Иконата на Петдесетница


А в последния велик ден на празника застана Иисус, издигна глас и рече: който е жаден, да дойде при Мене и да пие. Който вярва в Мене, из неговата утроба, както е речено в Писанието, ще потекат реки от жива вода. Това каза за Духа, Когото щяха да приемат вярващите в Него; защото Дух Светий още не бе даден, понеже Иисус още не бе прославен (Йоан 7:37-39)

1.Библейски основания

Иконографията на Петдесетница се основава на евангелския текст, който се използва и в службата на празника: "А в последния велик ден на празника застана Иисус, издигна глас и рече: който е жаден, да дойде при Мене и да пие. Който вярва в Мене, из неговата утроба, както е речено в Писанието, ще потекат реки от жива вода. Това каза за Духа, Когото щяха да приемат вярващите в Него; защото Дух Светий още не бе даден, понеже Иисус още не бе прославен" (Йоан 7:37-39).

За да дойде дара на Светия Дух, Христос трябва да си тръгне. Петдесетница осветлява мисията на Духа в нашия живот.

"Аз обаче ви казвам истината: за вас е по-добре Аз да си замина; защото, ако не замина, Утешителят няма да дойде при вас; ако ли замина, ще ви Го пратя; и Той, като дойде, ще изобличи света за грях, за правда и за съд: за грях, че не вярват в Мене; за правда, че Аз отивам при Отца Си, и няма вече да Ме видите; а за съд, че князът на тоя свят е осъден. Имам още много да ви говоря; ала сега не можете го понесе. А кога дойде Оня, Духът на истината, ще ви упъти на всяка истина; защото от Себе Си няма да говори, а ще говори, каквото чуе, и ще ви възвести бъдещето. Той Мене ще прослави, защото от Моето ще вземе и ще ви възвести. Всичко, що има Отец, е Мое; затова казах, че от Моето ще вземе и ще ви възвести" (Йоан 16:7-15).

Свети евангелист Лука ни говори за Светия Дух и мисията на Христос: "Огън дойдох да туря на земята, и колко бих желал да беше вече пламнал! С кръщение трябва да се кръстя; и колко Ми е мъка, докато се свърши това!" (Лука 12:49-50).

Този огън, призован от Христос, не е нищо друго освен огъня на Светия Дух. Той ще ни води към топлината на Троичната тайна и слизането й в нас. Този огън, наречен Осветител, е единственият, който разкрива в пълнота тайната Божия:

"В него ден ще разберете вие, че Аз съм в Моя Отец, и вие сте в Мене, и Аз във вас. Който има заповедите Ми и ги пази, той е, който Ме люби; а който Ме люби, възлюбен ще бъде от Отца Ми; и Аз ще го възлюбя и ще му се явя Сам. Иуда (не Искариот) Му казва: Господи, що е това, дето искаш да се явиш нам, а не на света? Иисус му отговори и рече: ако някой Ме люби, ще спази словото Ми; и Моят Отец ще го възлюби, и ще дойдем при него и жилище у него ще направим. Който Ме не люби, не спазва словата Ми; а словото, що слушате, не е Мое, а на Отца Ми, Който Ме е пратил. Това ви казах, бидейки с вас. А Утешителят, Дух Светий, Когото Отец ще изпрати в Мое име, Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, що съм ви говорил" (Йоан 14:20-26).

Апостолските действия говорят за изпълнение на обещанието за изпращането на Светия Дух в деня на Петдесетница. Иконата на празника ни представя случката: "Когато настана ден Петдесетница, те всички в единомислие бяха заедно. И внезапно биде шум от небето, като че идеше силен вятър, и напълни цялата къща, дето седяха. И явиха им се езици, като че огнени, които се разделяха, и се спряха по един на всекиго от тях. И всички се изпълниха с Дух Светий, и наченаха да говорят на други езици, според както Духът им даваше да изговарят" (Деян. 2:1-4).

2. Генезис на иконата на Петдесетница

Един документ от VІ век ни показва апостолите в кръг, събрани край Света Богородица. Всички са представени прави. Над тях е изписан гълъб, а в небето зографът е представил Възнесение Христово. Този документ, един от най-старите, с които разполагаме, показва, че през VІ век все още не е съществувала иконографска схема на Петдесетница.

