Европа, в която можем да вярваме

На 7 октомри т. г. бе публикуван манифест на група европейски интелектуалци, озаглавен “A Europe we can believe in” (“Европа, в която можем да вярваме”), наречен “Парижки”. Авторите на манифеста разглеждат причините за политическата, социалната и културната криза в днешна Европа и предлагат пътища за преодоляването ѝ. Публикуваме манифеста със съкращения.

 

Европа е нашият дом

Европа ни принадлежи, а ние принадлежим на Европа. Тази земя е нашият дом; друг дом ние нямаме. Причините, поради които Европа ни е скъпа, надминават възможностите ни да обясним или да оправдаем тази преданост. Това е общата ни история, надежда и любов. Това е начинът на живот, с който сме свикнали, общите моменти на тъга и болка. Това е вдъхновяващият опит на помирението и перспективите на общото бъдеще.

Най-обикновените пейзажи и събития са изпълнени с особен смисъл – за нас, а не за другите. Домът е мястото, където всичко е добре познато и привично, там ни признават за свои, където и да отидем. Това е истинската Европа, нашата безценна и незаменима цивилизация.

Заплашени сме от една лъже-Европа

Европа в цялото ѝ богатство и величие е заплашена от една лъжлива идея за Европа. Тази псевдо-Европа си въобразява, че е венец на нашата цивилизация, въпреки че в действителност иска да ни лиши от нашия дом. Тя се позовава върху лошото в истинската Европа, но не вижда собствените си пороци. Самодоволно търгувайки с едностранчиви карикатури срещу нашата история, псевдо-Европа е стабилно предубедена срещу нашето минало. Нейните привърженици са доброволни сираци и смятат, че да бъдеш доброволен сирак е чудесно постижение. По този начин лъже-Европа се самопревъзнася като предтеча на една универсална общност, въпреки че това изобщо няма да е “универсална общност”.

Лъже-Европа е утопична и тиранична

Господарите на псевдо-Европа са очаровани от лъжливата идея за «неизбежния прогрес». Те вярват, че историята е на тяхна страна и тази вяра ги кара да бъдат високомерни и надменни, да не виждат дефектите на създавания от тях свят, в който няма да има нито нации, нито култури. Нещо повече, те не знаят къде е източникът на човешкия морал и нравственост. Те игнорират християнските корени на Европа и дори се отричат от тях. В същото време те с всички сили се стараят да не обидят мюсюлманите, които, както те се надяват, ще приемат с радост техните секуларистични, «мултикултурни» възгледи. Обременена от предразсъдъци, предубеждения и невежество, заслепена от своята тщеславна, самодоволна визия за едно утопично бъдеще, лъже-Европа потиска рефлекторно всяко несъгласие. Разбира се, това се прави в името на свободата и толерантността.

Длъжни сме да защитим истинската Европа

Наближаваме до задънена улица. Истинската Европа е под заплаха поради задушаващата хватка на лъже-Европа.

Нашите народи и общата ни култура биват изтласквани от илюзии и самоизмама по отношение на настоящето и бъдещето на Европа. Ние обещаваме да се противопоставим на тази заплаха за нашето бъдеще. Нека да подкрепим и защитим истинската Европа, към която принадлежим всички.

Националната държава е символ на Европа

Истинската Европа е семейство на нации. Ние си имаме свои езици, традиции и граници. При това ние винаги сме признавали взаимното си роднинство, дори когато сме се карали или сме водили войни. Това единство в многообразието ни се струва естествено. В Европа винаги е доминирала държавата-нация, станала отличителна черта на европейската цивилизация.

Ние сме против натрапваното принудително единство

Националното образувание се гордее с това, че то само управлява себе си, то често се хвали с големите си постижения в изкуството и науката, съперничейки с другите народи, дори понякога на бойното поле. Това не един път е ранявало Европа, понякога дори силно, но никога не е подронвало нашето културно единство. То винаги се е запазвало. Колкото по-стабилни са ставали националните държави, толкова повече се е укрепвала европейската идентичност. Това свидетелства за дълбочината и силата на Европа като цивилизация, космополитна в добрия смисъл на тази дума. Но ние не се стремим към насилствено налаганото “единство” на една обща империя. Напротив, европейският “космополитизъм” означава, че патриотичната любов и гражданската преданост са открити за външния свят.

