Теофан Критски – монах и зограф
Теофан Критски е един от най-известните и уважавани християнски зографи. Неговото име е едно от най-препоръчваните в православната иконография. Основният представител на критската школа работи в региона на Македония и Тракия, на Атон и Метеора.
Теофан Критски (Стрелицас)
Преименуваният Tеофан „Критски” е роден в Ираклион, столицата на остров Крит, откъдето получава и името си, с което е познат в цял свят. Името му било Стрелицас, по прякор още „Батас”, както свидетелства синът му Неофитос в един документ от Митрополията в Каламбака, в която същият, заедно със свещеника Кириазис са работили през 1573 година. Теофан от Крит бил със силен артистичен дух и посветен в духа на Критската иконописна школа.
Той изписва фреските в централния наос на манастира Свети Николай Анапафсас на Метеора през 1527 година, а между 1535 и 1540 г. изпълнява стенописната украса на наоса на манастира Великата Лавра на Света Гора. Между годините 1545 – 1546 работи в манастира Ставроникита пак на Атон, имайки за помощник сина си Симеон.
През 1535 година синовете му Симеон и Неофит слагат монашеското расо във Великата Лавра на Света Гора. Теофан Стрелицас – Критски умира като монах в родното си място Крит на 24 февруари 1559 година.
Да видиш света през очите на един православен зограф
Без съмнение работата на Теофан е характеризирана с благородство, елегантност, духовна дълбочина, аскетизъм, изразност и идеализъм. Неговото изкуство остава вярно в голямата си част на византийския идеализъм. Теофан Критски обичал консерватизма, прецизните движения, спокойствието, сравнителната интериорна изразност, схематизирането на формите и светлината в изпъкналите части на лицата. Но неговият рисунък не е лишен от жизненост и има точна цел – представянето на „възвишената истина на Православието, доколкото да можем да преминем от този материален и краен свят към небесния и вечния”.
Eсенцията, произтичаща от изобразяването на духовния, небесен и вечен свят надмогва естествената среда и реалното време. Движи се в метафизична среда и литургично време. Природата във византийското изкуство е изобразяванa по свръхестестествен начин. Планините и хълмовете са схематизирани, растенията и животните са представени геометрично. Рисунките и изпълнението, както и златистата дълбочина e опит на зографите да отдалечат обектите от наблюдателя. Телесният аспект за православния зограф е от второстепенно значение.
Формите и лицата не са изобразени “красиви” в класическия смисъл. На лицата не се придава нищо друго освен есхатологична красота през призмата, през която са разбирани. Характерни са очите, челото, носа, устните и цялата постановка. Високото чело и позицията на слепоочието изразяват тишината и спокойствоето, мира и пълното щастие, което обхваща образа.
Бадемовидните очи са основно правило, тънките и нематериални устни и финият нос говорят с лекота за представената философия на образа и изразяват без съмнение небеснотo щастие. Така изобразени, лицата представлявали и представляват вечни примери и напътствие за вярващите. За финал можем да кажем, че тази духовна изразност на иконографския синтез е плод колкото на Критската, толкова и на Македонската школи като израз на величието на православната святост в лицето на светиите. | www.crestinortodox.ro
Превод: Камелия Константинова
„Без съмнение работата на Теофан е характеризирана с благородство, елегантност, духовна дълбочина, аскетизъм, изразност и идеализъм. Неговото изкуство остава вярно в голямата си част на византийския идеализъм“
Византийската икона не е ли реална, а не идеална? Защото двете неща се противоположни.
Куче се причащава в Канада –
http://www.portal-credo.ru/site/?act=news&id=79020
Владиков,
Нещо си объркал, но не си единствения. Иконата, както и самият Бог, е едновременно реална и идеална. Реална със своята предметност, но идеална със своя сюжетност и благодатност.
Теофан е късен зограф, рисува в мрачна, потискаща тоналност, формите му се вече огрубени. За мен върхът на православното изкуство е гениалният Панселин, който е създал стенописите в църквата на Протатона на Атон в началото на ХІV век.
Дон Кихот,
Не мисля, че съм се объркал. Иконата, в никакъв случай не е идеална, защото ако беше идеална, нямаше да бъде реална. Ако тя е идеална, тогава не ни води към Бога, а се превръща в идол.(идеален)
А и ако имахме идеалната икона или икони, защо тогава иконографите „си губят времето“ да рисуват икони, а не възпроизвеждаме „идеалните“ образци?
Историята ни показва че сюжетността на иконите с цялото и развитие, и промени който е имала и който ще има, въобще не е идеална. А за благодатността само Бог знае колко е идеална, а не ние, по наша идея.
До колкото съм запознат, идеите, идеализма имат платонически корени, и в крайна сметка водят до дуализъм. А и не се сещам някъде в Свещеното Писание, или в съчиненията на светите отци да използват тези думи-идеална, идеализъм
Не е казано“ Станете идеални, както е идеален вашият небесен Отец“ А е казано „Станете съвършени както е съвършен вашият небесен Отец.“
И ако една икона е идеална, това означава че няма къде повече да се отиде, и че това е последната икона. И понеже е идеална, вече няма нужда от динамика, тя е статична във вечността. Идеална сама за себе си, без да има някакво отношение и отговорност към бъдещота иконография. Тоест, без да е част от изписаното иконогравско предание, което е било и което ще бъде, е като негов край.
Това се нарича дървена философия. Какво означава „идеал, идеалност, идеализъм“? Пак повтарям, че иконата е прлесечна точка между вертикала и хоризонтала, между божественото и човешкото, между метафизичния прототип и човешката направа.
Нищо лошо няма в дуализма, ако е умерен, както е в неоплатонизма и християнството. Именно дуализмът прави възможна иконата, защото при нея съществува онтологично различие между Изобразявания и изображението. Ако има сливане между тях, не може да има икона или християнство, а индуизъм в стил Адвайта Веданта.
Но ако дуализмът е краен, както в някои коментари на иконна тема, тогава вече става опасно. Прочетете книгата:
http://www.books.bg/books/313/131787.html
По отношение късността на зографските прояви на Теофан Кристки, мрачната и потискаща тоналност и огрубени форми : Какво значи късен зограф? Спрямо кое е късен?
Не съм съгласна с твърдението за мрачна тоналност. Няма такова нещо, както няма и огрубени форми. Работите му се открояват точно с обратното. И Теофан Критски и Панселинос са майстори. Просто са представители на рзлични школи.
Това е вярно че, иконата е пресечна точка между божественото и човешкото.(и всичко сътворено е пресечна точка между Бога и човека.)
Добър пример за дървена философия, Личността Христос да се мисли като „метафизичен прототип“ и раждането на една икона единствено като човешка направа.
А дуализмът – двуначалието го въвежда Адам, с изборът си да вкуси от плодовете за познаване на добро и зло и този термин не би могъл да ни разкрие някаква истина за християнството, а ще е по подходящ за някоя секта или философска система.