1958 г.: Червената власт срещу вярата

Предлагаме на вашето внимание извадки от секретни донесения до III Управление на Държавна сигурност (ДС), писани през 1958 г. и публикувани във форума на сайта www.de-zorata.de.

 

Строго секретно!
ІІІ Управление ДС
София, 15.ІІ.1958 год.
ИНФОРМАЦИЯ
ПРАВОСЛАВНАТА ЦЪРКВА И АДВЕНТИСТИТЕ.

[…]
Архимандрит ПРОХОР, протосингел на Варненската митрополия изпратил писмо до митрополит ЙОСИФ в Синода – София, в което между другото пише: „Отец наместникът в Коларовград – КОНСТАНТИН ПОПЦВЕТКОВ ми се оплаква, че тази година от 600 къщи енория само 100 пожелали да бъдат поръсени по Богоявленските празници. Сега по селата тръгнали комисии да убеждават селяните да влезат в ТКЗС. Това ще се отрази върху пласмента на свещите. Върбишкият свещеник отец САВА бил държан три денонощия в мазата на селсъвета и убеждаван да даде стадото си овце на стопанството. Отец НИКОЛА от Салманово бил каран да агитира сред селяните със същата цел. За такова нещо се беше оплакал и отец КАРАИВАНОВ от Кичево.
КОНСТАНТИН ПОПЦВЕТКОВ каза, че провежданата срещу църквата агитация и непрестанното хулене на религията се отразявало крайно зле върху свещениците. Те били отчаяни, смутени и в безпътица. Навсякъде ставали събрания против религията. Отците чакат от Синода някоя утешителна дума и насърчение. А „Църковен вестник“ продължава да си излиза като че ли всичко е по мед и масло. Има опасност под натиска и страха амвоните един по един да замлъкнат.

В друго писмо архимандрит ПРОХОР съобщава на митрополит ЙОСИФ, че негов близък се научил от учителка, преподаваща във вечерни курсове за ръководни работници, че предстояли арести, задържания и обиски на свещенослужители. Такива слухове се разпространявали сред верующите. (“Лавров” – Ив. Стоицев)

На 5 февруари се състояла свещеническа конференция в Коларовград. Някои свещеници питали какво трябва да бъде поведението ни към антирелигиозната кампания, която започва?

Архиерейският наместник казал: „И да ви канят, не трябва да ходите на събрания, да не се захващате за дискусии. Ораторите им са хора прости и груби и в повечето случаи неподготвени за работата си. Тях всеки свещеник при една дискусия може да постави там, където е мястото им. При такива случаи присъстващите ще вземат страната на свещеника, а това ще даде повод на властите да вземат мерки против свещеника, като смутител, който превзема събранията им.“

Върбишкият поп разказал на свещениците, че ораторът в техния район му казал на четири очи, че било време вече да се ликвидира с поповете и владиците. Същият оратор на събрание в с. Нова Махала бил казал пред всички, че владиците са „кочове и к****ри“.

По този повод свещеник ДИМО МИХАЙЛОВ от с. Осмар, казал: „Ето как водят антирелигиозната пропаганда тези хора, а ЦК на БКП взел решение да не се оскърбяват религиозните чувства на хората.“

Свещеник СТ. ЧАНКОВ от Преслав допълнил: „Ораторът в нашия град беше много несръчен, не може да отговори на най-елементарни въпроси, зададени от публиката, която остана недоволна. Една част напуска преди края на събранието. Същото било и в Осмар. (Коларовград – 550)

Върбишкият поп не искал да влезе с цялото си стадо в ТКЗС, а само с тридесет овце. Останалите искал да продаде, за да си направи къща.
Свещеник ДАМЯН ДРАГОЕВ от Нови Пазар казвал, че ще подари имота си на държавата, но член на ТКЗС няма да стане.
(Коларовград – 550, 14.ІІ.1958 г.)

Старозагорският митрополит КЛИМЕНТ споделял, че възнамерявал да разпореди да се откриват сергии по съборите в селата за продажба на църковни предмети. Добавил: “Аз знам, че на приятелите (има предвид Партията. – б. н. ) няма да стане добре от това, но ще видим какво ще правим.“
(Лавров – Стоицев)

Свещеник ВАСИЛ ЯКОВ от Търговище е изпратил на архимандрит СТЕФАН, редактор на „Църковен вестник“ книжката “Небето и земята общуват ли?“, в която са описани редица „религиозни чудеса“. В отделно писмо свещеник ВАСИЛ ЯКОВ настоява пред архимандрит СТЕФАН да бъде отпечатана негова статия, в която третирал въпроси за събиране и отпечатване на „различни чудеса, станали из цялата страна“, така, че „да се получи голяма книга“. Същият свещеник през 1957 г. разпростнанявал книги в Търговище от т. н. църковна подвижна библиотека, издавана преди 9.IX.1944 год. (Въпросът за тази подвижна библиотека е залегнал в уводната част на решенията на ПБ на ЦК на БКП по усилване на антирелигиозната пропаганда).

Ще се извърши обиск и изземе намиращата се в свещеника ВАСИЛ ЯКОВ вражеска литература от подвижната църковна библиотека.

Сътрудник в редакцията на „Църковен вестник“ подготвил за новия брой, който ще излезе на 20 февруари т. г. съобщение под надслов: „В страната на християнския морал и правда“ – изобличаващо расовата дискриминация в САЩ: един черен пастор искал да запише дъщеря си и други черни деца във висше училище в гр. Бирмингам, Алабама (САЩ), но бил много жестоко бит от белите. Главният редактор архимандрит СТЕФАН заличил този материал, редакционната колегия се солидаризирала с него да не се отпечатва (вероятно да не разсърдят АЙЗЕНХАУЕР – б. н.).

В редакцията било предложено да се помести изобличителна статия по повод демагогските изказвания на АЙЗЕНХАУЕР, че съветските ръководители били безбожници и с тях не можело да се преговаря. Архимандрит СТЕФАН не възприел тази идея.

От редакционната колегия бил заличен характерен пасаж за становището на квакерите в Норвегия против устройването на норвежка територия площадки за направлявани ракети: пКвакерите отбелязват иронично, че да бъдат посочвани направляваните ракети като “Отбранителни” оръжия, това значи да се иска да бъде включено в понятието „отбранителен“ нещо, което излиза извън границите на приемливото и разумното.“
Имаме и други данни за редица подобни случаи, които свидетелствуват „за духа на най-мракобесна реакция“, която владее в редакцията на „Църковен вестник“. (“Здравец” – Лука Келешев)

Свещеник СИМЕОН ЧУНГАРОВ от Асеновград в писмо до архимандрит СЕРАФИМ, началник на културно-просветния отдел при Синода между другото пише: “Бях Ви помолил да направите достояние на Синода търсенето на Библията. Тук в архиерейското наместничество миналата година бяха останали няколко екземпляра от Новия завет и Евангелието. Като топъл хляб се продадоха. Повикът е – дайте религиозни книги, особено Евангелието и Библията. Нека всяко друго отпечатване на религиозни книги се отложи, но Библията в джобен формат трябва да се издаде.” (Мероприятие – 9)

В интимен разговор митрополит ФИЛАРЕТ казал: „Това гдето Патриархът казваше, че не бил добре, т. е. че правителството не било доволно от него, изглежда, не е вярно. Пред нас той се държи сербез. Или нас иска да заблуждава, за да ни сплаши, или наистина е добре поставен пред правителството. Недоумявам защо отиде на погребението на бащата на ПИМЕН в Благоевград. Голяма чест му направи. Какво иска да каже с това? Че е в пълно разбирателство с ПИМЕН.

Всеки случай Патриархът добре се закрепи на престола. Възнамерява в края на май да ходи в Москва. Казал, че ще вземе дядо СОФРОНИЙ със себе си, но да видим кого още ще вземе след това, което стана (ФИЛАРЕТ има предвид опозицията на някои владици по отделни въпроси). (“Лавров” – Ив. Стоицев).

Свещеник МИЛЧЕВ от ръководството на бившия свещенически съюз, казал: „Патриархът ще използува политическото положение на Балканите и ще представи работата пред правителството, че той като глава на църквата може да допринесе за подобряване на междусъседсккте отношения. Може би той подозира, че правителството желае да си послужи и с църквата за установяване на контакти с Гърция. В ЦК трябва да видят, а и там имат вече решение по тези въпроси, че работите в църквата вървяха по-добре, когато съществуваше свещеническия съюз. Сега Партията отчита, че църковните амвони са станали трибуна за пропаганда против държавното управление. По-специално това се отнасяло до Старозагорска и Видинска епархии.
След разтурването на Свещеническия съюз, свещеничеството беше принудено да върви след владиците, след реакционерството.

Ние, свещениците, не се залъгваме, че в една социалистическа страна, когато обществото се развива към комунизъм, ще може държавната власт да съдейства за развитието, за укрепването на религията сред това общество. Затова и ние, когато искаме свещеничеството да се организира, не се ръководим от разбирането, че държавната власт трябва да съдейства за укрепването на една организация, чиито членове са идеологически противници на комунистическата идеология в развитието, в превъзпитаването на обществото към социалистическата и комунистическа идеология. Но ние считаме, че такова превъзпитаване не може да стане в късо време нито пък сме убедени, че може напълно да се ликвидира религията в какво и да е общество и затова искаме в този преходен период да допринесем за превъзпитаването на народа и към социалистическите мероприятия. Свещенството иска подкрепата на държавната власт. Патриархът не се ползува с доверие сред свещенството, не заради това, че е човек на правителството, а обратното, защото в свещенството е залегнало убеждението, че Патриархът стои на два стола, че той лъже властта, че всичко каквото той прави, прави го за свои лични интереси с оглед сега да е добре, а при евентуална промяна на режима – пак да се запази.“ (“Лавров” – Ив. Стоицов).

В адвентистката църква на ул. “ В. Коларов“ № 10 – София, всяка неделя от 18 часа се изнасят беседи с тенденциозно вражеско съдържание. Така например на 9 т. м. ДИНЮ П. ХАРБОВ, проповедник, изнесъл сказка върху „Откровението“. Присъствували около 600 души. Между другото засегнал „днешните събития, явяващи се като резултат от изпълнението на пророчеството“. Надигането и освобождаването на поробените раси – жълти, черни в Египет, Тунис, Алжир и др. било предсказано и трябвало да се изпълни. Освен това: „Човеците в последните години ще бъдат много учени и както виждате хората откриха звезди – спътнищи. Пуснаха в спътниците и кучета само да видят има ли Бог сред природата и откриха, че няма. Какво направиха с това? Само умирисаха небесата с труповете на смрадливи кучета.“

Добавил: „Стремежът на хората чрез конференции и лозунги да задържат и укрепят мира няма да успее, защото тъй предсказва Бог.“ Наближавала такава война чрез която щял да се „свърши светът”.

На 16 т. м. от 18 ч. ДИНЮ ХАРБОВ ще изнесе нова беседа за „Жената и червения звяр“.

В Адвентната църква има концентрация на вражески елементи. Бившият индустриалец КОМИТОВ от Сливен е редовен слушател на беседите на ХАРБОВ заедно със семейството си. (Справка от Стойчев).

Предлагам да се уведоми ГК на БКП, като се нареди на ръководството на Адвентната секта чрез председателя на Комитета по въпросите на Православната църква, и другите религиозни култове, изнасяните беседи да се написват предварително и след санкция на Комитета, четат в църквите.
На всички по-важни беседи ще присъстват наши работници. Ще се усили агентурната работа около Адвентната църква.
Ще се извърши документация по беседите на ДИНЮ ХАРБОВ. (Справка от Стойчев).
[…]

(АМВР, ф. 13, оп. 1, а. е. 1667, л. 122-126. Оригинал. Машинопис; Ангелов, В. Строго секретно…, цит. сб. с. 345-349.)

***

Строго секретно!
ІІІ Управление ДС
София, 22.ІІ.1958 г.
ИНФОРМАЦИЯ
І. ПРАВОСЛАВНАТА ЦЪРКВА И МЮСЮЛМАНСКОТО ДУХОВЕНСТВО.

Др. Георгиев,
По съответния ред чрез обработка в завършен вид за информацията на ЦК/ 22.2.58 г. (п)

Митрополит ЙОСИФ съобщил, че в Синода имали сведения за пуснати „циркуляри от ЦК на БКП и ДСНМ“ по антирелигиозната пропаганда, в които се визирали „определени простъпки на митрополити“. Това било сигнал за „персонална борба“, която можела да се разпростре върху всички „неудобни архиереи“.

