По повод отвореното писмо до Видинския митрополит г.Дометиан от архимандрит Павел Стефанов
Господин Стефанов,
Още по-неприятно ми стана, като инициатор и пряк организатор на мероприятието, да прочета толкова незаслужените нападки срещу дълбоко уважавания Видински митрополит г. Дометиан, който винаги е зачитал значими събития и чествания на заслужили личности в нашия град, за което сме му благодарни.
С този си”жест”Вие явно сте решили да му направите”скъп подарък” точно в навечерието на 75-годишния му юбилей! Нищо ново под слънцето!Стара българска черта, за жалост! Още през 1881 г. Константин Иречек я прозрял: „…За мен най-лошото в България е чудесното наслаждение,което тук имат хората да се преследват един друг и да развалят един другиму работата!”
Господин Стефанов, Вие много добре сте прочел във вестника,който сочите, както за организаторите,така и за повода.А той уверявам Ви е само и единствено ПАТРИОТИЧЕН!
Тази творческа вечер (за сведение на тези,които не са чели вестника) бе организирана по повод 95 години от Балканската война, чиято годишнина се честваше в цяла България под патронажа на президента Георги Първанов. И какво по-уместно в този ден от това да се преклоним пред делото на загиналите в тази война (вкл. и ломчани) и пред един голям родолюбец – Петър Димков, участвал в три поредни войни, раняван осем пъти, на който принадлежат историческите думи: ”България за мен е първата ми майка,а втората е тази,която ме е родила!”, както и ”Ако е сладко да умреш за Отечеството си,то не е по-малко сладко да живееш за него: да му посветиш своето време,своите сили и най-добрият дял от сърцето си!“
Господин Стефанов, не осквернявате ли светлата памет на една толкова светла личност като Петър Димков,наричайки го ”печално известния “Петър Димков?“
Ако преди 9 септември 1944 г е бил уволняван, след тази дата – забраняван, Вие като Божи човек имайте милост към паметта и делата му поне днес! А те са достойни! Нещо повече-целият му живот е изпълнен с любов към Бога и хората. Потвърждение на това са и думите на нашата поетеса Блага Димитрова, които са публикувани в същия вестник ”Родово имение” по повод юбилея му: ”Неволята ме доведе до прага на скромния дом с градинка на лечителя Петър Димков. Сега благославям тази тежка болест, която ми даде възможност да срещна една неповторима личност. И на моите опити да му благодаря той повтаряше своята известна фраза:”Не на мене, а на Бога благодарете!“ На Бога трябва да благодарим,че на нашата земя живя и се труди за всички хора най-безкористният и най-мъдър природолечител – Петър Димков.
А що се отнася до словото на Негово Високопреосвещенство г. Дометиан, уверявам Ви, че то беше само в светлината на личността Петър Димков като воин, лечител, родолюбец! За това, за което се бяхме събрали всички!
За Ваше сведение – имаме пълен видеозапис от него, но, имайки предвид всичко казано дотук – със сигурност дядо владика не ни е говорил за Дънов, дъновизма и неговите последователи.
Господин Стефанов, искрено съжалявам, че се наложи да се запознаем по такъв начин! Нека бъдем по-добри, по-човечни и да ценим големите дела!
А на Негово Високопреосвещенство Видинския владика г. Дометиан – да ни е жив и здрав, да сее светлина и благост в дните ни с родолюбивите си дела, с огненото си и ерудирано слово, с почитта си към всички и да остане все така верен воин на Православната ни църква!
Зоя Апостолова, уредник в Исторически музей – Лом
Не съм „господин“. Груба лъжа е, че на Димков „целият му живот е изпълнен с любов към Бога и хората“. За каква любов става въпрос, когато той е отровил хиляди души със своя антихристиянски окултизъм и по този начин ги е насочил към ада? Вие изобщо познавате ли християнството и огромната разлика между него и ересите?
.
„Славен“ град е Лом, няма що. Особено прочут е неговият поп, получил присъда от 19 години за предумишлено убийство, който има наглостта да се кандидатира сега в местните избори.
Уважаеми господин Стефанов, дали някъде има населено място, където да няма изроди?
Общи приказки.
Празни приказки.
От такова родолюбие сме на този хал. Неориентирано, неерудирано, неконкретно.
Димков безспорно е бил добър и духовен човек. Но безспорно не е бил православен християнин.
Такива днес са на мода.
Затова на г-жа уредничката Димков й е толкова симпатичен, а о. Павел – толкова антипатичен.
Г-жа уредничката е от тези християни, които влизат в храма 5 – 6 пъти в годината, не се причастява и не е чела цялото Евангелие.
И сигурно носи златно кръстче.
много ви моля госпожо към духовните лица да се обръщате с уважение подобаващо на сана им а не с господин защото от такива господа като световидинския митрополит доказали се нямат право на подобни изявления поздравяжам негожо жисокопреподобие архим. Павел за смелостта да се противопостави на тази практика която се забелязва в много от нашите архиереи трябва да бъдем честни и най накрая да престанем с лицемерието и подмазвачеството
„г. Дометиан, който винаги е зачитал значими събития и чествания на заслужили личности в нашия град, за което сме му благодарни“
„да сее светлина и благост в дните ни с родолюбивите си дела, с огненото си и ерудирано слово,“ като жив Видинчанин бих казал, че тук не е светина, а словото му не е достатъчно да помогне на града. Също така, каква полза ако присъства на разните му там празненства и почитане на разни борци? Един итрополит трябва да посещава страдащите, болните, а не да ходи по купони. Преди малко го видях на концерт във филхармонията. Фактите са си факти, и г-жа-та тръгнала да хвали такъв „духовен“ „просветител“. До къде стигнахте…
Тонът на тази полемика никак не подобава на едни православни християни – къде е благостта и любовта към ближния? Можеше да се мине и без свизяващите обращения другарке, определения сектантско и злобни порицания. Можем да съдим, струвами се, едва когато имаме повече от човешко име и другите са ни оценили, а не самите ние. Само едно ще кажа – сега постъпващите във вярата са отвратени именно от подобни взаимотношения и тези които ги налагат не са сектанти, но нещо близо до тях!