Отворено писмо до Митрополит Йона (Православна църква в Америка)
В редакцията на Православие.БГ се получи писмо от Георги Иванов, мирянин от енорията Св. Иван Рилски в Чикаго, адресирано до предстоятеля на ПЦА митрополит Йона, поставя за пореден път важни въпроси относно съдбата на българските църковни общини в САЩ след смъртта на епископ Кирил Йончев.
До Негово Блаженство Йона,
Митрополит на Православната църква в Америка (ОСА)
и на Българския диоцез
Ваше Блаженство,
Казвам се Георги Иванов – православен християнин от български произход. Поводът да Ви пиша е Вашето посещение в църквата Свети Иван Рилски в Чикаго на 3 и 4 януари 2009 г. и срещата Ви с българи там. Провел съм едно изследване и съм подготвил за печат документална хроника за историята на българската православна църква в САЩ. С това писмо искам да си припомним някои неща от тази история и да Ви попитам за други.
Ще започна с приемането на християнството от българския народ. Това става през 864 година по времето на цар Борис I. Той е покръстен от Константинополския патриарх Фотий. Година по-късно България е в семейството на християнските народи. Цар Борис иска признаване на самостоятелна българска църква, но това му е отказано. Въпросът за получаване на статут на самостоятелна църква е бил решен от друг български цар – цар Симеон. Някъде около 913 г. с многобройна войска той обгражда Константинопол. Като условие да запази града, а оттам и империята, той иска и Византия склонява да признае царската титла на българския владетел, както и автокефалията и патриаршеското достойнство на българската църква.
Не всичко в българската държава, а оттам и в православната ни църква, върви добре. През 1018 г. византийският император Василий II, наречен Българоубиец, превзема Охрид. Там е заварен и свален българския патриарх Давид. С това била унищожена патриаршеската ни институция. През 1185-1187 г., след успешното въстание на братята Асеневци, в новата българска столица Търновград била учредена Търновската архиепископия. По време царуването на Иван Асен II (1218-1241) възникнали благоприятни предпоставки за възстановяването на патриаршията. Това става на църковен събор през 1235 г. със застъпничеството на Никейския патриарх. Но не за дълго. След падането на Търново под турско робство (1393 г.), тогавашният български патриарх Евтимий бил изпратен от завоевателите на заточение в Бачковския манастир, където починал. С това се слага отново край на Българската Патриаршия за много години.
Турският султан Мохамед II издава декрет, с който дава на Гръцкия Патриарх неограничени права върху духовния живот на християните в Отоманската империя. И Гръцката Патриаршия започва своята работа. След някакви си 300 години – нищо време от човешката история, и последния български владика – Охридския – е лишен от епархията си. Годината е 1767. Свещениците в по-голямата си част са гърци или гърчеещи се българи. Светата литургия се служи на гръцки. Прилагат се едва ли не бунтарски методи за защита на националната идентичност. Енориашите не пускат гръцките свещеници в църквите, или надигат гласове, ако службата се води на гръцки. В „Под игото” има такъв епизод – българите скандират: „не искаме на гръцки”.
Гръцката Патриаршия установява пълен контрол и върху българските училища. Застрашен е майчиният ни език! Първият глас, приканващ към действия е този на отец Пайсии, авторът на „История славяно-българска”. Неговите думи: "Знай свой род и език", „Защо се срамувате да се наречете българи”, „И ние сме имали царе и патриарси”, намират силно отражение в съзнанието на българите. Под натиска на народа, гръцкият патриарх е принуден да ръкоположи българина Партений Зографски за владика на Кукушкия диоцез. Това е първата победа в борбата за възстановяването на църковната ни независимост. Крайната победа идва на 27 февруари, 1870 г. когато султан Абдул Азис подписва ферман за учредяването на самостоятелна българска църковна йерархия – екзархия. След извоюваната духовна независимост, започват борбите за отвоюване на националната свобода няколко години по-късно. Никога в тези борби първостепенната роля на българската православна църква не е поставяна под въпрос.
