Коптите: връщане към традицията

За Коптската църква и нейните светини разказва протоиерей Олег Давиденков, ръководител на катедра “Източни църкви” в Православния университет “Св. Тихон”, Москва. О. Олег е един от малкото специалисти в тази област в Русия, работи в Синодалната богословска комисия за богословските проблеми, възникнали в хода на диалога между Православната църква и древните Източни църкви.   

Отче, какво представлява днес Коптската църква?

Коптската Църква е една от древните Източни (нехалкидонски) църкви. Днес по броя на своите последователи тя е втора след Етиопската. Повечето копти живеят в Египет. Точният им брой обаче е неизвестен. Официалните представители на Коптската Църква обикновено говорят за 7-10 милиона души, като общото население на Египет е около 60 милиона. Коптите имат и доста голяма диаспора – около 1 милион души, живеещи по целия свят.

Броят на епархиите при последния патриарх Шенуда III надхвърли петдесет и се връща към своята историческа цифра. През VI–XI в. броят на диоцезите се е колебаел между 50 и 100. През 2004 г. Коптската църква имаше 91 епископи. През последните десетилетия забележимо нарасна количеството на манастирите и на монасите. През 1961 г. Коптската църква имаше само 8 мъжки (206 монаси) и 5 женски (около 50 монахини) манастири. В средата на 90-те години на миналия век Коптската църква вече имаше около 15 мъжки (примерно 1,3 хил. монаси) и 6 женски (примерно 400 монахини) манастири.

Трудно е да се посочи точната цифра на манастирите днес. Първо, някои възстановени манастирски комплекси се използват като църковни центрове или енорийски храмове, но монашески живот в тях липсва. Второ, има (особено в Горен Египет) множество малки обители, където се подвизават само от един до три монаси. Например, в района на Ахмим има шест малки манастири, обитавани от от един до шестима монаси. Трето, някои не много големи обители нямат официален статут на манастири, а се водят за метоси на по-големите манастири. Например прочутите манастири на преп. Антоний Велики и преп. Павел Тивейски традиционно имат метоси в град Буш (120 км на юг от Кайро). А някои вече фактически съществуващи монашески общини, създадени по иницатива “отдолу”, още не са получили официален статут от Синода на Коптската църква и затова ги няма в официалните източници. Затова днес можем да говорим за приблизително 60 мъжки и женски фактически действащи манастири с общ брой на монасите от порядъка на две хиляди души.

Стенопис в коптски манастир

През последните десетилетия Коптската църква обръща голямо внимание на строителството на нови и възстановяването на разрушени храмови сгради. При патриарх Кирил VІ (1959-1971) броят на действащите храмове се удвои – от 500 до 1000. Активното строителство продължава и при патриарх Шенуда ІІІ.

Освен прочутите лаври, основани от Павел Тивейски, Антоний Велики и Макарий Велики, какви други известни манастири имат коптите?

Най-известният център на монашеския живот в Египет днес е пустинята Вади ан-Натрун. В древността този район е бил известен като пустинята “Скит”. Тя започва на 75 км северозападно от Кайро и се простира на още 50 километра на северозапад. Нейната широчина не надхвърля 8 км. Днес тук има 4 коптски манастири: “Преп. Макарий” (около 115 монаси), “Преп. Паисий” (“Анба Бишой”- около 160 монаси), “Ал-Барамус”, тоест “манастирът на римляните” (105 монаси) и “Ас-Сурян” или манастирът на сирийците (около 145 монаси). Двата последни манастира са посветени на Пресвета Богородица. Тези четири манастири са “ковачница на кадри“ за епископата на Коптската църква. От 79 коптски архиереи 64 произхождат от манастирите на Вади ан-Натрун.

Като центрове на монашеския живот можем да отбележим също манастирите на Западната пустиня (“Мчк. Мина” – 80 монаси и “Преп. Самуил”) и Източната пустиня (“Преп. Антоний Велики” – около 120 монаси и “Преп. Павел Тивейски” – около 80 монаси), манастира “Ал-Мухарак” в района на Асют (320 км на юг от Кайро), където е една от семинариите на Коптската църква (125 монаси), манастира”Св. Георги” в Ал-Хататба (в делтата на Нил; около 15 монаси), манастира “Св. Дамиан” (20 км от Мансур; около 50 монахини), манастира ”Арх. Гавриил” във Фаюм (35 монаси), манастира “Св. Мина” в района на Асют (20 монаси), манастирите ”Св. Георги” (45 монаси),”Св. Пахомий” (25 монаси), “Св. Теодор Източни” (около 20 монахини) в района на Луксор, манастира ”Св. Пахомий” близо до Идфу (около 35 монаси).

