Наука и/или вяра

Настоящият разговор е проведен с физик и богослов – Теодосий Теодосиев и свещеник Константин Киров.

„Направи за човека не заявление, а откритие”, съветва отец Константин, магистър по богословие, председател на сдружение „Православен живот” и автор на предаването „Вероучение” по ТВ Тракия.

„Възпитател на гении” – така наричат казанлъчани учителя-новатор Теодосий Теодосиев, носител на орден „Св. Св. Кирил и Методий” I степен, създател на оригиналната „Методика за формиране на силов интелект”, който ръководи и специализирана школа по приложна математика и физика, за чиито цели е създал най-голямата база за експериментални задачи по физика в България.
Двамата бяха помолени да отговорят на въпроси, касаещи взаимовръзката между наука и вяра.

Отец Константин: – Преди всичко ми се иска да кажа, че днешното поколение хора е различно от поколението, което е пълнело църквите преди епохата на атеизма. То обаче е различно и от поколението на атеистите. Днешният човек е обърнал гръб и на двете – и на вярата, и на атеизма. Запитаме ли го „Съществува ли Бог?”, той вероятно ще отговори „Да”. Но според него този Бог е далече, отвъд – на небесата, а ние сме отсам – тук, на земята. За съвременния човек доброто и злото са станали относителни, важно е друго – кое за мен е полезно и кое безполезно. Ако злото е полезно – то е добро, ако доброто е безполезно, то е зло. Кажи ми сега, как с такава представа да търсим неделно училище за своите деца и как да придобием правилен и праведен опит за себе си? Но ти си права. Отнякъде трябва да се започне… Що се отнася до вярата и науката, може в съзнанието на някои хора те да са лишени от взаимовръзка, но това не е така. „Колкото повече седя в лабораторията, толкова повече се доближавам до Църквата” – това са думи на Менделеев и е така не само с него. Но ние не познаваме духовния живот на учения, ние познаваме отчасти само неговото научно дело и така в представите ни се оформя възгледът за противоречието между вяра и наука. Колкото повече наука, толкова по-малко вяра – смятаме ние. А в действителност е точно обратното. Колкото повече научаваме за творението, толкова повече се удивляваме и прекланяме пред Твореца. Най-големите учени са едни от най-вярващите хора на земята. Виж какви думи избира Коперник за своя надгробен камък:
„Не благодатта, която получи Павел
прося аз,
нито благословението, с което Ти
прости на Петър;
само милостта, която Ти, когато
беше на кръста, дарува на разбойника,
само нея прося аз.”

Т. Теодосиев: – Така наречените точни науки търсят законите, на които се подчиняват обектите от заобикалящия ни свят, с цел използването им за практическите потребности на човека. Хилядолетните търсения на вярата имат за своя цел откриването на нравствения Абсолют. Плодът на знанието дава на човека мощ, известна власт над Природата, това е дар да управляваме в някакви граници природните стихии. Но този дар си има цена. Човекът носи отговорност за начина, по който ползва дарувания му интелект. Съвременният човек управлява колосални енергии, в сравнение с това, което е можел преди няколко хилядолетия. Тези енергии могат да създадат благоденствие за милиарди хора, но могат и да докарат края на света (поне за човешкия вид). Следователно в наше време моралът, в основата на който стои вярата, е хиляди пъти по-потребен, отколкото преди векове. Това е въпрос на инстинкт за самосъхранение на човечеството. И както в науката всяко ново откритие ни доближава все повече до абсолютната истина на природните закони, по същия начин пророците са своеобразни откриватели на нравствени закони. От прагматична гледна точка няма значение дали Иисус е Вселенски пратеник или просто най-великият между евреите. Истината е, че той е направил най-голямото откритие в областта на морала – ДА СЕ ОТГОВАРЯ НА ЗЛОТО С ДОБРО! Това е рецепта за оцеляване на човечеството, която става все по-актуална в наши дни.

 -Докато децата учат какво е ротонда и чия икона къде се поставя на олтара. възрастните имат нужда от по-различни отговори. Как да слеем например представата за шестте дни на Сътворението с геоложките ери /архайска, протозийска, палеозойска, мезозойска и неозойска/?

Т. Теодосиев: – Свещените текстове са нравствени послания от дълбоката древност. Те ползват изразните средства и понятийния апарат на своята епоха за да бъдат разбрани. Интелигентният човек сам може да си ги преведе на съвременен език. Злонамереният търси противоречия между “съвременните” представи и тези на хората отпреди три хилядолетия и в наивността си забравя, че и неговите представи за заобикалящия свят след три хиляди години ще изглеждат смешни. Когато четем свещени текстове трябва да търсим нравствените бисери и всичко останало да възприемаме като прекрасна поетична обвивка.