Според ЙОСИФ в Синода имало разноезичие. Липсвал дух на сплотеност и на другарство между владиците. Никой от тях не могъл да разчита, че ако бъде ударен „по някоя линия“, ще се застъпи за него Патриархът или кой да е от владиците.

Митрополитите били особено заинтересовани какви материали с антирелигиозна тематика предстои да бъдат публикувани, „какви инструкции ще се дадат по партийна линия срещу църквата или срещу определени църковници“.

В Синода недоумявали, кое наложило „да се мине в настъпление срещу религията“. Правело им впечатление, че Партията в последно време обръщала по-голямо внимание на идеологическия фронт и сравнително спокойната им работа в църквата била на път да бъде нарушена.

Митрополит ЙОСИФ се изказал, че провежданата антирелигиозна пропаганда може да има неблагоприятни последици за Партията в смисъл, че по Великденските празници църквите ще се препълнят с хора, който по този начин ще изразят мълчаливото си несъгласие с провежданата от властта линия. (“Мирослав” – Л. Анев)

Ловчанският митрополит ФИЛАРЕТ посетил няколко свещеннчески събрания в епархията си. Свещениците го питали какво отношение да вземат към провежданите антирелигиозни събрания. ФИЛАРЕТ ги посъветвал да не ходят по такива събрания и да не водят спорове по тези въпроси с комунистите.

В интимен разговор ФИЛАРЕТ казал, че счита „тази акция“ много силна за момента, но с течение на времето щяла да утихне и работите щели да тръгнат „по старому“. Преди 12 дни Патриархът събрал намаленият състав на Синода в Драгалевския манастир. На тази сбирка ФИЛАРЕТ няколко пъти заговарял за актирелигиозната пропаганда, но никой от присъстващите не го подкрепил и въпросът не бил разискван. (“Алексей” – Ив. Стоицев).

Д. БОЖКОВ от София, активен църковен деец, уличен като инициатор за създаването на „Християндемократична“ партия у нас, в писмо до митрополит СОФРОНИЙ в Търново, между другото пише: “Сега се е надигнала голяма врява срещу Бога. Уреждат курсове за борба с религията. Почти всеки ден се пишат статии против Бога. Глупци! Безумци!

Искам да напиша нещо в защита на религията. Дори съм написал нещо. Но где да го напечатам? В „Църковен вестник” няма да го приемат, а в други вестници – хич.

Не мога повече да търпя. Цял Синод с Патриарх начело и 10-11 владици, повече от 2000 свещеници, духовна семинария и академия, образовани учители, професори и учени по религия – всички мълчат. Хули се религията, а те мьлчат.

Мой владико, мъчно ми е. Трябва в София да се срещнем и говорим. Съдбоносен е момента.“ (Търново – 1284/17.ІІ.1958 год.)

По решение на Синода, Старозагорската митрополия плаща редовно парични помощи на девет бивши свещеническа семейства, „пострадали от народната власт“. Попадиите получават от 200 до 400 лв. на три месеца заради ликвидираните след 9.IX.944 год. попове, а една от тях – заради това, че мъжът и лежи в затвора за участие в нелегална контрареволюционна организация.

Имаме точните имена и установачни данни на подпомаганите от Старозагорската митрополия попски семейства. (Ст. Загора – 1619/17.ІІ.1958 год.).

Свещеник ДИМИТЪР АНГЕЛОВ ТУЦОВ от Видин, активен привърженик на фашистите преди 9.IX.944 год., подпомагал германски военопленници, по време на унгарските събития възхвалявал „подвига“ на контрареволюционерите, в последно време си поставил за задача да образува „дружество“ от „приятели на Христа“ из учащи се във Видин. Подработил един ученик да му помага в агитация за набиране членове на „дружеството“.

Свещеник ПЕТЪР ЯНКОВ СТОИЧКОВ от Кула, казал: „Комунистите ще се откажат от клетвите си, когато увиснат по дърветата.“ Съветвал селяните да се отказват от участие в ТКЗС и отиват на работа във вътрешността на страната.

СЛАВЧО ГРЪНЧАРОВ, поп в с. Долно Линево, Ломско, организикал църковен хор от ученици и възрастни. По Коледните празници изпратил писма до партийния секретар и пълномощника на селсъвета, искайки разрешение да посети домовете им с религиозни обряди.

Някои комунисти в селото – ВАСИЛ ФИДОСОВ ДАНАИЛОВ и АСЕН СТЕФАНОВ ФЛОРОВ се поддали на попската агитация и го викали да им „освещава“ къщите.

Попът активизирал работата сред учениците до там, че същите предложили на учителката си той да им раздава червените пионерски връзки.

На 4 февруари т. г. във Враца се състояла околийска свещеническа конференция. Изнесъл доклад СИМЕОН ДИМИТРОВ. Изтъкнал, че селските попове не са активни в работата за привличане на богомолци. Необходимо било свещениците да „подхождат индивидуално към всеки човек“, за да привличат повече хора към църквата.

След конференцията, свещениците от Враца се активизирали, обхождали домовете на гражданите и водели религиозна агитация. Събирали от възрастните по 2-3 лв. обещавайки им, че при смърт, църквата щяла да поема грижата за погребението им. По този начин събрали до сега повече от три хиляди лева. (Враца – 1400/19.ІІ.1958 год.).

Между вярващи стари жени в Сливен се разпространява, че Синода наредил на Сливенския митрополит да уволни свещениците, които открито симпатизират на комунистите. (Сливен – 347/18.ІІ.1958 год.).

От всички епархии в страната в Черепишкия манастир са изпратени по двама свещеници за по десет дни – подготовка във връзка с проектирания инструктивен курс на свещениците от цялата страна през това лято. (“Алексей” – Ив. Стоицов).

Околийският мюфтия в Асеновград изпратил писма до всички ходжи в селата, с които ги уведомява, че „в Анадола умрели 17 000 души, защото не вярвали в Аллаха“, затова всички трябвало да посещават джамиите и да се молят. (У.Г.В., V отдел-298/19.ІІ.1958 год.)
[…]

АМВР, ф. 13, оп. 1, а. е. 1667, л. 141-144. Оригинал. Машинопис;Ангелов, В. Строго секретно!..,, цит. сб. , с. 349-352)

***

Строго секретно!
ІІІ Управление ДС
София, 1.ІІІ.1958 г.
ИНФОРМАЦИЯ
ПРАВОСЛАВНАТА ЦЪРКВА И КАТОЛИЦИТЕ

След срещата си с др. Югов и Червенков, патриархът свикал малкият състав на Синода и докладвал. Отсъствали Софроний и Михаил. Когато Софроний бил информиран за срещата и съвещанието на Синода, остро реагирал: “Обвиняват ни, че сме засилили религиозната пропаганда, това е наша задача. Какво искат от нас, от Патриарха, да скръстим ръце и да мълчим, да се помирим с положението?

Това е невъзможно. Патриархът изпълнява преобладаващата воля в Синода. Ако не са доволни от него – той е техен. Те го избраха, те го наложиха. Ако те от него не са доволни, кой би се ангажирал да стане патриарх в такава обстановка.

Когато Паисий беше наместник-председател на Синода през 1950 год. предлагаха да премести ПАРТЕНИЙ от София, да уволни ректора на Семинарията – ТИХОН и пр., но той отговори на правителството, че не може да стане така, както искат, защото не е уверен, че ще получи подкрепата на Синода. Понеже им отказа – смъкнаха го.

Сега и Кирил не може да им угоди. Ако стане нужда, той може да си даде оставката. Ще остане пловдивски митрополит, а старшият член на Синода – дядо ПАИСИЙ ще поеме управлението. Правителствените среди отдавна трябваше да разберат, че с КИРИЛ те много няма да постигнат.

За каква свобода на съвестта и на религиозните култове може да става дума у нас, когато комунистите отричат това и нарушават законите. Това управление по форма е абсолютен монархизъм, само че няма династия. Хората в ЦК на БКП, в Министерския съвет, в Народното събрание все едни и същи. Има земеделци, но ние знаем какви земеделци са те.

Конституцията дава свобода на религията. Предвижда се даже и наказание на онези, които пречат, хулят или оскърбяват, а какво по-голямо хулене може да има от всевъзможните писания във вестнщкте. Какво по-наказуемо от това да оскърбяват моето верую, да ме задължиш да не вярвам в онова, в което съм убеден.

Комунистите в Москва в края на миналата година отчетоха голямото влияние на религията сред младежите. Принудиха се в Полша да въведат религията и в училищата и за това взеха решение да отпочнат антирелигиозна пропаганда. Директивата даде Москва. Нашите тук изпълняват онова, което им се каже, без да се съобразяват с местните условия.”

Митрополит ФИЛАРЕТ доверил:

„Патриархът влезе на заседанието възбуден. Мъчеше се да си придаде спокойствие. Съобщи ни, че Правителството не било доволно от политиката на Синода и по-специално от поведението на ПАИСИЙ, СОФРОНИЙ, МИХАИЛ, КЛИМЕНТ, ПИМЕН – въобще от всички. За мен каза: “От теб никак не са доволни, защото имаш царско обкръжение.”

Обвинили, че църквата приема на служба много хора с враждебно на властта минало и поведение. Трябвало техническият персонал в църквите да се прочисти. (По данни, които се уточняват, в учрежденията на Синода вече било наредено да се събират автобиографии от всички адмминистративни чиновници в два екземпляра).

След съвещанието вечерта се събрахме в по-малък кръг и КЛИМЕНТ каза, че на срещата трябвало да присъствува и един от нас – да бъдат двама на двама.

КЛИМЕНТ е прав. От тяхна страна беше и ВЪЛКО ЧЕРВЕНКОВ. Неговото присъствие тълкуваме така: ако само АНТОН ЮГОВ предаде решенията и разбиранията на правителството, може да се счита, че те са лично негови, но присъствието и на ЧЕРВЕНКОВ идва да посочи на Патриарха – ето и този, който оглавяваше правителството когато те избраха, е на същото мнение.

Патриархът не зачита мнението на владиците по много въпроси, опитва се постепенно да наложи диктатура. Изолира всички архиереи от Комитета. Нас плашете постоянно с Комитета, със срещи с големи хора и т. н. По такъв път беше тръгнал СТЕФАН и си строши главата.

Нищо добро не ни очаква. Подхвърля се за възможни процеси, за някакво радикално преустройство в църквата, но още нищо положително не знаем.
Взеха се мерки архиереите да бъдат предупредени. Реши се архимандрит ИЛАРИОН да замине в Търново и Русе, за да предупреди СОФРОНИЙ и МИХАИЛ да бъдат въздържани във всяко отношение. Ние от своя страна трябва да редупредим свещениците да бъдат внимателни към местни предизвикателства. На Патриархът сега дойде на ум да каже това, а аз още щом като научих за инструкцията на ЦК на БКП обиколих попчетата и ги предупредих да не посещават събрания, където се разискват религиозни въпроси и въобще да избягват споровете.”

Митрополит КЛИМЕНТ счита, че бил злепоставен от някои църковници пред Партията, та него най-вече обвинявали в нелоялност и че създал предприятия, в които настанил на работа хора „с тъмно минало“.

ДОПЪЛНИЛ: “Винаги съм поддържал всички мнения и желания на Патриарха. Отдавна съм скъсал с груповщината, която ПАИСИЙ създаваше. Трябва да се групираме около Патриархът и създадем колектив на честна мисъл и солидарност с новото време, иначе ще се унищожим.”

В отделни разговори с църковни дейци Патриарх КИРИЛ споделял: “Аз гледам на засилването на антирелигиозната пропаганда като на временно явление, което в нищо не може и не трябва да засегне установилите се отношения на лоялност и на сътрудничество между църквата и държавата.

Правителството отпусна на църквата тази година субсидия с един милион лева повече. Нашата църква, за разлика от миналото, има пълна вътрешна свобода и самостоятелност.

Централният комитет на Партията е решил да отпочне по-осезателна антирелигиозна пропаганда. Критикува се дейността на Синода. Този въпрос не ме смущава и тревожи, защото аз имам за образец това, което върши руската патриаршия и руския патриарх АЛЕКСЕЙ.
Когато бях последният път в Москва, прочетох във в. „Правда“ една статия против религиозните предразсъдъци и срещу религията. Попитах АЛЕКСЕЙ какво означава това и какво е отношението на руската правосланна църква към подобно третиране от страна на държавата. Отговори ми: “Комунистите си гледат тяхната работа, а ние църковниците – нашата. Ясно е казано.”

Свещеник НИКОЛА КОСТОВ НИЧЕВ, участвал през 1923 г. при разгромяването на Септемврийското въстание в Пазарджишко, интимен приятел на Патриарха, в разговор със свой близък доверил: „Някои приказват, че Патриархът бил с леви убеждения. Това не е вярно. И той чака като нас провалянето на комунизма и идването на ново управление в нашата страна“.

