Светият Синод защити Десислава Панайотова



Може да харесате още...

39 коментара

  1. Дон Кихот каза:

    А когато партията на Кемал Аюб заграбва административната, политическата и икономическата власт в държавата, това дискриминация ли е спряво българското мнозинство или не? Те разчитат на нашето овчедушие, но няма да е за дълго.

  2. Valentin Velchev каза:

    Можете да прочетете какво становище заех относно „Казусът Панайотова“ и диалога с протестантите: http://www.center-religiousfreedom.com/bl/?p=26#comment-236

  3. Ф.Николов каза:

    цитат: „като член на Работната група по въпросите на религиозното образование и възпитание на подрастващите, изразява пред медиите принципни богословски позиции.“

    ЗЗДискр. чл.7, ал.1, т.3 (какво НЕ Е! дискриминация):
    различното третиране на лица на основата на религия, вяра или пол по отношение на ЗАНЯТИЕ, ОСЪЩЕСТВЯВАНО В РЕЛИГИОЗНИ ИНСТИТУЦИИ ИЛИ ОРГАНИЗАЦИИ……….

    В този смисъл, въпросната Панайотова, може да „образова“ и „възпитава“ подрастващи или В своята религиозна фондация или в съответен учебен православен център относно това, което тя като богослов прецени, че е „секта“. Ако въпросната Панайотова има доказателства за престъпления извършени в нарушение на СВЕТСКОТО законодателство в България от набедените протестантски общности, то тя трябва в най-кратък срок да се обърне към отговорните органи за това, а не да „поучава“ „обществото“.

    Вместо това въпросната Панайотова струва ми се си служи с „тормоз“, съгласно ЗЗДискр. от допъл.разпоредби, параграф 1, т. 1: „Тормоз е всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл.4, ал.1, изразено физически, СЛОВЕСНО или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на ВРАЖДЕБНА, ОБИДНА или застрашителна среда.

    мнение от атеист

    благодаря за вниманието

  4. П.Влахов каза:

    Думата „секта“ не е обидна, а изразява определано действително положение. Обидни са само неверните твърдения. Ако някой се притеснява от това, което е, следва да положи усилия да се поправи.

    Така например, вие сте подписал мнението си като „мнение от атеист“ и понеже това изразява действително положение, колкото и да е тъжно, че сте атеист, ако ви нарека така, това не може да ви обиди, понеже е вярно.

    Отричайки правото на Десислава Панайотова да поучава обществото, вие сте очевидно в действителност срещу свободата на словото.

  5. Ф.Николов каза:

    Думата „секта“ изразява „действителното“ положение от страна на православието. За целите на православното обучение и САМО на него тя може да се употребява правомерно. Съответните „протестантски общости“ са регистрирани, според ЗВ, представляват вероизповедания и се ползват с всички права, с които се ползва и православната църква.
    Чл. 10. (1) Традиционно вероизповедание в Република България е източното православие….
    (2) Българската православна църква е юридическо лице…..

    (3) Алинеи 1 и 2 не могат да бъдат основание за предоставяне на привилегии или каквито и да е предимства със закон.

    Чл. 35. Дирекция „Вероизповедания“ е специализирана администрация на Министерския съвет, която:

    2. подпомага Министерския съвет при осъществяване на държавната политика на ПОДДЪРЖАНЕ НА ТЪРПИМОСТ и УВАЖЕНИЕ между различните вероизповедания;

    Обучението и поучаването П.Влахов се осъществява в РЕЛИГИОЗНИ ИНСТИТУЦИИ ИЛИ ОРГАНИЗАЦИИ (не знам какво прави в светското училище!!!!!!!!!!!!!!), и със съгласието (свободната воля) на обучавания. Ще трябва да се разделите с илюзията, че някой (в случая правславната църква) поради традиционната си роля, е „по-равна“ (казано по комунистически) от другите вероизповедания. Разбира се Панайотова, може да изразява личното си убеждение, без обаче да накърнява чувствата на законно регистрирани общности. Думата „секта“ богословски изразява „отпадане от истината“(поравете ме ако греша), а протестантите си изповядват своя истина, регистрирани напълно законно.