Както повечето народи, и българите тръгват по света. Историците на българската емиграция в САЩ казват, че скоро след стъпването си на американска земя, нашите предшественици започват да търсят място, където да се черкуват. В повечето случаи това ставало в сръбски, гръцки и руски църкви. Водени от разбирането си, че Словото Божие трябва да се проповядва на родния език, както е било във всички етнически общности, те започват да се организират в наши си български църковни общини. Усилията им в създаването на православни църкви не остават извън вниманието на църковните власти в София. Светият Синод в заседанието си от 12 Юли 1907 определя да отидат в САЩ двама свещеника, които да организират духовния живот там. С тяхното пристигане се поставя началото на истинското формиране на българската православна църква в Америка. Броят на българските църкви нараствал. Имало нужда от повече Божии служители, както и от епископ за учредяването на епархия. Светият Синод излиза с решение за нейното създаване през 1937 г. Като първи български владика е изпратен Андрей Велички.
След присъединяването на България към Съветския блок (1944 г.) в края на Втората световна война, църковният живот в страната е поставен в тежки условия. Много духовници са избити без съд и присъда. Доста странно, в тези смутни времена (1946 г.) монахът Кирил Йончев, бъдещ архиерей от ОСА (Orthodox Church in America), по легален път заминава на специализация в Швейцария. Той приключва образованието си през 1951 г. и вместо да се върне в България, пристига в САЩ със съдействието на епископ Андрей Велички, който е обявил независимост на епархията тук от синода в София. Дядо Андрей възлага големи надежди на младия духовник. Бързо го издига в архимандритски чин, с което повдига амбициите му. Архимандрит Кирил се заглежда към епископския жезъл. Такъв шанс той вижда през 1963 г., когато в САЩ пристига българскияt владика Пимен. Изпратен е от Синода да подготви връщането на епархията към майката-църква в България. Група свещеници, между които е и архимандрит Кирил, настояват Пимен веднага да ръкоположи Кирил за епископ и той да поеме ръководството на епархията вместо Андрей, който бил стар и болнав. Само при това условие те щели да приемат да се върнат към църквата в България. Пимен отклонява това искане с обяснението, че няма пълномощия от Синода. Този отказ служи като повод архимандрит Кирил и групата около него да обяват отделянето си от епархията на Андрей и да създадат своя. Обяснението пред православния свят е, че те не искат да приемат административната власт на Синода в София, тъй като той бил подчинен на комунистическата власт. А само преди час са искали хиротония от представител на този синод! Това, Ваше блаженство, ми беше разказано от участник в тази среща. Ще бъде голям грях, ако се продължава с внушението, че разколът, проведен от Кирил Йончев, е имал антикомунистически мотиви. Нищо подобно – лични амбиции и вътрешни противоречия са причините.
Откъде да се намери покровителство за новосъздаващия се диоцез? От църковна организация, за която комунизмът и дяволът имат едно и също лице. По онова време това е Руската Задгранична църква със седалище в Ню Йорк. Тя е онази църква, създадена в Европа от бягащите от Русия духовници, подгонени от щиковете на Октомврийската революция. Освен това, висш духовник там е епископ Аверкий, учил в духовна семинария в България. Покровителството е дадено, разбирателството е постигнато – само духовно, не и административно подчинение.
Повече от ясно е, че едно такова деяние – отделяне от майката-църква – е разкол и подлежи на наказание. Съгласен сте, нали? Епископ Андрей завежда духовно съдебно дело срещу Архимандрит Кирил Йончев, което завършва със следната присъда:
“Епархийският Духовен Съд налага на Архимандрит Кирил Йончев, енорийски свещеник при Българската Източно-православна Църква “Св. Георги” в гр. Толидо, Охайо, предвидените по член 189, точки 6, 9 и 12 от Устава на Българската света Православна Църква наказание, а именно: Низвергва Архимандрит Кирил Йончев от свещенически сан, лишава го от всички отличия и го разтригва от монашеското му звание, без обаче да го лиши от св. Христови тайни” .
