Русенска митрополия за случая „Могилино“
Русенската св. Митрополия разпространи официално изявление по повод протестите на жителите на кв. Средна кула срещу приемането на децата от дома в с. Могилино в техния квартал. Предлагаме ви пълния текст на изявлението.
***
ИЗЯВЛЕНИЕ НА РУСЕНСКАТА СВ. МИТРОПОЛИЯ
Животът е дар от Бога. В своята същност човешкият живот е свещен, тъй като е носител и изразител на Божия образ и целта на Твореца.
В Божия образ в човека е заложена способността да предава Божията любов на другите по пряк и действен начин. Човекът носи този образ от зачеването си до смъртта и отвъд нея, във вечния живот. Този образ не може да бъде помрачен от никакви физически и психически недъзи и от никакво страдание.
Православието вижда в личното страдание, болестта и недъга последица от грехопадението на човека, отделянето му от Бога, а не наказание от “възмутен и яростен” Бог. Страданието се явява като изкупление и спасение принесено от Христа на кръста, заради Неговата безгранична любов:”Вие сте скъпо купени”. (1Кор 6:20)
Заради това по примера на Христа, ние можем да жертваме себе си за другите, за болните, немощните, страдащите и нуждаещите се.
Много от нас биха възразили: “Но това не е възможно, та Той е Бог, а ние сме само човеци!”
Отговорът на възражението е прост – това може да стане, когато жертваме своя егоизъм, време, душевен комфорт и да станем съпричастни към състраданието на тия , които се нуждаят от помощ, била тя телесна или духовна. Жертвата ни се състои най-вече в това да обичаме и състрадаваме, чрез реалната, действена любов ние излизаме от егоизма и самостта си и се превръщаме в личности, чрез силата на общението. Потвърждаваме себе си като битие, създадено да дава и получава любов – единствения смисъл на живота ни.
Всичко ставащо днес с децата на Могилино не е случайно. Бог го допуска, за да ни призове към състрадание, от което се нуждае и всеки един от нас, но за да го получим, първо трябва да го дадем. Тези страдащи деца не искат много, а само да ги приемем, опознаем и обикнем. Те съществуват и дори да ги отстраним и изолираме някъде далеч от нашите погледи, това не променя съществуването им. Ние всички носим отговорност за тях. Единственият път е да ги приемем да живеят сред нас, защото това са нашите деца, а и никой не е застрахован, че неговото биологично дете няма да се роди с увреждане или някакъв синдром.
Що се отнася до нас, чрез тези деца ни се дава възможност да участваме в живота на разпнатия и възкръснал Господ. Да станем съпричастни на тяхното страдание и да го направим по-поносимо. Това би покрило и многото наши грехове и бихме прозрели, че ние имаме повече нужда от тях, за да потвърдим нашата човечност, отколкото те се нуждаят от нашите грижи.
Нашето съпричастие към страданието на децата от Могилино, прието и като наше лично страдание, може да утвърди в нас съзнанието за неизчерпаемата любов и милост на Бога, да се съсредоточим и върху слабостта и уязвимостта ни и да прозрем, че единствено oт Бога е нашият източник на грижа и изцеление. А щом дарът на Бога към нас е бил толкова голям, че не сме “ощетени” като децата от Могилино, то би трябвало да използваме всичко, дадено нам, за грижата ни към тези по-малки братя и сестри.
Нашето равнодушие към болката и трагедията на тези деца може да предизвика у тях увеличаване на тяхната болка. Неприемането и неинтегрирането им в нашето общество може да бъде възприето като ново наказание заради техните недъзи и различност. Кой би понесъл такава тъга и болка? Без нашата любов и грижа те ще останат със своето страдание и самота.
С дълбока загриженост Русенската св.митрополия апелира за продължаване на разговорите с жителите на кв. “Средна кула” и намиране на потребното решение, което удовлетворява и двете страни.
Свещенослужителите също ще положат старания за духовно обгрижване на децата, за да имат и те спокоен сън с надежда за утрешния ден, в който ще кажат: “Слава на всемилостивия Бог и наш небесен Отец. Ето и нас някой ни обича …”
Щом сте вече тук…
Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>
Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>
браво на Митрополията, че реагира. но ми се струва, че можеше и по-радикално да се назове безобразието. защото „позицията“ на протестиращите жители намирам за мерзка и безобразна. dixi.
Любовта наистина изстива… А Господ ни казва: „Гледайте да не презрете едного от тия малките, защото, казвам ви, техните Ангели на небесата винаги гледат лицето на Моя Отец Небесен“, защото:
„Доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили.“
Но „не всички възприемат тая дума, но ония, на които е дадено“.
Приветствам Русенската митрополия за отношението. Колкото до децата от дома в Могилино, необходимо им е съвсем малко – само малко внимание. Казвам го от личен опит, като енориашка на руската църква в София, която неведнъж е събрила и изращала средства за тези същества, още преди скандалния, а смело заявявам, и тенденциозен репортаж на BBC. Защото истината е, че този дом е с предписание за закриване още преди 3 години, но заради местни интересни все още съществува точно на това място. С това не казвам нищо ново, както и няма да е ново това, че тези увредени деца са непригодни за живот в защитени жилища, тъй като нямат елементарни възможности за самообслужване. Като журналист и българка обаче, не мога да се примиря, че нашата страна чрез този филм отново е обект на черен PR, за който обаче мнозина у нас не си дават сметка. Спомнете си сексуалните издевателства на един британски депутат от няма и година в подобен дом. Някой да чу доклад по въпроса в Европейския парламент?
