Българският Патриарх Максим до участниците в Международната конференция „Мир и толерантност ІІ”

Поздравителен адрес на Негово Светейшество Български Патриарх Максим към участниците в Международната религиозна конференция под наслов: „Мир и толерантност ІІ: Диалог и разбирателство в Югоизточна Европа, Кавказ и Централна Азия”, 7-9 ноември 2005 г. Истанбул, Турция.

Ваши Светейшества,
Ваши Блаженства,
Ваши Превъзходителства
Уважаеми високи представители на Турската държава и гости, драги участници в конференцията

Да бъде Богу слава за всичките Му благодеяния към нас. Считаме за наш приятен дълг да благодарим сърдечно на почитаемите организатори и домакини на настоящата конференция, която свидетелства пред света за будна съвест и благороден стремеж да се утвърждава мира и добрата воля между човеците в името на Всевишния Бог.

Искрено съжалявам, че сме възпрепятствувани за лично участие в този високоотговорен на вярващите в доброто форум.

Ние оставаме с гореща молитва и благопожелание за успех и обилни плодове във взаимните усилия на тружениците от монотеистичните световни религии: юдейство, християнство и ислям, за укрепване свещеното дело на мира и човешката толерантност за принос в по-доброто бъдеще на света, в който живеем.

Българската православна църква, като жив член на Едната, Света, Съборна и Апостолска църква, в своето многовековно благодатно служение на своя народ и православни чеда, ревностно утвърждава евангелския стремеж за духовно усъвършенствуване и спасение, за утвърждаване „единството на духа чрез връзките на мира” /Ефес.4:3/ сред ближни и далечни.

Историята на нашия народ и древна държава, бидейки на важен кръстопът между Изтока и Запада, красноречиво свидетелствува за богатството на различни култури на човешкия гений и мирно съвместно съществувание на етноси в градивна толерантност от страна на българския народ, верен на божествения призив на нашия Спасител и Господ Иисус Христос: „И както искате да постъпват с вас човеците, тъй и вие постъпвайте с тях” /Лука 6:31/. На този божествен общочовешки принцип, от дълбока древност и до днес, се утвърждава гражданския мир и взаимно уважение между населниците на нашата щедра и красива земя с различни религиозни изповедания и етническа принадлежност, което е залегнало като правило и в основния закон – Конституцията на българската държава, повеля и закон за доброчестината и на бъдещите поколения.

Нашата молитва днес и занапред е – Всещедрият Бог, Творец и Промислител за света и човеците да благославя и утвърждава всяко наше усилие и добронамерено дело в Негово име за тържеството на Мира, възгарянне на Любовта и Справедливостта между човеците!
А м и н!

МАКСИМ,
ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ

София, ноември 2005 г.