През 1975 година отношенията между вече станалият епископ Кирил и Руската църква зад граница се обтягат. Прогонен от тях, той търси нови покровители. Този път ги намира в лицето на Православната църква в Америка, на която сега Вие сте митрополит. Мойте познания за ОСА се основават на писаното от Very Rev. John Matusiak. Той казва, че историята на ОСА е здраво свързана с тази на Руската православна църква. След събитията в Русия от 1917 г. руските духовници в САЩ, позовавайки се на декрет на патриарх Тихон обявяват, че късат връзките с Майката-църква в Москва и установяват своя административна независимост. За дълъг период от време те се наричат Руска Православна Гръко-Католическа Църква в Северна Америка. В началото на 60-те години на миналия век те влизат във връзка с Московската Патриаршия с намерението да искат признаване и автокефалия. Такава е получена през 1970 г. Скоро след това следва смяна на името от Руска Православна Гръко-Католическа Църква в Северна Америка на Православна Църква в Америка, която някои неправомерно наричат Американска православна църква, с което се създава впечатление едва ли не, че тя е националната американска православна църква, което е погрешно. И така, епископ Кирил преминава към ОСА. Но пак само духовно, не и административно, както гласи подписаният договор от 1976 г. В съобщението, огласяващо подписването на договора се казва, че диоцезът на епископ Кирил досега бил към неканоничната Руска църква зад граница! Не мога да не попитам, как ОСА прие епископския му сан, даден му от неканонична църква? Как да се тълкува факта, че дядо Кирил отива към дъщерната на Московската патриаршия църква, а не към майката българска църква? Смятате ли, че през 1976 г. Руската църква е била по-независима от комунистическото управления в Съветския съюз, отколкото Българската църква от комунистите в България?
През 1991 г. дядо Кирил пише до българския патриарх Максим покъртително писмо. Признава грешката си с проведения разкол – плод на човешки слабости и иска прошка. Опрощават му греховете в очакване да поправи нанесените злини – да се върне заедно с отнетите църкви към майката-църква в София. Това той не прави. Очевидно покаянието му не е било искрено.
Сега в църквите към Българския диоцез на Православната църква в Америка имената само на неколцина свещеника са български. Повечето не са дори от български произход. Там вече липсва българският дух. В много от тях не се чува българска реч. Диоцезът вече година и половина няма владика българин или американец от български произход, както е записано в устава. В него също е записано, че ако условията в България се променят т. е. ако комунизмът си отиде, то Епархийският духовен съвет ще вземе най-подходящото решение.
Ваше Блаженство, искам да Ви припомня, че в България комунизмът като форма на държавно управление го няма вече 20 години. Искам да Ви припомня също така, че България е член на Европейския съюз и на НАТО. Би трябвало да знаете, че български войници воюват и умират заедно с американските в Афганистан и Ирак. Църквата в България не може повече да бъде обвинявана в сервилничене на комунистическата власт, ако такова е имало. Питам Ви, провеждано ли е заседание на Епархийския духовен съвет след като предпоставките за създаването на диоцеза вече не са налице и какво е решението? Най-справедливото решение би било да се предостави правото всяка църковна община да се самоопредели. Глас народен, глас Божи!
Ваше Блаженство, посещението Ви в църквата Св. Иван Рилски в Чикаго било резултат на покана отправена Ви от някого. Мотивите и основанието за тази покана останаха неясни за повечето от българите в Чикаго. За срещата Ви с хората там казват, че част от участниците доста емоционално отказвали да приемат свещеника, който сте водили със себе си. Не много ласкаво са приели и Вашето присъствие. Голяма част от хората оценявали посещението Ви като неуместно и недоумявали какво правите там. По отношение на Българската православна църква и висшият й клир имало изказвания, че някои от тях били свързани с тайните служби на комунистическа България. Може и да е така. Същото винаги се е говорило и за свещениците, изпращани от България тук. Че бил генерал от КГБ се говори и за наскоро починалия руски патриарх Алексей ІІ, с когото ОСА беше в близки отношения.
