Теофан Критски – монах и зограф

Теофан Критски е един от най-известните и уважавани християнски зографи. Неговото име е едно от най-препоръчваните в православната иконография. Основният представител на критската школа работи в региона на Македония и Тракия, на Атон и Метеора.

Теофан Критски (Стрелицас)

Преименуваният Tеофан „Критски” е роден в Ираклион, столицата на остров Крит, откъдето получава и името си, с което е познат в цял свят. Името му било Стрелицас, по прякор още „Батас”, както свидетелства синът му Неофитос в един документ от Митрополията в Каламбака, в която същият, заедно със свещеника Кириазис са работили през 1573 година. Теофан от Крит бил със силен артистичен дух и посветен в духа на Критската иконописна школа.

Той изписва фреските в централния наос на манастира Свети Николай Анапафсас на Метеора през 1527 година, а между 1535 и 1540 г. изпълнява стенописната украса на наоса на манастира Великата Лавра на Света Гора. Между годините 1545 – 1546 работи в манастира Ставроникита пак на Атон, имайки за помощник сина си Симеон.

През 1535 година синовете му Симеон и Неофит слагат монашеското расо във Великата Лавра на Света Гора. Теофан Стрелицас – Критски умира като монах в родното си място Крит на 24 февруари 1559 година.

Да видиш света през очите на един православен зограф

Без съмнение работата на Теофан е характеризирана с благородство, елегантност, духовна дълбочина, аскетизъм, изразност и идеализъм. Неговото изкуство остава вярно в голямата си част на византийския идеализъм. Теофан Критски обичал консерватизма, прецизните движения, спокойствието, сравнителната интериорна изразност, схематизирането на формите и светлината в изпъкналите части на лицата. Но неговият рисунък не е лишен от жизненост и има точна цел – представянето на „възвишената истина на Православието, доколкото да можем да преминем от този материален и краен свят към небесния и вечния”.

Eсенцията, произтичаща от изобразяването на духовния, небесен и вечен свят надмогва естествената среда и реалното време. Движи се в метафизична среда и литургично време. Природата във византийското изкуство е изобразяванa по свръхестестествен начин. Планините и хълмовете са схематизирани, растенията и животните са представени геометрично. Рисунките и изпълнението, както и златистата дълбочина e опит на зографите да отдалечат обектите от наблюдателя. Телесният аспект за православния зограф е от второстепенно значение.

Формите и лицата не са изобразени “красиви” в класическия смисъл. На лицата не се придава нищо друго освен есхатологична красота през призмата, през която са разбирани. Характерни са очите, челото, носа, устните и цялата постановка. Високото чело и позицията на слепоочието изразяват тишината и спокойствоето, мира и пълното щастие, което обхваща образа.

Бадемовидните очи са основно правило, тънките и нематериални устни и финият нос говорят с лекота за представената философия на образа и изразяват без съмнение небеснотo щастие. Така изобразени, лицата представлявали и представляват вечни примери и напътствие за вярващите. За финал можем да кажем, че тази духовна изразност на иконографския синтез е плод колкото на Критската, толкова и на Македонската школи като израз на величието на православната святост в лицето на светиите. | www.crestinortodox.ro

Превод: Камелия Константинова