  6. Ф.Николов каза:

    аз, например, като атеист мога ли да кажа, че всички хриситяни са „сектанти“ понеже бог НЯМА и това си е моята истина/убеждение, следователно хриситяните са отпаднали от истината.
    И в добавка:
    Чл. 6. (1) Правото на вероизповедание включва и следните права:
    ––-
    7. да се проповядва или преподава една религия или вяра в места, подходящи според общностите и институциите за тази цел, както и да се създават и поддържат подходящи според общностите и институциите учебни заведения, при спазване на законовите изисквания;

    пак не ми е ясно какво търсят вероизповеданията в светското училище.

  7. П.Влахов каза:

    Няма как да наречете православните „сектанти“, понеже, както свидетелстват и неправославните, Православното учение не отговаря на духа на времето, т.е., то е неизменно и поради това не е и отпадало от първоначалното, което е смисълът на думата „секта“.

    Очевидно е, че в училищата свободната воля на непълнолетните е представлявана от родителите или настойниците им, които имат право да решат, дали на децата им да бъдат преподавани едни или други възгледи, докато те не навършат пълнолетие. Доколкото училището е място за преподаване на знания, е естествено и полезно децата да получават и знания за избраното от родителите им вероучение или жизнена философия, и родителите да решават, дали децата им да се запознаят с религиите като цяло, или с определено вероучение. За атеизма, като учение, което утвърждава липсата, не знам, какво да кажа, понеже като нещо липсва, няма как да се преподава. Скоро преглеждах сайта на британските хуманисти и останах приятно очарован от това, че тези, които отричат Бог, пак имат нужда от ритуали за важни мигове в живота си, и пак се организират в общност с определени вярвания, в което, съгласете се, има много ирония, а и е нагледен пример за това, че вярата е неотменима от човека. Ето защо, запознаването с отческата вяра (т.е. вярата на родителите) има място в училищата.
    Правото на мнение не е ограничено по място, т.е. то не е частно, а е публично. Не разбирам, поради какво това е неприемливо за вас.

  8. Kerigma каза:

    за всички балканци – гърци, турци, сърби, българи и др. Труден е и за азиатците руснаци . . . но ще го извървим. Единствено турците няма да успея и няма да има „секти“ при тях . . . Православен и европеец – това звучи гордо!

  9. lyublyana каза:

    Благодаря за становището! Тази официална позиция на Църквата е крайно необходима!

  10. Ф.Николов каза:

    вие просто не четете законите, там ясно се казва къде се преподава религия. Светското училище НЕ Е религиозна институция, нито организация; това не е и „подходящото“ място за преподаване (зомбиране) на каквото и да е вероизповедание. Всичко останало за свободната воля и зпазнаването се извършва в ПОДХОДЯЩИ религиозни центрове и училища, които имат специалната задача за това.

    Училището не е място за СТЕРИОТИПИ (догми), които не се подлагат на анализ и КРИТИКА!!!!!!

    Аз мога да разглеждам Атеизма като първоначална човешка нагласа, от която впоследствие е възникнало религиозното мислене в частност. За атеиста, съществува САМО човека, няма бог над, под, пред, отзад него.

    Пак ви казвам, „отеческата“ ви вяра може да си я изучавате, колкото си искате извън училището, в специално създадено учебно заведение към православната църква. Същата „отеческа“ вяра няма никакви привилегии, спрямо други законно регистрирани вероизповедания.

    Не правото на мнение ме „притеснява“, а ОТНОШЕНИЕТО, което носи със себе си.

  11. П.Влахов каза:

    Имате право на своето атеистично вярване. Не може, обаче, да изисквате вярата да е
    ограничена единствено в частния живот на гражданите, това означава да сте против свободата на съвестта. Законите не могат да противоречат на основни човешки права, а напротив, основават се поне на тях.

    Доколкото разбирам, вие желаете в училищата да се преподава единствено атеистичен светоглед. Къде тогава отива вашият анализ и критика?

    В мнението си не съм настоявал за привилегии, и нямам нищо против децата да изучават съответните вярвания на родителите си, дори те да са различни от моите.