Защо най-тачените светци в Коптската църква са св. Георги Победоносец и св. Мина? Техните икони се срещат най-често в коптските храмове.

Трудно е да се каже. Св. Георги се почита в много страни. Св. Мина се тачеше много от патриарх Кирил VІ. Именно след неговото възкачване на патриаршеския престол започна възраждане на манастира “Св. Мина”, въпреки че сама по себе си тази обител не е бил забележителен център на монашеския живот и не по-късно от ХІІ век е престанал да съществува. Патриарх Кирил започна своята дейност с радикална манастирска реформа, чиято цел бе да се възроди и да се заздрави манастирския живот, а чрез него и цялата Коптска църква. И тази реформа започна с възраждането на манастира “Св. Мина” през ноември 1961 г. Но защо тази изключителна почит се отдаваше именно на мъченик Мина, е трудно да се обясни, та нали в Египет има много забележителни подвижници.

Трапезарията на манастира на преп. Антоний Велики

Каква е историята на коптската иконопис? Може ли да се говори за някаква школа?

Едва ли може да се смята, че Египет има своя школа на иконописта. Съвременната коптска иконопис се характеризира с изключителен еклектизъм. В иконите от коптските храмове може да се види пълно смесване на стиловете. В един храм и дори върху един иконостас могат да се видят икони, изпълнени в традиционен византийски стил и в стила на западната натуралистична живопис, и собственно коптски икони, отличаващи се със своеобразен примитивизъм, напомнящ детски рисунки. През последните години в коптските храмове могат да се видят и руски икони.

С кои християнски църкви поддържа връзки Коптската църква?

Ако говорим за дипломатически отношения, то с всички. Сегашният патриарх Шенуда ІІІ е първият коптски патриарх, който като световен икуменически деец е посетил практически целия свят. Той има лични контакти с ръководителите на всички християнски църкви. Но евхаристийно общение коптите имат само с единоверците, тоест с Нехалкидонските църкви – арменци, сирийци-яковити, етиопци.

Какво представлява днес коптското богословие?

Може да се каже, че понастоящем коптите нямат сериозно научно академично богословие. Във всеки случай не ми е известен нито един зназначителен коптски богослов-догматист, патролог или църковен историк. Ако разгледаме текстовете, представени от коптските участници в хода на богословския диалог между Православната църква и Източните църкви, то според мен тяхното богословско ниво не е много високо. Въпреки че тези текстове са написани, както вижда от всичко, от водещите днешни богослови на Коптската църква..

Освен морските курорти основните туристически обекти на Египет са Кайро и Александрия. Кои християнски светини, принадлежащи на коптите, могат да се видят в тези градове?

В Александрия има около 20 коптски храмове. Най-значителните от тях са: патриаршеският храм “Св. Марк”, където се намират частиците от мощите на апостол Марк, храмовете “Св. Ананий” (наследникът на св. Марк на Александрийската катедра),”Св. Аполон”, “Свв. Диоскор и Ескулап” и други.

В Кайро има 5 женски манастири: “Св. Георги” (до метростанцията Ал-Джирджис; 65 монахини); “Св.Меркурий” (улица “Гама Амр”; 130 монахини); “Св. Богородица” (60 монахини) и “Св. Георги” (40 монахини) в централната част на Кайро, в квартала Харат Зувейла; “Св. Теодор Стратилат” (60 монахини) близо до джамията Ал-Азхар. Общият брой на храмовете в столицата на Египет е около 100 (без да се броят предградията). Най-древните храмове са разположени в Стария Кайро. Най-интересни от тях са: църквата “Мчци Сергий и Вакх”, най-древната в Кайро, църквата “Св. Богородица Ал-Муалак”, църквата “Вмчца Варвара”, църквата “Свв. Кир и Йоан”, църквата “св. Меркурий” и др.

В Големия Кайро трябва да отбележим старият патриаршески храм ”Св. Марк” в района Азбакия и новият огромен катедрален храм “Св. Марк” на ул. “Рамзес” в района Абасия, изграден през 60-те години на миналия век. Вместимостта на храма е 5 хил. места за сядане. Интересен е фактът, че престолът на главния предел на храма е подарък от Руската православна църква. Той бе направен в работилниците „Софрино“ и е подарен на Коптската църква през 1967 г. В този храм се пазят главните светини на Коптската църква – мощите на нейния основател св. евангелист Марк и св. Атанасий Велики.

Мощите на св. евангелист Марк, основателя на Коптската църква

Безспорен интерес представлява районът Зейтун, където през 1968 и 1969 г. са станали световноизвестните чудесни събития. До старата църква (издигната през 1925 г. по повеля на Пресветата Богородица, явила се в съня на Халил Ибрахим Паша, върху местото, където по предание е отседнало светото семейство по време на бягството си в Египет) през 70-те години е издигната величествена църква, посветена на чудесните явления на Пресветата Дева в Зейтун.

Трябва да отбележим, че и в други известни туристически центрове на Египет има интересни църковни обекти. В района на Гиза (известен с пирамидите – прев.) има около 30 действащи храмове, а в района на Луксор се намират много древни коптски храмове и няколко действащи манастири.

Коптите са достоен пример за свидетелство на християнската вяра в мюсюлманския свят. Те показват по какъв начин една християнска църква може да изповядва успешно вярата си и при това да засилва влиянието си в обществото, без да се отказва от своите традиции. Двамата последни коптски патриарси нагледно демонстрират това.

В края на 50-те години Коптската църква преживява най-тежката криза през цялата си история. Достатъчно е да се каже, че по времето на патриарх Юзаб ІІ (1946-1956) само за десет години около 50 хиляди копти приемат исляма. По това време авторитетът на йерархията силно намалява, много хора се отдръпват от Църквата. До известна степен това е свързано с провежданата тогава в Египет републиканска реформа и исканията на образованата коптска младеж и интелигенция, получила образование в САЩ и Европа, за църковни реформи по протестантски модел. Пред Църквата се изправя въпросът: как да живее по-нататък в тези изключително тежки условия?

През 1956 г. под натиска на привържениците на реформите Св. Синод бе принуден да детронира Юзаб ІІ и да го изпрати в манастир. (Срещу патриарха бе направено покушение, след това той бе отвлечен от група радикално настроени младежи). Това е уникален случай на детрониране на първойерарх в историята на Коптската църква. Дотогава нищо подобно не се е случвало.

Коптската църква има монархично устройство, тук има голяма дистанция между епископите и патриарха. По нейните правила само патриархът освещава мирото, само той може да оглавява епископските хиротонии. Ако патриаршеската катедра е свободна, не могат да се ръкополагат нови епископи. В продължение на три години Коптската църква нямаше патриарх, сред йерархията настъпи пълно объркване, спореше се какво да се прави за преодоляване на кризата.

Началото на възраждането на Коптската църква е свързано с патриарх Кирил VІ, който по традиция бе избран не от епископи, а от нямащи свещен сан монаси-аскети, известни със своя свят живот. Патриарх Кирил смяташе, че възраждането на църквата трябва да стане по пътя на връщането към старите традиции, на задълбочаването на духовния живот, на освобождаването на църквата от всичко наносно и исторически случайно, в това число и от номиналните членове.

През последните 30-40 години в резултат на реформите Коптската църква се преобрази, а самият коптски народ се промени. Фактически коптите се върнаха към своя традиционен начин на живот, когато духовенството се радва на висок авторитет и се възприема като ръководител на народния живот, а патриархът е общонационален лидер и символ на народното единство, който представлява коптите и пред светските власти на Египет, и пред целия останал свят. Авторитетът на Църквата през последните десетилетия много нарасна не само в коптска среда, но и в цялото египетско общество. Трябва да отбележим, че през последните десетилетия случаите на преминаване в исляма станаха много редки. Остана само една “рискова” група – християнки, омъжени за мюсюлмани.

Няма друга толкова голяма християнска община в агресивно мюсюлманско обкръжение (Египет е страна на доста твърд и агресивен ислям), която би могла да се сравни с коптите. Всички християнски общини в другите мюсюлмански страни са национално-религиозни малцинства и видимо отстъпват на коптите както по количество, така и по ревностното си отношение към християнската вяра.

Съвременните коптски храмове са големи бетонни съоръжения, които не се отличават с изискан стил. Дали тази архитектура е своеобразен християнски отговор на огромните джамии или пък това е израз на широката коптска душа?

Трудно е да се каже. Исторически коптите не са градили големи храмове. Запазените от древността църкви не са големи. Големи храмове започват да се строят през ХІХ в. По-скоро това е свързано с факта, че под властта на мюсюлманите е било трудно не само да се строят нови, но и да се запазват и реставрират старите храмове. Освен това по мюсюлманските закони немюсюлманите не са имали право да издигат частни или обществени сгради, по-големи и по-високи от съседните мюсюлмански. И не е чудно, че започвайки от времето на “вицекраля” на Египет Мохамед Али (1805-1848) и след това, когато формалните пречки за строежа на храмове отпадат, местните християни пожелават да заявят за себе си, за своето духовно и физическо присъствие на родната земя чрез монументално храмово строителство.

Коптски храм в Кайро

В последните години много често от Египет идват новини за сблъсъци с мюсюлманите, при които загиват много копти-християни. Има ли понятие “новомъченик” в Коптската църква?

Религиозното насилие е постоянен фон на живота на християните в Египет, въпреки че през последните години случаите на пряко насилие и физически разправи с християните станаха по-редки. Проблемът обаче не е само в действията на екстремистите. При цялата си външна светскост Египет е традиционна мюсюлманска страна, където проповедта на християнството сред мюсюлманите е строго забранена, а преминаването от исляма във всяка друга религия се наказва със смърт (за жени и непълнолетни смъртното наказание понастоящем се заменя с доживотна присъда). През последните години под натиска на международните правозащитни организации египетските власти понякога разрешават на бившите мюсюлмани, преминали към Христа, да напуснат страната, като предварително излежат не една година в затвора.

Никога не съм чувал коптите да имат понятие “новомъченици”, свързано със загинали през ХХ век християни. Но коптите безусловно тачат паметта на своите едноверци – жертви на мюсюлманския фанатизъм. Например, в новия патриаршески храм “Св. Марк” в Кайро може да се види гробът на епископ Самуил, убит на 6 октомври 1981 г.

Откога са последните коптски светци?

Коптите нямат ясна процедура на канонизация, каквато има например в Православната църква. Ако за светци приемем хората, които се почитат като такива от вярващите, то може да се каже, че Коптската църква ги е имала винаги. От почитаните подвижници на ХХ век можем да назовем Фаюмския епископ Анба Абраам (1829-1914), монаха Абдал ал-Масиха ал-Макари ал-Манахри (1882-1963), монаха от манастира “Св. Антоний” Юстус ал-Антуни (1910-1976). Мнозина копти смятат, че патриарх Кирил VІ е светец.

Какви особености на църковния живот на коптите могат да направят впечатление на православните християни?

Коптите имат по-просто отношение към светините в сравнение с нас. Всеки копт може да влезе в олтара и да целуне престола, например. При нас могат да направят само свещенослужителите. Тази простота обаче произтича не от нехайно отношение, а от непосредствена, жива вяра, извираща от сърцето. Коптската литургия е диалог между свещенослужителя и народа, специални хорове рядко се срещат в Коптската църква. Народът активно участва в литургията. В повечето коптски храмове при входа трябва да се събуете. В някои храмове това не се изисква при влизане, но е задължително при качването върху солея, в това число и за причастниците. Причастниците обикновено идват със свои индивидуални покривала, които пазят у дома. В повечето коптските храмове с изключение на най-древните има пейки – може да се седи по време на богослужение.

В живота на коптите има много общи с мюсюлманите моменти. Това се касае не само за езика, но и за бита, облеклото, кухнята и т.н. В културен план коптите малко се различават от мюсюлманите. Практически навсякъде се практикува обрязването. Въпреки че Църквата се дистанцира от този обред, народът му придава някакво сакрално значение.

Защо коптите имат обичая да татуират кръстове върху китките на ръцете си?

Едно от възможните обяснения на тази традиция в Египет и Етиопия е, че в случай на гонение за човека, който носи такъв знак, няма да съществува съблазънта да се отрече от вярата, защото този знак е свидетелство за принадлежността му към християнството.

Различава ли се коптското богослужение от православното?

Доста. Чинопоследованията на литургията в Православната и Коптската църкви се отнасят към различни типове – византийския и александрийския съответно.

Коптската литургия е по-стационарна, те нямат нито малък, нито велик вход, а следователно и Херувимска песен. След всяка литургия се четат четири откъса от Светото Писание: от Деяния апостолски, от съборните Послания, от Посланията на апостол Павел и от Евангелието. Евангелието често се прочита два пъти: от свещеника на коптски език и от дякона на арабски. Свещеническите молитви, които се четат на глас, заемат значителна част от коптската литургия. Литургията е доста продължителна – около три часа. Заедно с чинопоследованията тя може да продължи 4-5 часа. Службите на денонощния кръг се различават доста от нашите. Православната църква ползва Йерусалимския богослужебен устав, а в основата на коптското богослужение е традицията на древното египетско монашеско богослужение.

Коптска литургия

Коптските служби на денонощния кръг са аскетични, свещенослужителите ги извършват дори без да обличат специални одежди. Основната част на чинопоследованията се състои от четене на Псалтира. Четенето явно доминира над пеенето.

Какви полезни неща биха могли да открият за себе си нашите поклонници, посещавайки коптските манастири и храмове и запознавайки се с живота на коптите?

Да видиш благочестиви хора вече е полезно. Полезно е да гледаш как те се молят, как тачат своите светини, как благоговейно се отнасят към храма, как уважават свещениците си. Можем да се поучим от коптите и на обща доброжелателност, която често ни липсва.

Каква литература можете да препоръчате за Коптската църква и светините й?

Мога да препоръчам книгата за Коптската църква на една православна авторка от Швейцария – Кристин Шайо. Тя има книги за всички Нехалкидонски църкви. Те са основани върху лични впечатления, написани са живо и дават ярка панорама на живота на Източните църкви. За съжаление богословското ниво на тези книги, степента на авторовото разбиране на сложността на проблемите, възникнали по пътя на възстановяването на единството между Православната църква и древните Източни църкви, не е на подобаваща висота. Ние от катедрата “Източни църкви и източнохристиянски филологии” преведохме някои книги на Шайо, в това число и тази за Коптската църква. Надявам се, че в близко бъдеще тази книга ще е се издаде от издателството на Православния университет “Св. Тихон”.

Могат да се препоръчат също и книгите на Ото Мейнардус за Коптската църква. Самата Коптска църква издава доста популярна литература за своята религиозна традиция – предимно на английски език. Някои издания представляват интерес – например популярните брошури на коптския свещеник Тадрос Малати.

Всичко написано по тази тема на руски е за съжаление или остаряло (например епископ Порфирий Успенски от ХІХ в.), или съвсем непрофесионално (няма да назовавам имена). Доста добро впечатление правят записките на съвременния журналист Сергей Путилов, който подробно описва своите пътувания из християнския Изток, в това число и Египет.

В какво състояние днес се намира диалогът между Православната църква и Коптската църква?

Официалният диалог, който започна през 1985 г., бе между Православната църква и Древните Източни църкви като цяло. Към средата на 90-те години на миналия век, когато повечето Православни църкви (11 от 15) не ратифицираха заключителните документи на диалога (така наречените Първо и Второ съгласувани заявления), а Йерусалимската църква дори заяви, че се оттегля от диалога, процесът се оказа в задънена улица. След няколко години, когато стана ясно, че процесът окончателно е замрял, Руската православна църква направи опит за започване на двустранни преговори със всяка от Източните църкви поотделно. Коптската църква, Сиро-Яковитската църква и Арменската църква на Киликийския католикос се съгласиха да водят диалог само в такъв обединен формат. В рамките на този диалог се проведоха няколко срещи, като от момента на последната вече са изминали няколко години.

Какви точки на съприкосновение могат да се открият между нашите Църкви?

Първоначалната цел на официалния диалог бе възстановяването на пълно църковно общение, но сега е ясно, че тази цел е непостижима в обозримо бъдеще. Затова засега диалогът може да има научно-познавателен характер, за да постигне по-добро взаимно разбиране на традициите на Църквите. Диалогът също може да има църковно-дипломатически характер – например, съвместни изказвания в защита на християнските ценности – или пастирски характер, за да се установят приятелски отношения между Църквите както на ниво свещеноначалие, така и между редовите вярващи. Немалък интерес представлява също и обмяната на опит по вопроси като социалната дякония, религиозното образование и катехизация, работата с младежта, мисионерството. Коптската църква, например, вече 30 години доста успешно осъществява християнска мисия в редица държави от Централна Африка.

Превод: Андрей Романов

| www.pravoslavie.ru

Коментари

коментара