В Сирийското евангелие на монаха Равула, което датира от 586 г., при слизането на Светия Дух виждаме Света Богородица изобразена в средата и обкръжена от Светите Апостоли. В проучването на иконографията на Вселенските събори във византийската традиция, К. Валтер дава следното обяснение: "Без съмнение, обяснението се съдържа във факта, че ранната Църква не е имала нужда от специални изображения на слизането на Светия Дух".

По-късно ще се установят както богослужбните, така и иконографските подробности на връзката между празника Възнесение и Петдесетница, което ще ни помогне да си обясним присъствието на Света Богородица на иконата.

а. Иконата на Петдесетница и Божията Майка

При установяването на иконографията на Петдесетница се обособяват два факта. На Запад Света Богородица заема централно и главно място, а на Изток тя липсва от иконата. Защо? Деяния Апостолски ни казват: "Те всички единодушно прекарваха в молитва и моление с някои жени и с Мария, майка на Иисуса, и с Неговите братя" (Деян. 1:14). "Когато настана ден Петдесетница, те всички в единомислие бяха заедно" (Деян. 2:1).

Думата "всички" се отнася първо само до Апостолите, споменати в 1:13, или до всички представени там личности, тъй като "И в тия дни стана Петър посред учениците и рече" (Деян.1:5).

Православната църква приема, че Света Богородица като човек е безгрешна и въпреки това е имала нужда да бъде изкупена и спасена от Сина Си. Имала е нужда от Петдесетница за собствено обожение. На Благовещение Тя е приела да бъде инструмент на Въплъщението, извършено чрез Светия Дух. Светият Дух слязъл още веднъж за Богородица в деня на Петдесетница, за да Се дари на хората Си и да стане среда на тяхното обожение.

Всичко това, според Успенски, не оправдава представянето на Света Богородица в иконата Петдесетница. Ако изобразим Пресвета Богородица в иконата на Петдесетница, тя се превръща в икона на Света Богородица. Ето защо в православната иконография Тя не е представена на Петдесетница.

Тя отсъства, защото нейното присъствие не съответства на това, което Църквата иска да ни разкрие чрез иконата и службата на Петдесетница. Петдесетница е преди всичко духовно раждане на човека в Светия Дух.

И въпреки всичко извън този посока подкрепяна от Леонид Успенски, можем да споменем и друго твърдение, подържано от монах Григорий Круг.

Съществуват и икони на Петдесетница, където Света Богородица е представена в средата, заобиколена от Апостолите. Тези две иконографски схеми се приемат от Православната църква. В Русия срещаме паралелно и двете иконографски традиции на Слизането на Светия Дух до ХVІІ век. В Албания Пресвета Богородица е представяна в средата сред Апостолите чак до ХVІІІ в.

В труда си, посветен на съвременния иконограф отец Круг, Ане Богенхард ни представя някои икони на Петдесетница, изписани от него. В тях Света Богородица е в средата, сред Апостолите. Но да оставим отец Григорий Круг да ни обясни причините.

"Защо Света Богородица е представена в горницата как приема Светия Дух при разделянето на огнените езици? Бихме могли да приемем, че това е било желанието на Светия Дух, Който освещава Света Богородица при Благовещение и както казва епископ Инокентий: "Как да не присъства при идването на Духа тази, която е родила чрез Него?". В празничните стихири се казва, че Светият Дух почива над апостолите като връхна точка на човечеството. Света Богородица би ли могла да бъде лишена от тази роля, от този избор? Може ли да не застане на върха? При разделянето на огнените езици се появява Светия Дух, който почива над главата на Богородица, както и над Апостолите… Ето защо пълнотата на Апостолския събор, на апостолите, събрани в горницата в деня на Петдесетница, пълнота, която дефинира природата на Апостолската църква, не би могла да се реализира без Света Богородица, която приема освещението от Светия Дух и която на свой ред освещава празника".

