Андрей Янев: В Атон намерих себе си

Художникът съживи образи от Света гора и подреди 30 платна в софийската семинария;

Изложбата на Андрей Янев "Тиха светлина" се открива днес в 18 ч. в Софийската духовна семинария "Св. Иван Рилски", пл. "Велчова завера" 2, и ще продължи само три дни. В нея са показани негови живописни и акварелни творби, вдъхновени от Атонската Света обител. Две поредни години художникът пребивава за известно време по тези места в рамките на проекта на Нов български университет "Атон в българската култура и словесност". Андрей сподели за читателите на ДУМА интересни факти, свои наблюдения и духовни послания, които е пренесъл от тази християнска светиня, които е открил чрез своята душевност и вложил в новите си творби.

Идеята възникна след като през октомври беше открита изложбата ми в Софийската градска художествена галерия. Направихме разговор с приятели, които подеха идеята, представихме я на архимандрит Сионий, който присъства на откриването и я разгледа. Той отправи поканата картините да бъдат показани, както той каза, "сред нашето семинаристко общество". В контекста на началото на коледния пост и големия празник – Деня на православната християнска младеж и семейство – Въведение Богородично, всеки да се вгледа в себе си, да обмисли своя път. Да се получи светлото общуване между духовната сила на предстоящите празници и възможността такъв вид изкуство да бъде показано в сграда, където се възпитава хора в духовност.

С какво те привлече тази покана?

Такова нещо не е правено досега и въпреки че изложбата ще продължи само три дни, мисля, че си струва да покажем именно в Семинарията едно не чисто канонично изображение на ликовете, които са част от стенописи или илюстрират библейски сцени, да покажем изкуство, насочено към духовната сила на всеки от нас, да провокираме точно тази духовна сила. Както и да покажем красотите на Атонската Света обител, пречупени през моя поглед.

Който се оказа близък до мнозина…

За моя радост, темите, които са ме вълнували, достигнаха до сърцата наистина на много хора. Според статистиката на Софийската градска галерия изложбата ми там е посетена от близо 5000 души – за три седмици.

А какво си подредил в тази експозиция?

Трийсет платна – маслени бои и акварели. Ще има и работи, които не бяха включени в предишната изложба. А някои от нея ще липсват, защото вече поеха по своя път.

В рамките на това тридневно "гостуване" в Семинарията утре от 18 ч. ще бъде представена мултимедията за Света гора – снимков материал и текстови разяснения от проф. д-р Мирослав Дачев, който е ръководител на проекта "Атон в българската култура и словесност" на НБУ.

Проектът на НБУ е от три години, аз се включих в него на втората година по покана на проф. Дачев. Щастлив съм и съм благодарен, че успях, стъпвайки на Света гора, да си дам отговор на много вълнуващи ме въпроси. И там по някакъв начин намерих себе си – като чисто душевни лично мои състояния. Нямаше как да не се получи този разговор между мен и това, което правя досега. Самият проект има за цел да се издирят, документират и систематизират възможно повече паметници на архитектурата, писмеността, стенописи, документи за ктитори, хора, работили, свързали живота си със Света гора, и др. Проектът е с голям потенциал и заряд и по първоначална идея ще продължи поне пет години. Той се осъществява с консултантското участие на центъра "Проф. Иван Дуйчев" и с финансовата подкрепа на Висшето училище по застраховане и финанси, Американска фондация за България, както и на частни дарители в лицето на г-н Чепишев и др.

Откъде дойде заглавието "Тиха светлина"?

Работното заглавие беше от една картина на съпругата ми Дарина – "Силата на тишината". Но при последното пътуване до Света гора това ми звучеше някак като незавършено изречение. Веднъж, когато бяхме в нашия манастир "Св. великомъченик Георги Зограф", наблюдавах залеза. До мен застана архимандрит Сергий и ме попита какво гледам. Отговорих, че гледам залеза, който е много красив. Попита ме: Има много хубава молитва, знаеш ли я? Не я знам – отвърнах. Нарича се "Тиха светлина" – продължи той и ми я каза. Тогава разбрах, че това е моето заглавие. Целият баланс между търсеното заглавие и процеса на работа за най-точното и пълно представяне на идеята си дойде на мястото и се завърши. За изложбата в Семинарията архимандрит Сионий собственоръчно написа молитвата "Тиха светлина" и тя е показана заедно с моите творби.

Бил ли си преди тези две посещения в Света гора? Твоите предишни картини имат ли някаква връзка с това място?

Често са ми задавали този въпрос. Когато отидох там през 2005 и 2006 г. ми стана ясно, че въпросите са били основателни. Хората са намирали някаква естествена връзка с моите картини, която получи продължението си след посещението ми в Атон. Радостен съм, че съм успял да предам чистотата, спокойствието и духовната мощ на това свято място. Посетил съм много манастири, впечатли ме, че монасите живеят в едно състояние между небето и земята, в постоянна молитва, в пълна отдаденост на вярата в Бога, на служене на Бога. Запомних очите им, изпълнени с трудно описуема чистота, спокойствие, мъдрост и много други неща, които се усещат с подсъзнанието. Това в очите на обикновения мирянин като мен е подвиг. Не мога да забравя искрящия поглед на дядо Пахомий, който държи ключа за нашата библиотека, интересните разговори с него. Самият той е жива история на нашия манастир. Това, за което се грижи и пази, е национално богатство.

Казваш, че някои от творбите от предишната ти изложба са поели своя път. Трудно ли се раздели с тях?

Те трябва да бъдат при хората, сред хората, да могат повече очи да ги виждат, да ги усещат и да се получи това, за което са създадени. Когато направиш изложба, после я прибереш у дома и тя не е освободила енергията си, картините си разговарят от стената, пречат ти, спират те да работиш, не ти дават да се чувстваш свободен. Когато картините напуснат ателието и отидат при новите си "собственици", те отварят път за идването на новите картини, позволяват ти да разшириш мисленето си, възможностите си за работа и да продължиш по пътя.

Имената на платната ти започват цели разкази – например "Спящи ангели"…

След като визуализираме по някакъв начин образите от притчите, от другото измерение, като ги изобразяваме, приличащи на нас от стенописите в черквите, значи ние сме тяхно подобие. Значи и те се уморяват и имат нужда от сън и почивка. Ако стигнем докрай в това оприличаване, мисля, че и на тях им додява от нас понякога…

"Ти ги повика и те са тук"…

Когато имаме нужда от подкрепа, от сила, от мощ и "ги" повикаме – те идват. Всеки от нас има нужда от умиление, както е името на една от работите, от капка топлина.

Има в изложбата и "Съветът"…

Не знаем в кой момент, кога сме на "инструкции и отчет" пред някого, пред нещо, по-висше от нас, пред Татко си…

А "Свидетели"?

Далечно напомняне на Богородица и младенеца. Всяка икона, пред която застанем и се молим, е свидителка на молитвите на стотици хора, на куп положителни и отрицателни "герои", всеки от които поставя някакви искания или настоява да бъдат изпълнени.

Какво си мислиш сега, часове преди срещата с новите ти зрители?

Много ми се иска тази изложба да достигне същата сила, както в Софийската градска галерия. Защото споделеното от посетителите, написаното в тетрадката, която бях оставил встрани, изключително ме развълнува. Ще се радвам, ако магията се повтори или се продължи, макар и за кратко. Благодаря на Бог, на приятелите и на архимандрит Сионий за възможността да бъдем отново събрани в Божието име – в Семинарията.