Главният секретар на Синода – епископ Максим споделил: „Подетата антирелигиозна пропаганда е в линията на марксистко-ленинската идеология. Целта на тази кампания е да обясни по марксистки корените на религията. Не бива да се смята, че това е насочено пряко срещу църквата. Според конституцията правителството може в своите вестници свободно да атакува религията. Църквата има свобода за своите издания да пише за своя култ, за задгробния мир и пр.

Според мене антирелигиозната пропаганда не е насочена против църквата. Сега отношенията между църквата и държавата са лоялни. Правителството увеличи субсидията.“

Православното християнско братство „Света Петка Българска” в Търново е разпратило програма за беседи, които предстоят да бъдат изнесени през март, април, май т. г. Между тях фигурират такива насочени срещу антирелигиозната пропаганда: „Исус Христос – историческа личност“, „Божиите следи в природата“, „Помага ли Бог – отговор на поместени антирелигиозни материали във в. „Борба“ и др. На 25 май в девическия манастир край Арбанаси ще се проведе „братствен събор“ с представители на братствата в Търновско, Г. Оряховско и Лясковец.

Епископ СТЕФАН, викарий на Пловдивската митрополия, споделил: „Преди няколко дена в Пловдив имаше научна дискусия. Пратеникът на Окръжния народен съвет се оказа съвсем безпомощен. Нашите свещеници го силно атакуваха, напълно го обезоръжиха. Впоследствие получил остро мъмрене от началството си, че не се справил със задачата.“

Пасторът ЕСТРАТИ ВЕЛИЧКОВ, от адвентистите-реформатори в София, посетил Пловдив и провел сбирка с адвентистите. Разяснявал им „Видението на св. Павел“, като използувал случая да тълкува някои пасажи от него в смисъл, че „СССР изял Румъния, Унгария и България“.

БОГДАН ДОБРАНОВ, католически владика на Пловдивската епархия, съставил „Молитвениче”, което отпечатал в печатница „Димитьр Благоев“ – Пловдив в 12, 000 екземпляра.

На стр. 48 от молитвеничето пише: „Дай Господи на твоята църква една истинска и безпрепяствена свобода.“

На стр. 415: „Ако погледнеш на беззаконията, Господи, кой ще може да устои.“

На стр. 84: „Отдалечи от нас тази зараза от заблуждения и пороци, която заразява целия свят… Пази светата божия църква от неприятелските нападения.“

На други страници са поместени подобна пасажи насочени срещу народната власт и Партията.

Градският комитет на БКП е уведомил за случая др. ТОДОР ЖИВКОВ.

Ще окажем помощ на окръжните управления за усилване на агентурната работа в печатниците, за да не се допуска в бъдеще отпечатването на такава литература, като своевременно ни уведомяват за взетите мерки.

На 21 февруари т. г. католическият владика КИРИЛ КУРТЕВ бил посетен от монахини, които го викали за среща с делегатката от Западна Германия на конгреса на нашите католици.

По тези повод К. КУРТЕВ доверил: „Скрих се в къщи и не отворих на монахините. Не искам да се срещна с тази делегатка. Тя ходила при отец ПАВЕЛ и му казала, че е искала непременно да се види с мен и да отнесе поздрави на кардинала в Западна Германия.

Аз не искам да се срещна с нея. Тя е агентка или на комунистите, или на „Интелижанс Сързис“. Затова се интересува от нас. Не искам да говоря с нея. Навярно ще ме пита дали у нас има свобода. Ако кажа, че няма, току-виж на Запад писали вестниците и после беля. Ако кажа, че има – ще кажат, че и католическия владика се е продал.

Проф. д-р Клара Фастбиндер имала среща с Патриарха. Разговаряли на немски. Питала го дали се е застъпвал за подобряване участта на затворените католически свещеници. Според Фастбиндер, Патриархът усуквал отговорът, но общо взето останала доволна от срещата.

(“Здравец” – Лука Костов; “Лавров” – Стоицев; “Еделвайс” – Ив. Стоицев; “Минутин” – Стоицев; Пловдив – 2887/28.ІІ.1958 г.; Пловдив – 2404/20.ІІ.1958 г.; “Владо” – Спас Стойчев и “Стоянова” – Спас Стойчев).

Началник ІІІ Управление ДС: (п)
Ген. Майор:

***

Строго секретно!
ІІІ Управление ДС
София, 12.ІІІ.1958 год
ИНФОРМАЦИЯ
СРЕД ДУХОВЕНСТВОТО И СЕКТИТЕ

Думнов,
Да се говори с др. Георгиев за използване в информацията за ЦК. Би следвало нещо да се подготви и за информацията за поделенията.
Нужно е Управлението да наблюдава работата в цялата страна и своевременно да долага – врагът ще използва за свои цели тези прояви.
13.3.58 г. Г. Кумбов

В интимен разговор с църковнослужител на 3 март т. г. в Пловдив Патриарх КИРИЛ споделяйки впечатления от срещата си с другарите ЮГОВ и ЧЕРВЕНКОВ, казал: „Свещениците от бившия Съюз със своите доноси са пресилили работите. Те са изключително виновни за предприетия нов курс на правителството към нас.

Вярно е, че по места се намират неколцина свещеници, които в проповедите си допускат грешки, но сега като се съберем на извънредна сесия ще издадем и разпратим специално окръжно. Аз не се боя от комунистите. Надявам се, че ще премине тази хала и ще настъпят по-спокойни времена за църквата. Първата буря вече премина.“

Епископ СТЕФАН от Пловдивската митрополия, доложил на Патриарха: „Преди известно време в София се състояла конференция на преподавателите от средните училища, на която успял да присъства и АЛЕКСАНДЬР ВЕЛИЧКОВ от духовната семинария в Черепиш. Слушали доклад на атеистична тема. След доклада никой не пожелал да се изкаже и докладчика подканил ВЕЛИЧКОВ да вземе думата, забелязвайки че по време на доклада си взимал старателно бележки в първите редици на салона.

ВЕЛИЧКОВ говорил в защита на религиозните възгледи. Всички се изненадали, че преподавател от семинарията присъства на конференцията.
На излизане ВЕЛИЧКОВ бил поздравен от един учител, който му стиснал ръката и казал, че ако не е „този прословут страх“ две трети от учителите ще се изкажат като него.

Комунистите само губят от такива конференции и от такива доклади.

Ние взимаме сериозни мерки да подготвим нашите свещеници против атеистичната пропаганда. Миналата година разработихме пет теми: „Живял ли е Христос?“ и др., а тази година разработихме нови пет теми: „За появата на света“, „За появата на човека“ и др. Готвим усилено свещениците срещу комунистическите набези.“

Последните думи на СТЕФАН били подкрепени и от Патриарх КИРИЛ. (Асеновград – 486/8.ІІІ.1958 г.).

В последно време митрополит СОФРОНИЙ провел свещенически конференции в Севлиево, Габрово и Свищов.

При една реч в църквата „Св. Богородица” в Търново на 23 февруари, СОФРОНИЙ между другото казал: „Напоследък се изнамериха писачи, които хулят, клеветят като неогледно оскверняват човешкото чувство. Пишат по вестниците против нашата вяра. Нека ние, които стоим здраво в християнската вяра да я пазим и разпространяваме. Нека не се поддаваме на тези хулители и клеветници, които имат свобода да пишат против нас, а за голямо съжаление на нас не ни се дава да пишем. Нека в тези именно времена ние – православните храстияни да отвърнем на юмрука и писателите със снизхождение, защото не знаят какво правят. Макар, че нямаме право да пишем, никой не може да забрани на нашите уста да говорят. Сега се връщам от с. Сенник, Севлиевско, където бях на служба. Цялото село дойде на църква макар, че днес всички са в ТКЗС. Не дойдоха само онези, които ние знаем. Не дойдоха, защото на тях така е заповядано. Здравият български народ, който вярва, макар че пишат против нас, идва в храмовете. Нека не ни плаши нищо.“

На 19 февруари т. г. в Севлиево СОФРОНИЙ събрал свещениците от града и между другото им казал: „От 8-ми февруари в. „Работническо дело“ и всички вестници пишат против религията. Тази уводна статия аз изрязах и я нарекох манифест за обявяване на война от БКП на църквата. Това беше първият тон. След това всички вестници от официалните до провинциалните започнаха да пишаг против религията. Ясно е, че войната е почнала.
Трябва да ви бъде ясно какви хора ръководят Партията, кои хора ръководят правителството? Това са все едни и същи. Има и земеделци – казват те, но какви са тези земеделци – те са също комунисти.

Какво ще бъде нашето отношение към всичко това. Как ще се борим ние? Нямаме оръжие, нямаме и власт. Всичко е в тях.

Ние ще използваме проповедите си, ще се срещаме в домовете на християните и по улицата, ще ги укрепваме във вярата. Но ще бъдем внимателни. Никой няма да говори срещу Партията и срещу комунистите, защото е подсъдно. Ще говорим и ще изясняваме истините на вярата, Може да се говори против „безбожници“, но не и против „комунисти“. (Търново – 1795/5.ІІІ.1958 г.).

Свещеник иконом ДИМИТЪР ПОПИВАНОВ от Коларовград по искане на русенският митрополит МИХАИЛ изнесъл няколко религиозни беседи в Русенско. В интимен разговор споделил: „Дядо МИХАИЛ ми каза: “Най-после комунистите си показаха лицето, сега отпочват борба срещу църквата. Дали ще излязат от рамккте на ОФ законност времето ще покаже. Аз ще продължа в моята епархия мисията на църквата, пък каквото ще да става.

Владиката беше много огорчен, но в последно време се е поуспокоил, защото имал сведения, че антирелигиозната пропаганда давала обратни резултати. В гр. Русе се увеличил броя на венчавките, продавали се повече свещи, имало по-голямо посещение на църквата. (Ръкописна бележка в полето срещу този пасаж: “Да се провери” – б. съст.)

Агитаторите на ОФ подхождали към темата си грубо и вместо да печелят слушателите си, отблъсквали ги. Те твърдят, че Христос не е съществувал, а това създава впечатление, че християнството сега е оклеветено, друго би било ако възприемат, че Христос е съществувал, и не е Бог, а обикновен учител и реформист. В този случай биха имали по-голям успех.

Според дядо МИХАИЛ румънците били по-религиозни и тяхното отношение към религията манифестирали по спонтанен начин при погребението на ПЕТРУ ГРОЗА.

Митрополит НЕОФИТ споделил: „От известно време властта взима мерки срещу църквата. Агитатори говорят против религията. Аз се надявам, че тези мерки ше дадат обратна резултати. Ето, когато ходих в Кула, целият град излезе да ме посрещне, в храма се бяха стекли много хора.“ От проверката се установи, че владиката е бил посрещат в Кула от 50-60 верущи. Тълпа любопитни е наблюдавала отстрани.
(Враца – 1725/5.ІІІ.1958 г.).

Свещеникът ВАСИЛ ДИМИТРОВ ВАСИЛЕВ от с. Топчии, Русенско, отправил молба до митрополит МИХАИЛ да бъде преместен в Разград, като обещавал да развие активна религиозна дейност, да увеличи броя на верующите, да възстанови църковния хор, а попадията да оглави братството (била от Разград и щяла да използува лични връзки).

Свещеник ХРИСТО СТАНЕВ МИТОВ събира помощи в с. Посабина, Поповско за построяването на църква.

Свещеник ИВАН ДИМИТРОВ НИКОЛОВ от Славяново, Поповско, се стремял с конкретен подход да убеждава готвещите се за сватба младежи да се венчават в църква.

Свещеник ХРИСТО ЛАЗАРОВ ХРИСТОВ от Горица, Поповско, пресрещал излизащи от училище деца, давал им бомбони и ги канел да посетят църквата.

В с. Кирково, Преславско била организирана нощна литургия. Присъствали малко хора – предимно стари жени. Попът се изказал, че организирал такава литургия, защото само това село в неговата енория „не било превзето по религиозна линия“.

На 27 февруари т. г. неизвестен свещеник, вървейки по ул. „Раковски“ в Русе, пред дом 19 забелязал 15-годишният ДАМЯН ДАМЯНОВ и го извикал при себе си и му дал брошурка „Кой е Христос“.

В брошурката, отпечатана през 1937 г. в 50 000 екземпляра, по адрес на комунизма е написано: “Животно с кървясали очи, зинало да погълне целия свят“ и друго от подобен характер.