    Не можете да разглеждате атеизма като първоначална човешка нагласа, понеже няма никакви научни свидетелства за това, освен ако това ви мнение не е въпрос на някакво атеистично суеверие, т.е. празна вяра.

  12. П.Влахов каза:

    и различно отношение към нещата. Странно е да изисквате от всеки еднообразно отношение. Тук също някъде губим анализа и критиката. Остава държавата да издава укази за правилното отношение.

  13. iliana каза:

    Целият твърде голям шум около казуса какво е е казала Панайотова започна да прилича на лош пиар. И понеже не е пиар – чудя се какво е все пак.
    Значи, първото принципно положение, което ми се струва очевидно, е че Църквата има право да знае в какво вярва и да стои в границите на откровената й истина. Догматите на Православната църква очертават тези граници. И който не приема догматите, просто не е от църквата, каквото и да казва и да мисли. Такъв може би добър човек просто е на друго място, от гледна точка на църквата. Няма драма – просто факт. Този човек не вярва в това, в което вярва православната църква и не е от нея, а от някаква друга общност, която вярва като него. Ето какво можем да кажем по въпроса.

    С други думи смятам, че всеки православен има правото разбира се да свидетелства своята вяра. И отговорността. „Бъдете всякога готови с кротост и боязън да отговаряте всекиму, който иска от вас сметка за вашата надежда.“ (1 Петр. 3:15). В това число- в какво вярва църквата към която принадлежи, както и че това е вярата на Христовата Църква.

    Личното ми мнение е, че всичко казано в повече без „кротост и боязън“ нито се иска от нас, нито е полезно, нито докрай правдиво. Зависимости, психични проблеми – нима не са навсякъде?! Църквата е общество на спасяващи се грешници. По-добре да се молим да бъдем от тези грешници, вместо да се борим за свободата да наречем някого сектант . Защото едва ли този „успех“ спасява – както квалифицирания, така и квалифициращия.

  14. Ф.Николов каза:

    не знам каква да Ви правя…довеждате ме до отчаяние с вашето неразбиране.
    Против никаква „свобода на съвестта“ не съм, напротив, заявих Ви, че можете да си изучавате православното Ви „отеческо“ вярване в православен учебен цевтър – от сутрин до здрач. Такъв е духът на закона и той, уважаеми П.Влахов, не е измислен САМО за православните чеда.
    Училището, драги, е СВЕТСКО образователно заведение, в него не се преподава атеистичен светоглед. Анализът и критиката за кръвта на СВЕТСКОТО образование, от само себе си се разбира, че това не включва парадигми за света и човека, които изразяват фиксирани (веднъж и завинаги) ценностни отношения, които ПРЯКО целят едностранно определяне и разписване на целият човешки живот в определени граници, без да може тези парадигми да се критикуват и поставят под съмнение.
    Ако за Атеизма няма научни доказателства, то за „отеческата“ Ви вяра, просто не ми се повдига въпроса…. 🙂
    правилно отношение НЯМА, има отношение, което е ВРАЖДЕБНО и не се съобразява със законодателството на страната и ЕС.

    Анализа и КРИТИКАТА може да се опитате да ги насочите към „отеческата“ Ви вяра…да видим дали ще можете.

  15. glory каза:

    Брех,каква шапка невидимка.

  16. portos каза:

    Цитат:

    СВЕТСКО образователно заведение

    Така ли превеждате думата секуларистично, уважаеми.. Аха… Светско (мирско) изключва ли присъствието на конфесионален предмет религия. Думата секуларизъм е чуждица. Светско (мирско) образование пък не означава секуларистично. Просто означва „с акцент върху науки, непряко свързани с религиозния светоглед. Ако това значеше, че се изключва религията (като познание за трансцедентното от него, то какво прави предмета „философия“ в системата му.

