Светият Синод защити Десислава Панайотова

А когато партията на Кемал Аюб заграбва административната, политическата и икономическата власт в държавата, това дискриминация ли е спряво българското мнозинство или не? Те разчитат на нашето овчедушие, но няма да е за дълго.

цитат: „като член на Работната група по въпросите на религиозното образование и възпитание на подрастващите, изразява пред медиите принципни богословски позиции.“

ЗЗДискр. чл.7, ал.1, т.3 (какво НЕ Е! дискриминация):
различното третиране на лица на основата на религия, вяра или пол по отношение на ЗАНЯТИЕ, ОСЪЩЕСТВЯВАНО В РЕЛИГИОЗНИ ИНСТИТУЦИИ ИЛИ ОРГАНИЗАЦИИ……….

В този смисъл, въпросната Панайотова, може да „образова“ и „възпитава“ подрастващи или В своята религиозна фондация или в съответен учебен православен център относно това, което тя като богослов прецени, че е „секта“. Ако въпросната Панайотова има доказателства за престъпления извършени в нарушение на СВЕТСКОТО законодателство в България от набедените протестантски общности, то тя трябва в най-кратък срок да се обърне към отговорните органи за това, а не да „поучава“ „обществото“.

Вместо това въпросната Панайотова струва ми се си служи с „тормоз“, съгласно ЗЗДискр. от допъл.разпоредби, параграф 1, т. 1: „Тормоз е всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл.4, ал.1, изразено физически, СЛОВЕСНО или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на ВРАЖДЕБНА, ОБИДНА или застрашителна среда.

мнение от атеист

благодаря за вниманието

Думата „секта“ изразява „действителното“ положение от страна на православието. За целите на православното обучение и САМО на него тя може да се употребява правомерно. Съответните „протестантски общости“ са регистрирани, според ЗВ, представляват вероизповедания и се ползват с всички права, с които се ползва и православната църква.
Чл. 10. (1) Традиционно вероизповедание в Република България е източното православие….
(2) Българската православна църква е юридическо лице…..

(3) Алинеи 1 и 2 не могат да бъдат основание за предоставяне на привилегии или каквито и да е предимства със закон.

Чл. 35. Дирекция „Вероизповедания“ е специализирана администрация на Министерския съвет, която:
–
2. подпомага Министерския съвет при осъществяване на държавната политика на ПОДДЪРЖАНЕ НА ТЪРПИМОСТ и УВАЖЕНИЕ между различните вероизповедания;

Обучението и поучаването П.Влахов се осъществява в РЕЛИГИОЗНИ ИНСТИТУЦИИ ИЛИ ОРГАНИЗАЦИИ (не знам какво прави в светското училище!!!!!!!!!!!!!!), и със съгласието (свободната воля) на обучавания. Ще трябва да се разделите с илюзията, че някой (в случая правславната църква) поради традиционната си роля, е „по-равна“ (казано по комунистически) от другите вероизповедания. Разбира се Панайотова, може да изразява личното си убеждение, без обаче да накърнява чувствата на законно регистрирани общности. Думата „секта“ богословски изразява „отпадане от истината“(поравете ме ако греша), а протестантите си изповядват своя истина, регистрирани напълно законно.

Няма как да наречете православните „сектанти“, понеже, както свидетелстват и неправославните, Православното учение не отговаря на духа на времето, т.е., то е неизменно и поради това не е и отпадало от първоначалното, което е смисълът на думата „секта“.

Очевидно е, че в училищата свободната воля на непълнолетните е представлявана от родителите или настойниците им, които имат право да решат, дали на децата им да бъдат преподавани едни или други възгледи, докато те не навършат пълнолетие. Доколкото училището е място за преподаване на знания, е естествено и полезно децата да получават и знания за избраното от родителите им вероучение или жизнена философия, и родителите да решават, дали децата им да се запознаят с религиите като цяло, или с определено вероучение. За атеизма, като учение, което утвърждава липсата, не знам, какво да кажа, понеже като нещо липсва, няма как да се преподава. Скоро преглеждах сайта на британските хуманисти и останах приятно очарован от това, че тези, които отричат Бог, пак имат нужда от ритуали за важни мигове в живота си, и пак се организират в общност с определени вярвания, в което, съгласете се, има много ирония, а и е нагледен пример за това, че вярата е неотменима от човека. Ето защо, запознаването с отческата вяра (т.е. вярата на родителите) има място в училищата.
Правото на мнение не е ограничено по място, т.е. то не е частно, а е публично. Не разбирам, поради какво това е неприемливо за вас.

Благодаря за становището! Тази официална позиция на Църквата е крайно необходима!

Имате право на своето атеистично вярване. Не може, обаче, да изисквате вярата да е
ограничена единствено в частния живот на гражданите, това означава да сте против свободата на съвестта. Законите не могат да противоречат на основни човешки права, а напротив, основават се поне на тях.

Доколкото разбирам, вие желаете в училищата да се преподава единствено атеистичен светоглед. Къде тогава отива вашият анализ и критика?

В мнението си не съм настоявал за привилегии, и нямам нищо против децата да изучават съответните вярвания на родителите си, дори те да са различни от моите.

Не можете да разглеждате атеизма като първоначална човешка нагласа, понеже няма никакви научни свидетелства за това, освен ако това ви мнение не е въпрос на някакво атеистично суеверие, т.е. празна вяра.

Целият твърде голям шум около казуса какво е е казала Панайотова започна да прилича на лош пиар. И понеже не е пиар – чудя се какво е все пак.
Значи, първото принципно положение, което ми се струва очевидно, е че Църквата има право да знае в какво вярва и да стои в границите на откровената й истина. Догматите на Православната църква очертават тези граници. И който не приема догматите, просто не е от църквата, каквото и да казва и да мисли. Такъв може би добър човек просто е на друго място, от гледна точка на църквата. Няма драма – просто факт. Този човек не вярва в това, в което вярва православната църква и не е от нея, а от някаква друга общност, която вярва като него. Ето какво можем да кажем по въпроса.

С други думи смятам, че всеки православен има правото разбира се да свидетелства своята вяра. И отговорността. „Бъдете всякога готови с кротост и боязън да отговаряте всекиму, който иска от вас сметка за вашата надежда.“ (1 Петр. 3:15). В това число- в какво вярва църквата към която принадлежи, както и че това е вярата на Христовата Църква.

Личното ми мнение е, че всичко казано в повече без „кротост и боязън“ нито се иска от нас, нито е полезно, нито докрай правдиво. Зависимости, психични проблеми – нима не са навсякъде?! Църквата е общество на спасяващи се грешници. По-добре да се молим да бъдем от тези грешници, вместо да се борим за свободата да наречем някого сектант . Защото едва ли този „успех“ спасява – както квалифицирания, така и квалифициращия.

Брех,каква шапка невидимка.

за да съществува „секуларизъм“ като обществено понятие вече трябва да се предпостави някаква ръководна религиозна воля, т.е. религиозното възпитание да се схваща изначално като структуро образуваща обществена парадигма. Абсурдно е това да се твърди в днешния свят, в средните векове може би не би било абсурдно. В кой закон, подзаконов акт или каквото и да е нормативно решение и прието изучаването по конфесионален модел на различните вероизповедания в ксветското училище?
Религиозният светоглед няма нищо общо с философската наука, която в най-голяма степен, анализира, критикува, изобщо казано способства за развитието на мисълта (да не говорим, че „трансцедентната“ философия е част от философското познание), за разлика от религията, която съм написал какви цели има. Вие просто гледате да се намърдате в СВЕТСКОТО училище, за да ИНДОКТРИНИРАТЕ с басните и приказките си невръстните деца. Обучението по РЕЛИГИОЗНАНИЕ в по-голямата част на ЕС, няма нищо, ама Н-И-Щ-О общо с неизживения средновековен православен период/манталитет. Да не говорим как се преподава и какво се преподава в него. Така че, може да си спретнете православни образователни центрове, да си кадите тамян и да си пеете химни на воля, никой няма да ви се меси, абсолютно законно и почтено.

Ако в Църквата нямаше анализ и критика, нямаше да има и догми. Това е самоочевидно. Всяко знание е основано на предположението, т.е. вярата. В светската наука тя се нарича теория. След като множество светци имат исторически еднакъв опит, значи и духовният живот е експериментално повторяем и няма принципна разлика между различните видове познание. Първо вярваме, после узнаваме.

Знанието без светоглед е просто набор от любопитни факти. След като в училищата не се преподава теистичен светоглед, значи очевидно се преподава някакъв друг.

Ако съвременният научен светоглед е в действителност толкова самоочевиден и достатъчен за човека, то няма защо да се бои от някакви си там басни и индоктринации, нали така? Ако пък атеизмът има нужда да бъде защитаван със закон, значи сам по себе си се намираа в тъжно положение.

Щом училището е публично пространство, значи не може то да не е достъпно и за религиозното познание. Ако са приемливи някакви ограничения, те би трябвало да ограничават единствено пропагандата на вредни за здравето и обществото възгледи. Ако решите да се запознаете с Православните възгледи за човека, ще разберете, че, дори и да не отговарят на вашите идеали, те са общественополезни. От тук насетне, въпрос на свободен избор е дали да има вероучение в училищата, или не. Но избор, който е редно да бъде направен не от вас или от държавата, а от родителите.

Спирам дотук, защото диалогът ни много се отдели от темата, и ако бяхме в училище, щяха да ни изгонат от клас

православните възгледи за човека са полезни за Вас и за тези, които мислят така. „общественополезни“ те не са, напротив, изключително обществено вредни са. Като радикални схеми за човека те няма място в училище под никакъв вид; обаче Вие пък можете да си ги изучавате в православни образователни центрове и така да „просияете“ в обществото, че то да се заслепи от тази светлина и един ден да съжали, че не ги е въвело за „всеобщо“ обучение в училището.
Това, което задава фундаментални насоки за човешкия живот не се решава в училище, следователно и Вашето православие не е за там.

апропо, Вие защо се страхувате да използвате ресурсите на православната църква и ТАМ да се изучава вероучение???

Не декларирайте и размахвайте само свободната си воля,а я накарайте да работи за ваша полза.

Aми да ги индоктринираме в йога и хедонизъм. Нямам проблем. Ароматните пръчици са къде-къде по-приемливи от омразния ви тамян, нали, г-н Ф?

Не е въпросът дали ще има религия в образованието, а каква ще бъде тя – религия винаги има. До това ще трябва да узреете като мисъл, г-н Ф. (да започнем с нещо лесно – преведете ми думата теорема)

нещо сте зацапали свещите, като Ви гледам кави ги пишете. Аз му пиша, че съм Атеист, то си шляпа каквото си знае: „йога“, „хедонизъм“, удържайте моля Ви се религиозният си плам.
Вие ще трябва да узреете, че религия, като „религиознание“ може да има даже е неободимо да има, и аз подкрепям този проект. В него за религията се говори от историко-психологична гледна точка, т.е. разглеждат се мотивите за възникването на религиозното мислене и неговото неизкоренимо влияние върху психчно неустойчиви маси. Освен това се набляга на общите черти във всички религии на базата на единно митотворчество, фалшификации и безброй безобразия целящи зомбирането по определен начин на ментално разтроени и физически отпаднали хора. това религознание аз го подкрепят; а това, че се изживявате като „христов войн“ на мен лично не ми пречи даже ми е забавно да ви следя реакциите.

Война не съм ви обявявал, изглежда приемате различното мнение прекалено враждебно.

Първи тезис на Атеиста гласи: „отнасяйте се с особено внимание и уважение към по-слабите/религиозни хора.“

и един съвет: запознайте се обстойно с европейското законодателство преди да пръскате слюнка срещу „секуларизаторите“.