Но да оставим тези неща – личностите нямат нищо общо с институцията Българска православна църква, спомогнала за запазването на България като държава и българите като народ. Важното е, че на 4 януари 2009 г. неделната света Литургия за първи път в историята на тази църква е била изнесена на английски език. Това е било против очакванията и желанието на богомолците. Защо те са били лишени от правото си да слушат светата Литургия на майчиния си език сега и за поколения напред? Или, по нечие усмотрение от утре езикът ще бъде английски или руски? Дали англо- или рускоезичният свещеник или владика ще познава българската история и националните ни традиции и в проповедите си ще говори за българските светии? И на какво основание се налага всичко това на българската общност в Чикаго, наброяваща 100,000 души? Кой освен тях има правото на избор?
Ваше Блаженство, нека си припомним една фраза отпреди 20 години, която промени света: "Mr. Gorbachev, tear down this wall!" Това бяха думите, които президентът Рейгън отправи към Михаил Горбачов – да събори така наречената Берлинска стена и да даде възможност на един изкуствено разделен народ да заживее отново заедно.
Дядо владика, не зная какви са основанията Ви да се отнасяте към църквата Свети Иван Рилски в Чикаго като към Ваша църква. Вгледайте се в историята, помислете върху начина, по който Вашата делегация е била посрещната от хората. Не е морално да предявявате каквито и да е претенции към тази църква. Оставете ние българите сами да уредим собственият си църковен въпрос и да заживеем единен духовен живот. Не става и дума за сектанство, става дума за СЪХРАНЯВАНЕ НА НАЦИОНАЛНА ИДЕНТИЧНОСТ!
С обич в Господа.
Георги Иванов
Януари 18, 2009 (Атанасовден)
Чикаго
Това писмо съсипа и малкото уважение, което имах към американците-българи. Не познавам писача на това писмо и не искам да го познавам. Срам ме е, че има такива „православни българи“, които даже и сянката не ма му видели на Православието. Говори господина за „майка-църква“, а не знае, че за православните има само една Майка, и това е Пресвета Богородица. Говори:“Повечето не са дори от български произход. Там вече липсва българският дух.“ Не е ли това изказване на [редактирано от модератор: моля, не използвайте обидни думи!]? Плюя на всички духове, има само един Дух, и това е Св. Духа, Духа на Любовта, който не познава, мъжки и женски род, юдеин и елин, но този жалък човечец, едва ли си е помислял, че нашия Бог не е такъв, какъвто той си го представя.
думата, която използувах не е обидна, а констатираща диагноза на вродена психо-суматична увреденост, така, че нека не се разбира, че съм искал да обидя писача на писмото.
национал-шизофрения ли?
Аз разбирам болката на автора и не приемам осъдителния тон на ieromonah Ioan.
Но авторът не е живял в комунистически условия и явно поради това не разбира, че „комунизмът и дяволът имат едно и също лице“. Той доста наивно пише: „А само преди час са искали хиротония от представител на този синод!“ Ами искали са. Искали са, но не са получили! Правили са опит. Тествали са. И тестът е дал негативен резултат.
Той пише още: „Смятате ли, че през 1976 г. Руската църква е била по-независима от комунистическото управления в Съветския съюз, отколкото Българската църква от комунистите в България?“ Отговорът на този въпрос е „да“.
Пише още: „Църквата в България не може повече да бъде обвинявана в сервилничене на комунистическата власт“. Отговорът е: „може“. Уви, може!
Но писмото е много хубаво. Литургията за българите в Америка трябва да се служи на български език! Това не е етнически сепаратизъм, който е в дисонанс с евангелския дух. Това не противоречи на никакви канони! Литургията навсякъде трябва да се служи на разбираем роден език. В България също!
„Литургията навсякъде трябва да се служи на разбираем роден език. В България също!“
преди време (не много отдавна) в една родна епархия едни цигани пожелаха техни си хора да служат на техния си език…така че, прав е о.Стефан – навсякъде трябва да се служи на разбираем и роден език 😉
чийто автор носи „митичното“ име Героги Иванов (тамън да кажа Гонзо и се въздържах), се повтаря фразата „Майката българска църква“ поне пет пъти. Та искам да попитам: как се казваше онова урудливо отроче чиято майка е спомената вече „българска църква“ и татко е „гръцкия Црък“? Етнофилетизъм ли беше?