Свещеник ДИМИТЪР МАЛАКОВ от Русе при отслужване на панихида в частен дом казал, че невенчаните в църква няма да имат деца, а ако имат – църквата ще отказва да ги кръщава. Провокирал една стара бедна жена, която имала няколко овце и не влезла в ТКЗС. Казал и: “Ще влезеш като сложат чатала на гърлото ти. Насила ще те вкарат. Комунистите са се разбеснели но им наближава края.“

Свещеник СТАНКО БОЖКОВ СТАНКОВ, който замества въдвореният за контрареволюционна дейност свещеник ИВАН ПИНТЕВ от Айдемир, Силистренско, споделил: „Въпреки, че ПИНТЕВ се намира на лагер, има кой да се грижи за семейството му. Аз заделям половината от това, което изкарвам, а владиката от Русе месечно изпраща по 200 лв. Освен това Околийското архиерейско наместничество дава по 100 лв. Събират се по 500 лв. месечно“.
(Русе – 1162/6.ІІІ.1958 г.).

(АМВР, ф. 13, оп. 1, а. е. 1667, л. 165-169. Оригинал. Машинопис; Ангелов, В. Строго секретно!…, цит. сб. , с. 355-357)

(АМВР, ф. 13, оп. 1, а. е. 1667, л. 151-157. Оригинал. Машинопис; Ангелов, В. Строго секретно!…, цит. сб. , с. 352-355)

***

Строго секретно!
КОМЕНТАРИИ СРЕД ЦЪРКОВНИ СРЕДИ В СТОЛИЦАТА
[5.ІІІ.1958 г.]

Свещеник ЕМАНУИЛ ИЛИЕВ КОЖУХАРОВ с раздразнение и злоба се оплаквал, че в пощата му унищожили всички разпратени от членове на братството програми за религиозни беседи. Към църквата изградил апарат от хора, с помощта на които щял да изпраща в бъдеще поканите.

Свещениците трябвало да използват разговорите си с верующите, за да провалят „демоничната акция“ на комунистите.

Свещеник ДИМИТЪР ПЕТРОВ КАЛЕВ от София казал: „При мен идват християни и ме питат какво трябва да правят. Аз им обяснявам, че комунистите се разтревожиха като видяха препълнените църкви, затова искат да смажат християнството. Нашата църква е видяла и по-страшни врагове като ДИОКЛЕТИЯН и НЕРОН, но те отдавна загинаха, а църквата живее.

Християните трябва да бъдат въоръжени със знания, за да могат при всички случаи да дават отговор. Аз като ходя по енорията не изпускам случай да разкритикувам теориите на материализма и ако всички свещеници правят като мен, тези теории ще станат на пух и прах.“

Архимандрит МИРОН, домакин на Рилския манастир, споделил: „Страхувам се, че акцията на комунистите ще се отрази неблагоприятно върху живота на църквите и манастирите. От разговори с чужденци, посещаващи манастира разбрах, че войната е много близка и затова комунистите си разиграват картите срещу нас.“

КЛИСАРОВ, секретар на Патриарха, споделил, че „на тази акция“ трябва неофициално да се противодейства с усилена дейност в църквите и особено в братствата.

Бившият индустриалец от София д-р НЕШО САЛЧЕВ негодувал от поведението на Патриарха и владиците, защото не взимали ефикасни мерки срещу антирелигиозната пропаганда. Владиците нямали достатъчно смелост да бранят религията и затова един ден щели да отговарят.
(Софийско окръжно управление ДС – 3044/11.ІІІ.1958 г.).

КУПЕН МИХАЙЛОВ, католически поп, съден по процеса през 1952 г., излежаващ присъда, казал: „Възмущавам се от онова, което се пипе в последно време в пресата срещу религията. Партията излиза с дълги статии против християнството и религията. По всичко личи, че комунистите се страхуват от религията и затова я критикуват. Те няма да успеят, защото народът вярва повече на религията отколкото на комунизма.”

Ръководителят на тинчевистите в Коларовградско ГРИГОР ЗЛАТКОВ от с. Долна Кабда, Поповско, разпраща голям брой писма с религиозно съдържание. Опълчва се срещу участието в ТКЗС.

Бивш полицай ст Коларовград, активен член на петдесятната секта, обикаля селата, основал в някои от тях сектантски общества.
В с. Цани Гинчево, Новопазарско, дошли мъж и жена -проповедници на адвентистите, убеждавали селяните да станат последователи на тяхната секта, със себе си носели религиозни книжки издадени през фашистко време.
(Коларовград- 799/5.ІІІ.1958 г.).

Началник ІІІ Управление ДС: (п)
Ген.майор:
Запознал съм се с резолюциите на др. Гумбилиев и въпросите се изесняват. (п), 18.ІІІ.1958 год.

АМВР, ф. 13, оп. 1, а. е. 1667, л. 170-171. Оригинал. Машинопис.

***

Строго секретно!
ІІІ Управление ДС
София, 19.ІІІ.1958 год.
№ 28
ИНФОРМАЦИЯ
В ПРАВОСЛАВНАТА ЦЪРКВА И СЕКТИТЕ.

ГЕОРГИ КЛИСАРОВ, секретар на патриарха, споделил: „След срещата на патриарха с ЮГОВ. и ЧЕРВЕНКОВ поутихна пресата – не се поместват материали на антирелигиозни теми. Изглежда, че въпросите са поуредени и изяснени. В СССР преди три години отпочнаха такава кампания, но излезе неуспешна. Сега и нашите се засилиха, но няма да излезе нищо. Има хора, които от един квартал ходят на църква в друг, за да не ги видят съкварталците. Известно е, че хората стават по-религиозни когато поостареят, когато ги налегнат грижите – сега всички са загрижени и намират единствената опора в черквата.

Действително в Синода са се настанили бивши индустриалци, даже бивши полицаи, но ние не сме искали преди автобиографии на чиновниците. В Синода няма „Кадри“. Сега искаме автобиография от всички чиновници. За в бъдеще ще искаме такива от новоназначените. Ще назначаваме предимно с богословско образование, защото на друго място не могат да си намерят хляб.” (“Петров” – Бешков).

По случай 40-годишнината от възстановяването на Руската патриаршия нашата православна църква ще изпрати делегация. По този повод на 8 март т. г. митрополит ФИЛАРЕТ казал: „За голяма изненада на всички ни патриархът предложи да заминат СОФРОНИЙ и КЛИМЕНТ. Това предложение не се посрещна добре. Сам патриархът счита, че при сегашната обстановка Софроний не е удобен, но иска да играе ролята на ПИЛАТ – предлага СОФРОНИЙ пък ако го отрежат „отгоре” той няма вина – за всичко само владиците са виновни.
Сега научавам, че делегацията за Москва щяла да се състои ст патриархът, митрополит КЛИМЕНТ, главният секретар на Синода епископ МАКСИМ и дякон ВАСИЛ БЕЛЯНОВ.

Подетата борба на комунистите има за цел да сплаши народа, а нас да постави в заисимост от Партията. След като беше при ЮГОВ И ЧЕРВЕНКОВ, КИРИЛ ни събра и каза: “Ще ви съдят, ще ви съдят, защото не се държите прилично и се отпускате да говорите по адрес на Партията и правителството.

Защо му трябваше на него така прибързано да става патриарх. Да си беше стоял наместник-председател на Синода. А сега може да му се наложи и оставка да подаде при такива събития – чува се, че правителството искало снемането на някои владици. По-специално ставало въпрос за ПАИСИЙ, МИХАИЛ, СОФРОНИЙ и КЛИМЕНТ.

Ние сме единни и няма да позволим такава гавра. Даже патриархът да е поел отговорност и да постави въпрос, че му е наложено, ние всички ще си подадем оставките. Не е случайно това ревизиране на Държавен контрол във Враца и Стара Загора. (Държавен контрол извършва ревизия на ведомствени стопански предприятия към митрополиите в тези два окръга – б. н. ).

Синодът е с впечатление, че патриархът провежда предварително обмислен план за разрушаването на църквата, а това, че той имал неприятности с правителството в пр. е само камофлаж. Не трябва човек да е много умен, за да схване, че патриархът е осигурен от правителството. Сега за всички е ясно, че Българската православна църква не е самостоятелна, а се управлява от държавната власт чрез доверено лице – патриархът. Той отново се е съвзел и от временното му униние няма и следа. Ако това продължава, не е изключено организирано противодействие на християните, активизиране на църковната дейност. Чуваме още сега да се говори, че за Великденските празници църквите щели да бъдат препълнени. По такъв начин хората ще изразят реакцията си.“ (“Лавров” – Стоицов).

ЦВЕТАН ТАСЛАКОВ, агроном при Синода, каза: „Тия ревизии на Държавен контрол във Враца и Стара Загора са указание, че са вътрешно предателство от патриарха, който не може да работи с ПАИСИЙ и така да го злепостави.“

ТАСЛАКОВ считал, че в „теза църковни бъркотии“ най-голям пръст имал ФИЛАРЕТ, който работел подмолно и всячески се стремял да забие нож на

КЛИМЕНТ, който бил „стълб в църквата на доброта и морал“. (“Еделвайс” – Стоицев).

Митрополит СОФРОНИЙ казал: „Атеистичната пропаганда не успя да убеди хората да се откажат от религията, но сплаши хората и свещениците, особено в малките селца. В моята епархия има вече няколко случаи, при който свещениците са били предупреждавани да не служат, да разтурят църквовните хорове и пр. Подобни случаи има вероятно и в другите епархии. При следващото събиране на Синода ще разгледаме тези въпроси. Може би ще се иска патриархът да направи постъпка пред правителството във връзка с тези прояви на местни отговорни лица, която се престарават в антирелигиозната борба и с това нарушават правата на гражданите гарантирани с конституцията. Имало е случай, когато на докладчика били зададени въпроси: “Нали религията е свободна и гарантирана със закон у нас? В Наказателния закон е предвидено наказание срещу хулителите, оскърбителите и пр.“

На това докладчикът отговорил: „Законът си е закон, ние работим по партийна линия и водим борбата идеологически.“

Казаха ми, но още патриархът не ми го е съобщил, че съм бил неудобен за една делегация до Москва и затова предложил да вземе КЛИМЕНТ. Уж на срещата с АНТОН ЮГОВ му било внушено за подбора в състава на делегацията.

Русенският митрополит МИХАИЛ доверил: „От всички страни свързани със СССР, в България църквата и църковниците държат най-лоялно поведение спрямо властта, затова недоумявам защо е тази кампания срещу нас. Ако това остане само идеологическа борба, не е страшно, но се страхувам да не предприемат гонения и преследвания.

Някои искаха да им разреша да отговарят срещу тези нападки, но аз не се съгласих. С това нищо няма да се постигне. При това не разполагаме с такава свобода и възможности, каквито има противната страна.“

В последно време зачестиха груповите посещения на свещеници в Русенска, Силистренска, Разградска и други околии с цел да се предизвика по-голям интерес към религиозните обряди. В Разград ходил владиката с група свещеници и женски църковен хор. Свещеник ЙОРДАН КРЪСТЕВ ГАНЧЕВ от Русе, служащ в църквата „Св. Петка“, бивш активен легионер, пращан в ТВО, доверил: „С таза антирелигиозна пропаганда се услужва на свещениците.

Ако досега религията не можеше да проникне в училищата, сега е там. Самите деца виждат, че това е неправилно и започнаха да задават въпроси на учителите си, които не са в състояние да отговарят.“

Документирват се вражеска прояви на същия свещеник, който агитирал жени да не изпращат децата си в ДСНМ, тъй като там ги развращавали. Същият не изпуска случаи да възхвалява капиталистическия строй и военната мощ на САЩ.

Свещеник ДИМИТЬР КАЛЕВ ог Софвя агитирал: “Там където свещеника е на своя пост, грачането на разни агитатори против религията не оказва влияние и няма значение. Религията не може да бъде унищожена от неуки, прости хора.“

Свещеник СТЕФАН СТЕФАНОВ от София се заканвал, че борбата, която комунистите водели против църквата била „за главите им“.

ИВАН КАНИЛОВ, бивш легионер от София, разпространявал, че било предстоящо „забраняване на венчавките и кръщенетата”. Това научил от тъща си, която бяла членка на Партията и „този въпрос разглеждали на събрание“.

На 2 март 1958 год. в Руската църква в София била отслужена тържествена литургия в чест на „православната неделя -победата на Христовото учение над всички лъжеучения от века до сега“.