Но въпросът бе за милостта към децата със специфични потребности у нас. Трудно е те да бъдат приети. И това е съвсем естествено. Ако някой каже обратното, лицемери.
В този смисъл приветствам инициативата на Русенската митрополия и свещенството да обсъдят въпроса с жителите на кв. „Средна кула“.
Колкото до нас останалите, позволявам си да призова да не преекспонираме случая Могилино. Достатъчно е да направим каквото е по силите ни, дори само това да накараме някой да се замисли, че хората със специфични потребности носят същият образ и подобие Божие, като самите нас. Иначе, ставаме част от чуждия черен PR. Повярвайте ми, така е. Казвам ви го като журналист с над 20-годишен опит.
Леки и спасителни пости на всички!
Силвия Николова,
журналист и теолог
Средна кула е едно село, обявено за квартал на Русе. Дано да не разберат за тази филипика, защото ще обърнат съвсем гръб на църквата.
.
Не искам да подхващам иначе важната тема за човекоугодничеството на поповете и дори на владиците, които никога не критикуват енориашите си и не им налагат епитимии, за да не си развалят отношенията с тях. Въпрос на пастирско умение е така да убеждаваш хората, че да се променят поне отчасти, да постигнеш баланса между евтиното блюдолизничене и грубото осъждане. Явно среднокулският свещеник, – а там се смениха мнозина, – само отбива номер.
.
Русенският владика ми е приятел, но изпълнява длъжността си само формално, тъй като живее в София. Когато се върне и служи, на литургията му идват 7-8 души. Не подценявайте русенци – те са славят като духовно аристократи с вродено достойнство, които бързо схващат разликата между наемника и пастира.
Да искаш да дадеш любов е едно, да го направиш, ако имаш сили и възможност – е друго.
Да не опростяваме проблемите, да не ги прехвърляме на гърбове, които не могат да ги изнесат, а да се търсят начини и изходи. Защото: „Който търси намира..“
Отче, съгласен съм с чувствителността на русенци. През комунистическите години Русе ще да е бил най-религиозният български град, въпреки и обявата му за първи атеистичен.Не вярвам в Средна кула да има чак толкова много богомолци. Преди две години минах през катедралата. Имаше само една богомолка – сестрата на о. Георги Казасов. Добре че двамата владици пееха, та създаваха тържественост на празния храм. Ако катедралата е празна, то какво да си мисля за Средна кула? Четох тук някъде, че при невидимото ангелско присъствие и „Всех святых“ възстановяват.
О. Севастиан говорил ли Ви е, че когато са отворили гроба на Митрополит Григорий, тялото му било нетленно? Бих се радвал да прочета Ваш труд за този български иерарх.
Dokoga visokoprepodobniat Pavel,schte e kontra na vsichko?Dokoga komentarite schte sa svarzani samo s vladicite?Pitam se ,otec Pavle koga naddelia nad grexa,ta vze da sadisch?Prosti mi ,no mi omrazna da cheta edno i saschto!
ако не можем да покажем, поне приличие…
от едната страна са безпомощни страдащи деца. от другата отново ли трябва да се натрупат празни приказки, нападки и „църковни“ остроумия в стил кой е по-по-най ?!
дайте малко да оставим въпроса какъв е владиката, попът, клисарят и прочие, с една дума – за малко да не сме така погълнати от себе си, ами да видим какво може да се направи за тези деца.
реакцията на представителите на русенска митрополия е много навреме, много важна много е истинско и ясно написаното. какъв е проблемът този път? гласът на църквата в случая може и да е в пустиня, но трябва да го има, за да има какво да чуят тези, които още имат уши.
точно това е истинският проблем – нагласите към тези деца, към слабия, към човека в нужда. проблемът с децата в могилино отразява окаменелата ни физиономия като общество. в това число шарените пиар кампании (защото ако трябва да си показваме загрижените физиономии в специално приготвени предавания и да подскачаме в по сцената, докато ни запомни цяла българия, сме на линия безусловно. обаче като опре въпросът до реална помощ – оказва се, че не можем да изтърпим мисълта за тези деца дори). безобразието на протестите срещу настаняването на децата в близост до домовете на „здравите“ (които напомнят протестите срещу боклука) е страшно! и не е уместно да сменяме темата.
Не мисля, че има подмяна на темата. Защо българинът е индивидуалист и егоист, т.е. нехристиянин? Много сложен проблем, оформен преди всичко исторически, от векове. Той е свързан не само с миряните, но и с поповете и владиците, т.е. с нас. Ако си бяхме на мястото с дело и проповед през последните 130 години, народът ни нямаше да се намира в такова трагично състояние. „Всички съгрешихме и всички негодни станахме“!
така погледнато – да. съгласна съм с теб.
Извинявай, но и на мен ми омръзна да ни поучаваш, че на всяка цена(едва ли не по канон) трябва задължително да раболепничиме пред комунистическите владици – тюфлеци. Сигурно си на голяма хранилка към БПЦ, но имай елементарната култура да разбереш мнението на един авторитетен духовник кото архимандрит Павел. Засрами се!