Сега разбираме трудността на проблема, съдържащ се в иконографското представяне на Петдесетница. Ето защо, след като се опитахме да предложим някои разяснения, като избягваме да се присъединяваме към отделните мнения, оставяме на Църквата да се произнесе по този въпрос. Да признаем само, че двете традиции, за които говорихме съществуват в Църквата и всяка носи своята ценност.

б. Иконата на Петдесетница и Възнесение

Възнесението е състояние, необходимо на Петдесетница: "Аз обаче ви казвам истината: за вас е по-добре Аз да си замина; защото, ако не замина, Утешителят няма да дойде при вас; ако ли замина, ще ви Го пратя" (Йоан 16:7). Писанието не ни казва дали Богородица е била с Дванадесетте в този момент. Трябва да потърсим други мотиви, заради които Църквата изобразява Света Богородица в иконографията на Възнесение, така както се пее в службата на празника.

Богословските разсъждения на Църквата над автентичността на въплъщението на Словото е това, което предизвиква изобразяването на Богородица в иконата като доказателство за неоспоримостта. Николай Кавасила ни обяснява защо:

"Въплъщението не е било само дело на Отца, на Силата Му и Духа, а и на желанието и вярата на Света Богородица. Без нейното съгласие, без вярата и не би било възможно въплъщението, а също и без намесата на Трите Божии Лица. Но едва след като са я подготвили и убедили, Господ я прави Майка".

Този, Който се възнася, не е дух, както вярваха апостолите при първото Му явяване след Възкресението (Лука 24: 36-37) , а въплътеното Слово, нашата човешка природа, обединена по един невероятен начин с божествеността.

Девата като Майка е тази, която е страдала повече от всички, и на Нея се полага да се радва с безмерна радост, виждайки славата на тялото Христово и Неговото Възнесение. Да може да види човешката природа, която тя е дала, обожествяването в личността на Иисус Христос и сядането Му след Възнесението по-високо от небето, отдясно на Отца.

Така както казахме в самото начало Църквата празнува тайната на нашето спасение в целия дълъг пасхален период от петдесет дни, така както е изобразено в иконографията. След това с времето, в своето богословско развитие, Църквата установява разликите между празниците Петдесетница и Възнесение и ги изобразява вече отделно в иконите, за да ни научи на тайната на всяко едно от събитията.

3.Иконографията на Петдесетница

Събитието се случва на вечеря и затова е изобразено в широк план като на трапеза.

На иконата са изобразени дванадесетте апостоли, избраните от Христос другари: "А когато настана ден, повика учениците Си и избра от тях дванайсет, които и нарече апостоли" (Лука 6:13).

Апостолите, изобразени на иконата, представляват основите на Църквата и нейната йерархия. Тези, от които започва силата на Църквата… Всички са облечени с тази сила отгоре (Лука 24:48), със същата онази сила, с която връзват и развръзват (Мат. 18:18).

Пълнотата на Църквата са Дванадесетте, но и седемдесетте, които също са приели Духа на Петдесетница.

Сега Осветителят се разлива над всички, започвайки с апостолите. Така ни учат църковните песнопения.

Заместването на трима от апостолите с апостол Павел и евангелистите Марк и Лука не променя нищо от броя на дванадесетте. Така иконата на Петдесетница маркира и разширяването и пълнотата на апостолите. Въпреки че евангелията не са били написани на Петдесетница, апостолите държат свитъци в ръце си, а евангелистите книги като знак за изпълнение обещанията на Христос от гледна точка на учението, дадено от Светия Дух: "А Утешителят, Дух Светий, Когото Отец ще изпрати в Мое име, Той ще ви научи на всичко и ще ви напомни всичко, що съм ви говорил".

 

Позицията на апостолите в иконата е многозначителна. Настанени са от двете страни на пейка под формата на арка един срещу друг. Иконата ни показва събрание на равни, обединени от един общ живот, изпълнен с благодат. В края между Петър и Павел има оставено свободно място. Тази композиция напомня иконата на младия Христос, проповядващ в синагогата.

С индивидуалните характеристики на всеки апостол, групата, сляла се с огъня на Светия Дух, с пламъците на този нов принцип на живот, който е любовта, ни показва не вътрешния аспект на случката, не вълнението на апостолите, за които някои са смятали, че се карат и че са пияни, а духовното съдържание, вътрешната хармония с всичко ново в живота на Църквата в Светия Дух. Хармония, неразбрана за неосветените от Духа.