Християнството е съдействало за културното единство

Истинската Европа е осветена от християнската вяра. Универсалната духовна империя на Църквата е обединила Европа културно, без да бъде политическа империя. Така се е стигнало дотам, че гражданската преданост (към националната държава) е процъфтявала в рамките на общата европейска култура. Неслучайно упадъкът на християнската вяра в Европа се придружава от нови усилия за създаване на политическо единство – империя на пари и директиви (с усещане за псевдорелигиозен универсализъм). Тъкмо това прави днес Европейският съюз.

Християнските корени подхранват Европа

Истинската Европа провъзгласява равното достойнство на всеки човек независимо от неговия пол, социално положение или расова принадлежност. Това също следва от нашите християнски корени. Несъмнено е, че тези кротки добродетели са част от християнското наследство: справедливостта, състраданието, милосърдието, прошката, миротворството, благотворителността. Християнството е извършило революция в отношенията на мъжа и жената, поставяйки на главно място любовта и верността. Връзките на брака позволяват на мъжете и жените да добият семейно щастие. Ние най-често правим жертви заради нашите съпрузи и деца. Този дух на саможертвеност е още един принос на християнството за онази Европа, която обичаме.

Ние губим своя дом

Истинската Европа е в опасност. Постиженията на народния суверенитет; съпротивата срещу тиранията; способният към патриотична преданост космополитизъм; християнското наследство на европейския живот, в което се уважава човешкото достойнство; живата връзка с класическото наследство – всичко това постепенно изчезва. Докато господарите на нова Европа градят своята изкуствена псевдорелигия върху «универсалните права на човека», ние губим нашия дом.

Доминира лъжливата свобода

Лъже-Европа се хвали с крайната си привързаност към свободата на човека. Тази свобода обаче е твърде едностранчива. Тя се проявява като освобождение от всички възможни ограничения: сексуална свобода, свобода на своеволието, «свобода да бъдеш себе си». Поколението, извършило “революцията от 1968-ма”, смята тези свободи за безценна победа над някога всемогъщия репресивен културен режим. Тези хора си въобразяват, че са «велики освободители», а престъпленията си наричат «славни морални постижения», за които трябва да ги благодари целият свят.

Широко разпространени са индивидуализмът, изолацията и чувството за безцелност на съществуването
При все това на европейските младежи реалността не изглежда толкова прекрасна. Развратът и хедонизмът често са причина за отчаяние, тъга и чувство за безсмисленост на битието. Брачните връзки са отслабнали. В бушуващото море на сексуалната свобода искреното желание на младите хора да създадат семейство остава нереализирано. Свободата, осуетяваща дълбинните желания на сърцето, се превръща в проклятие. Нашето общество тъне в индивидуализъм, изолация и безцелност. Вместо обещаната свобода ние сме обречени да се подчиняваме на пошлата консуматорска култура, управлявана от медиите. Наш дълг е да кажем истината: поколението на “революцията от 1968-а” не съзидаваше, а рушеше. Тези хора създадоха вакуум, който се запълва днес от социалните мрежи, евтиния туризъм и порнографията.

Ние сме контролирани и управлявани

Докато слушаме приказките за безгранична свобода, животът в Европа се подчинява на все по-сурови правила. Правилата, създавани често от безлични технократи, свързани с влиятелни финансови кръгове, регламентират всичко – нашите трудови отношения, деловите ни решения, образованието, медиите. В момента Европа възнамерява да ожесточи съществуващите днес закони за свободата на словото – тази изконно европейска свобода. Управляващите в Европа очевидно смятат да ограничат политическото говорене. Политиците, изказващи «неудобни» истини, разкриващи истината за исляма и имиграцията, биват изправяни пред съда. Политкоректността установява сурови табута, според които всяко предизвикателство към «статуквото» е недопустимо. Лъже-Европа не одобрява свободата. Вместо това тя налага (управлявана от пазара) еднородност и политически натрапен конформизъм.