Слово произнесъл владиката ПАРТЕНИЙ. Между другото казал: „Мъченически трябва да се отстояват всичките нападки срещу вярата.“

По същото време била отслужена панихида за бившия карикатурист БЕШКОВ. ПАРТЕНИЙ на всеослушание казал: „БЕШКОВ рисуваше хубави карикатури. Беше нарисувал една с надпис: „Срещнаха се, но не се познаха“ – владиката СТЕФАН с лека кола и ХРИСТОС на куцото магаре. Все пак БЕШКОВ не беше против религията.“

Изказването на ПАРТЕНИЙ не се понравило на присъстващите.

Стефан Хаджигунев от Габрово, бивш търговец, баща на изменник на Родината, доверил: „Поповете заедно с Търновския владика ще строят жилищна кооперация в Габрово. Ще бъда член на контролната комисия. Имахме вече две събрания и решихме да подберем хората – да не влязат комунисти. Завчера на събранието присъства и юристкоксултанта и архитекта на митрополията МИХОВ, син на бившия генерал МИХОВ. Другият син на генерала е прибран на работа в Синода. Казаха ми, че скоро в Синода викали за технически секретар бившият министър Кожухаров.
[…]

(АМВР, ф( 13, оп. 1, а. е. 1667, л. 180-184. Оригинал. Машинопис; Ангелов, В. Строго секретно! документи за дейността на ДС…, цит. съч. ,с. 356-361)

***
Строго секретно!
ІІІ Управление ДС
София, 27 март 1958 год.
ИНФОРМАЦИЯ
В ПРАВОСЛАВНАТА ЦЪРКВА

Бързи наши проверки са нужни по редица въпроси – трябва да се използва обстановката. С резолюцията са се запознали др. др. Димитров, Стойчев. 29.ІІІ.58 г. Четено. (п).

Днес започнаха заседанията на извънредната сесия на Синода, които се следят с оживен интерес в църковните среди. Очакват се “сензационни” решения.

В навечерието на сесията Синода разпрати до всички свещеници в страната “послание” (№ 2776 от 15 март 1958 год.), в което им дава указания как да се държат и проповядват. Предаваме най-съществените пасажи от посланието:

“Св. Синод е изеснявал до сега в много пастирски послания на благоговейното енорийско свещенство какви са неговите постоянни пастирски задължения и какво трябва да бъде конкретно отношението му към някои важни въпроси на нашето време. За щастие енорийското свещенство правилно е схванало и едното и другото. Но имало е и изключения, които за в бъдеще в никакъв случай не трябва да се допускат.

Що се отнася до отношението към държавата, той (свещеникът – б. н.) се ръководи от заповедтта на Господа: “Отдайте кесаревото кесарю, а божието Богу”. Ние знаем думите на апостол Павел към римляните: “Всяка душа да се подчинява на върховните власти, защото няма власт, която да не е от Бога.”

Всякога трябва да се имат предвид верните начала, които са влезли по този въпрос в Конституцията на Народна република България и в нашето законодателство, които предвиждат углавна отговорност за злоупотребяването с църквата и религията за политически цели, за тяхното използване за пропаганда чрез слово, печат, действие или по друг начин против народната власт или нейните мероприятия (чл. 78 от Конституцията на Народна Република България, чл. чл. 503 и 305 от Наказателния кодекс).

В нашата страна се извършиха големи обществено-стопански променя, народът ни построи и продължава да строи много заводи, язовири, електроцентрали. Изобщо в областта на икономическия живот се постигна забележителен успех. Това изпълва със законна гордост сърцето на всеки българин. Оттук и задължението за всеки енорийски свещеник в проповедите си да се спира с вярна положителна оценка на досегашните обществено-стопански постижения. С оглед на още по-големия напредък на нашата страна необходимо е морално да се възнагради и да се насърчи трудовата ревност на нашия съзнателен и трудолюбив народ.

Кооперирането на селския труд в обработване на земята по принцип не е срещало и не може да среща възражения от евангелско гледище. Напротив, то може само да се насърчава, тъй като в духа на евангелското учение и на християнския дух е братята да се обединяват, да живеят и да се трудят задружно, и особено трябва да се има предвид примера на първите християни, за които Дееписателят отбелязва: „Всичко им беше общо.“
По-нататък в „посланието“ се изтъква, че в проповедите си свещениците трябва да отделят значително място в подкрепа движението за запазване на мира: “Мирът трябва да се изтъква като върховно благо.“

Съветва свещениците в църковните си проповеди да излагат „тихо и смирено“ само религиозните догми, без да спорят и полемизират: “Не е в духа на истинската християнска проповед да се полемизира от църковния амвон. Храмът не е място за спорове, а за молитва. Тук трябва да служи като ръководно начало съветът на апостол ПАВЕЛ: да търсим онова, което служи за мир.“

Посланието е подписано от патриарх КИРИЛ и митрополитите: НЕОФИТ, МИХАИЛ, ПАИСИЙ, СОФРОНИЙ, ЙОСИФ, ФИЛАРЕТ, КЛИМЕНТ, НИКОДИМ и ПИМЕН (Послание №2776/15.ІІІ.1958 г.)

Професор СТАНЧО ЧОЛАКОВ доверил: “Митрополитите ЙОСИФ, ПАИСИЙ и ФИЛАРЕТ, които са мои добри приятели не обичат патриарх КИРИЛ. Те го ненавиждат, като го считат за по-голям сатрап от покойният екзарх СТЕФАН. Те не искат да бъдат повече поставени в положение на треперещи.

Когато се налага често пъти да преподписват всевъзможна послания и окръжни, вършат го от немай къде – считат, че при такива случаи ако не преподпишат тия официални документи, ще носят тежки последици. Сега подписват тия документи, но когато стане нужда, ще дадат решителен отпор на патриарх КИРИЛ и ще му докажат, че той не може да си играе с тях като с кукли.

Тези митрополити са на мнение, че патриарх КИРИЛ е заиграл ролята на БОРИС ГОДУНОВ. Той е станал прекалено честолюбив, мнителен и раздразнителен. Той се считал за най-вещ капацитет.

Патриарх КИРИЛ ще бъде миниран от болшинството архиереи, защото не желае да зачита синодалната форма на управление. Тя е традиционната форма на управление във всички православни църкви, пък и тя подхожда на ленинската форма на колективно управление.“

В разговор със свой близък, патриарх КИРИЛ казал: „Църквата днес е поставена в особено положение. Ща не ща аз трябва да предприема нещо, за да удовлетворя комунистическата общественост. На първо време издадохме едно окръжно-послание до свещеничеството, за да ги насочим в бъдещата им дейност. Разпоредил съм до началниците на различните отдели да ми предадат пълни характеристики за чиновниците си и с оглед на това да предприемем едно по-осезателно разчистване. Ще уволним редактора на „Духовна култура“ – епископ СИМЕОН и редактора на „Църковен вестник” – архимандрит СТЕФАН. Ще бъдат изпратени в Бачковския манастир, за да пишат “колективна симфония“. ЕПИСКОП СИМЕОН със статията на д-р ПЕНОВ и с редица други статии искаше да наложи такива разбирания, който го правеха по-голям католик и от Папата. Архимандрит СТЕФАН не е в състояние да разбере моментите и правилно да лавира. Ние живеем в специални времена. В евангелието е казано: „Бъдете мъдри като змиите и незлобливи като гълъбите.“

Ще трябва от време на време да подхвърляме трошици на комунистите, за да не изгубим линията на равновесие.“

На 12 март т. г. патриарх КИРИЛ приел и разговарял с жената на ИВАН КУЛОВ – заличен адвокат, бивш михайловист, доскоро на работа в софийската митрополия, сега преместен за домакин на манастира в с. Шияковци (кв. “Обединение”) – София.

Обяснявайки мотивите за преместването на мъжа й, КИРИЛ между другото казал: „За съжаление отношенията на църквата с народната власт, поради редица грешки и прекалявания от наша страна и особено от страна на неколцина архиереи, навлязоха в една тежка фаза. Сторените от нас грешки трябва незабавно да бъдат коригирани, за да се възстанови наново досегашното отношение на народната власт към църквата – отношение на доверие. Ние трябва да бъдем лоялни. Народната власт, макар и идеологически да е атеистична не е пречила на нашата религиозно-нравствена дейност.

В кръга на изправяне грешките е отстраняването на множество лица с неблагоприятна политическа квалификация, приети във ведомството на църквата. Без това доверието на народното правителство не може да бъде възстановено.

Скоро ще узнаете, че няма да бъдат пощадени даже и няколцина архиереи. (Без да споменава имена направил достатъчно ясна алюзия, че има предвид на първо място врачанския и търновския митрополити – б. н.).

Алчността на хората в нашите стопански предприятия („Синтех”, „Синстро“ и „Чема“ – гара Черепиш, по манастирите и пр. – б. н. ) ще бъде ликвидирана в най-близки дни. Инженер БЪЧВАРОВ, някогашния кмет на Пловдив – директор на нашето строително предприятие „Синстро“ е вече уволнен. Предстои уволнението и на десетки още хора.

Трябваше в кръга на тези мерки да бъде отстранен и КУЛОВ, макар да зная, че той всъщност е лоялен гражданин, със съзнание за положението си и задълженията му към народната власт.

Предайте му, че кризата за която ви говоря е сериозна и тя ни хвърля в истинско безпокойство. Аз съм решил, обаче с всички средства да я преодолея и да върна – за общо добро – доверието на народното правителство, даже ако потрябва да взема и още по-крайни мерки. Щом като отстраниха председателя на комитета по въпросите на нашата църква, ясно е, че ние не можем да се задоволим с мерки от обикновен мащаб.“ (І Управление 1575/21.ІІІ.1958 г. – Хаджийски)

Свещеник ГЕОРГИ ТЕОФИЛОВ, много близък на патриарха, споделил: „Ходихме с патриарха на свещеническа конференция в Радомир. Там последният между другото каза: “Мнозина мислеха, че след срещата ми с ЮГОВ трябва да си отида. Много ще се измамят тези, които се готвят да ме заместят.“ Говореше се в църковните среди, че „кандидатите“ били ФИЛАРЕТ и ЙОСИФ.” (“Иванов” – Лука Костов)

МИХАИЛ КОВАЧЕВ, завеждащ библиотеката при Синода, споделил: „Очаква се настоящата извънредна сесия на Синода да вземе сензационни решения за промени в личния състав. Щели да бъдат снети от служебните им места епископ СИМЕОН (редакторът на „Духовна култура“), архимандрит СТЕФАН (редакторът на „Църковен вестник“), архимандрит ГОРАЗД (секретар на Синода) и архимандрит ВАСИЛИЙ (началник отдел в Синода, в решението на ЦК се сочат някои негови вражески изказвания) и пратени на работа в провинцията.

Ако Синода действително направи това, то ще бъде героична мярка, която ще свидетелствува, че тръгва по нов път в своята персонална политика, заслугата за която се пада безспорно на патриарха.” (“Здравец” – Лука Костов)

КЪНЧО КОЕВСКИ – началник на стопанската служба при Софийската митрополия, разказал: „Викарийният епископ иа Видинската митрополия в едно подробно писмо до стария епископ ХАРИТОН в София съобщава, че антицърковното настроение е добило най-остра, драстична форма в Берковоко и Михайловградско. Дни наред в тези краища свещениците не смеели да излязат по улиците, защото веднага ставали предмет на враждебни прояви: подвиквания, хвърляне върху тях на камъни и нечистотии.

Смут и страх е обхванал свещенослужителите и верующите. Носел се слух, че щели да бъдат взети административни мерки срещу тях: децата и близките им уволнявани, студентите и учениците – изключвани.

Това писмо четоха някои от митрополитите, които сега се събират за разширената сесия на Синода. На тях и на висшия административен персонал на Синода то направи силно впечатление. Сгъсти тревогата и несигурността, която се поражда и от обстоятелството, че патриархът не държи синодалните старци в течение на разговорите, които имал с ЮГОВ и ЧЕРВЕНКОВ. Поради това митрополитите само гадаят, преценяват положението си в близкото бъдеще.

Просто дошло е време да пееш и да плачеш като наблюдаваш това, което става сред митрополитите.“ (“Ангелов” – Хаджийски, Сталинско районно у-ние МВР)

Митрополит ФИЛАРЕТ казал: „Хората в Ловеч така са се изплашили, че ги е страх не само да ходят на църква, но и да ме поздравяват по улицата. Последният път, когато служих в черквата имаше не повече от 40 души.

Тревожи ме обстоятелство да не би да се образуват дела срещу някои владици.

От Синода ще получим указания за взимане автобиография от всички служители към митрополиите. Не е определен срока да се отчетем с информации по този въпрос. У нас и около нас се води борба против църквата от комунистите, която на пръв поглед е отчайваща, но ние ще се борим, макар да не сме много единни и да не можем да разберем какво е говорил патриархът и какви указания е получил на срещата му с ЮГОВ и ЧЕРВЕНКОВ.

