По повод отвореното писмо до Видинския митрополит г.Дометиан от архимандрит Павел Стефанов



Може да харесате още...

6 коментара

  1. Дон Кихот каза:

    Не съм „господин“. Груба лъжа е, че на Димков „целият му живот е изпълнен с любов към Бога и хората“. За каква любов става въпрос, когато той е отровил хиляди души със своя антихристиянски окултизъм и по този начин ги е насочил към ада? Вие изобщо познавате ли християнството и огромната разлика между него и ересите?
    .
    „Славен“ град е Лом, няма що. Особено прочут е неговият поп, получил присъда от 19 години за предумишлено убийство, който има наглостта да се кандидатира сега в местните избори.

  2. pvbogdanov каза:

    Уважаеми господин Стефанов, дали някъде има населено място, където да няма изроди?

  3. p_stefanos каза:

    Общи приказки.
    Празни приказки.
    От такова родолюбие сме на този хал. Неориентирано, неерудирано, неконкретно.
    Димков безспорно е бил добър и духовен човек. Но безспорно не е бил православен християнин.
    Такива днес са на мода.
    Затова на г-жа уредничката Димков й е толкова симпатичен, а о. Павел – толкова антипатичен.
    Г-жа уредничката е от тези християни, които влизат в храма 5 – 6 пъти в годината, не се причастява и не е чела цялото Евангелие.
    И сигурно носи златно кръстче.

  4. timoti каза:

    много ви моля госпожо към духовните лица да се обръщате с уважение подобаващо на сана им а не с господин защото от такива господа като световидинския митрополит доказали се нямат право на подобни изявления поздравяжам негожо жисокопреподобие архим. Павел за смелостта да се противопостави на тази практика която се забелязва в много от нашите архиереи трябва да бъдем честни и най накрая да престанем с лицемерието и подмазвачеството

  5. ... каза:

    „г. Дометиан, който винаги е зачитал значими събития и чествания на заслужили личности в нашия град, за което сме му благодарни“

    „да сее светлина и благост в дните ни с родолюбивите си дела, с огненото си и ерудирано слово,“ като жив Видинчанин бих казал, че тук не е светина, а словото му не е достатъчно да помогне на града. Също така, каква полза ако присъства на разните му там празненства и почитане на разни борци? Един итрополит трябва да посещава страдащите, болните, а не да ходи по купони. Преди малко го видях на концерт във филхармонията. Фактите са си факти, и г-жа-та тръгнала да хвали такъв „духовен“ „просветител“. До къде стигнахте…

  6. dr rossy_koleva каза:

    Тонът на тази полемика никак не подобава на едни православни християни – къде е благостта и любовта към ближния? Можеше да се мине и без свизяващите обращения другарке, определения сектантско и злобни порицания. Можем да съдим, струвами се, едва когато имаме повече от човешко име и другите са ни оценили, а не самите ние. Само едно ще кажа – сега постъпващите във вярата са отвратени именно от подобни взаимотношения и тези които ги налагат не са сектанти, но нещо близо до тях!