Общото между нас и вас. Писмо-призив на мюсюлманите до водачите на християнския свят
От редакцията: Публикуваме нашумялото послание на 138-те най-изтъкнати личности на исляма до християните в лицето на техните духовни водачи (сред които и българският патриарх Максим), защото смятаме, че всяка сериозна покана за диалог между религиите трябва да се приветства. Авторите на писмото, излязло през октомври миналата година, търсят обща основа за диалога на християни и мюсюлмани, дори правят опит за богословско сближаване между тях. Впоследствие ще публикуваме и коментар на православен богослов за писмото.
В името на Господа, Милостивия и Милосърдния!
До
Папа Римски Бенедикт XVI,
Патриарха на Константинопол Вартоломей I,
Патриарха на Александрия и цяла Африка Теодор II,
Патриарха на Велика Антиохия и целия Изток Игнатий IV,
Патриарха на Йерусалим Теофил III,
Патриарха на Москва и цяла Русия Алексий II,
Сръбския Патриарх Павел,
Румънския Патриарх Даниил,
Българския Патриарх Максим,
Католикоса-Патриарх на Грузия Илия II,
Католикоса на арменците Карекин II,
Патриарха на Антиохия и целия Изток, главата на Сиро-яковитската църква Игнатий Зака I,
Католикоса на Изтока и Маланкар Мар Тома Дидим,
Патриарха на Асирийската Църква Мар Динкха IV,
Архиепископа на Кентърбъри Роуън Уилямс,
Президента на Световната лутеранска асоциация Марк Хансън,
Генералния секретар на Световния съвет на методистите Джордж Фриймън,
Генералния секретар на съюза на баптистите във Великобритания Дейвид Кофей,
Генералния секретар на Световния алианс на реформатските църкви Сетри Ньоми,
Генералния секретар на Световния съвет на църквите Самюел Кобия,
И всички лидери на християнските църкви, където и да са те.
Мюсюлманите и християните заедно съставляват много повече от половината от населението на земното кълбо. Без мир и справедливост между тези общности няма да има мир и на земята. Бъдещето на човечеството зависи от съгласието между мюсюлманите и християните.
Нещо повече, основа за взаимно разбирателство между нас вече съществува. Това са фундаменталните принципи на двете религии – любовта към Единния Бог и любовта към ближния. Тези принципи откриваме отново и отново в свещените текстове на исляма и християнството. Единството на Създателя, необходимостта от любов към него, необходимостта от любов към ближния – ето общото между исляма и християнството.
За единството на Създателя е казано в светия Коран: "Той е Бог Единен, Бог Самодостатъчен" (Коран 112:1-2).
За необходимостта от любов към Бога в Корана се казва: "Споменавай името на твоя Господ и се посвети изцяло на Него" (Коран 73:8).
За необходимостта от любов към ближния пророк Мохамед (мир нему) е казал: "Никой от вас не ще повярва истински, докато не пожелае на своя ближен същото, което желае и на себе си".
В Новия Завет Иисус Христос (мир нему) казва: "Първа от всички заповеди е: "Слушай, Израилю! Господ, Бог наш, е един Господ, и възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичкия си разум, и с всичката си сила". Тази е първа заповед" (Марк 12: 30).
В светия Коран Всевишният призовава мюсюлманите да отправят следния призив към хората на Писанието (християните и юдеите): "Кажи: "Хора на Писанието! Нека да се разберем за общото между нас и вас, а то е, че няма да се покланяме на никого освен на Бога, няма да Му придаваме никакви другари и няма да се смятаме едни други за господари заедно с Бога". А ако те се отдръпнат, кажете: "Бъдете ни свидетели, че сме покорни на Създателя" (Коран 3:64).
Затова, изпълнявайки това, което е казано в Корана, ние, мюсюлманите, каним християните да тръгнем заедно по един път, ръководейки се от това, което е общото между нас: двете заповеди на любовта.