Еееееее . . . как да вземеш на сериозно писмо което цитира роман за исторически източник: „В „Под игото” има такъв епизод – българите скандират: „не искаме на гръцки”.
Не че е нямало такива случаи но да пишеш до владика който нито е чувал за Под Игото, нито този събитея имат връзка със тези от средата на ХХ век в САЩ ?!?!?!
Получих по пощата коментар от Силвия Димова от същата енория, която желае коментарът й да бъде публикуван. Пускам го тук от нейно име:
***
Извинявам се, че не мога да се включа в коментара под самата статия, но просто не е възможно да се регистрирам. Опитвах няколко пъти вече.
Това „Отворено писмо…“ е поредната манипулация от този г-н и шепа негови съмишленици. Моля ви публикувайте истината за тези псевдо-българи. Тези хора са завели дело срещу църквата „Св. Иван Рилски“ – Чикаго. Тяхното искане е да я приватизират като твърдят (пред съда повече от 3 години вече), че тя (църквата) не е иерархическа, а е конгреционална, т. е. частна. Не знам също как са излъгали владиката Йосиф, но целта им не е църквата да отиде към СВ.Синод ( както те манипулативно реват). Практически това е невъзможно. Всичките тези исторически справки нямат никакво значение за нас православните христиани, които знаят и вярват “ .. в една свята вселенска и апостолска църква“. Това са манипулации, които целят лична материална изгода. Въпросният господин пролива сълзи и се вживява в роля, която му е чужда. Това е така наричащия сам себе си г-н „професор“ Георги Иванов, който е стара номенклатура( произведен в професор в комунистическо време – говори много).
Обърнете внимание на интервюто под отвореното писмо озаглавено:“Митрополит Кирил:Говорете, слушайте и гледайте само доброто“. В него ще срещнете позицията на същия този господин от 2005 година. Той обаче тогава харесва проповедта на владиката и ни най-малко мисли по начина по който мисли сега (познат похват от миналото). Едва след като срещат твърдият отпор да правят в църквата каквото си искат и да я продават срещу $50.00, тази групичка хора започват явна война срещу църквата и владиката, като завеждат дело с искане църквата да бъде призната за конгреционална(частна), което на практика трябва много да ви говори. Нека Св. Синод да не се заблуждава, че тези хора милеят за “ майката църква“. Те първо не са християни(никой до днес не е видял техните кръщелни свидетелства), никои не ги е видял да взимат причастие или да посещават църквата, нито да участват в дейности организирани от църквата. Това са хора, които знаят, че в Америка църквите не плащат данъци и искат да се възползват от тези лесни пари. Нека не се заблуждаваме – всичко се върти около парите (за огромно съжаление). До преди една година и другата българска църква в Чикаго “ Св. София“ имаше същия проблем. Тогава обаче владиката Йосиф и Св. Синод имаха нужда от подкрепата на владиката Кирил и той го направи.
И нещо друго , което също е очевадна манипулация.
Отидете на страницата на БПЦ- диоцез на Америка, Канада и Австралия на владиката Йосиф (www.bulgariandiocese.org), по точно на “ париш директори“ и ще видите със собствените си очи, че 80% от неговите свещеници са американци (по-точно не българи ). Не че това има ниакакво значение(поне за мен), но като потвърждение за манипулациите относно Диоцеза на дядо Кирил, който е също е български ( не по-малко български).
Да, ние българите в Америка не сме всички на мнението на този г-н Георги Иванов. Ние сме за да живеем заедно, да сме обединени духовно от една администативна единица, но не от Светия Синод на Българската Православна Църква. Ние живеем на друг континент, в друга държава, при други условия и обстоятелства. Независимо от това сме не по-малко българи.