Той действа самостоятелно и диктаторски, което проличава от нареждането му да се разтурят стопанските предприятия във Враца и Стара Загора. Това показва, че той ще прокара своята политика и може да има падане и на корони – някои от нас ще си отидат и няма да бъдат вече владици.“ (“Патриот” и “Еделвайс” – Стоицев)

Митрополит КЛИМЕНТ споделил: „ФИЛАРЕТ се занимава само с интриги и доноси помежду ни – гръцка работа. ПИМЕН пък се представя пред комунистите, че е техен човек и плаши всички.Какво съгласие може да имаме в такива моменти, за да запазим интересите на църквата. Ще доведем работата до такова положение, че утре да съдят много от нас. Мен не могат да обвинят политически, че съм бил против властта. Гледал съм си работата и съм изпълнявал задълженията си като църковен водач, но зор ще бъде догдето издължа борчовете на предприятията, които създадох към Старозагорската митрополия, които сега ще закрият.

Вината си е в нас в ЙОСИФ и ПАИСИЙ гдето защитихме ФИЛАРЕТ пред патриархът, та го избрахме за член на Синода. Защитили сме един интригант, който не е лоялен към режима, скрито го подронва.“

Протосингелът на Варненската митрополия – архимандрит ПРОХОР в интимен разговор казал: „Владиците от една страна искат да се покажат лоялни към държавата, а от друга – действат подмолно. Патриархът през 1954 г. укривал диверсант в манастир край Пловдив.

Владиците са разточителни. Крадат средства на църквата.

Не можем да търпим патриархът и владиците да лъжат правителството и заради техните грешки да страдат свещениците и верующите. Патриархът сполучи да привлече председателя на комитета по църковните въпроси, за да разтури Свещеническия съюз, който беше демократична в лоялна организация, представяйки го „държава в държавата“. Така се постави този въпрос и при идването на руския митрополит НИКОЛАЙ КРУТИЦКИ и КОЛОМЕНСКИ.

След всичко, което стана напоследък вероятно някои владици „ще се пенсионират“ както това става в СССР“. (Коларовград – 1099/25.ІІІ.1958 год.)

ХРИСТО ЗИДАРОВ, бивш фабрикант, в разговор с ЦВЕТАН ТАСЛАКОВ, агроном при Синода, споделил: „Целта на Ликвидацията на стопанските предприятия на Синода и по-специално на Врачанската и Старозагорска митрополии е, да се намалят материалните възможности на църквата. Търсят да намерят незаконности в работата им и да ударят двамата владици – ПАИСИЙ като дружбаш и КЛИМЕНТ като противник на ПИМЕН и ФИЛАРЕТ, които непрекъснато го злепоставят пред патриархът.

Патриархът е дал вече предписание в тримесечен срок да се закрият тези стопански предприятия във Враца и Стара-Загора.” (“Еделвайс” – Ив. Стоицев)

В последно време в Габрово се наблюдава разрастване на църковните братства. Всеки четвъртък се правят редовни събрания на братствата и се изнасят беседи от свещениците. Най-активен бил поп АНТОН (мъж на известната „зелена попадия”). Той умеел да прокара и “нещо светско“ в беседите си и от време на време се отпуска да говори против комунистите. Членовете на братствата (предимно жени) внасяли пари за подпомагане на бедните.

Свещеник БОГОМИР КАБАКЧИЕВ от Габрово, син на ликвидиран по 9 септември бивш легионер и свещениците ИВАН ТОДОРОВ НЕДЕВ, АТАНАС ШИЛДАРОВ И АТАНАС КУНЧЕВ – всички от Габрово, коментирали, че атеистичната пропаганда била реакция от уплахата на комунистите у нас и в СССР предвид засилилото се влияние на западния морал и религиозните схващания сред младежта в „съветския блок“, особено след фестивала в Москва (очевидно слушат емисиите на „Горянин“, който предава такива клевети и дезинформации).

БОГОМИЛ КАБАКЧИЕВ допълнил: „Нашите богослови бяха дали добър отговор на писанията във вестниците, но редакциите на църковните издания отказват да поместват подобни статии.“

На 4 и 5 март т. г. в Севлиево се провела околийска свещеническа конференция на която говорил изпратения от СОФРОНИЙ протосингел на митрополията в Търново – НЕСТОР. Между другото последният казал: „Свещениците трябва да бъдат много бдителни и наблюдателни в този момент, в който, както казва дядо владика, БКП е обявила война на църквата. Вие стойте във вярата, ободрявайте християните, поучавайте ги на търпение. Църквата помни много войни срещу нея, но винаги е побеждавала. Тя и сега ще устои на тази буря. Сега те са яростни, а ние безсилни. Те могат да пищат във вестниците, да говорят по радиото, а на нас не ни разрешават. При това твърдят, че имало свобода на вярата.

Нека пишат. Колкото повече пишат, толкова по-зле за тях, защото нашите констатации са, че хората се възмущават от това.“ Протосингелът препоръчал свещениците да не се обявяват рязко против комунистите. Повторил указанвята на СОФРОНИЙ при разговори с хората да употребяват термините“безбожници“, “атеисти”, но не и „комунисти“
(Търново – 2330/20.ІІІ.958 г.)

Архиерейският наместник в Свищов – поп ЙОРДАН съобщил, че митрополит СОФРОНИЙ идвал в града на свещеническа конференци, за да успокоява попчетата. Владиката трябвало да бъде много внимателен, защото подозирали, че в тяхните среди има сътрудници на милицията като например поп МАРИН, за когото „гражданството от преди години изказвало подозрения в тази насока.”

Свещеник НЕНОВ от с. Глоджево, Кубратско доверил, че получил писмо от митрополията в Русе, с което го задължавали да провежда агитация сред младежите да се венчават в църква, да кръщават децата си. В изпълнение на тези указания той обходил всички младежи от селото. При посещение в дома на РАДА ТОДОРОВА я убеждавал да се венчае в църква. Ако не сторела това, не щяла да има благополучие в семейството си. Ако се срамува от съмахленците си, бил готов нощем скрито да дойде в дома й и извърши венчавката.

В с. Гецово, Разградско, била проведена служба в църквата от свещеници. Свещеникът на с. Благоево говорил на богомолците, че трябва да посещават църква, за да се избегне атомната война. В неделя да не работят, на църква да ходят, за да се предотврати войната.

В Павликени и околните села активна религиозна дейност развива евангелският пастор ГОСПОДИН ВЕЛЕВ, който по време на изборите през декември миналата година отказа да гласува, а сега злослови, че комунистите били неморални хора.

КЕРИМ МУСТАФОВ ХОДЖОВ от с. Петко Славейково, Севлиевско, ходжа, раздухвал изселнически настроения, спъвал работата в ТКЗС като говорел, че грях вършат онези турци, които работят на блоковете в ТКЗС без фереджета.
(Търново – 2330/20.ІІІ.58 г.)

Окръжното управление в Търново постигна известни резултати в подпомагане на Партията при провеждането на атеистичната пропаганда.
Двама техни бивши сътрудници – бивши свещеници печатат статии в местния „Борба“, в които разобличават антинародната същност и роля на религията в попщината. Подготвят други бивши свещеници за излизане в печата с такива.
(Търново – 2402/22.ІІІ.1958 г.)

НАЧАЛНИК III УПРАВЛЕНИЕ ДС: Ген. Майор

АМВР, ф. 13, оп. 1, а. е. 1667, л. 214-223. Оригинал. Машинопис; Ангелов, В. Строго секретно!…, цит. сб., с. 361-364)

***
Строго секретно!
ІІІ Управление ДС
№ 35
София, 29.ІІІ.1958 год.
ИНФОРМАЦИЯ
В ПРАВОСЛАВНАТА ЦЪРКВА

При откриване извънредната сесия на разширения състав на Синода, която продължава своята работа, патриарх КИРИЛ информирал владиците за срещата си с другарите ЮГОВ и ЧЕРЕЕНКОВ. Изложил някой факти на нелоялност проявени от страна на църквата и отделни църковни служители, върху които му било обърнато внимание. След това казал: „По едно време като изяснявах пред министър-председателя нещата изтъкнах, че при решенията на Синода и аз съм взимал участие и нося отговорност. Ако нямам повече доверието на народната власт, нека се приеме оставката ми. Отговориха – не така. Вие имате доверието, но ще трябва да сторите потребното“.

Синодът взел следните решения: „Да се изпрати послание до свещениците (текста предадохме в предходната информация – б. н.).

Да се издаде окръжно относно гражданския брак и желаещите да се венчават. Да се издаде окръжно по ведомството на църквата да се назначат само духовни възпитаници (издадено и разпратено вече – б. н.). Уволняват се редакторите на „Духовна култура“ и „Църковен вестник“ – епископ СИМЕОН и архимандрит СТЕФАН. На техни места се назначават проф. ИЛИЯ ЦОНЕВСКИ и ЙОРДАН ПОПИЛИЕВ.

Да се съберат автобиографии на всички църковни служители (това вече се провежда – б. н.). Главният секретар на Синода да предупреди инженер БЪЧВАРОВ (бивш фашистки кмет на Пловдив – б. н.) от „Синстро“ да си подаде оставката. (Това предупреждение е направено – БЪЧВАРОВ направил молба за отпуск по болест – б. н.).

Ловчанският митрополит да предупреди секретаря на висшия църковен съвет д-р ТОДОР ЗЪБОВ (бивш македонстващ елемент, един от ръководителите на „Червен кръст“ през фашисткия режим, изпратил санитарен влак на Източния фронт и сам ходил там – б. н.) да си подаде оставката.
Занапред много внимателно да се раздават индивидуални помощи като непознати и противници на народната власт да не бъдат подкрепяни.

Да се направи проверка кои съдени клирици и служители по ведомството на църквата имат за семействата си месечни помощи, за да се обсъди и реши окончателно въпроса в друго заседание.

В срок от три месеца да бъдат ликвидирани всички немонополни предприятия по ведомството на църквата.

Всички митрополити гласували за предложенията. Само СОФРОНИЙ, много смутен, поискал в изказването си семействата на осъдените клирици да не бъдат лишавани от месечна помощ по фонда. Владиците били твърде обезпокоени. Патриарх КИРИЛ казал: „Намирам, че и г-н КЮЧУКОВ не можа навреме да се справи и да сигнализира, за да снемем от малкия състав на Синода ПАИСИЙ. ФИЛАРЕТ трябва да бъде навсякъде разобличаван. Нека знае, че е неискрен и лукав.“ ФИЛАРЕТ се страхувал от обстоятелството, че той и СОФРОНИЙ се споменавали на съвещание в ЦК на БКП като църковници, „които подбуждат народа против властта”. Страхувал се да не би работата да дойде до съд.

ФИЛАРЕТ увещавал доверен църковен служител да купи от него злато, защото бил финансово затруднен. Казал: „Нали ЙОСИФ продаде своето злато на КИРИЛ.“

Когато това станало известно на ЙОСИФ и КИРИЛ и двамата по отделно нарекли ФИЛАРЕТ интригант и лъжец. ЙОСИФ казал: „ФИЛАРЕТ е непоправим, но сега ще трябва да го пазим.“ В разговор с близък СОФРОНИЙ доверил: „Патриархът изкара себе си страдалец заради греховете на другите. Иска от Синода корекции в някои направления.

По други въпрос обаче, Синодът държи за прилагане на законните положения залегнали в Конституцията. Възнамерявам да предложа на Синода да отправи искане до съответното място, за да се вземат необходимите мерки за запазване на реда при провеждането на предстоящите великденски служби. Възможни са неприятности предизвикани от местни безотговорни лица. Ако Синодът откаже и не възприеме това, аз по своя инициатива, в деликатна форма, ще искам да се вземат мерки за предпазване от евентуални смущения.“  (“Лавров” – Стоицев)

Митрополит ПИМЕН доверил: „Ето ние вчера издадохме две присъди на двама свещеници от Старозагорска епархия. Такива ще има още, а и цивилни лица ще си отидат от нас, защото много сме събрали такива, които наистина са врагове на народната зласт и с право ни бият по тази линия. Ще направим някои чистки на свещеници и цивилни, но митрополитите ще се запазят.

Обвиняват ПАИСИЙ, МИХАИЛ и СОФРОНИЙ, че са противници на днешната власт. Имат вина, но не са така провинени, за да ги унищожаваме сега и да падаме в очите на народа. Мъчат се да обвиняват и КЛИМЕНТ, но той в сравнение с другите няма политическа вина. Създаде две предприятия в Старозагорската митрополия, за да си осигури доходи. Той се откъсна от влиянието на ПАИСИЙ и тук в комисията в Синода удря с юмрук по масата и се противопоставя на ПАИСИЙ. Последният от злоба напусна заседанията.