Политиката на мултикултурност е обречена на провал

Лъже-Европа се хвали с безпрецедентната си привързаност към равенството. Тя твърди, че се бори с дискриминацията по расов, религиозен и много други признаци. В тази област наистина има прогрес, но затова пък се стигна и до утопично откъсване от реалността. През последните 25 години Европа осъществява един грандиозен проект, наречен “мултикултурност”. Оказа се, че “крайно несправедливо” е да искаме прииждащите мюсюлмани да се нагаждат към нашия начин на живот, нрави, да не говорим за религията ни. Убеждават ни, че за да има равенство, трябва да се откажем от собствената си култура. Парадоксално, но европейският мултикултурализъм, който отрича християнските корени на Европа, злоупотребява до недопустима степен с християнския идеал на универсално милосърдие. Той иска от европейските народи саможертва на ниво светци. Били сме длъжни да подкрепяме по всякакъв начин колонизацията на нашата родина и смъртта на нашата култура – велик акт на саможертва в името на раждащата се нова глобална общност на “мира и процъфтяването”!

Технократичната тирания се засилва

През последните 25 години управляващата класа реши, че главният ѝ интерес е в ускорената глобализация. Те искат да изградят наднационални институции, които да могат да контролират сами, без да им пречат такива неудобни неща като народния суверенитет. Става все по-ясно, че т. нар. “дефицит на демокрация” в Европейския съюз не е просто технически проблем, който може да се реши по технически начин. По-скоро този “дефицит” е ревностно налагана целенасочена политика. Позовавайки се на икономическата необходимост или правата на човека, тези наднационални чиновници от институциите на Европейския съюз ликвидират политическия живот на Европа, отговаряйки на всички критики в духа на технократичната идеология: друг избор няма. По този начин ние се сблъскваме с кадифена, но истинска тирания.

Лъже-Европа е слаба и безсилна

Високомерието на лъже-Европа става очевидно въпреки всички старания на привържениците ѝ да засилят илюзиите. Преди всичко, псевдо-Европа се оказа по-слаба, отколкото изглеждаше. Развлеченията и култът на потреблението изобщо не подхранват гражданския живот. Лишено от високи идеали и отказало се от патриотичните чувства в името на мултикултурността, нашето общество вече не е способно да се защитава. Нещо повече, гражданското доверие и социалната сплотеност не могат да се възродят в една безлична икономическа система, контролирана от гигантските транснационални корпорации.

Длъжни сме да кажем истината: нашето общество стремително върви към упадък. Ако отворим очите си, ще видим все по-засилващото се прилагане на власт от правителството и “промиването на мозъците” от образователната система. Въоръжените войници са изкарани на нашите улици не поради страх от ислямизма. Полицейските формирования за борба с безредиците днес са нужни за потискане на насочените срещу “истаблишмънта” демонстрации на протест. Фанатизмът на днешните любители на футбола е тревожен знак за краен дефицит на човешка солидарност в лъже-Европа.

Алтернатива има

Днес в Европа господства един безсмислен материализъм, който не е способен да накара европейците да раждат деца и да създават семейства. Тази култура кара младите поколения да се отричат от своята идентичност. В редица европейски страни има цели региони, където мюсюлманите живеят автономно и без връзка с местния закон, сякаш са колонизатори, а не наши съграждани. Индивидуализмът ни изолира един от друг. Глобализацията променя жизнените перспективи на милиони хора. Изправени пред проблеми, нашите управляващи класи твърдят, че просто трябва да се приспособим към неизбежното, към неумолимите обстоятелства. Те ни внушават, че алтернатива няма, че съпротивата е неразумна. Нищо не може да се промени. А онези, които им възразяват, просто изпитват носталгия по старите времена – и поради това заслужават етикета “расисти” и “фашисти”. Докато социалното разслоение и гражданското недоверие стават все по-отчетливи, европейският обществен живот става все по-агресивен и озлобен, и никой не може да каже как ще свърши всичко това. Ние не можем повече да вървим по този път и трябва да се отърсим от тиранията на лъжливата Европа. Алтернатива има.