Общото между нас и вас
1. Любовта към Бога
Любовта към Бога в Исляма
Ислямският символ на вярата се състои от две свидетелства: "Няма друг бог освен Бога и Мохамед е Неговият пратеник". Тези две свидетелства са задължителното условие за изповядването на исляма. Онзи, който ги признава, е мюсюлманин, който ги отрича, не е такъв.
Обяснявайки този символ на вярата, пророк Мохамед (мир нему) казал: "Най-доброто от всичко, казано от мен и пророците преди мене, е това: няма друг бог освен Бога, Той е един и няма другари, Нему принадлежи властта и всяка похвала, Той има власт над всяко нещо".
Тези думи на пророка, които следват двете свидетелства, обясняват как трябва да обичаме и да сме предани на Всевишния.
Думите "Той е един" напомнят на мюсюлманите за това, че в сърцето си те трябва да бъзат предани само на Единния Бог, Който е казал в Корана: "Господ не е дал на човека две сърца в едно тяло" (Коран 33:4).
Думите "Той няма другари" напомнят на мюсюлманите, че те трябва да бъдат предани само на Бога и да нямат в сърцето си равни на Него. Думите "Нему принадлежи властта» напомнят на мюсюлманите, че човешкият разум трябва винаги да помни Господа, Който владее всяка помисъл и знание на човека. Всичко е в Божиите ръце: «Благословен е Онзи, в Чиято десница е властта, Който владее всяко нещо" (67:1). Думите "Нему се пада всяка хвала", напомнят на мюсюлманите, че те трябва да бъдат благодарни на Господа и да Му се доверяват, в каквото и състояние да се намират. За всички щедри Божии дарове хората винаги трябва да бъдат благодарни на Него.
"Бог е Онзи, Който е създал небето и земята, Който е изпратил дъжд от небето и е създал плодове за ваша прехрана, подчинил ви е кораби, които плават по моретата по Негова воля, подчинил ви е реките, подчинил ви е слънцето и луната, който се движат непрестанно по своите орбити, подчинил ви е нощта и деня. Той ви е дал всичко, за което сте Го молили. Ако започнете да броите милостите на Бога, не ще можете да ги изброите. Истина, човекът е несправедлив и неблагодарен" (14:32-34).
Думите "Той има власт над всяко нещо" напомнят на мюсюлманите, че те трябва да помнят за Божието могъщество и да имат страх Божи. Господ е казал в светия Коран: "Бойте се от Бога и знайте, че Бог е с богобоязливите" (2:195); "Жертвайте, следвайки Божия път, и не обричайте себе си на погибел. И вършете добро, защото Бог обича тези, които вършат добро" (2:195).
Любовта към Бога в християнството
Във Второзаконие, една от главните книги на Стария Завет, се казва: "Слушай, Израилю: Господ, Бог наш, е Господ един; обичай Господа, твоя Бог, от всичкото си сърце, от всичката си душа и с всичките си сили" (Втор. 6:4-5).
Също и в Новия Завет Иисус Христос, когато Го питали за най-важната заповед, отговорил по начина, който е описан в Евангелието. "А фарисеите, като чуха, че Той затвори устата на садукеите, събраха се наедно. И един от тях, законник, изкушавайки Го, попита и рече: Учителю, коя заповед е най-голяма в закона? А Иисус му отговори: възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум: тази е първа и най-голяма заповед; а втора, подобна ней, е: възлюби ближния си като себе си; на тия две заповеди се крепи целият закон и пророците" (Матея 22:34-40).
А също и: "Един от книжниците, като чу препирните им и като видя, че Иисус им отговаряше добре, приближи се и Го попита: коя е първа от всички заповеди? А Иисус му отговори: първа от всички заповеди е: "слушай, Израилю! Господ, Бог наш, е един Господ, и възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичкия си разум, и с всичката си сила". Тази е първата заповед" (Марк 12:28-31).
