Резолюция 1510 (2006) на Съвета на Европа: Свобода на мнението и зачитане на религиозните убеждения
1. Парламентарната асамблея на Съвета на Европа потвърждава, че едно общество не би могло да бъде демократично без основното право на изразяване на мнението. Напредъкът на обществото и развитието на всеки човек зависят от възможността за получаване и предаване на информация и идеи. Тази свобода е приложима не само спрямо положително приеманите и смятани за безвредни идеи, но също и спрямо онези, които могат да шокират, обиждат или смущават реда в държавата или сред част от населението, съгласно член 10 на Европейската конвенция за правата на човека.
2. Свободата на мисълта, съвестта и религиозната свобода е условие на всяко демократично общество и една от същностните свободи, позволяващи на хората да определят своето възприятие за човешкия живот и общество. Съвестта и религията са основни елементи на човешката култура. В този смисъл, те са защитени от член 9 на Европейската конвенция за правата на човека.
3. Същевременно, в името на свободата на мисълта и на изразяването, демократичното общество трябва да разрешава открит дебат по въпросите на религията и убежденията. В тази връзка, Асамблеята припомня своята Препоръка 1396 (1999) “Религия и демокрация”. Съвременните демократични общества се състоят от хора с различни религии и убеждения. Нападките срещу хора от религиозни или расови подбуди са недопустими, но законите за богохулството не трябва да бъдат използвани за ограничаване свободата на изразяването на мнение и свободата на мисълта.
4. Асамблеята изтъква културното и религиозно многообразие на своите страни членки. В Европа християните, мюсюлманите, евреите и привържениците на много други религии, както и хората без религия, са у дома си. Религиите имат съществен принос към ценностите, идеалите и духовните и моралните принципи, съставляващи общото европейско наследство. В тази връзка, Асамблеята изтъква член 1 на Устава на Съвета на Европа, който утвърждава, че целта на Съвета на Европа е да осъществява по-тясна връзка между неговите членове с цел запазването и осъществяването на идеалите и принципите, които са тяхно общо наследство.
5. Асамблеята изтъква своето желание да подкрепи културното многообразие, така че то да бъде източник на взаимно обогатяване, а не на напрежение, чрез истински открит диалог между културите, основан на взаимното разбирателство и зачитане. Общата цел трябва да бъде запазването на многообразието в рамките на откритите и приемащи всекиго общества, основаващи се на правата на човека, демокрацията и предимството на закона, чрез насърчаване на комуникацията и даване предимство на уменията и знанията, необходими за едно мирно и конструктивно съжителство в европейските общества, между европейските страни и между Европа и съседните региони.
6. Реакциите на възприеманите като отрицателни образи, отразени в книги, филми, рисунки, картини или интернет, бяха напоследък причина за обширни дебати върху това как − и в конкретни случаи, до каква степен − зачитането на религиозните убеждения оправдава ограничаването свободата на изразяване на мнението. Бяха обсъждани и въпроси, отнасящи се до отговорността, саморегулирането и автоцензурата на медиите.
7. Богохулството има дълга история. Асамблеята припомня, че законите, които наказват богохулството, и критиката на религиозните практики и учения, често са имали отрицателно последствие върху научния и обществен напредък. Ситуацията е започнала да се променя с епохата на Просвещението, дала тласък на секуларизацията. Съвременните демократични общества в общи линии са светски и до голяма степен подкрепят индивидуалните свободи. Неотдавнашният дебат върху датските карикатури повдигна въпроса за тези две схващания.
8. В демократичните общества религиозните общности имат правото да се защитават от критиките и подигравките, при зачитането на законодателството и нормите, свързани с правата на човека. Отговорност на държавите е да подпомагат информирането и образоването на гражданите във връзка с религиите, с цел да се подобри познанието и критичността им в тази област, в съответствие с Препоръка 1720 (2005) на Асамблеята “Възпитание и религия”. Държавите трябва също така активно да развиват и осъществяват трайни стратегии, включващи подходящи законодателни и правни мерки, насочени към борбата с религиозната дискриминация и нетърпимост.