Трябва да се избавим от псевдорелигията

Работата по възраждането започва с богословско самоосъзнаване. Универсалистките претенции на лъже-Европа издават псевдорелигиозната ѝ същност със собствени строги догми и анатеми. Това е сякаш силно действащ наркотик, парализиращ Европа като политически субект. Ние обаче настояваме, че религиозните стремежи са присъщи на религията, а не на политиката, а още по-малко – на бюрократичната администрация. За да възстановим политическата и историческата приемственост, ние трябва отново да “секуларизираме” (да придадем светски характер) на обществения живот на Европа.

Трябват ни отговорни държавни мъже

За да разрушим магията на псевдо-Европа и да спрем нейния утопичен, псевдорелигиозен “кръстоносен поход” за “мир без граници”, на нас ни трябват едно съвсем друго изкуство на ръководене на държавните работи и съвсем други държавни мъже. Добрият държавен лидер се грижи за благополучието на своя народ. Добрият държавник смята общото ни европейско наследство и особените ни национални традиции за значими и животворни. Той не отхвърля това наследство и не рискува да го загуби в гонене на фантастични мечти. Такива лидери търсят одобрение от собствените си народи; те не гонят одобрението на “световната общност”, което не е нищо друго, освен олигархичен апарат за връзки с обществеността.

Трябва да възкресим националното единство и солидарност

Признавайки особения характер на европейските нации и техните християнски корени, ние не трябва да позволяваме на привържениците на политиката на мултикултурността да ни объркват с лъжливи аргументи. Имиграцията без асимилация е колонизация, и ние трябва да ѝ се противопоставим. Имаме пълното основание да очакваме от мигрантите, че те ще се влеят в нашето общество и ще се приспособят към нашия начин на живот. Тези очаквания трябва да бъдат подкрепени от съответна политика. Ние не трябва да позволяваме на идеологията на мултикултурализма да деформира нашите политически съждения.

Правилната йерархия спомага за социалното благополучие

Мнозина погрешно смятат, че Европа се гърчи в конвулсии само поради споровете за имиграцията. В действителност това е само един от аспектите на разпада на обществото, който трябва да бъде спрян. Трябва да възстановим достойнството на традиционните роли в обществото. Дълг на родителите, учителите и преподавателите е да формират своите подчинени. Европа не може да се възроди без решително осъждане на прекаления егалитаризъм и подмяната на мъдростта с технически знания. Да, ние подкрепяме политическите постижения на съвременната епоха. Базовите права на човека трябва да се защитават. Но здравата демокрация изисква наличието на социална и културна йерархия, която насърчава стремежа към издигане и почита по-възрастния и по-мъдрия. Трябва да възродим чувството за духовно величие и да го почитаме по надлежен начин, за да може нашата цивилизация да се противопостави на двете пагубни тенденции: жаждата за материално обогатяване, от една страна, и индустрията на вулгарните развлечения, от друга.

Трябва да възродим морала

Човешкото достойнство е нещо много повече от правото да бъдеш предоставен на самия себе си. Борбата за справедливост и добро не се изчерпва с доктрината на правата на човека в целия свят. Европа трябва отново да осъзнае, че съществува и такова нещо като морал, и народите трябва да се стремят към добродетелен живот. Ние не трябва да позволяваме на лъжливото разбиране на свободата да пречи на разумното прилагане на закона в борбата със злото. Европа не може да просперира без един общ стремеж към честен живот и морално съвършенство. Достойнството произтича от почтеността и изпълнението на своите задължения в живота. Трябва да възобновим взаимното уважение между различните слоеве на обществото – именно това е характерно за общество, което цени приноса на всички свои членове.

