18 дни в Конго
Представяме ви откъс от новата книга „18 дни в Конго“ на издателство „Омофор“, посветена на мисионерската дейност на Православната църква в Африка. Авторът архимандрит Георгиос Хризостому записва в дневник впечатленията си от 18-дневния си престой си в Конго като гост професор в Богословския факултет на Православния университет в Киншаса…
Петнадесети ден – събота, 29 януари 2011 г.
Колкото повече минават дните, толкова повече студенти ме молят да разговаряме. Така, днес е ред на Жан (Йоан), третокурсник от областта Декесе. Там местните живеят отделени от останалия свят. Областта се намира между две големи реки и няма директни пътища за общуване с останалите райони. Единственият транспорт се осъществява само с речни кораби. Жан ми обяснява, че в Декесе хората много страдат и че живеят полуголи. Питам го, защо живеят полуголи? Да не би да е заради някаква местна традиция? Отговаря ми обезоръжаващо: те нямат дрехи… Жан допълни също, че тамошните жители много обичат православието. Те дори направили една дървена колиба, където се събират за молитва. Помоли ме да намеря и изпратя няколко малки икони и молитвеници на френски, за да имат хората поне това. Прости неща, почти без значение за нас, но тук те имат голяма стойност.
Със сигурност един свещеник в областта би помогнал много. Виждайки какво е положението без свещеник, Жан се е решил да поеме по този път, въпреки че е имал добра работа. В Декесе той е учил и после работел като учител. И така, вече четиридесетгодишен, той започва да следва в Богословския факултет. Копнежът му за православието е голям и достоен за удивление. По време на празниците Жан организира екскурзия на разстояние двеста и петдесет километра, което участниците изминават пеша, за да стигнат до най-близкия свещеник и да се кръстят. На това му се казва мисионерство!
Жан ще стане първият свещеник в региона. Почти му завиждам. Както му казах по време на многочасовия ни разговор, и той ще пише историята на православието в областта. Даже вече е намерил място за изграждане на църква и училище, където ще служи и ще преподава. И без това има опит като учител. Тук отново трябва да спомена, че недостигът на свещеници е много често срещано явление в необятната конгоанска държава. За този голям недостиг прочетох онзи ден в курсовата работа на един друг студент на име Самуел (Самуил) от областта Демба. Там има четиридесет енории, като всяка от тях има поне най-малко сто – сто и петдесет вярващи, всичките – без свещеник. Както ми обясни и Негово Високопреосвещенство Никифор, някои оглашени дори умират още преди да успеят да се кръстят, а други чакат по петнадесет години, за да се причастят на св. Литургия! А ние, в Гърция, подготвяме специални проповеди и беседи, за да призоваваме вярващите да се причастяват периодично… В крайна сметка, колко много неща, погледнати от дистанция, трябва да се научим да ценим подобаващо!
Превод: Александра Трифонова
Из книгата на архим. Георгиос Хризостому „18 дни в Конго“, ИК „Омофор“ 2014