с особено чувство на почит

Ваш Николов

Г-н Николов,много ви благодаря за съвета да се пазя от схоластиката,пазете се и вие.Вместо атеист станете материалист.Имам впредвид правилни познания за материята и нейните преобразувания и имаите винаги на ум,че те са относителни/едно спрямо друго/,крайни/в определено реално за измерване от нас време/,защото в противен случай от науката и нейните достижения нямаше да има никаква полза за нас ,сега и във времето.Ако искате да ги разглеждате,като абсолютни и безкрайни,законите,които определят по-горе споменатите свойства не работят и няма да работят,и няма такива в сферата на науката, ако все пак ви се струва че има,то това не е наука в точния смисъл на тази дума.Ако четете“Физика на Бога“-на Б.П.,като модерна философия по-добре я оставете.И така за ваше сведение, химията за своите цели не се занимава с ядрата на атомите,а само с това,което е около
тях.Като нейно разклонение се явява физиката в по-ново време.Тя има тези претенции да изследва атома и има моменти в които започва да става не наука ,а идейна философия на когото му скимне и да
гони вятъра с грандиозни проекти,за които не може да даде обяснения.До тук за светското и реда в него.:-)

Г-н Николов,обясниха ли ви основите ,произхода и т.н. да не изброявам,сещате се,новите-стари ментални философско-религиозни модерни тенденции или лапнахте,като шаран.Да.Казаха ли ви,че ако ви отворят черепа,няма да намерят разума,и затова ще трябва да се ментализирате.:-)

Дейността на сетивата се определя от нашите потребности, измислянето на „духовен свят“ също; той съществува, за тови, който иска той да съществува, „отвъдните“ разсъждения обаче са не просто не почиват върху нищо, а те са израз на това, което разсъдъкът чрез сетивата се опитва да обхване – повече живот. Самият стремеж обаче не доказва нищо друго, освен това, че всички „живо“ гледа да се запази. Съзнанието играе само второстепенно роля по отношение на всички феномени, които си мислим, че можем да обхванем с него.

не знам на базата на какво правите заключенията си, но аз неведнъж вече Ви написах, че именно разбирането на законите на материята посредством човешкия разум изключва тов привилегироване, което правите непрекъснато, и което аз същевременно критикувам. Разумът на човека подчинен на съзнанието може да изчисли вечи предпоставени, т.е. ограничени феномени. Опитът Вие да го поставите „над“ материята е напълно произволен, тъй като няма адекватен „орган“ с който да докажете това: от една страна изледвате относителното, крайното, от друга сте двърдо убедена в субординацията на това което изследва; това изобщо не е науча обосновка, а произволна желателност. Точно така, сетивата ни, кото включват и разума не са съвършени; самото изискване за „съвършеност“ е неразбиране недоразумение. Откъде изобщо извеждате тази идея, след като всичко останало е относително определено и крайно фиксирано.
Съвестта е религиозна измислица, тя е нож с две остриета; не може да се каже, че не е „необходима“ просто досега е служила само като инструмент за „груби“ цели; т.е. възпиращият ефект, който се цени в нея е твърде преувеличен и необосновано раздут, вседствие на което се предизвиква обратен резултат, абсолютно „разпускане“ на чувствата.
За последните може да се говорят и напишат милион неща, и всичките да не се основават на религиозни мотиви.
Потретвам, това че Вие вярвате в „духовна“ причина и поставяте разума като „неограничен“ е напълно произволно; Вие няма как да „знаете“ това.

За да съм по-коректна в това което изказвам бих уточнила така;ум+съзнание=разум.Глупави хора няма.Има лениви.И поради това неразумни.Ех,съжалявам,че не можах да си изпиша формулата както я формулирах,но и това е нещо.:-))

Поетичното е начин да се опише на по-достъпен език духовният опит. Сигурно някои би могъл да го опише и с уравнения, само не знам, на кого би помогнало това?

Ето, сега, ако решите да ми отговорите, ще се наложи да направите това въз основа на идеите си. А е очевидно, че идеите сами по себе си са нематериални и не зависят от материалния им носител. Сам казвате, че разумът „може да изчисли вечи предпоставени, т.е. ограничени феномени“, т.е. разумът принципно се основава на вярата, защото какво друго е предпоставянето, освен вяра? Но от нищо не произлиза, че предпоставеното е ограничено. Напротив, очевидно е, че щом предпоставяте, излизате отвъд това, което знаете, че е, а това само по себе си е отвъд ограничението, а не в него. Значи, за да разсъждавате, вие сте принуден постоянно да боравите с недоказаното, т.е. според вас несъществуващото.

А след като това е част от ежеминутния ви опит, чудя се, как изобщо отричате нематериалното?