    P.S.: Прощавайте, но забравих за малко, че съм привърженик на Семейното образование… Изкуши ме Ф. Николов…

  17. Ф.Николов каза:

    за да съществува „секуларизъм“ като обществено понятие вече трябва да се предпостави някаква ръководна религиозна воля, т.е. религиозното възпитание да се схваща изначално като структуро образуваща обществена парадигма. Абсурдно е това да се твърди в днешния свят, в средните векове може би не би било абсурдно. В кой закон, подзаконов акт или каквото и да е нормативно решение и прието изучаването по конфесионален модел на различните вероизповедания в ксветското училище?
    Религиозният светоглед няма нищо общо с философската наука, която в най-голяма степен, анализира, критикува, изобщо казано способства за развитието на мисълта (да не говорим, че „трансцедентната“ философия е част от философското познание), за разлика от религията, която съм написал какви цели има. Вие просто гледате да се намърдате в СВЕТСКОТО училище, за да ИНДОКТРИНИРАТЕ с басните и приказките си невръстните деца. Обучението по РЕЛИГИОЗНАНИЕ в по-голямата част на ЕС, няма нищо, ама Н-И-Щ-О общо с неизживения средновековен православен период/манталитет. Да не говорим как се преподава и какво се преподава в него. Така че, може да си спретнете православни образователни центрове, да си кадите тамян и да си пеете химни на воля, никой няма да ви се меси, абсолютно законно и почтено.

  18. glory каза:

    Г-н Николов,прав сте че е “законово“правилно да се изучава всяко нещо където му се полага мястото.Но въпроса за мястото е маловажен в сравнение със съдържанието на преподаваните знания.Съжалявам да Ви го кажа,но сте разумен човек и защо мислите,че светското образование има по-голяма стойност от духовното.Не сте запознат с духовното,само защото не искате,това е вашата свободна воля.И така,пак е ваша воля,да говорите за неща,които не познавате,но ако сте в светско училище,ще ви пишат няколко двойки набързо за незнание,защо мислите че в ЕС няма да ви пишат същата оценка за вашата глупост,за съжаление все повече налагаща се в светското образование.Вие ходите с един крак и се опитвате да научите и другите.Ами ако закона се промени,какво ще правите тогава.

  19. П.Влахов каза:

    Ако в Църквата нямаше анализ и критика, нямаше да има и догми. Това е самоочевидно. Всяко знание е основано на предположението, т.е. вярата. В светската наука тя се нарича теория. След като множество светци имат исторически еднакъв опит, значи и духовният живот е експериментално повторяем и няма принципна разлика между различните видове познание. Първо вярваме, после узнаваме.

    Знанието без светоглед е просто набор от любопитни факти. След като в училищата не се преподава теистичен светоглед, значи очевидно се преподава някакъв друг.

    Ако съвременният научен светоглед е в действителност толкова самоочевиден и достатъчен за човека, то няма защо да се бои от някакви си там басни и индоктринации, нали така? Ако пък атеизмът има нужда да бъде защитаван със закон, значи сам по себе си се намираа в тъжно положение.

    Щом училището е публично пространство, значи не може то да не е достъпно и за религиозното познание. Ако са приемливи някакви ограничения, те би трябвало да ограничават единствено пропагандата на вредни за здравето и обществото възгледи. Ако решите да се запознаете с Православните възгледи за човека, ще разберете, че, дори и да не отговарят на вашите идеали, те са общественополезни. От тук насетне, въпрос на свободен избор е дали да има вероучение в училищата, или не. Но избор, който е редно да бъде направен не от вас или от държавата, а от родителите.

    Спирам дотук, защото диалогът ни много се отдели от темата, и ако бяхме в училище, щяха да ни изгонат от клас

  20. Ф.Николов каза:

    да не мислите, че ще Ви се вържа на разглежаднето на света от гледна точка на вярата. Цялата ви логическа постройка (субект-обектна конструкция) е вторичен продукт на Вашето мислене с оглед на някаква определена полезност. Това, че за Вас съществува „вяра“, а после „познание“ е личната Ви интерпретативна структура, почиваща на догми. Самите догми не се подлагат на критика, те преставляват една определена гледна точка в една определена актуалност. На Вас много може да ви се иска тази репрезентация на определена полезност да е „всеоща“ и „общовалидна“ обаче ще трябва да ви разочаровам-това няма как да стане.
    Училището не налага пардигми (ДОГМИ), който са в ПРЯКО отношение с „живия живот“. Това, че аз уча математика, физика, химия, биология, история, география и т.н. по никакъв начин не означава, че съм притиснат да използвам тези конкретни знания, по един предварително определен „правилен“ начин, относно „полезноста“ в моя живот. Знанията са просто видове инструменти, които всеки може да използва според своята си лична парадигма за света. Не това е целта на религията: тя се стреми еднозначно да схематизира чевекия живот с догматичните си определения на умопобъркани „светци“, „грижейки“ се никой да не излиза или използва други средства за разглеждане на света и живота.
    Точно защото използва басни и приказки (т.е. изфантазирани фиксации), религията трябва да се ограничи; защото както се вижда и от коментара на glory, типичен пример за зомби.

  21. Ф.Николов каза:

    православните възгледи за човека са полезни за Вас и за тези, които мислят така. „общественополезни“ те не са, напротив, изключително обществено вредни са. Като радикални схеми за човека те няма място в училище под никакъв вид; обаче Вие пък можете да си ги изучавате в православни образователни центрове и така да „просияете“ в обществото, че то да се заслепи от тази светлина и един ден да съжали, че не ги е въвело за „всеобщо“ обучение в училището.
    Това, което задава фундаментални насоки за човешкия живот не се решава в училище, следователно и Вашето православие не е за там.

    апропо, Вие защо се страхувате да използвате ресурсите на православната църква и ТАМ да се изучава вероучение???

  22. glory каза:

    Г-н Николов,ако бяхте учили добре химия в светското училище,нямаше да се объркате толкова и с философията,но тъй като явно обичате да четете хаотично и непоследователно,всяко образование ще ви се отрази зле впоследствие.И сега по-малко филми гледайте.Съжалявам.Но имате право на свободена воля винаги.

  23. glory каза:

    Не декларирайте и размахвайте само свободната си воля,а я накарайте да работи за ваша полза.

  24. Ф.Николов каза:

    Ако бяхте прочели поне пет страници съвременна философия, сега щяхте да разберете по-добре структурата на атома….ама не би.
    За свободната/несвободната воля също щяхте да научите интересни неща, ако не се бяхте завирали само в схоластичната философия…ама то е така, всеки се простира според прочетеното.
    а някой бе казал: само извървените мисли са ценни….
    това от кабинетни плъхове няма как да се разбере.

    пред вас най-малко ще декларирам или размахвам каквото и да е; вие дори и врагове не можете да ми бъдете. Аз ценя високо враговете си; за мен вие сте просто нещастни хора.

  25. portos каза:

    Aми да ги индоктринираме в йога и хедонизъм. Нямам проблем. Ароматните пръчици са къде-къде по-приемливи от омразния ви тамян, нали, г-н Ф?

    Не е въпросът дали ще има религия в образованието, а каква ще бъде тя – религия винаги има. До това ще трябва да узреете като мисъл, г-н Ф. (да започнем с нещо лесно – преведете ми думата теорема)

  26. portos каза:

    Току-що прочетох: „Аз ценя високо враговете си; за мен вие сте просто нещастни хора.“ (г-н Ф)

    Ха! Какъв враг съм ви аз. Вие изскочихте от никъде и обявихте „война“. Я си се връщайте бързо в нищото!

  27. Ф.Николов каза:

    нещо сте зацапали свещите, като Ви гледам кави ги пишете. Аз му пиша, че съм Атеист, то си шляпа каквото си знае: „йога“, „хедонизъм“, удържайте моля Ви се религиозният си плам.
    Вие ще трябва да узреете, че религия, като „религиознание“ може да има даже е неободимо да има, и аз подкрепям този проект. В него за религията се говори от историко-психологична гледна точка, т.е. разглеждат се мотивите за възникването на религиозното мислене и неговото неизкоренимо влияние върху психчно неустойчиви маси. Освен това се набляга на общите черти във всички религии на базата на единно митотворчество, фалшификации и безброй безобразия целящи зомбирането по определен начин на ментално разтроени и физически отпаднали хора. това религознание аз го подкрепят; а това, че се изживявате като „христов войн“ на мен лично не ми пречи даже ми е забавно да ви следя реакциите.