Пазарът трябва да бъде насочен към социални нужди

Признавайки положителните аспекти на пазарната икономика, ние трябва да се противопоставим на идеологията, която свежда всичко към логиката на пазара. Ние няма да позволим всичко в нашия живот да се купува и продава. Успешно функциониращият пазар изисква господство на закона и целта на това господство не трябва да се ограничава само с икономическата ефективност. Пазарът работи прекрасно и тогава, когато е обвързан със силни социални институции, организирани по собствени, непазарни принципи. Икономическият ръст, каквато и полза да носи, все пак не е върховното благо. Пазарът трябва да се ориентира към социалните нужди. Днес гигантските корпорации заплашват дори политическия суверенитет. Народите трябва да си сътрудничат, за да надмогнат високомерието и глупостта на глобалните икономически сили. Ние одобряваме разумното използване на власт от правителството в името на поддържането на неикономическите социални блага.

Бракът и семейството имат огромно значение

Бракът е основа на гражданското общество и фундамент на хармоничните отношения между мъжа и жената. Това са тесните семейни връзки, съвместното домакинство и възпитание на децата. Ние твърдим, че най-фундаменталните роли в обществото са ролите на бащата и майката. Семейството и децата са неотменна част от всяка възможна представа за човешко благополучие. Децата изискват жертви от онези, благодарение на които са се появили на този свят. Това е благородна жертва. Ние подкрепяме разумната социална политика, насочена към укрепване на семейството, насърчаване на раждането и отглеждането на деца. Обществото, което не подкрепя такава политика, е обречено на измиране.

“Популизмът” има право да съществува

В Европа днес се е развихрила голяма паника поради засилващия се “популизъм”, въпреки че никой досега не е определил какво точно означава този термин. Използват го най-често като обида за опонента. Ние обаче ще бъдем по-сдържани. Да, Европа трябва да се ръководи от дълбоката мъдрост на своите традиции, а не да разчита на предизвикващи разногласия елементарни лозунги и емоционални призиви. И все пак ние признаваме, че една немалка част от това ново политическо явление е здравословен бунт срещу деспотизма на лъже-Европа, която охулва като “антидемократи” всички, които отправят предизвикателство към нейния монопол върху моралната легитимност. Тъй нареченият “популизъм” започва да се бори с диктатурата на статуквото – и го прави не без основание. Това е признак, че дори в рамките на нашата деградирала и обедняла политическа култура все още може да се възстанови историческата приемственост на европейските народи.

Нашето бъдеще е истинската Европа

Ние отхвърляме лъжливото твърдение, че няма никаква отговорна алтернатива на изкуствената бездушна солидарност на общия пазар, транснационалната бюрокрация и безгрижните развлечения. Само “хляб и зрелища” не стигат. Отговорната алтернатива е истинската Европа.

Трябва да поемем отговорността

В този момент ние призоваваме всички европейци да се присъединят към нас и да отхвърлят утопичните фантазии за мултикултурен свят без граници. Ние обичаме нашата родина и искаме да предадем на нашите деца всички онези благородни неща, които сме получили от предците си. Като европейци ние сме обединени от едно общо наследство, което ни призовава да живеем заедно в мир като Европа на нациите. Нека си възвърнем националния суверенитет и достойнство в рамките на общата политическа отговорност за бъдещето на Европа. | thetrueeurope.eu

 

Филип Бенетон (Philippe Bénéton), Франция

Реми Браг (Rémi Brague), Франция

Шантал Делсол (Chantal Delsol), Франция

Роман Йох (Roman Joch), Чехия

Ланци Андраш (Lánczi András), Унгария

Ришард Легутко (Ryszard Legutko), Полша

Пиер Мане (Pierre Manent), Франция

Яне Хааланд Матлари (Janne Haaland Matlary), Норвегия

Далмасио Негро Павон (Dalmacio Negro Pavón), Испания

Роджър Скратън (Roger Scruton), Великобритания

Роберт Шпеман (Robert Spaemann), Германия

Берт Ян Спрют (Bart Jan Spruyt), Холандия

Матиас Сторм (Matthias Storme), Белгия

 

Превод: Андрей Романов

 

Коментари

коментара

Близки теми: