Библейското основание на иконата



Старозаветният закон е забранявал изображенията, за да не застрашават чистотата на култа към невидимия Бог. Единствено орнаменталното изкуство под формата на геометрични фигури е можело да изрази усещането за Безкрайното*.

Мюсюлманското нефигуративно изкуство, арабеските и многоъгълната декорация засилват същата представа за радикалната трансцендентност на Бога.

Разстоянието между Бога и човека се е увеличило до тревожни размери, тъй като човекът се е отклонил от своето изначално подобие с Бога, за да затъне в безподобие. За разлика от него, ангелите запазват непокътната своята природа на „втора светлина“; те остават чисти вместилища на божествената светлина. Вследствие на това Бог може дори да заповяда създаването на скулптурни изображения на ангели [1]. За да изпълни служението си на човека, небесният свят на духовете намира свой художествен израз и човешка форма в ковчега на Завета. Така Старият Завет ни дава скулптурната икона на херувимите. Тези ангелски образи са били поставени в скинията. Тяхното присъствие на това място изразява литургичното им служение, но те по никакъв начин не са произведения на изкуството. Тук е цялата философия на свещеното изкуство.

Така преди Въплъщението всеки художествен израз на небесното се е ограничавал до ангелския свят поради опасения от изпадане в идолопоклонство. Трябва да разбираме обаче, че това ограничение е било само подготвителното очищение на един период на очакване; това е било пророчество за идването на иконата в Христос.

Изход 25:17–18 казва: „Направи също и очистилище от чисто злато: дълго два лакти и половина, и широко – лакът и половина; и направи два херувима от злато: изковани ги направи на двата края на очистилището“. „Очистилище“, или kapporêt, идва от глаголите „покривам“ и „изкупвам“. Според текста тази златна плоча, поставена отгоре на ковчега, е трябвало да бъде мястото, където ще се явява Яхве. Той е щял да говори от мястото между двата херувима.

Иконата на Христовото възкресение обяснява тази пророческа символика. Тя показва плоча, изобразяваща празния гроб и възпроизвеждаща плочата на ковчега. Върху тази плоча виждаме изоставената плащаница, а в краищата на плочата два херувима са застанали с лице към жените-мироносици. Това точно възпроизвеждане на „очистилището“ вече разкрива в Христос своето истинско значение. Едновременно с това то показва, че същото Присъствие е свойствено за всяка икона: Яхве се явява върху очистилището и говори от него.

На Неделя на Православието, празника на иконата, Църквата предлага две евангелски четива (Мат. 18:10 и Йоан 1:43–51), които ни учат, че многооките ангели имат дара да съзерцават божествената светлина и че след Въплъщението всички верни получават този ангелски дар, който иконата изразява толкова явно.
Христос освобождава човеците от митологията и идолите не чрез отрицание, потъпквайки образа, а положително, като явява истинското човешко лице на Бога.

Ако кажем, че единствено божествената природа на Бога е отвъд всяко изобразяване и че човешката природа, изолирана и отделена от Бога, се свежда до небитие, това ще бъде вярно, защото „Христовото човешко естество е икона на Неговото божествено естество“, както обявява Седмият вселенски събор.

Бидейки lumen de lumine, Светлина от Светлина, Синът Божи, тоест целият Христос, е „сияние“, „образ“[2] и единствена икона на Бога. Това, което е човешко, се утвърждава в своята функция на икона: видимия образ на невидимото. Неговото библейско основание води началото си от сътворението на човека, от „Божия образ“. Нарушена от грехопадението, неговата пълнота се осъществява във и чрез Христос. Тази пълнота се предава на „охристовените“, на онези, в които „се изобразява Христос“ [3], на онези, които носят Христос – „христоносците“, на онези, които са „преподобни“. Сам по Себе Си Бог превъзхожда всички образи, но Неговото лице, обърнато към света, приема видима форма и намира образ, способен да изрази тайнството на Неговата любов към човека, Неговото човеколюбие. Този образ е едно човешко лице. По мнението на отците, над потенциалната бездна на грехопадението Бог извайва човешкото лице, гледайки човечеството на Христос в дълбините на Своята Премъдрост [4]. Методий Олимпийски казва, че „Словото снизхожда в Адам предвечно“ [5], а според св. Атанасий „Бог сътвори света, за да стане човек, а човекът да стане бог по благодат“ [6].

Въплъщението идва от Бога, от Неговото желание да стане Човек и да направи Своето Човечество Теофания, място и жива икона на Своето присъствие.

Бележки

1. В началото на християнската епоха юдаизмът показва едно не толкова строго отношение. За това свидетелстват, например, катакомбите във Виня Рандамини (Vigna Randamini), мозайките от синагогата в Хамам Лиф (Hammam-Lif), погребалната камера в Палмира (Тадмор), Дура Европос и др.
Изх. 25:1, 17–22; Числ. 7:88–89; Иез. 1.
2. Евр. 1:3.
3. Гал. 4:19.
4. Кол. 1:15; 1 Кор. 15:47; Йоан 3:11.
5. Пирът на десетте девици, ІІІ, 4.
6. За Въплъщението // PG 54, 192.

Превод: Божидар Питев

Из книгата на Павел Евдокимов “Изкуството на иконата. Богословие на красотата”, ИК “Омофор” 2011 г.

 

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...