Мистичният смисъл на иконата



Иконата сама по себе си е мистична. Тя е неразривно свързана с духовния живот на християнина, с неговия опит за Богообщение, за съприкосновение с горния свят. В същото време иконата отобразява мистичния опит на цялата Църква в пълнота, а не на отделен неин член. Личният духовен опит на художника също се отобразява в иконата, но той се пречупва през опита на Църквата. Теофан Грек, Андрей Рубльов и други древни майстори са били хора с дълбок вътрешен духовен живот. Но те не “пишели” от себе си иконите. Изобразените от тях дълбочинни образи са вкоренени дълбоко в църковното Предание, включващо в себе си многовековния опит на Църквата.

Много от великите иконописци били и съзерцатели и мистици. Йосиф Волоцки казва за Даниил Черни и Андрей Рубльов, че са притежавали големи добродетели, имали са силна жажда за постничество и монашески живот, удостоени са били с божествена благодат и с голяма и силна любов, умът и мислите винаги насочвали към невеществената божествена светлина.(1)

Опита за съзерцание на Божествената светлина, за която се говори в приведения текст, е отразен в много икони, както византийски, така и руски. Това особено се отнася за иконите от периода на византийския исихазъм (ХІ – ХVв.), а също за руските икони и стенописи от ХІV-ХV векове. В съответствие с исихасткото учение за Таворската светлина като несътворена светлина на Божествения лик на Спасителя, Пресвета Богородица и светиите на иконите и фреските от този период нерядко се подсилват с пробелки (класически пример се явяват фреските на Теофан Грек в новгородския храм “Спаса Преображения”). Силно разпространение получава изображението на Спасителя в бяла дреха и изходящите от Него златни лъчи – образ, основан на евангелския разказ за Преображение Господне. Изобилното използване на злато в иконите от исихасткия период също е свързано, както се смята с учението за Таворската светлина.

Иконата израства от молитвата и без молитва не може да бъде истинска икона. “Иконата – това е въплътена молитва, – говори архимандрит Зинон.- Тя се създава в молитва и заради молитвата, движещата сила се явява любовта към Бога, стремежа към Него като към съвършена красота” (2)

Като бъдещ плод на молитвата, иконата се явява и молитвено училище за тези, които я съзерцават и се молят пред нея. С целия си духовен строеж иконата предразполага към молитва. В същото време молитвата извежда човека извън пределите на иконата, поставя го пред лицето на първообраза – Господ Иисус Христос, Богородица, светиите.

Известни са случаи, когато по време на молитва пред иконата, молещия вижда жив образа от иконата. Така например, преподобни Силуан Атонски видял живия Христос на мястото на Неговата икона: “По време на вечернята в църквата направо при царските двери, където се намирала иконата на Спасителя, той видял жив Христа…Невъзможно е да се опише състоянието, в което се намирал в този момент, говори архимандрит Софроний. Ние знаем от разказите и писанията на блажения старец, че тогава е бил осиян от Божествена светлина, че бил взет от този свят и духовно възведен на небето, където слушал неописуеми слова и получил ново раждане свише.”

Явявания от този род се случват и на обикновени християни, даже и на грешници. В сказанията за иконата на Божията Майка “Нечаянная Радость”, се разказва за това как един човек – беззаконник имал правило всеки ден да се моли на Богородица. Веднъж по време на молитва Божията майка му се явила и го избавила от греховен живот. Такива икони като “Нечаянная Радость” в Русия се наричат “явяващи се”.

Особено внимание заслужава въпросът за съотношението между икона и чудо. В православната църква широко са разпространени чудотворните икони, свързани със случаи на изцеление, избавление от военна опасност и др. В Русия с голяма почит се ползват Владимирската, Казанската, Смоленската, Иверската, «Всех скор­бя­щих Ра­дость» и други чудотворни икони на Божията Майка. С Владимирската икона примерно се свързва избавлението на Русия от нашествията на монголските ханове Тамерлана през 1395 г., Ахмат през 1490г. и Махмет-Гирея през 1521. В първият от тези случаи Божията Майка се явила в сън на хана и му заповядала да напусне пределите на Русия. Пред Казанската икона са се молили воините на народното опълчение, начело с Минин и Пожарски преди решаващата битка с поляците за защита на Москва през 1612г. По време на нашествието на Наполеон Казанската икона на Божията Майка осенила един руски войник, който се молил пред нея. Първото голяма поражение на французите след влизането в Москва било на празника на Казанската икона на 22 октомври 1812г.

Последните години в Русия получи разпространение явлението, на което много отдават мистическо значение. Става въпрос за мироточивите икони. В наши дни навсякъде има такива икони – в манастири, храмове и частни домове. Мироточат икони на Спасителя, Божията Майка, Свети Николай, Свети Пантелеймон, царя-мъченик Николай ІІ и на много други светии. Мироточат както древни икони, така и съвременни, мироточат репродукции на икони и картички, на които са изобразени икони.