    Война не съм ви обявявал, изглежда приемате различното мнение прекалено враждебно.

    Първи тезис на Атеиста гласи: „отнасяйте се с особено внимание и уважение към по-слабите/религиозни хора.“

    и един съвет: запознайте се обстойно с европейското законодателство преди да пръскате слюнка срещу „секуларизаторите“.

    с особено чувство на почит

    Ваш Николов

  28. borianas каза:

    „Думата „секта“ не е обидна, а изразява определано действително положение. Обидни са само неверните твърдения. Ако някой се притеснява от това, което е, следва да положи усилия да се поправи.“

    Извинявайте, но вие православните вярвате ли си, когато казвате, че думите „секта“ и „сектант“ не били обидни? Имам предвид употребата на тези думи в нашите медии и тяхното широко-разпространено значение. Което 99% от хората в България въобще не разбират в богословски смисъл. Уж думата „секта“ нямала правно измерение, а само богословско. Това, обаче, че никой не си прави труда да я дефинира, изобщо не ви вълнува, нищо че тя се употребява за щяло и не щяло в какъвто и да е смисъл. Щом става въпрос за защита на православието, можем да си служим и с нечестни средства значи. Защо ни е да изясняваме понятията … На който не ги познава, проблемът си е негов.

    Много ми е интересно, ако г-жа Панайотова живееше в САЩ, кой щеше да й обръща внимание на това, че нарича сектанти методистите, петдесятните или пък мормоните? И дали щеше да си служи със същия език?

    Ако вие си вярвате на това, че „секта“ и „сектант“ не били обидни, в конктекста на съвременното поднесено ни от медиите значение на тези думи – то аз действително няма как да не се очудя … 🙂 Мога да си го обясня единствено с това, че никога не сте били от „другата страна“ и не се замисляте особено дълбоко по темата. Защото значнието на тези думи в медиите изобщо не се ползва в богословския им смисъл.

  29. glory каза:

    Г-н Николов,много ви благодаря за съвета да се пазя от схоластиката,пазете се и вие.Вместо атеист станете материалист.Имам впредвид правилни познания за материята и нейните преобразувания и имаите винаги на ум,че те са относителни/едно спрямо друго/,крайни/в определено реално за измерване от нас време/,защото в противен случай от науката и нейните достижения нямаше да има никаква полза за нас ,сега и във времето.Ако искате да ги разглеждате,като абсолютни и безкрайни,законите,които определят по-горе споменатите свойства не работят и няма да работят,и няма такива в сферата на науката, ако все пак ви се струва че има,то това не е наука в точния смисъл на тази дума.Ако четете“Физика на Бога“-на Б.П.,като модерна философия по-добре я оставете.И така за ваше сведение, химията за своите цели не се занимава с ядрата на атомите,а само с това,което е около
    тях.Като нейно разклонение се явява физиката в по-ново време.Тя има тези претенции да изследва атома и има моменти в които започва да става не наука ,а идейна философия на когото му скимне и да
    гони вятъра с грандиозни проекти,за които не може да даде обяснения.До тук за светското и реда в него.:-)

  30. Ф.Николов каза:

    Отдавна имам подозрения, че проблемите в родната нАука се дължата преди всичко на менталния капацитет на заетите с проблемите в нея. За изоставането й причините са комплексни; но това, което историческото изоставане е причинило за развитието на науката не може да бъде наваксано със столетия. Да вземем например „най-старото“ учебно заведение в България Софийския универсисетет. Срам и позор само на 120 год. Няма такъв случай в цяла Европа; там хората вече са забравили кога са започнали да измерват и изучават всички закономерности в човешкото познание, докато тук религията е „поддържала“ „духа“…и ето ни в настоящето положение.
    У-ма glory, това, което пишете може да го преподадете на някой гимназист. Това, което аз Ви поша няма нищо общо с вашите писания. Още повече, че това, което казвате за материята и нейните преобразувания, относителност, крайност е в пряка връзка с „мисленето“ на „бога“. Да отделяте процесите, с които веднъж мозъкът изследва и определя като относително и това да ограничите/фиксирате „духовност“ е не просто непоследователност, на това му се вика произволност. Откъде идва, този „орган“, който различава относителното от „абсолютното“, „духовното“…отникъде, просто така ни се иска.
    Не знам изобщо каква е този книга „физика на бога“…
    Дори атома е измислен „предмет“, „прасубект“, опит да се обясни някаква промяна. от необходимата подреденост на състоянията не следва тяхната причинна връзка.

  31. glory каза:

    Г-н Николов,обясниха ли ви основите ,произхода и т.н. да не изброявам,сещате се,новите-стари ментални философско-религиозни модерни тенденции или лапнахте,като шаран.Да.Казаха ли ви,че ако ви отворят черепа,няма да намерят разума,и затова ще трябва да се ментализирате.:-)

  32. Ф.Николов каза:

    ще трябва да Ви разочаравам; аз не „лапвам“ по нищо, това става само с хора обвързани с религията, те иначе не биха били „вярващи“, ако не са „лапнали“ някоя измислица да вярват в нея.
    „Разумът“, „съзнанието“ е само средство за комуникация; то се е развило в общуването и в интерес на общуването. То се е развило след въздействието, което оказва върху нас външния свят, то не е ръководство, а само орган за ръководство. Онова, което съзнаваме се намира в зависимост от казуални отношения, които са ни напълно недостъпни и именно поради това, тази „относителност“, „крайност“ не е причина да си измисляме някой, който е отговорен, че преставляваме нещо определено, притежаваме конкретни качества, само и само да си обясним нашето съществуване като негово (на „бога“) намерение. Субективната необхидимост в дадения случай е биологическа необходимост, а не „истина“, „духовност“, „вечен живот“ и т.н. Категориите са „истини“ само доколкото обуславят нашия живот.

    Така че с вашите расъждения за невъзможността за „абсолютни и безкрайни“ закони се отнася и за сфепата, която наричате „духовност“. Тава, че няма да намерите физико-химичните импулзи в мъртав организъм, не означава, че те съществуват независимо и въпреки него.

  33. Ф.Николов каза:

    Дейността на сетивата се определя от нашите потребности, измислянето на „духовен свят“ също; той съществува, за тови, който иска той да съществува, „отвъдните“ разсъждения обаче са не просто не почиват върху нищо, а те са израз на това, което разсъдъкът чрез сетивата се опитва да обхване – повече живот. Самият стремеж обаче не доказва нищо друго, освен това, че всички „живо“ гледа да се запази. Съзнанието играе само второстепенно роля по отношение на всички феномени, които си мислим, че можем да обхванем с него.

  34. glory каза:

    г-н Николов,прекрасно е ,че сте материалист и то“трезвен“,но защо мислите,че следствие от това е да сте атеист.Това за украса ли го слагате.Радвам се,че се стремите към повече живот,както сте се изразили много добре.Аз казах само,че законите на материята са ограничение за човешкия разум,т.е.разума на човека стои над и по-високо от материята и е неограничен от нея и се ползва и от свободна воля.А сетивата ни/в смисъла на тяхното класическо определение/не можете да кажете,че са съвършени.Не сте споменали още нещо-чувствата на човека и да ви припомня,и съвеста.Само не ми говорете за поезия,литература,изобразително искуство,мешана философия и религии/мн.ч/

  35. Ф.Николов каза:

    не знам на базата на какво правите заключенията си, но аз неведнъж вече Ви написах, че именно разбирането на законите на материята посредством човешкия разум изключва тов привилегироване, което правите непрекъснато, и което аз същевременно критикувам. Разумът на човека подчинен на съзнанието може да изчисли вечи предпоставени, т.е. ограничени феномени. Опитът Вие да го поставите „над“ материята е напълно произволен, тъй като няма адекватен „орган“ с който да докажете това: от една страна изледвате относителното, крайното, от друга сте двърдо убедена в субординацията на това което изследва; това изобщо не е науча обосновка, а произволна желателност. Точно така, сетивата ни, кото включват и разума не са съвършени; самото изискване за „съвършеност“ е неразбиране недоразумение. Откъде изобщо извеждате тази идея, след като всичко останало е относително определено и крайно фиксирано.
    Съвестта е религиозна измислица, тя е нож с две остриета; не може да се каже, че не е „необходима“ просто досега е служила само като инструмент за „груби“ цели; т.е. възпиращият ефект, който се цени в нея е твърде преувеличен и необосновано раздут, вседствие на което се предизвиква обратен резултат, абсолютно „разпускане“ на чувствата.
    За последните може да се говорят и напишат милион неща, и всичките да не се основават на религиозни мотиви.
    Потретвам, това че Вие вярвате в „духовна“ причина и поставяте разума като „неограничен“ е напълно произволно; Вие няма как да „знаете“ това.

