Патриарх Кирил: Ние трябва да отидем при младите хора, а не да ги чакаме да дойдат при нас


Слово на Негово светейшество Кирил, Патриарх на Москва и цяла Русия след интронизацията му на 1 февруари 2009 г. в катедралния храм "Христос Спасител"

Ваши Блаженства, Предстоятели и представители на светите Божии Църкви! Уважаеми Дмитрий Анатолиевич Медведев, президент на Руската Федерация! Уважаеми Владимир Владимирович Путин, министър-председател на Руската Федерация! Дълбокоуважаеми ръководители и представители на държавите, на православните народи, които са в лоното на Московската Патриаршия, представители на другите страни! Преосвещени събратя архипастири! Всечестни отци, майки-игуменки, скъпи в Христа братя и сестри!

С благоволението на Светия Дух и на членовете на Поместния Събор на Църквата понастоящем аз, недостойният, бях настанен от събратята ми на престола на Патриарсите на Москва и цяла Русия и от техните ръце получих знаците на патриаршеската власт. Вашите молитви, вашите добри лица ме напътстват сега, преди да започна своето патриаршеско служение, което не може да бъде нито леко, нито безпрепятствено. Господ и Църквата възлагат върху мен тежък кръст, който изисква от мен пълна всеотдайност и пълно посветяване на това служене, към което бях призован днес чрез трикратното настаняване на патриаршеския престол. Не току-тъй върху раменете на Патриарха се слага велик параман – символ на отричането от всичко, което не е патриаршеското служение, символ на вярността към Бога до края на живота си, на послушание на Неговата воля по образа на Този, Който "смири себе си, бидейки послушен дори до смърт, и то смърт кръстна" (Флп. 2:8).

Няма и не може да има в живота на Патриарха нищо лично, частно: и самият той, и целият му живот принадлежат изцяло на Бога и Църквата, сърцето го боли за народа Божи, особено за онези, които са отпаднали от църковното единство, и за онези, които все още не стигнали до вярата. Патриаршеското служение е особен духовен подвиг. Този подвиг не може да се извършва в самота или с подкрепата на ограничен кръг от съмишленици. В този подвиг чрез молитвеното общуване и съборните дела се въвлича целият епископат, цялата пълнота на Църквата с цялото многоообразие на дарбите, присъщи на нейните членове.

Затова, осъзнавайки своето недостоинство, аз с голямо вътрешно вълнение заемам днес патриаршеския престол, смирено търсейки молитвеното застъпничество на моите свети предшественици – Киевските и Московските светители – пред Божия престол. Мислено се обръщам и към светейшите Предстоятели на нашата Църква, особено към тези, които служеха в най-новото време, започвайки от светителя и изповедника Тихон и завършвайки с приснопаметния светейши Патриарх Алексий ІІ.

Патриархът е пазител на вътрешното единство на Църквата и заедно със събратята си от епископата брани чистотата на вярата. Аз смятам за особен Божи знак това, че патриаршеската интронизация се извършва днес, в деня на паметта на светителя Марк Ефески – ревностен защитник на православната вяра. Патриархът не трябва да допуска разномислията, каквито според Апостола "трябва да има" (1 Кор. 11:19), да прераснат в разколи и лъжеучения.

Патриархът трябва да се грижи за това, щото всяка личност при цялата си неповторимост да намери своето място в църковния организъм и в същото време различията в мисленето да не нарушават духа на любовта и да не отслабват общите усилия по изграждането на Божия дом. "В главното – единство, във второстепенното – свобода, във всичко – любов" – тези думи на св. Викентий Лерински трябва да бъдат ръководен принцип на църковния живот.

Патриархът е защитник на външните канонични граници на Църквата. Това служение добива особено значение след образуването на независими държави върху пространството на историческата Русия. Уважавайки техният суверенитет и съдействайки за благото на всяка от тези държави, Патриархът в същото време трябва да се грижи за съхраняването и укрепването на духовните връзки между техните народи, за да се запази системата на ценностите, която е присъща на православната цивилизация на Светата Рус.

Особена грижа на Патриарха ще бъде проповедта на църковно-нравствените идеали в съответствие с реалностите на съвременния живот. Свидетелството за истинността и красотата на Православието може да бъде прието от хората само тогава, когато те осъзнаят какво значение има то за техния личен, семеен и обществен живот и ще се научат да свързват вечните Божествени думи с реалността на всекидневния живот, с неговите грижи, радости и тъги.

Да свържеш православната вяра и евангелския морал с всекидневните мисли, копнежи и надежди на хората означава да им помогнеш да отговорят на най-сложните мирогледни и етични въпроси на съвремието. Независимо от плурализма и противоречията на съществуващите в обществото възгледи и убеждения, вярата ще стане разбираема и реално търсена само тогава, когато човекът осъзнае и дълбоко почувства безспорната правота и сила на Божието Откровение. Човешката мисъл и човешкото слово не могат да бъдат по-силни от Божието слово. И ако тази истина не стане безспорна за много хора, това означава, че красотата и убедителността на Божието Слово се помрачава от това, което днес наричаме "човешки фактор".

Свидетелството на Църквата пред света предполага не само проповед от църковната катедра, но и открит, доброжелателен и заинтересуван диалог, при който и двете страни говорят и слушат. Само при такъв диалог истините на вярата стават по-разбираеми, защото влизат в творчески и жив контакт с мислите и убежденията на хората. Църквата пък от този диалог получава знания за това, какво представлява съвременния човек с неговия начин на мислене и въпроси към Църквата.

Такъв диалог спомага също за по-голямо взаимно разбирателство между хората с различни възгледи и убеждения, в това число и религиозни, и съдейства за укрепването на гражданския мир и съгласие в нашите общества и държави. В рамките на доброжелателния диалог и сътрудничеството върху основата на Конституцията трябва да се развиват и църковно-държавните отношения, които ще служат за благото на Църквата и държавата, за благото на народа.

Предстоятелят на всяка поместна Църква заедно със събратята си от другите Църкви трябва да се грижи за единството на Вселенското Православие. Аз благодаря за совместната молитва на присъстващите тук първоиерарси и представители на светите Православни Църкви и заявявам, че винаги ще бъда отворен за диалога със Церквите-Сестри и за съвместните усилия по укрепването и съвършенствуването на всеправославното сътрудничество и за по-голямата координация на пастирските и мисионерските усилия.

Нашата особена грижа днес е младежта, която особено остро се нуждае от духовно ръководство. В епохата на нравствения релативизъм, когато пропагандата на насилието и разврата убива душите на младите хора, ние не можем спокойно да очакваме, че младежта ще се обърне сама към Христос. Ние трябва да отидем при младите хора – колкото и да е трудно това за нас, хората от средното и възрастното поколение. Трябва да им помогнем да добият вяра в Бога и смисъл в живота, а заедно с това и разбиране на това какво е истинското човешко щастие. Силната личност, сплотеното и многодетно семейство, солидарното общество – всичко това е следствие на искрената и дълбока вяра.

Наш християнски дълг е да се погрижим за страдащите, сираците, бедните, инвалидите, старите, затворниците, бездомните – за всички, на които ние можем да помогнем да придобият надежда. Гласът на Църквата трябва да стане също и глас на слабите и онеправдани хора, търсещи справедливост.

Предстои ни голяма и нелека работа. И сега аз си спомням заветите на първия и петнадесетия руски патриарси. "Добра работа е да строиш и да украсяваш църкви – е писал светителят Патриарх Иов, – но ако в това време ние ще се оскверняваме със страстите си, то Бог няма да пощади нито нас, нито нашите църкви". "Ще възкръсне от пепелта и греховната бездна новата Рус – Рус, която е дала на света много от подвижниците на вярата и благочестието, Рус, строяща храмове в градовете, селата и сърцата, Рус, сияеща с правда и любов, светата Рус". Дай Боже тези вдъхновени думи на светейшия Патриарх Алексий ІІ да станат пророчески.

Сърдечно благодаря на всички събрали се тук хора за тяхната молитва. И се надявам, че вашата молитвена подкрепа, а също така и вашето ходатайство за мен пред Бога никога няма да свършат. Към всички архипастири , пастири и чеда на нашата Църква се обръщам със светите думи на апостол Павел: "Братя, радвайте се, съвършенствувайте се, утешавайте се, бъдете единомислени, живейте в мир – и Бог на любовта и на мира ще бъде с вас" (2 Кор. 13:11). Амин.

Превод: Андрей Романов

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...