Заповедта за любов към Бога е безспорно първата и най-важната в Библията. Срещаме я на много места в Библията, включително във Второзаконие: 4:29, 10:12, 11:13, 13:3, 26:16, 30:2, 30:6, 30:10, в Евангелието от Марк: 12:32-33 и Лука: 10:27-28.
Иисус Навин завещава на синовете Израилеви да обичат Бога и да Му бъдат предани: "Старайте се само щателно да изпълнявате заповедите и закона, който ви завеща Моисей, раб Господен: да обичате Господа Бога вашего, да вървите по всичките Му пътища, да пазите Неговите заповеди, да се държите за Него и да Му служите с цялото си сърце и цялата си душа".
По такъв начин въпреки разликите в древнееврейския език на Стария Завет, арамейската реч на Иисус Христос и преведения впоследствие на гръцки текст на Новия Завет, главната идея е една и съща: заповедта да обичаме Бога с цялото си сърце и душа и да Му служим. Това е първото и най-важно нещо за човечеството.
Във връзка с това ние смятаме, че сме длъжни да цитираме отново пророка Мохамед (мир нему): "Най-доброто от всичко, казано от мен и пророците преди мене, е: няма друг бог освен Бога, Той е един и няма другари, Нему принадлежи властта и всяка похвала, Той владее всяко нещо".
Това изказване потвърждава първата и най-важна заповед на Библията и сякаш се позовава на нея. Всевишният знае най-добре, но ние смятаме, че има голяма прилика в тях. Между двете формули има и друго сходство – в това, че те се срещат често из страниците на цялото Писание в леко променени форми и варианти и в различен контекст.
2. Любовта към ближния
Любовта към ближния в исляма
В исляма се срещат много нареждания за любов и състрадание към ближния. Любовта към ближния е основна и неразривна част от любовта към Бога и любовта на Бога, и затова без любов към ближния човекът не е нито вярващ, нито праведен. Пророк Мохамед (мир нему) е казал: "Никой от вас не ще повярва истински, докато не пожелае на своя ближен същото, което желае и на себе си".
Не е достатъчно обаче да проявяваме само съчувствие и симпатия към ближния. Те трябва да бъдат съпроводени от щедрост и саможертва.
Господ е казал в свещения Коран: "Благочестивостта не е в това да се молите с лице на изток или на запад. Благочестив е онзи, който е повярвал в Господа, в Последния ден, в ангелите, Писанието, пророците, който раздава имуществото си, въпреки привързаността си към него, на сродниците, сираците, сиромасите, пътниците и просещите, моли се, плаща данък в полза на бедните, спазва договорите след като ги е сключил, проявява търпение в неволята, при болест и по време на сражение. Такива са правдивите. Такива са богобоязливите" (Коран 2:177), а също и: "Няма да станете благочестиви, докато не започнете да раздавате това, към което сте привързани. И каквото и да раздадете, Господ знае за него" (Коран 3:92).
С една дума, ако не даваме на ближния си онова, което самите ние обичаме, ние не можем да твърдим, че обичаме Бога или ближния.
Любовта към ближния в Библията
Вече цитирахме думите на Иисус Христос за първостепенната важност на любовта към ближния. Това е втората заповед след заповедта за любов към Бога: "тази е първата и най-голяма заповед; а втора, подобна ней, е: възлюби ближния си като себе си; на тия две заповеди се крепи целият закон и пророците" (Мат. 22: 38-40).
Остава само да намерим подобна заповед в Стария Завет: "В сърцето си не враждувай против брата си; изобличи ближния си, и няма да понесеш грях заради него. Не отмъстявай и не бъди злобен против синовете на твоя народ, но обичай ближния си като себе си. Аз съм Господ" (Левит 19:17-18).
Такава е втората заповед, която, както и първата, изисква от човека щедрост и саможертви. И на тези заповеди се основава Божият закон, с тях започват всички пророци.
