човека дела за да подкрепи истиността на своето учение и неслучайно нетрадицонните общности, а и някои традиционни за българския религиозен случай общества настояват, че могат да лекуват, да хранят с малко храна много хора и да вършат чудодейни намеси в живота на човека. В религията има две страни – словото, т.е. грамотността да тълкуваш, четеш и разбираш, което е много тежко усилие, подценено от елементарната култура и образование на българина през модерността и другото е делото, което се дели на два подвида – човешки акт и божествен акт. Църквата би трябвало да бъде органична смес от тези постановки на реализиране на религиозността и чрез висока грамотност, хуманни актове и тълкувание на божествеността в живота на човека да отстоява вярата. А не чрез историческо зарибяване.

Поредния документ издаден от „хората“ зад завесата оттатък океана“, имащ за цел да настрои хората срещу БПЦ. Водят борба с всички средства.