9. Асамблеята също така припомня, че културата на критичния дебат и художествената свобода има стародавна традиция в Европа и се смята за положителен и дори необходим елемент на индивидуалния и обществен напредък. Единствено тоталитарните системи се боят от тях. Затова дебатът, сатирата, хуморът и художественото творчество трябва да се ползват с висока степен на свобода на изразяването, а прибягването до преувеличения не трябва да бъде считано за провокация.
10. Правата на човека и основните свободи са общопризнати, в частност съгласно Всеобщата декларация за правата на човека и международните спогодби на Обединените нации. Същевременно, не навсякъде тези права се осъществяват еднакво последователно. Асамблеята трябва да се бори срещу всяко принизяване на тези норми. Асамблеята приветства инициативата на генералния секретар на ООН за алианс на цивилизациите, чиято цел да бъде началото на съгласувани действия на ниво институции и гражданско общество, с които да се сложи край на предразсъдъците, неразбирането и поляризацията. Предварителните условия за един истински диалог са искреното зачитане и познаването на други култури и общества. Такива ценности като зачитането правата на човека, демокрацията, предимството на закона и отговорността са продукт на колективната мъдрост, съвестта и напредъка на човечеството. Целта е да се разпознаят корените на тези ценности в различните култури.
11. Когато конкретен случай налага това да се противопоставят едни човешки права на други, националните съдебни и законодателни власти винаги разполагат с известен простор за преценка. В това отношение, Европейският съд за правата на човека е постановил, че възможностите за налагане на ограничения на свободата на изразяването на мнение са доста ограничени в рамките на политическото слово или въпросите от обществен интерес, но обикновено много по-големи, що се отнася до въпроси, които могат да засегнат вътрешни човешки убеждения от морално или религиозно естество. Нещата, които могат тежко да засегнат хора с определено религиозно убеждение значително се изменят във времето и в пространството.
12. Асамблеята счита, че свободата на изразяването на мнение, така както е гарантирана от член 10 на Европейската конвенция на правата на човека, не трябва да бъде допълнително ограничавана, с цел да се отговори на нарастващата чувствителност на определени религиозни групи. Същевременно, Асамблеята твърдо напомня, че словесни изявления, подстрекаващи към омраза спрямо която и да е религиозна група, са несъвместими с основните права и свободи, гарантирани от Конвенцията и прецедентите в Съда.
13. Асамблеята призовава парламентите на страните членки да провеждат дебати върху свободата на изразяването на мнение и зачитането на религиозните убеждения, а парламентаристите да отчитат пред Асамблеята резултатите от тези дебати.
14. Тя насърчава религиозните общности в Европа да водят дебати във връзка със свободата на изразяването на мнение и зачитането на религиозните убеждения в рамките на всяка общност и да поддържат диалог с другите религиозни общности, с цел да се изработи кодекс на поведение и обща концепция за религиозна търпимост, каквито са необходими във всяко демократично общество.
15. Асамблеята призовава също така и работещите в медиите и техните организации да провеждат дебати за етиката на медиите спрямо религиозните убеждения и чувствителност. Тя насърчава създаването, в случай на нужда, на органи за разглеждане на жалби, определянето на посредници и други органи за саморегулиране в медийния сектор, които да разследват възможните апелативни мерки в случай, че са засегнати нечии религиозни убеждения.
16. Асамблеята насърчава междукултурния и междурелигиозния диалог, основаващ се на всеобщите човешки права, с участието – въз основа на равенството и взаимното зачитане – на гражданското общество и медиите, с цел да се утвърдят търпимостта, доверието и взаимното разбирателство, същностно необходими за изграждането на солидарни общества и укрепването на международния мир и сигурност.
17. Асамблеята насърчава органите на Съвета на Европа да работят дейно, за да се предотвратяват всякакви словесни прояви на омраза срещу различни религиозни или етнически групи.
18. Асамблеята взема решение да се върне на този въпрос отново след изготвянето на доклад за законодателството, отнасящо се до богохулството, религиозните обиди и подтикването към омраза спрямо лица заради тяхната религия, който доклад да установи различните съществуващи в Европа подходи, включително и прилагането на Европейската конвенция за правата на човека, докладите и препоръките на Европейската комисия срещу расизма и нетърпимостта и на Комисията от Венеция, както и докладите на комисаря по правата на човека към Съвета на Европа.