Заключение
Без да отричаме очевидния факт, че ислямът и християнството са различни религии и без да подценяваме някои формални разногласия между тях, смятаме, че е съвършено ясно, че двете най-главни заповеди в тях са общата почва и свързващото звено между Корана, Моисеевото Петокнижие и Новия Завет.
Ние, мюсюлманите, призоваваме християните да си спомнят думите на Иисус: "А Иисус му отговори: първа от всички заповеди е: "слушай, Израилю! Господ, Бог наш, е един Господ, и възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичкия си разум, и с всичката си сила". Тази е първа заповед. Втора, подобна ней, е: "възлюби ближния си като себе си". Друга заповед, по-голяма от тия, няма" (Марк 12.29-31).
Ние, мюсюлманите, казваме на християните, че нямаме нищо против тях, что ислямът няма нищо против тях, докато те не започнат война срещу мюсюлманите на верска почва, докато не започнат да ни тормозят и да ни прогонват от нашия дом. Освен това Господ казва в светия Коран: "Не всички от тях са еднакви. Сред хората на Писанието [Библията] има праведни люде, които четат Божиите знамения нощем, падайки по очи. Те вярват в Бога и Последния ден, нареждат да се върши нареденото от Бога, забраняват осъденото от Него и бързат да вършат добрини. Те са сред праведниците. Каквото и добро дело да са извършили, нищо няма да се изгуби при тях. Господ знае богобоязливите" (Коран 3:113-115).
Дали християнството отрича исляма?
В своята проповед Иисус Христос (мир нему) казва: "Който не е с Мене, е против Мене; и който не събира с Мене, разпилява" (Мат. 12:30); "Защото който не е против вас, той е за вас" (Марк 9:40); "Иисус му рече: не забранявайте, защото, който не е против вас, той е за вас" (Лука 9:50).
Според тълкуването на св. Теофилакт тези твърдения не си противоречат. В първото твърдение става дума за демоните, а във второто и в третото – за хората, които признават Иисус (мир нему), но не са християни. Мюсюлманите пък почитат Иисус Христос (мир нему) като Месия, но по друг начин от християните (въпреки че дори самите християни не могат и до днес да стигнат до едно мнение за природата на Христос).
"Месията Иисус, син на Мария, е пратеник на Бога, Негово Слово, което Той е изпратил на Мария, и дух от Него" (Коран 4: 171). Поради това ние казваме на християните: мюсюлманите нямат нищо против вас в съответствие с думите на Иисус Христос.
И в заключение, ние, като мюсюлмани, следвайки светия Коран, призоваваме християните към сътрудничество, основано върху най-важните ни общи принципи.
"Кажи: "Хора на Писанието! Нека да се разберем за общото между нас и вас, а то е, че няма да се покланяме на никого освен на Бога, няма да Му придаваме никакви другари и няма да се смятаме едни други за господари заедно с Бога" (Коран 3:64).
И нека тази обща почва под краката ни (върху която се "крепи целият закон и пророците") да стане трайна и твърда основа за диалога между нас.