  36. glory каза:

    Г-н Николов,аз наистина не мога да докажа усмивката,радостта,любовта,надеждата,тъгата,но ги има.Тях всеки може да определи,но никой не може да измери.Само човек притежава разум да познава и коректив/съвест/ е съзнанието.Не са подчинени едно на друго,а са в равновесие и то динамично.И двете са познавателни.Подчиняват се на волята на човека.А извода,че човека е над природата го доказва мъртвоста на материята ,защото нейната трансформация не е живот нали.а човек иска да има живот.Човек не се примирява със смъртта.С това той излиза от закона на материята.Той не е е подчинен следователно.

  37. glory каза:

    За да съм по-коректна в това което изказвам бих уточнила така;ум+съзнание=разум.Глупави хора няма.Има лениви.И поради това неразумни.Ех,съжалявам,че не можах да си изпиша формулата както я формулирах,но и това е нещо.:-))

  38. Ф.Николов каза:

    мислех си, че водим някакъв научен разговор, а изглежда точно Вие поетизирате. Даже смея да твърдя, религиозното мислене е засисено до крайност поетично световъзприятие; човек се поробва от собствените си идеализации „най-прекрасните“ чувства, „най-великите“ изживявания, „най-прочувствените“ въздишки. Там, където властва удовоствието от „идеалите“ се е възцарила повсеместната тъга, болка и скръб, за да се стигне до положението, че човек дори започва да се нуждае от тях и да си въобразява, че те служат на нещо „висше“, че чрез тях човекът не бил животно, че това го въздигало и т.н.
    Волята (или това, което човек възприема като „воля“) преставлява една малка част от това, което представлява действителните мотиви на поведението му; съзнанието пък е „първично“, „умът“-„разумът“ са оценъчни категории на някаква полезност и като такива представляват „вторичен“ продукт на сравняване и отъждествяване на явления.
    „Мъртвостта“ на материята е установена от Вас посредством сравнение с човека, т.е. това, което човекът може да изследва не доказва нито липсата, нито наличието на живот. Липсва също така и доказателство, че животът се „поражда“ от „живот“, лисва първото основание; липсва и неприроден рецептор на „живото“ и „мъртвото“. Това са състояния на материята, разграничаването им е крайно, относително.

    Напротив, на човек не му се иска да се примири с нещо и затова страда най-много. Тази неспособност е причината да не „излиза“ от измислените от него закони.

  39. П.Влахов каза:

    Поетичното е начин да се опише на по-достъпен език духовният опит. Сигурно някои би могъл да го опише и с уравнения, само не знам, на кого би помогнало това?

    Ето, сега, ако решите да ми отговорите, ще се наложи да направите това въз основа на идеите си. А е очевидно, че идеите сами по себе си са нематериални и не зависят от материалния им носител. Сам казвате, че разумът „може да изчисли вечи предпоставени, т.е. ограничени феномени“, т.е. разумът принципно се основава на вярата, защото какво друго е предпоставянето, освен вяра? Но от нищо не произлиза, че предпоставеното е ограничено. Напротив, очевидно е, че щом предпоставяте, излизате отвъд това, което знаете, че е, а това само по себе си е отвъд ограничението, а не в него. Значи, за да разсъждавате, вие сте принуден постоянно да боравите с недоказаното, т.е. според вас несъществуващото.

    А след като това е част от ежеминутния ви опит, чудя се, как изобщо отричате нематериалното?