ФИЛАРЕТ е противник на КЛИМЕНТ, но е и против патриарха. Занимава се с интриги и се опитва да се добере до правителствени хора чрез ТОДОРОВ от Комитета и чрез СТАНЧО ЧОЛАКОВ към КИМОН ГЕОРГИЕВ.

От друга страна той се стреми да изпъква в средите на противниците на днешната власт, за да се застрахова при евентуална промяна.
Ние ще наредим някои работи и ще предупредим хората на църквата с наредби и правилници. Който излезе извън тях – ще си тегли наказанието. Ще направим прочистване и частични размествания на някой от епископите. Ще се уточним през юнската сесия на Синода. С това смятаме, че ще можем да удовлетворим искането на Партията и да подкрепим патриархът в трудната му задача да се справи с този натиск. И той има грешки, че отминава някой неща и не им обръща внимание, а те предизвикват буря и негодувание, какъвто е случая с ВАСИЛИЙ ТРИНГОВ и свещеника СИМЕОН ПОПДИМИТРОВ от Лом (бивш ратник, вражески елемент – б. н.). Тук се изложи той лично, но ще се поправи, ще му послужа за урок.” (“Еделвайс” – Стоицев)

МИХАИЛ КИЧУКОВ заявил на свой близък, че не е уволнен, както се говорело навън, а си подал оставката. Причината да вземе такова решение била тази, че не бил съгласен с оценката, която понастоящем се правела за работата по църковна линия и по-специално, че в църквата се окопала реакцията.
Според него мерките, които вземали Партията и правителството за борба против религията не били правилни и това щяло да се разбере, но много късно и след като се направят „много пакости“.

КЮЧУКОВ и помощника му ТОДОРОВ търсели възможност да узнаят от др. СЛАВ ЗАХАРИЕВ в НС на ОФ и др. ВАСИЛЕВ от външно министерство (като пратят при тях свои доверен човек – б. н.) „какво по-нататък ще се предприеме по църковна линия“ (Данните не са проверени).
(Соф. Окр. У-ние ДС – ІІІ отдел – “Сергей”)

От Комитета по въпросите за българската православна църква е било пратено писмо (№567 от 5.ІІІ.1957 г.) до Министерството на правосъдието по повод предизвиканата конфискация на недвижимите имоти на дъновиската секта в София с мнение да не бъдат конфискувани и се оставят за ползване от дъновистите дворът заедно с молитвения дом, канцеларията, кухнята, трапезарията, поляната за обряди и гимнастически упражнения и мястото, където е погребан ДЪНОВ.

Съпругата на д-р ИВАН КАЗАКОВ съобщила, че НАРЦИС СМИЛКОВ, коментирайки положението в православната църква казал: „Добре ще бъде ако ПАИСИЙ си отиде от намаления състав на Синода. В същия дом се разпространило, че митрополит ЙОСИФ срещнал и питал дъщерята на др. ПАВЕЛ ТАГАРОВ: „Татко ви от Виена ще си дойде ли на служба в Комитета по църковните дела?“

ПЕТЪР МОРФОВ – бивш царски съветник, изселен от София, сега на работа в Търновската митрополия, се безпокоял „да не стане нещо с дядо СОФРОНИЙ. Дошъл за малко в София „да е в курса“.

ПЕТКО СТАЙНОВ считал антирелигиозната пропаганда за неуместна. Това била „нова политическа акция по директива на Москва за потягане идеологическия фронт в редовете на Партията“.

Персонално той считал, че „акцията“ била насочена срещу ФИЛАРЕТ, който бил „много мазен”, СОФРОНИЙ – болен, а НИКОДИМ – пиян. Според СТАЙНОВ тези митрополити били толкова страхливи и толкова угодливи, че не можел да възприеме обвиненията срещу тях [за] “опити да бунтуват народа”. (“Кирилов” – Цветан Живков)

Бившият министър РУСИ РУСЕВ казал: „Антирелигиозната пропаганда е обща акция в страните от Източния блок, но у нас се обеснява специално и с това, че властта иска да постресне и поуплаши малко повече поповете и религиозните хора, за да не пречат в акцията за укрепване и разширяване на ТКЗС.” (“Винаров” – Бежков)

НАЧАЛНИК ІІІ УПРАВЛЕНИЕ ДС: (п) Ген. Майор

АМВР, ф. 13, оп. 1, а. е. 1667, л. 224-229. Оригинал. Машинопис; Ангелов, В. Строго секретно!.., цит. сб., с. 364-366V

***
Строго секретно!
ІІІ Управление ДС
№ 42
София, 11 април 1958 год.
ИНФОРМАЦИЯ
В ПРАВОСЛАВНАТА ЦЪРКВА И СЕКТИТЕ

1. За посещението у патриарх Кирил на секретаря при Кентърберийската епископия. ХЕРБАРТ АДАМИС, канонист, секретар при кабинета на

Кентърберийския архиепископ (Англия) посетил Синода и разговарял с патриарх КИРИЛ и висши духовници. Питал за отношенията с Цариградския патриарх. КИРИЛ отговорил: „Отношенията са добри. Имаме формални връзки. Не сме уредили още взаимни посещения. Вярвам, че Вселенския патриарх АНТИНАГОРАС ще съдейства да се доуредят още неуредените въпроси.” Англичанинът пояснил, че такъв отговор дал и АНТИНАГОРАС, когато в личен разговор с него му поставил същия въпрос за отношенията на Вселенската патриаршия към българската.

След това запитал: „Получена ли е поканата в Българската църква за Ламбетската конференция през юли 1958 г. и какво е решението на Синода?“ КИРИЛ отговорил: „Поканата е получена. Ние благодарим за вниманието. Няма по нея още решение.“

Англичанинът пояснил: „Тия конференции у нас стават на всеки десет години. Те дават възможност да се правят добри проверки върху делата на църквата и верущите. Ще бъде от голямо значение да имаме гости от православните. Засега имаме отговор, че ще дойде пратеник само от Александрийската патриаршия. Доколкото се научавам през май вие ще отидете в Москва на съвещание. Известно ли ви е дали там ще се обсъжда въпросът за участие в Ламбет?“

КИРИЛ отговорил: „По покана на Московския патриарх на 10 май ще отиде българска църковна делегация начело с мен. Там отиваме не за съвещание, а на молитвено празненство по случай 80 годишнината на Патриарх АЛЕКСЕЙ. Всяка църква сама ще си решава отношението към Ламбет.“

Англичанинът запитал: „Каква промяна има вече в становището на източно-православните църкви и по-специално на руската за връзка със Световния съвет на църквите?”

КИРИЛ отговорил: „Становщето на руската православна църква е добре известно на всички още от 1948 г, когато на съвещанието в Москва беше разисквано по този предмет и се определи поведение на въздържане.

В по-ранни години след войната, българската църква е вземала участие чрез делегации в срещите на Световния съвет на църквите, но като се почувствува увеличение на желание за намеса на политически елементи в тия срещи, българската църква се въздържа.“

Англичанинът възразил: „Според нас, православните не бива да липсват от тези срещи. Без тях превес добиват протестанти и често пъти се бележат за вярата нежелателни увлечения. Като че и руската църква чувства тези изводи и през последните две-три години бележи интерес към делата на Световния съвет на църквите.

Получихте ли вече исканите от вас книги относно дипломатическите връзки, архиви на миналото столетие, на английското посолство в Цариград. Може да се забави изпращането им. Това са доста материали. Те трябва да бъдат прегледани и да се изпрати това, което ви е потребно. Не виждам човек, който да се заеме с тази задача.“ КИРИЛ казал: „Там в Лондон е българинът МЕТОДИ КУСЕВ. Ако му се даде възможност, той ще може да услужи.“ Англичанинът отговорил: „Да, познавам този човек. На него съм се спрял да бъде натоварен и да се заеме с изпълнение на тази задача.“

2. За международните връзки на Българската патриаршия.
Патриархът на Александрия ХРИСТОФОР през 1956 г. пожелал да посети България, но тамошния Синод в болшинството си възразил и ХРИСТОФОР посетил само Москва.

През пролетта на 1957 г. нашият пълномощен министър в Египет бил приет от патриарх КИРИЛ и се уговорило да се улесни гостуването у нас на ХРИСТОФОР, но това не могло да се осъществи поради финансови трудности от българска страна и поради заболяването на ХРИСТОФОР.

Патриарх АЛЕКСАНДЪР в Дамаск, на връщане от Москва през есента на 1957 т., при гостуването си в България помолил патриарх КИРИЛ за парична подкрепа. АЛЕКСАНДЪР имал лоялно отношение към нашата църква. Атиохийската патриаршия имала представител в Москва – епископ ВАСИЛИЙ, който сега бил един от кандидатите за епархия в Америка, където Антиохийската патриаршия имала вакантни катедри.

Патриарх КИРИЛ докладвал още тогава пред Синода за исканата помощ от АЛЕКСАНДЪР, но владиците с присмех отговорили: “Да иска от нашето Правителство.“

Междувременно ВАСИЛИЙ имал голямо желание да посети сам България и се очаквало такова посещение.

Българската патриаршия поискала с писмо от Цариградската да се разреши изпращането на петима монаси в Атонския Зографски манастир. Не получила досега отговор, докато на искането на Югославския патриарх разрешила изпращането на пет монаси (югославяните искали десет) в Хилендарския манастир.

Между Българската и Румънска патриаршии било постигнато съгласие за изпращане на студенти в Букурещ. От Букурещ заминал за Индия румънския монах АНДРЕЙ, който щял да работа върху научна тема по будизма и браманизма. Пътуването на този монах станало с посредничеството на дъщерята на НЕРУ по време посещението му в Румъния.

Постигнато било принципно съгласие между КИРИЛ и ЮСТИНИЯН (румънският патриарх) да дойде в България, главно из търновско, румънски монах, който работел върху исторически теми – епохата на Асеновци.

КИРИЛ бил в преписка с Московския патриарх АЛЕКСЕЙ по това, какви трябва да бъдат отношенията към ВИКЕНТИЙ (югославския патриарх). АЛЕКСЕЙ считал, че е уместно да се покани ВИКЕНТИЙ в България, а след това КИРИЛ да му върне визитата. Да се изпрати на ВИКЕНТИЙ устава на Българската православна църква (който бил искан от югославяните през 1951 година, но по вина на секретарите на Синода не бил изпратен и в Белград оценили това за недружелюбен акт).

Игуменът на Зографския манастир – архимандрит ПРОКОПИЙ изпратил писмо до Българската патриаршия чрез свещеник МУСТРЕВ в Цариград, в което се оплаквал, че нуждата от монаси и млади хора била голяма. Материално били зле. В манастира имало понастоящем 60 румъни, 40 сърби и 25 българи, значителен брой старци.

За трудностите на Атон знаели патриаршиите в Москва, Букурещ, Белград, в София и се обсъждало на срещи между техните глави, но от тези разговори резултат нямало. Гърците в Цариград и в Атина продължавали да мълчат по тези въпроси. Предполагало се, че и през май – на срещата в Москва пак щели да бъдат разисквани тези въпроси.

3. По решенията на Синода и настроенията на някои владици.
На последното си заседание Синодът взел решение да се увеличат месечните заплатза на служителите по ведомството на църквата, които предстои да бъдат пенсионирани, с цел да получат по-големи пенсии.

Да се проучи въпросът за включването на таксите, които свещениците взимат за различни обреди, към основните им заплати, за да имат при пенсиониране по-голяма пенсия.

Синодът обсъждал възможността за уреждане към семинарията за младежи и тригодишен курс за възрастни, имащи средно образование, които след това да кандидатстват за енорийски свещеници.

По време на заседанието патриарх КИРИЛ съобщил на митрополитите, че лично се е заел да провери за нелоялните прояви на архимандрит ВАСИЛИЙ ТРИНГОВ. Оказало се, че действително е говорил в някои храмове без знанието на митрополията и че той лично разговарял с него и му забранил да изнася беседи по църквите в София. КИРИЛ не бил доволен от епископите в Софийската митрополия и смятал да „вземе мерки“ по отношение на тях.

Освободени са от длъжност 49 бивши служители от „Синпроект”. Оказало се, че една част от тях били с присъда, други пращани в ТВО, трети – „имали дарби за мошеничества“. За назначаването на тези хора ходатайствали ПАИСИЙ и ФИЛАРЕТ. Последният под влияние на архитект ИВАН ФИКОВ (съден за контрареволюционна дейност) на РАЙКО ОШАНОВ и други “незнайни приятели” уреждал назначаването на такива хора.