Ние искаме да ни обедини Българския Диоцез на Американската Православна Църква. И за да не ви манипулират отново, идете на http://www.oca.org и ще видите, че не сме само ние българите с диоцез в нея. Там има и румънци и албанци и представители на други поместни църкви, достойно представляващи националната си идентичност в многонационална Америка, но същевременно неделима част от православието на този континент. Та нали така са възникнали и съществуват всички поместни православни църкви – на териториялен принцип – и всички те са част от Едната Свята Вселенска и Апостолска Църква, чиято глава е сам ИИсус Христос, който казва на Апостолите“ идете научете всички народи…“
Така че, отъждествяването на Амер. Правосл. Църква с руската е най – малкото несериозно и манипулативно. Нека четем всички историята, но не като „дяволът евангелието“. Този въпрос изкуствено се превръща в проблем, въпреки че не е такъв. Ако Св.Синод е загрижен за духовното обгрижване и единство на българите в Америка би изпратил духовни пастири от България ( както направи настоящия румънски патриарх) вместо да изострят разделението между двата български диоцеза. И както сами виждате от това се възползват Георги Ивановци, които и хабер си нямат от православие, да не говорим за страх Божии, но толкова убедително се опитват да манипулират, че и дяволът ще им завиди.
Много вярвам във вашето безпристрастие и се надявам да публикувате тези факти, които едва ли са били излагани от някого до сега.
Благодаря предварително за това и ви желая здраве и Бог да ви закриля!
Благодаря Ви от сърце! Прегръщам Ви братски и ще Ви включа в личните си молитви, Вас и всички които са с Вас, а подобни мижитурки, като тоя Георги Иванов, винаги ги е имало и ще ги има. Манипулацията на този псевдохристиянин може лесно да мине в България, защото вероятно 90% от читателите на този сайт, а и останалите живеещи в България хора, си нямат и най-малко понятие, как ние живеем в чужбина и какво е нашето отношение към българското и към България. Дръжте се о Православието и побеждавайте с любов!
Папаки му Стефанаки, не Ви вменявам в грях Вашето неразбиране на моя НЕосъдителе тон, а тон на здравия разум и несъгласие с лудостта. Реагирах твърдо, защото подобен проблем ми е познат. Подобни псевдо“доктори“ имахме във Виена също 90-те години. Сега всички подобни плазмодии са привърженици на Волен Сидеров и се правят на патриоти, защитавайки уж „българското“. В църква не стъпват, идват, ако има задушница, че може да се яде на аванта. Мислех, че този бяс се върти само у Европа, а гледам прескочил и до Америка. За бълагрите в Америка, английския е разбираем език!
Много мо хареса отговора на Силвия Димитрова и това, че „Всичките тези исторически справки нямат никакво значение за нас православните христиани, които знаят и вярват “ .. в една свята вселенска и апостолска църква“. Прави чест на екипа на Православие.bg че публикува този отговор! Бог да е с всички вас!
Ще перифразирам безсмъртния (+) Йосиф Петров като депутат във Великото народно събрание 1990 г. прикани дядо (+) Панкратий старозагорски владика също депутат със следните думи: „Отче Митрополит Панкратий размахай свойта кадилница да усмирим тая зверилница“.Мисля, че много приляга за създалата се ситуация.За края оставам напомнянето, че БОГ е любов.
С много болка и недоумение прочетох и писмото и коментарите. Мога да си направя следните изводи:
1. В Америка българска църква няма. БПЦ не знае и не иска да знае защо някои българи са в Америка. Тези хора са презрени, осъдени като предатели и т.н.
2. Смята се, че българите в Америка трябва да забравят българския език и корените си, да посещават служби на английски, защото разбирали езика.
Служби на английски има и в гръцките църкви в Америка, но половината служба е на гръцки. Към църквите има неделни училища, където децата изучават родния си език. От време на време след службата четат кратки съчинения за тяхната култура, традиции, букви. Няма гърче, което да ходи на църква и да не знае гръцки. Има и американци, хористи, които също назнайват езика и културата на Гърция.
А българите трябвало да се откажат от служба на български, да почитат светците си, да запазят културните си корени. Има хора, които възпитават децата си като българчета. Тези хора са в Америка, защото са талантливи, а в България таланта не се цени и редко има възможност да се развива. дори и най-малката.
Доста ми е наприятно някой да нарича „плазмодии“, хора които не познава. Хора, които се борят за българското и се стремят да живеят в България според православната етика, колкото и да е трудно.