Проф. Екмеледин Ихсаноглу,
Генерален секретар на Организацията Ислямска конференция
Шейх доктор Мухамад Салим ал-Авва,
Генерален секретар на Международната асоциация на улемите, глава на Египетската асоциация за култура и диалог
Доктор Абд ал Азиз бин Усман ал-Тведжири
Глава на Ислямската образователна, научна и културна организация (ИСЕСКО)
Шейх проф. доктор Али Гумуа,
Върховен мюфтия на Египет
Аятолах Мухамад Али Тазхири,
Глава на Световната асамблея за сближаване на мюсюлманските правни школи (Иран)
Шейх доктор Икрима Сабри,
Бивш мюфтия на Йерусалим, имам на священата джамия Ал-Акса, президент на Висшия ислямски съвет на Палестина
Амр Халид,
Ислямски мисионер, телепроповедник (Египет), основател и председател на Международната фондация «Right Start»
Равил Гайнутдин,
Председател на Съвета на мюфтиите на Русия
Аллахшюкюр Паша-Заде,
Глава на управлението на мюсюлманите на Кавказ
Султан Мухамаду Саад Абабакар,
Двадесети султан на Сокото, лидер на мюсюлманите на Нигерия
Доктор шейх Абд ал-Кудус Абу Салах,
Президент на Международната лига за ислямска етика, редактор на сп. «Ислямска етика» (Ер-Рияд, Саудитска Арабия)
Нихад Авад,
Изпълнителен директор и съучредител на Съвета за американско-ислямски отношения
Шейх доктор Мустафа Церич,
Върховен мюфтия на Босна и Херцеговина
Проф. доктор Бу Абдулах бин ал-Хадж Мухамад ал-Гуламалах,
Министр на религиите на Алжир
Доктор Мурад Хофман,
Публицист, мислител, бивш посланик на Германия в Алжир (Германия)
Проф. Ингрид Матсън,
Преподавател по ислямоведение и християнско-мюсюлмански отношения, президент на Ислямското дружество на Северна Америка
и други (общо 138 подписа)
Превод: Андрей Романов
Da zapochneli voina na verska osnova- ha ha ha. Ami te miusulmanite ne ia li vodiat s vekove sreshtu nas? Ia da se pozainteresuvat malko da vidiat kakvo e polozenieto na hristianite v isliamski strani! I v minaloto i v segashnoto presledvania, nasilie,ubiistva, izselvania.I vsichko tova sa navivani v dzamiite, kydeto uzh triabva da se propoviadva napisanoto dobro. To biva dialog ama ne i da se mychat da obiasniavat che Hristos ne bil takyv kakyvto go pishat v Bibliata.
Интелигентно и ловко написан текст. Този, който още си внушава, че нашите помаци били изтезавани и изклани, за да приемат исляма, трябва да го прочете няколко пъти, докато прозре демагогията на авторите. Забелязвате ли как се намеква, че арамейските слова на Христос не били предадени точно в гръцзки превод?
.
Всъщност скритата цел на това обращение е да предразположи и предизвика християните за общ фронт срещу юдеите; не само да обедини, но и да раздели.
Конструктивно е предложението им.В карайна сметка един ден трябва да проумеем че всички хора са братя.Не е добре човек да рови в стари рани, залагайки на конфронтацията,още повече конфронтация между религийте.На всички е ясно какъв ще бъде края на Света.Въпроса е да се работи в посока това да не се случи т.е.да тръгнем към Бога,това се иска от всички нас.Успех.
Всяка покана за диалог е добре дошла. Няма да се съмняваме искрена ли е или не-ще я приемем за искрена.
много ми хареса определението на дон кихот-това е „ловко написан текст“:-)))
а иначе съм скептик относно християнско-мюсюлманския диалог. Защо ли? – за да постигнем трайно сближаване трябва всяка от страните да направи много компромиси и в крайна сметка всички да си „изкривим душите“. смятам, че това е първо невъзможно да се случи и второ- НЕ БИВА ДА СЕ СЛУЧВА.
за мен диалог християнство-ислям може да има само на секуларна основа….всеки друг опит е обречен. Такъв политически диалог вече съществува от няколко години към ООН. Ердоган и Сапатеро- премиерите на Турция и Испания съответно- започнаха инициатива наречена „Алианс на цивилизациите“. там може да има нещо смислено.
на мен лично ми стига исляма да приеме основните права на човека и да няма раздеението вярващи(мюсюлмани); хора на книгата(юдеи и християни) и неверници(кафири-всички неавраамски религии). моите извинения на братята мюсюлмани ама не бива в съда свидетелството на мюсюлманин да е по-тежко от това на християнин. нито пък свидетелството на мъж-повече от това на жената! Абсурдно е това на фона на 21 век!
И заплашват и нагли и нахални.