Отец Константин: – Преди да отговоря на твоя въпрос, нека припомня, че Христос е посочил именно децата като наследници на Своето Царство, а не възрастните. Колкото повече растем ние, като че ли повече се изгубваме в дебрите на видимия свят. „Изследвай нещата на този свят, пише Андре Мари Ампер, това повелява дългът на твоето знание, обаче гледай ги само с едно око, за да бъде другото твое око постоянно привличано от вечната светлина. Слушай световните мъдреци, обаче слушай ги само с едното ухо, за да бъде другото винаги готово да възприема нежните тонове на твоя небесен Приятел. Пиши само с едната ръка, с другата се дръж за дрехата на Бога, както детето с любов се държи за дрехата на своя баща. Без тази предпазливост неминуемо ще си разбиеш главата в някой камък. Бих желал постоянно да си спомням думите на Павел: „Които да се ползват от този свят – като да не се ползват.”” Но отговор на въпроса, разбира се, има. Бог е дошъл именно затова – да издири и намери изгубеното. Шестте дни от библейския разказ и геоложките ери не са нещо взаимоизключващо се. Тук обаче трябва да имаме предвид текста от Писанието, че „за Бога един ден е като хиляда години и хиляда години са като един ден”. Все пак, нека да уточним и следното – библейското повествование и научните изследвания са две различни неща. Езикът на Мойсей е съвсем различен от езика на съвременната наука. Делят ги 3000 години. Но ако се зачетем в богословската и научната литература по въпроса, ще открием удивителни прилики между написаното в книга „Битие” и данните на науката. Тук, разбира се, нямам предвид еволюционната теория, която с течение на времето все повече се самоопровергава. Милионите и милиарди години отдавна се стопиха като сняг, отхвърлени от най-новите, а и от по-старите научни факти…

 – Как да свържем историята за създаването на Адам и Ева с архантропа, неандерталеца, пещерните рисунки?

Т. Теодосиев: – Според мен не е необходимо. Преходът от животинското към човешкото може да се покаже на децата с една прекрасна алегория – картината на Микеланжело, показваща как Господ докосва Адам и му вдъхва душа.

Отец Константин: – Същото е като при геоложките ери и шестоднева. Съществува, разбира се, еволюционната теория, за която вече споменахме. Нейните данни за многомилионно годишно развитие на човешкия род противоречат на времената от библейския текст. Но изследванията на останки от човешки кости и въглени от огнища чрез метода на радиоактивния въглерод С-14 установиха, че древността на човечеството не излиза от рамките на библейската хронология. Днес ние все още се съобразяваме със старите данни, но това е така, защото сме силно повлияни от доскорошния атеизъм. „Разумът, след като е взел предвид толкова много красота, толкова много превъзходство и се е удивлявал, с право негодува срещу смелата глупост, която си позволява да припише всичко това на случая и на една щастлива непреднамереност” /Емануел Кант/. Големият проблем, разбира се, е в това, че безсмъртните Адам и Ева станаха смъртни. Човешкият род се разпиля по цялата земя. Хората подивяха и от небесни се превърнаха в пещерни човеци. От ангелоподобни – в животноподобни. Прав е Илия Бешков, като казва: „Човекът е по-добър от ангела или по-лош от свинята”. Спомни си за Авел, но и за потомците на Каин. Събирайки парчетата на тази мозайка, днес ние градим своя картина, която разколебава вярата ни в Бога. Стигаме дори до там, че в неверието си далеч задминаваме самия Дарвин, който казва: „В крайните моменти на колебание, аз никога не съм бил атеист в тоя смисъл, че да отричам съществуването на Бога”.

 – В „Битие” за създаването на хората се говори в два доста различни стиха. Първият стих /1.27: И сътвори Бог човека по Свой образ, по Божий образ го сътвори, мъж и жена ги сътвори./ говори за създаване на човека – мъж и жена – на шестия ден от Сътворението. Във втория стих /2.7: И създаде Господ Бог човека от земна пръст и вдъхна дихание в лицето му за живот и стана човекът жива душа/ Адам е създаден и настанен в Едем, а Ева тепърва ще бъде създавана от реброто му. Защо?

Отец Константин: – Радвам се, че познаваш библейския текст и че проявяваш толкова силен интерес към неговото съдържание и послание. Наистина, първият стих ни открива човека като две създания – мъж и жена, но тук това не е толкова важно, както във втория стих, затова и хронологията е пропусната. Тук важното е че „по Свой образ, по Божий образ ги сътвори”. След като приключват творческите периоди от шестоднева, Бог създава човека, но го създава подобен не толкова на творението, колкото на Твореца. Нищо от сътвореното не може да се сравни с човека. Той не гледа толкова около себе си, колкото към небесата. „Човекът е отворен нагоре образ на Бога” /о. Йоан Маендорф/. Той познава творението, но това е нищо, в сравнение с познанието на Твореца. В Адам се вижда като в микрокосмос целият създаден свят, но в него се вижда като в микротеос и самият Бог. Това велико чудо е неповторимо, дори и в лика на небесните ангели. Никой не е по-необикновен от човека. Във втория стих картината е по-различна. Тук е пресъздадена последователността – първо Адам, после Ева. Има обаче една много важна подробност, която бих искал да отбележа. Преди да създаде Ева, Бог вижда, че човекът е самотен: „И рече Господ Бог: не е добро за човека да бъде сам”. Никой не е достатъчен сам за себе си и когато Адам преживява тази истина, той получава Ева. Самотата е излекувана, човекът вече знае, че един е недостатъчен, необходими са двама. Но те, както казахме, гледат не толкова един към друг, колкото нагоре. Общението с Бога е най-ценно. Аз съм сам без своята Ева, но и двамата сме неимоверно по-самотни без своя Създател. Липсата му е смърт за света и човека.

Т. Теодосиев: – Това, че в свещените текстове има повторения и варианти на едни и същи събития не бива да ни смущава. В един колективен труд на множество вдъхновени автори са неизбежни повторенията. В това е и част от красотата, от магическото въздействие на тези текстове. Също както в една голяма симфония някой музикален мотив може да се повтори многократно в различни тоналности.
Всички знаем, че ябълката на грехопадението е ябълка на познанието /от дървото на познаване добро и зло/. Трудно е да си представим човека без познания и най-много уважаваме знаещит е – учители и учени. Защо Бог се опитва да предпази мъжа и жената от знанието? Каква стойност би имал човек, който не знае нищо и не може да отличи добро от зло?

Отец Константин: – Познаване и познание са две различни неща. Адам е знаел много повече от нас. Днешната наука и нейните противоречия са нищо в сравнение с онова, което Адам е съзерцавал и проумявал. Да познаеш значи да вкусиш. Адам се е хранел с плодовете на дървото на живота, но е вкусил и от плодовете за познаване на смъртта. „В който ден вкусиш и бездруго ще умреш”, му е казал Бог. Ето, това се е случило. Бог не е дал тези плодове за храна не защото носят познание, т.е. правят хората знаещи, а защото правят безсмъртния смъртен. Човекът не знае по-голямо зло от смъртта, но от Адам и Ева до днес, не само знае, а и познава. Разбира се, преди 2000 г. се ражда новият Адам, т.е. Христос и новата Ева – св. Богородица, които отново ни завръщат при плодовете от дървото на живота…

Т. Теодосиев: – Блажени са бедните духом. Едно малко дете с оскъдните си знания за да оцелее се осланя на големите. Необходима му е безпределна вяра в тяхната добронамереност и непогрешимост. Адам и Ева са най-ранното детство на Човечеството. Всеки с умиление си спомня безгрижното време на детството. Стремежът към знанието е стремеж да пораснеш, което си има и неприятните страни – трябва да поемаш отговорности и да понасяш наказания за грешките си. Всички виждаме как съвременните млади хора бързат да живеят живота на възрастните и твърде рано натрупват негативи, за които после плащат цял живот. В момента човечеството като цяло се държи като Адам и Ева в Райската градина. С наслада гризе ябълката на познанието. В невероятно, истерично темпо се развиват новите технологии, без светът като цяло да е готов в морално отношение да понесе товара на новите отговорности. Расте диспропорцията между интелектуалния и моралния ръст на човечеството.
Днес са ни известни 3 теории за Вселената, галактическите купове, галактиките, черните дупки, пулсарите. И все още не ни е известен извънземен живот. В Библията обаче животът е и си остава концентриран върху Земята – почти незабележима, дори в собствената си система. Логична ли е мисълта, че Бог е създал цялата тази огромна Вселена съвършено празна и е предизвикал живот на една-единствена планета, която лесно може да бъде унищожена от по-едър метеор?

Т. Теодосиев: – Много хора не осъзнават какъв уникален дар е Животът. При известните ни мащаби на Вселената (повече от сто милиарда галактики, по сто и петдесет милиарда звезди всяка, с техните си планетарни системи) създадени са компютърни модели с изследване вероятността за възникване на живот от земен тип. Оказало се, че тези почти двадесет милиарда години от времето на Гигантския взрив са абсолютно недостатъчни за случайното възникване на живи форми дори на една-единствена планета. Четири порядъка време не достигат. Преведено на елементарен език, това означава, че би трябвало да се чака десет хиляди пъти сегашната възраст на вселената за да ни има. Явно текстовете за уникалност на Земята, писани преди хилядолетия и в наши дни имат своите солидни основания. От тук расте и нашата отговорност – унищожавайки живота на Земята, може да се окаже, че сме унищожили живота в цялата Вселена.

Отец Константин: – В своята книга „Цивилизацията” английският изкуствовед Кенет Кларк казва че „ние можем да се самоунищожим също толкова успешно с цинизъм и безверие, колкото и с бомби”. Въобще не е необходим метеорит. Но твоят въпрос е малко по-различен: защо само на Земята? Първоначално човекът е бил заселен в библейския рай, който се намирал между четири реки, т.е. имал е своя територия и граница. Ако човекът не беше съгрешил и напуснал това райско място, то щеше да се пренесе отвъд своите граници, върху територията на цялото мироздание. Привеждайки всичко към себе си, човекът щеше да го възвисява към Бога. Но се получи точно обратното – онова, което трябваше да стане територия на вечния живот, се превърна в място за нашата смърт. Всичко стана гроб, в който бе положен и Христос. Но, Слава Богу, Неговият гроб се оказа празен.

Хората винаги са търсили Бога по най-различни пътища. Налице е потребността от въвеждане на категория „Бог” в науката, говори се за „физика на Бога” /торсионна физика/. По-директен опит да се стигне до Бога е статуята, пресъздаваща тялото, увито в Торинската плащаница. Съществува и идея за клонирането му чрез кръвта по плащаницата. Да добавим и стиховете на Ст. Михайловски: „На тез, които ходеха към Бог с наука/Ти каза: „Знайме ли да любим? Бог е в нас.””

– Как би могъл Бог да е в нас и какво общо може да има между любовта и торсионната физика?

Т. Теодосиев: – Предимството на моята наука – физиката, е в това, че имаме формула за божествено и сатанинско. Ентропията е термодинамична функция, която може да се използва и като мярка за разрушителното, хаотично вселенско начало. Не случайно физиците я означават с буквата S от Сатанаил. Антиентропията е организиращата вселенска сила – Бог, Любов, Живот, Творец. Получава се пълно покритие с християнските представи. Според законите на физиката при всички естествено протичащи процеси ентропията нараства. Фактът, че нас ни има е най-сериозното доказателство за превъзходството на Божественото начало във вселенски мащаб.

Отец Константин: – Смъ ртният човек, разбира се, желае да стане безсмъртен и търси пътища, но Бог Сам се е погрижил за това: да бъде открит и достъпен за всички хора, включително и за тия, които се занимават с наука. Казвам това, защото твоят въпрос като че ли подсказва за търсене и намиране на научна алтернатива – торсионна обвивка, клониране чрез кръвта по плащаницата… Но всичко това нито е възможно, нито е необходимо. „Бог сам стана човек, за да може човекът да стане Бог” /св. Ириней/ „Отговорът на вярата, казва Алекси Карел, несравнено е по-удовлетворителен от отговора на науката”. Още преди 2000 г. Христос разчупи хляба, благослови го и каза: „Вземете, яжте, това е Моето тяло, което за вас се преломява за опрощение на греховете”. Също взе чашата с вино, благослови я и каза: „Пийте от нея всички, това е Моята кръв на Новия завет, която за вас и за мнозина се пролива за опрощаване на греховете”. От Христа до днес това действие чрез църквата ежедневно се повтаря. Така безкрайният и безсмъртен Живот се влива в краткотрайния живот на човека, изпълвайки го с безсмъртие и вечност. От любов към нас, Бог раздаде Себе Си „заради всички и заради всичко”. Ето какво най-голямо откритие ни предстои да направим: Сам Бог се разкрива в живота на човека. И тук стават актуални думите на Ст. Михайловски: любов от Бога към човека и любов от човека към Бога. „Знайме ли да любим, Бог е в нас”. Ето я задачата на живота: любовта, която превъзхожда всичко, включително и всяко знание, защото „любовта е по-силна от смъртта”.