Как да се отнасяме към този феномен? Преди всичко трябва да кажем, че мироточенето е неоспоримо, многократно доказано с факти, които премахват всякакво съмнение съмнение. Но факта е едно, а друго – тълкуването му. Когато в мироточивата икона видят настъпването на апокалиптични времена и наближаване идването на антихриста, това не е нищо повече от частно мнение. То по никакъв начин не изхожда от самия феномен на мироточивост. Смятам, че мироточивите икони не са мрачно предзнаменование за идващи бедствия, а напротив-явление на милостта Божия, изпратена за утешение и духовно укрепление. Иконата, от която изтича миро, се явява свидетел на реалното присъствие в Църквата на този, който е изобразен на нея. Тя свидетелства за близостта на Бога, на Божията Майка и светиите.

Богословското тълкуване на феномена мироточене изисква особена духовна мъдрост и трезвост. Истерията и паниката около този феномен е неуместна и нанася вреда на Църквата. Преследване на”чудото заради чудото” никога не е било свойствено на християните. Сам Христос отказва да даде на иудеите “знамение”, подчертавайки, че единствено и истинско знамение е Неговото влизане в гроба и Неговото Възкресение. Най-великото чудо на Църквата е Евхаристията, на което виното и хляба се претворяват в Кръв и Тяло Христови. Не по-малко чудо се явява духовното изменение на вярващите, благодарение на участието им в тайнствата на Църквата. Но за осъзнаване смисъла на тези чудеса са необходими духовни очи, които при мнозина са помрачени от греховете. Мироточенето обаче се вижда с физическо зрение и поради това някои се отнасят към него с по-голяма почит, отколкото към Евхаристията.

Необходимо е да се отбележи, че чудотворни, мироточиви и “явявящи се” могат да бъдат не само изписаните канонично икони, а и изписаните живописно или академично, даже и изображения на религиозни теми. (3)Но нито чудото, нито мироточенето, нито каквито и да е феномени не превръщат живописта в икона.

“Целият живот на Църквата се основава на чудото-основното и решаващото, което дава значение и ред на този живот: въплъщението на Бога и човешкото обожение…Точно това чудо е нормата за живота на Църквата, норма закрепена в канона и която се и противопоставя на сегашното състояние на света. Именно на това е основан и целият богослужебен живот на Църквата: нейният годишен кръг е подчинен на етапите, аспектите на това основно чудо, а не на отделните чудеса, дори и на извършените от Самия Христос. Църквата живее не с мимолетното и случайното, а с това, което е неизменно. Не за това ли чудесата не са били за нея критерий в нито една област на нейния живот, и този живот никога не се е равнявал по тях. И не случайно това, че съборните решения постановяват да се рисуват икони, основани не на чудотворни образци (понеже чудотворенето на иконата е външно и временно, а не постоянно нейно проявление), а така както са ги рисували древните иконописци, тоест според иконописния канон.” (4)

(1)Преподобный Йосиф Волоцкий. Отвщание любозазорным сказание о святых отцах, бывших в монастыре, иже в Рустей земле сущих. В кн.: Великие Минеи Четии митрополита Макария. Сентябрь 1-13. СПб., 1868. С. 557-558.
(2) Архимандрит Зинон (Теодор). Беседы иконописца. С. 22.
(3) В Католическата църква са известни случаи на мироточене, кръвотечене, сълзене от живописни изображения и статуи на Пресветата Дева, изпълнени в традицията на Ренесанса. Католическият Запад познава случаи на явяване на живописния герой. Един от тези случая с автора на “Сикстинската мадона” Рафаел, цитиран от Флоровски: “През една нощ, когато насън се молел на Пресветата Дева – нещо, което му се случвало често, изведнъж, силно развълнуван, той скочил от сън. И в мрака на нощта взора на Рафаел бил привлечен от светло видение на стената срещу леглото му. Той погледнал към него и видял, че висящият на стената, още недовършен образ на Мадоната блести с кротко сияние и изглежда съвършен, като че ли жив. Излъчвал толкова силно своята божественост, че от очите на изумения Рафаел рукнали сълзи като порой. ..Той не можа да си спомни как е заспал отново, но на сутринта бил като прероден. Видението се врязало навеки в душата му и така му се удало до изпише Божията Майка в образа, който винаги носил в душата си, и оттогава с несекващ благоговеен трепет гледал изображението на своята Мадона.” (вж. П. Флоренски, Иконостас, стр. 51 –бил. Прев)
Цит. по: Священник Павел Флоренский. Иконостас. В кн.: Иконостас. Избранные труды по искусству. С. 59–60.
(4) Л. Успенский. Богословие иконы Православной Церкви. С. 410. /вж. Л. Успенски, Богословие на иконата, стр. 370 – бел.прев./

Превод: Камелия Константинова

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...