Бившият готвач в Синода НИКОЛА ВАСИЛЕВ ТРЕНДАФИЛОВ казал: „В Синода няма служба, за която ФИЛАРЕТ да не е представял за кандидат свой приятел. Тези дни неговата стая прилича на хан. До късна вечер го посещават все млади и богатски хора. И за политика си говорят. Като ги черпя, по нещо чувам и не се радвам. ФИЛАРЕТ е интригант. Владиците го мразят, едва го понасят.“

ФИЛАРЕТ посетил ПИМЕН и му казал: „Много лошо става по селата с тези писания и говорения против религията. Няма да можем да изпълним бюджетите си. Добре разбирам, че не се харесвам на комунистите. Имам тежко минало. Пречи ми регентството – възпитател на княза бях.

Патриархът се държи с мен много студено. Не обръща внимание на нито едно мое предложение. Много съм му дотежал. Нека да ми каже да си подам оставката от малкия състав на Синода, ще го послушам. Може и пряко да му кажа какво мисля, но се страхувам като си отида в Ловеч какво ще правя там? В епархията си нямам спокойни условия за работа и живот.“ Непосредствено преди заминаването си за Ловеч на 5 април ФИЛАРЕТ прочистил архивата си, защото се опасявал да не би Патриархът чрез свои хора да му пребърка документите и да използува някои за „удар срещу него“. Допълнил: „Аз имам сведения, че патриархът, за да оправдае собствените си слабости и грешки хубавичко е очернил другите владици. Но рано или късно ще бъде разобличен. Сега никой не го обича – нито в църковните кръгове, нито навън, макар, че там все още някои му имат доверие и го крепят.“

Когато на последното заседание на Синода се обсъждали решения, ФИЛАРЕТ не взел думата, само мълчаливо гласувал. Искал да покаже, че „гласува от немай къде“, изразявайки пасивно несъгласие с курса на сътрудничество с народната власт.

При посещението на Московският патриарх в България, ФИЛАРЕТ разпространявал, че между АЛЕКСЕЙ и митрополит НИКОЛАЙ в Москва настъпили студени отношения, затова с делегацията дошъл не той, а БОРИС, който ставал приближен на Московския патриарх.

Сега ФИЛАРЕТ бил недоволен, че не ще отиде в Москва. В преписка е с архиепископ БОРИС, за да му отиде на гости в Одеса.

ПИМЕН информирал КИРИЛ за разговора си с ФИЛАРЕТ и му съобщил, че прави намек за оставка от малкия състав на Синода. КИРИЛ казал: „Той е въжеиграч. Ще си счупи главата. Не го обичат и другите владици. Само им угодничи и се лигави. Редовно посещава и играе карти с ПАИСИЙ.“ [Сведението за поведението на Филарет е по донос на Пимен – б. съст.]

Патриархът се колебаел дали да уведоми Комитета за проектирания курс за възрастни към семинарията като считал, че това можело да мине „само като опит“, още повече, че не се знаел броят на евентуалните кандидати.

Търновският митрополит разпратил до свещениците в епархията си окръжно (№ 1400 от 8 март 1958 г.), в което им обръща внимание, че някои „безотговорни лица“ искали от църковните настоятелства църковните регистри за направените кръщенета, венчавки и опела, „за да си правят разни справки и да си извличат разни сведения“.

СОФРОНИЙ нарежда до свещениците да не дават никому тези регистри, нито да дават сведения по същите. Окръжното завършва: „Всеки опит от страна на външни лица, без разрешение на митрополията, да се доберат със сила или заплашвания да получат сведения от църковните регистри, ще смятаме за грубо нарушение на чл. 78, ал 3 от Конституцията, във връзка с чл. чл. 27 и 30 от Закона за вероизповеданията.“

Видинският митрополит НЕОФИТ споделил:

„Външно всички сме единодушни. Приехме предложенията на патриарха по редица въпроси, защото знаем, че са му внушени от високо място.
Всички владици обаче, си имат свое мнение по това, но се пазят и дори в частни разговори не смеят да споделят.“

Неизвестен автор написал две писма: до Пловдивския епископ СТЕФАН и до секретаря на митрополията там МИНКОВСКИ, в които духовито и в стихотворна форма излага […] (Текст, в който се засягат факти от личния живот на Стефан – б. съст.)

Писмото до СТЕФАН завършва с думите: „Внимавай сега Пловдив да не ти стане тесен и да си намериш най-после заслуженото място.“

Провеждат се мероприятия за разкриване на автора. Ще обмислим за евентуалното използуване на писмата по подходящ начин за разобличаването на епископа. В този смисъл ще дадеме указания на ДС Пловдив.

4. Как се посреща от някои свещеници „посланието“ на Синода за произнасянето на църковните беседи в отечественофронтовски дух.

На 26 март в Асеновград се провело съвещание на свещениците от града. Архиерейският наместник МИХАИЛ ХРИСТОВ прочел изпратеното от Синода послание. В частен разговор споделил: „Това послание патриарх КИРИЛ трябваше да изпрати веднага след избирането му, а не с петгодишно закъснение. Лош съветник му беше архимандрит СТЕФАН (бившият редактор на „Църковен вестник“ б. н. ).

По посланието се изказали:

Свещеник БОГДАН ЧЕРВЕНКОВ: „В проповедите си винаги съм говорил в този дух.“

Свещеник КИРИЛ АТАНАСОВ: „Ние ще трябва да се считаме с духа на времето и с чиста свещеническа съвест ще трябва да говорим на гражданите за грамадните придобивки на народната власт.“

Двамата свещеници и иконом АНГЕЛ ГЕОРГИЕВ препоръчали Синода да издаде сборник от беседи в този дух.

ГЕОРГИЕВ казал: „Ето протоиерей ТОДОР ПОПТОДОРОВ от Духовната академия пише проповедите си с нова тематика. В миналото се издаваха такива сборници, защо да не се издадат и сега?“

Изказалите се след това свещеници подкрепили посланието изтъквайки, че те не трябва да говорят в проповедите си „в угода на бившите частници“, че трябва да подкрепят народната власт.

Свещеник ДИМИТЪР РАДОВАНОВ от София, в миналото писал статии с антисъветско съдържание, създал около себе си вражеска среда от попове, в разговор по посланието на Синода, казал: „Това е пълно отстъпление и капитулация на църквата пред правителството. Такава е преценката и на много свещеници в София. От нас се иска да подкрепяме мероприятията на една власт, която е предприела бясно гонение на религията.

Свещенството щеше да посрещне с удобрение смяната на редакторите на църковните издания, защото те действително не бяха годни за работата, която им беше възложена, но сега при тази обстановка това е ново свидетелство за пълното безсилие на Синода да отстоява пред светската власт позициите на своята самостоятелност и независимост. За нас не е тайна, че смяната дойде по внушение на Комитета. С какво право светската власт налага на църквата кой и как да редактирва периодичните й издания?“

5. Сред католици и протестанти.
Католическият владика КИРИЛ КУРТЕВ дал на свой близък книжка от списание „Поклонник“, бр. 27 от ноември 1936 год. съдържаща статии против комунизма като враг на религията. Съветвал да я пази, за да не би при някой обиск да го обвинят, че разпространява такива книжки сред верущите. Прилагаме брошурата.

На 25 март в катедралната католическа църква в Пловдив бил ръкоположен нов свещеник. На тържеството присъствали владиката КУРТЕВ и много свещеници. СТАНИСЛАВ ТОТЕВ, свещеник от с. Секирово, обръщайки се към присъстващите в черквата, язвително казал: „В този момент комунистите умират от яд като гледат това тържество. Днес църквата сигурно е препълнена с агенти. Дали и КЪЛБОВ не ще дойде да целуне ръка на новия свещеник.“ След това в интимен разговор местният деец на католиците ДОБРИНОВ се оплакал, че ДС в Пловдив конфискувала молитвеничето им, но той ходел в София и щял да уреди въпроса. Скоро щели да го освободят.

РУТ ПОПОВА, известна деятелна на протестантската църква в Швеция (брат й ХАРАЛАН ПОПОВ, съден и излежаващ присъда по процеса на пасторите) системно изпраща колети на адреси на протестанти в България с цел материалната им подкрепа и помощ за брат си в затвора. В последно време е изпратила нови пет колета.

Съюзът на Българските евангелски съборни църкви е изпратил окръжно (№ 2 от 1 април 1958 г.), в което изтъква активната дейност на църквите в Поповица, Асеновград, Меричлери, Кричим, Априлци и др. по събиране на членския внос, което давало възможност на централното ръководство на църквата да изпраща пастори по места и за подкрепа на „млади проповедници.”

НАЧАЛНИК ІІІ УПРАВЛЕНИЕ ДС: (п) Ген. Майор

“Маргарита” – Радушев; Пловдив – 4819/8.ІV.1958 г.; Бургас – 2289/9.ІV.1958 г.; “Дамянов” – Лука Костов; “Огнянов” – др. Душков; Търново – 2883/7.ІV.1958 г.; “Здравец” – Лука Костов; Пловдив – 4701/7.ІV.1958 г.; Асеновград – 707/3.ІV.1958 г.

(АМВР, ф. 13, оп. 1, а. е. 1667, л. 261-270. Оригинал. Машинопис;Ангелов, В. Строго секретно!…, цит. сб., с. 375-380)

***
Строго секретно!
ІІІ Управление ДС
№ 51
София, 24.ІV.1958 год.
Информация
Сред католиците, сектите и православните църкви

Кардинал ЕВГЕНИ ТИСЕРАНТ, ръководител на „Светата конгрегация за източните църкви“ при Ватикана е изпратил писмо до католическия владика в България КИРИЛ КУРТЕВ, в което му съобщава, че Папата „благоволи да въздигне от 11 април 1958. г. в епископски сан многоуважаемия отец СИМЕОН от с. Секирово, от ордена на братята Капуцини и многоуважаемия отец ГЕОРГИ ст с. Шипка, от ордена на Пасионистите. “
ТИСЕРАНТ посочва на КУРТЕВ как да стане ръкополагането на епископите в случай, че те се съгласят да станат такива.
СИМЕОН КОКОВ е католически поп, началник на ордена Капуцини в България, живее в Пловдив, пращан е за вражески прояви в ТВО.
ГЕОРГИ ВАЦОВ е католически поп в с. Белене, Свищовско, началник на ордена на Пасионистите в България, уличен в активна вражеска дейност, не е репресирван. Писмото е задържано от нас.

Поп СИМЕОН НАКОВ, служащ в църква в Пловдив, близък на патриарха, при интимен разговор споделил: „Патриархът ми се оплака: Комунистите продължават да ни лаят. Напразно лаят срещу нас. Кръвта вода не става. В голямото си болшинство народа е с нас. И тази година по Великден в „Александър Невски“ имаше необичайно много хора. Това се чувствуваше и в останалите софийски и пловдивски църкви. Барометърът за нас е постъплението от продадените свещи по Великденските празници.“

НАКОВ продължил: „Аз лично миналата година пласирах по Великденските празници свещи за 14 000 лв., а сега – за 17 000.“

Епископ СТЕФАН управляващ Пловдивската митрополия, споделил: „Как да не се възмущаваш от комунистите. Те изопачават историческата правда. Ето в статията на „Отечествен глас“ от 25 март тримата наши екзарси: АНТИМ, ЙОСИФ и СТЕФАН са описани като прононсирани русофоби. Това исторически не е вярно. Те са известни като русофили в църковните среди. Народът е възмутен от техните изказвания по радиото и драсканията им по вестниците.“

Търновският владика СОФРОНИЙ казал: „Борбата на правителството срещу нашата църква е внушена отвън, защото православната църква и католиците се изправят стабилно на своите крака и устояват на безбожието на комунизма. Народът върви смело след религията и това дразни комунистите. Затова отпочнаха тази свирепа борба. Те искат да ни разкъсат и разнебитят, та да могат да си играят с нас, както ги учи тяхното правило: подчини противника, за да можеш да проведеш всичко без трудности.

Тази борба взима големи размери и ще ни струва скъпо, защото се цели да бъдат унищожени някои личности между нас. Това не е идеологическа борба, както казват те. Това е обмислена хулиганщина – да ни клеймят по радиото и ни подвикват по улицата.”
[…]
АМВР, ф. 13, оп. 1, а. е. 1668, л. 1-2. Оригинал. Машинопи; Ангерлов, В. Строго секретно!…, цит. сб. , с. 386)

 

Коментари

коментара