Становище на Центъра по систематическо богословие към Великотърновския университет по повод Истанбулската конвенция
Академични преподаватели от Центъра по систематическо богословие към Православния богословски факултет на Великотърновския университет излязоха със становище по повод Истанбулската конвенция. Ето и пълния текст на становището:
„С оглед изникналите в обществото и политическите среди разисквания относно Истанбулската конвенция смятаме за необходимо да се чуе гласа и на православни богослови. Налагането на тази Конвенция на обществото като свършен факт може да доведе до много и непредвидими проблеми.
Основните въпроси, които текстът на конвенцията поставя и които изискват осмисляне и отговори, са следните:
Истанбулската конвенция отваря възможности за въвеждането на дефиниции за човека и на ценности, които противоречат на християнската ни идентичност като личности – мъже и жени, на християнската ни традиция като народ и на способността ни като общество – спасило евреите през Втората световна война – да защитим слабите от всяка форма на насилие. В редица текстове на конвенцията (напр. чл. 3, б, чл. 4, ал. 2, чл. 66, ал. 1 и т.н) се въвежда понятието джендър не само в смисъл на социален пол, но и в смисъл на идентичност.
1.1. Конвенцията вменява на едно неюридическо понятие (знаково за определени ЛГБТ среди) юридическо значение за всички българи;
1.1.1. За първи път то е изведено през 50-те години на ХХ в. от лингвистиката и е въведено в сексологията;
1.1.2. Впоследствие – особено след 1990 г., когато Джудит Бътлър формулира понятието джендър перформативност – то се използва като инструмент за целите на една нова идеология, синтезирала културния марксизъм и тежкия комплекс за вина в развитите обществата с колониално, робовладелско и нацистко минало.
1.2. На трето място идва използването му в документи като Истанбулската конвенция, като норма, която всяко национално законодателство трябва да приложи, генерира и развие за целите на споменатата вече идеология;
1.3. Четвъртото му приложение е на нивото на политическата демагогия. За тази цел всеки опонент бива „стигматизиран” като протагонист на „домашното насилие” или дори като геополитически лобист.
Понятието джендър е квазинаучно и е част от идеологията на джендър идентичността, съгласно която полът е изцяло социален конструкт:
2.1. Въвеждането в законодателството на идеологически натоварено понятие създава възможности за последващото налагане на културни модели и ценностни нагласи, които рушат основите на личностната идентичност и на семейството като основна структурна единица на обществото.
2.2. Предвидените в Конвенцията мерки за промяна на социалните модели на поведение на жените и мъжете (чл. 12, ал. 1) и за джендър образование с цел изкореняване на техните стереотипни роли (чл. 14, ал. 1) са инструктивни изисквания, които имат изцяло идеологическо съдържание. Като такива, те нямат място в националното законодателство.
2.3. Ратифицирането на Истанбулската конвенция в този й вид (и превод) от Българския парламент ще докаже дефицит в националното законодателство по отношение насилието изобщо: спрямо жените, спрямо децата, а защо не и спрямо човека по принцип.
2.4. Основателно се поставя въпросът: съществува ли такъв правен дефицит в България? Ако отговорът е „да”, тогава следващият въпрос към законодателната (и изпълнителната) ни власт е „защо”?
2.4.1. Защо правното министерство досега не е инициирало (и не инициира) законодателни промени в тази област през последните три десетилетия от най-новата ни история?
2.4.2. Ако отговорът е „не”, тогава какво (освен дипломатическата куртоазия) прави въпросната Истанбулска конвенция насъщна потребност за дневния ред на обществото ни?
2.5. Джендър идеологията е единственото ново, което липсва в нашето национално законодателство.
2.6. Ратифицирането на конвенцията всъщност ще наложи понятието джендър не на равнището на сексологична хипотеза (където му е мястото), а на равнището на идеология, тоталитарно налагана на всеки българин – от новороденото, до всеки от нас като обект на правото.
Истанбулската конвенция и заложените в нея модели на обществено поведение, морални предписания и законово нормотворство са провокация към Православното християнство като „традиционна религия в Република България” (Конституция на РБ, чл. 13 [3]).
3.1. Християнското съзнание отнася тайната на пола към човешката природа, която е дарувана от Бога. За него тайната на пола е основана в сътворената от Бога човешка природа.
3.2. Природата, телесността и полът са промислително дарувани на човека и следва да бъдат осъществени в неговото формиране като личност.
3.3. Полът се отнася към различния начин на функциониране на богодаруваната природа, на която в еднаква степен са носители и мъжът, и жената.
3.4. Полът е природна (биологична) характеристика, която трябва да бъде осъществена в рамките на брачното съжителство като служение на съпружеството, родителството, майчинството, бащинството.
3.5. Всички тези „социални роли” не могат да бъдат отделени от тяхната биологична, природна обусловеност и да бъдат мислени като „джендърни роли”, т.е. като създаване на социална полова идентичност.
3.6. Социалната и културната реализация на мъжа и жената предполага зададеното в тяхната природа полово различие и не може да се сведе до т. нар. джендърни роли.
3.7. Приемането на идеологическото понятие джендър е изцяло неприемливо за християнската антропология, която разглежда човека като личност, носител на природа и телесност с присъщото й полово различие.
За православното съзнание единствения начин за осъществяването на пола, като възможност за живот, е семейството – като брачен съюз на мъж и жена.
4.1. Семейството е естествената среда, в която зададеният пол може да бъде осъществен като съпружество, родителство, майчинство или бащинство в живота на отделната личност.
4.2. Идеята на джендър идеологията за изграждането на джендърни роли или идентичности, които подменят тези служения на мъжа и жената няма антропологично основание и е изцяло идеологически конструкт.
С оглед всичко, казано до тук, питаме: кое прави ратифицирането на тази конвенция (в този й вид и превод) жизненоважна тема за дневния ред на обществото ни?
Демографската и ценностната криза, масираната имиграция на млади и образовани българи, са много по-насъщни проблеми, които трябва да бъдат предмет на обществения дебат, на законодателни инициативи и на конкретни управленски действия тук и сега.
УС на ЦСБ:
доц. д-р Свилен Тутеков (директор)
доц. д-р Димитър Попмаринов
доц. д-р Мариян Стоядинов
20.01.2018 г., гр. В. Търново“