Иконата представлява отворена композиция и поставя слизането на Светия Дух на голяма сцена – "горницата".

В една икона от Синай от VІІ в. виждаме в средата, над апостолите, допоясно изображение на мъж без брада и с нимб. От всяка страна на изображението има лъчи. В същото време едно гълъбче плува над главите на апостолите Петър и Павел. Познаваме много добре иконографския извор на допоясната фигура и на лъчите. В "Християнската типография" на Козма Индикоплевст намираме една диаграма, която обяснява по какъв начин падат на земята слънчевите лъчи. Над тази диаграма, която напомня за скелета на чадър, се намира допоясната фигура, символизираща слънцето.

Като следствие от божественото, човечество е представено просто с една арка в горната страна, за да символизира извора на Отца, от Когото тръгват огнените езици, енергиите, концентрирани в Светия Дух.

Иконата е отворена и в долната страна. Това означава, че Апостолите не живеят в затворен в себе си свят, а отворен към нас, защото Църквата е за всички хора, според молитвите Христови: "И не само за тях се моля, но и за ония, които по тяхното слово повярват в Мене, да бъдат всички едно: както Ти, Отче, си в Мене, и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас едно, – та да повярва светът, че Ти си Ме пратил" (Йоан 17:21).

Иконата се разтваря надолу с черна арка, където виждаме царствена фигура. Често пъти арката е затворена чрез мрежа, която подчертава състоянието на пленничество. На по-стари икони на това място можем да видим група от персонажи, които представляват различните народи. "Ние – партяни и мидяни, еламити и жители на Месопотамия, Иудея и Кападокия, на Понт и Асия, на Фригия и Памфилия, на Египет и Ливийските страни, съседни на Кириния, и дошлите от Рим, както иудеи, тъй и прозелити" (Деян. 2:10). По-често виждаме само един персонаж, който символизира целия свят. Това е Космосът. Представен е като възрастен човек в тъмнина, за да просвети ония, които са в "тъмнина и сянка смъртна" (Лука 1:79). Той държи в ръцете си платно, на което има 12 свитъка, символизиращи проповядването на дванадесетте апостола. Контрастът между двата свята е силен. Горе се намира новата земя, идеалният Космос, прегърнат от Божия огън. Енергиите на Светия Дух влизат в действие, за да освободят и трансформират поробения от долния свят Космос. Старият цар показва, чрез протегнатите си ръце, че дяволската безнадеждност е ранена чрез надеждата, която той носи. Човек никога не бива да изпада в безнадеждност. Избирането на този персонаж кореспондира с богословска спецификация и дава на иконата дълбоко съдържание.

 

Петдесетница е ново духовна раждане на човека в Светия Дух и окончателното откриване на Троичната тайна. Във въплъщението Бог се ражда в плът, става човек. Започвайки от Петдесетница, човек чрез благодатта на Светия Дух може да стане бог, както ни казва св. Симеон Нови Богослов.

Чрез Светия Дух Словото Божие прониква в нас в смисъла на Богородица. Ние Го приемаме, а Той посява в нас семе. Раждаме Го не с тяло, както Го е родила от Господа Богородица, а с дух и истина.

Ето защо първия ден след Петдесетница е посветен на Света Троица. Иконата на слизането на Светия Дух ни учи, че Той и Словото са неделими в действията си.

Това ни помага да разберем по-добре пълнотата и оригиналността на празника. Не става дума за разбиране на Петдесетница като нещо проста, а като Въплъщение на Словото. След като Христос приключил мисията си и се върнал при Отца, Отец изпратил Светия Дух.

Светия Дух излива харизматичната пълнота на Своите даровете и осветява хората по един уникален за всеки начин.

Чрез иконата на Петдесетница Църквата ни подтиква да насочим цялото си внимание към Апостолите и към тяхната мисия, свързана със слизането на Светия Дух. | crestinortodox.ro

Превод: Камелия Константинова

Коментари

коментара

БЛИЗКИ ТЕМИ: