Библейското основание на иконата
Старозаветният закон е забранявал изображенията, за да не застрашават чистотата на култа към невидимия Бог. Единствено орнаменталното изкуство под формата на геометрични фигури е можело да изрази усещането за Безкрайното*.
Мюсюлманското нефигуративно изкуство, арабеските и многоъгълната декорация засилват същата представа за радикалната трансцендентност на Бога.
Разстоянието между Бога и човека се е увеличило до тревожни размери, тъй като човекът се е отклонил от своето изначално подобие с Бога, за да затъне в безподобие. За разлика от него, ангелите запазват непокътната своята природа на „втора светлина“; те остават чисти вместилища на божествената светлина. Вследствие на това Бог може дори да заповяда създаването на скулптурни изображения на ангели [1]. За да изпълни служението си на човека, небесният свят на духовете намира свой художествен израз и човешка форма в ковчега на Завета. Така Старият Завет ни дава скулптурната икона на херувимите. Тези ангелски образи са били поставени в скинията. Тяхното присъствие на това място изразява литургичното им служение, но те по никакъв начин не са произведения на изкуството. Тук е цялата философия на свещеното изкуство.
Така преди Въплъщението всеки художествен израз на небесното се е ограничавал до ангелския свят поради опасения от изпадане в идолопоклонство. Трябва да разбираме обаче, че това ограничение е било само подготвителното очищение на един период на очакване; това е било пророчество за идването на иконата в Христос.
Изход 25:17–18 казва: „Направи също и очистилище от чисто злато: дълго два лакти и половина, и широко – лакът и половина; и направи два херувима от злато: изковани ги направи на двата края на очистилището“. „Очистилище“, или kapporêt, идва от глаголите „покривам“ и „изкупвам“. Според текста тази златна плоча, поставена отгоре на ковчега, е трябвало да бъде мястото, където ще се явява Яхве. Той е щял да говори от мястото между двата херувима.
Иконата на Христовото възкресение обяснява тази пророческа символика. Тя показва плоча, изобразяваща празния гроб и възпроизвеждаща плочата на ковчега. Върху тази плоча виждаме изоставената плащаница, а в краищата на плочата два херувима са застанали с лице към жените-мироносици. Това точно възпроизвеждане на „очистилището“ вече разкрива в Христос своето истинско значение. Едновременно с това то показва, че същото Присъствие е свойствено за всяка икона: Яхве се явява върху очистилището и говори от него.
На Неделя на Православието, празника на иконата, Църквата предлага две евангелски четива (Мат. 18:10 и Йоан 1:43–51), които ни учат, че многооките ангели имат дара да съзерцават божествената светлина и че след Въплъщението всички верни получават този ангелски дар, който иконата изразява толкова явно.
Христос освобождава човеците от митологията и идолите не чрез отрицание, потъпквайки образа, а положително, като явява истинското човешко лице на Бога.
Ако кажем, че единствено божествената природа на Бога е отвъд всяко изобразяване и че човешката природа, изолирана и отделена от Бога, се свежда до небитие, това ще бъде вярно, защото „Христовото човешко естество е икона на Неговото божествено естество“, както обявява Седмият вселенски събор.
Бидейки lumen de lumine, Светлина от Светлина, Синът Божи, тоест целият Христос, е „сияние“, „образ“[2] и единствена икона на Бога. Това, което е човешко, се утвърждава в своята функция на икона: видимия образ на невидимото. Неговото библейско основание води началото си от сътворението на човека, от „Божия образ“. Нарушена от грехопадението, неговата пълнота се осъществява във и чрез Христос. Тази пълнота се предава на „охристовените“, на онези, в които „се изобразява Христос“ [3], на онези, които носят Христос – „христоносците“, на онези, които са „преподобни“. Сам по Себе Си Бог превъзхожда всички образи, но Неговото лице, обърнато към света, приема видима форма и намира образ, способен да изрази тайнството на Неговата любов към човека, Неговото човеколюбие. Този образ е едно човешко лице. По мнението на отците, над потенциалната бездна на грехопадението Бог извайва човешкото лице, гледайки човечеството на Христос в дълбините на Своята Премъдрост [4]. Методий Олимпийски казва, че „Словото снизхожда в Адам предвечно“ [5], а според св. Атанасий „Бог сътвори света, за да стане човек, а човекът да стане бог по благодат“ [6].
Въплъщението идва от Бога, от Неговото желание да стане Човек и да направи Своето Човечество Теофания, място и жива икона на Своето присъствие.
Бележки
1. В началото на християнската епоха юдаизмът показва едно не толкова строго отношение. За това свидетелстват, например, катакомбите във Виня Рандамини (Vigna Randamini), мозайките от синагогата в Хамам Лиф (Hammam-Lif), погребалната камера в Палмира (Тадмор), Дура Европос и др.
Изх. 25:1, 17–22; Числ. 7:88–89; Иез. 1.
2. Евр. 1:3.
3. Гал. 4:19.
4. Кол. 1:15; 1 Кор. 15:47; Йоан 3:11.
5. Пирът на десетте девици, ІІІ, 4.
6. За Въплъщението // PG 54, 192.
Превод: Божидар Питев
Из книгата на Павел Евдокимов “Изкуството на иконата. Богословие на красотата”, ИК “Омофор” 2011 г.
