Не ставайте роби на човеци



Може да харесате още...

19 Отговори

  1. Aurelia Felix каза:

    Браво, най-после да излезе истината за сектантството в православните среди. Сектантство, пред което навиканите аз сектанти протестанти са като детска градина. Докато четох текста си мислех, че затворничките в Сливенския затвор се радват на далеч по-добри условия на живот, храна и отношение от тези наивни християнки, станали жертва на черковните манипулатори.
    Нека всички черковни маниаци за „духовни старци“ да го прочетат това интервю и да си сложат една обица на ухото!
    Пожелавам искрено на това момиче да се излекува психически и духовно и дано вярата й в Господ укрепне още повече.

  2. Мартин Митов каза:

    Докато не му забранят изобщо да служи и не си го приберат в манастира въпросният Венков ще продължи да прави золуми. Явно братята от Зографския манастир не съзнават, че и на тях ще им бъде потърсена сметка свише за това, че допускат този псевдомонах да прави поразии 🙁

  3. Цвета Георгиева каза:

    Моля Ви,прочетете и коментирайте!
    http://www.peticiq.com/71125

  4. К. Данов каза:

    Този човек действа като по учебник. Сякаш е прочел всичко за авторитарните секти и стриктно прилага наученото. Не се учудвам от разказа, тъй като с изключение на богослужебната литература, която издава, повечето книги на зографското издателство са пълни с неточни преводи, издават се псевдоправославни книги на разни съмнителни автори и ако човек приема всичко за чиста монета много бързо може да стигне до спешната психиатрия. И ето оказва се, че зад всичко това стои именно този човек. Ако се съобразим стриктно с каноните този човек следва да бъде низвергнат от сан. Може да го направят обикновен монах, за да няма право да служи повече и да си размишлява върху смирението и греховете си.

  5. мнение от вярваща каза:

    За съжаление, нито родителите, нито учителите, нито духовниците учат децата и младежите да вярват в себе си, да си изграждат адекватна представа за самите себе си и за хората около тях, да се борят с трудностите, да общуват с околните. В резултат на това израстват комплексирани и неуверени личности, неспособни да вземат самостоятелни решения в живота си.

    Жалко, че жената не е реагирала по-рано, за да си спести много терзания. Ако този духовник е виновен, трябва да получи църковно наказание. Но и Татяна има вина – че е търпяла цели 6 години подобно отношение: първо в единия манастир, после и в другия. В крайна сметка тя е пълнолетен дееспособен гражданин и никой не я е карал да ходи там насила. Още повече след като е забелязвала нередности в поведението на въпросния духовник и е била обект на тормоз.

  6. molecule каза:

    Доста нежен разказ за безобразията на проскубания Распутин. Браво на момичето, все пак. Под опеката на В. бе заприличала на сянка, тъжна картинка. Слава Богу, че е успяла да избяга. Не психотерапевт й трябва сега, а повечко трезвост. Глупаво е зарязала Църквата заради проблем, за който трябва да вини лекомислието си. Ако бе наблюдавала василиевците наистина от църковни позиции, би си дала сметка за непримиримата им вражда против БПЦ и би се дистанцирала навреме. Би разбрала, че истинската Църква е отрицание на фалша и “духовния” идиотизъм. Впрочем покрай гадостите на Василий се съблазниха доста хора и „заради наш Иван намразиха свети Иван“. Цупят се, сякаш са в църквата на Николай и Василий, а не в Църквата на Христос. Историята около бесноватия младостарец въобще е симптоматична за ситуацията в БГ с характерните й митомания, тесногръдие и претенциозни псевдодуховни шарлатании. Отдавна повтарям, че зилотите имат ментален проблем, издокаран в религиозни одежди.

  7. molecule каза:

    Постъпката на Таня е доблестна. Отвратително е поведението на другите жертви. Мълчанието им на практика е потвърждение на лъжливия мит за Василий, съучастие в престъпленията му. Гуруто интригантства, лъже, върши подлости, съсипва съдби, обърква семейства, унищожава благочестивите наивници духовно, душевно и физически… А къде са онези, които могат (и не само могат, но са задължени от нравстения закон) да го спрат с едно честно свидетелство? Било им „болезнено“ да говорят! Ами точно затова са длъжни да бият камбаната на истината. С малко честност биха спестили много болка. Те обаче мишкуват предателски. Проскубаният Распутин майсторски ги е програмирал, та още му слугуват в сърцата си. Странно е такова закоравяване „от благочестие“, до степен да загърбят съвестта, човешкото си съдържание, най-елементарна морално-етическа свяст…

  8. Татяна Филева каза:

    „Но и Татяна има вина – че е търпяла цели 6 години подобно отношение: първо в единия манастир, после и в другия“. Мнението на тази вярваща жена звучи най-трезво и реалистично от всички коментари тук. Трябва да имаме силата да чуем и най-нелицеприятните неща за себе си, колкото и те да са тежки, болезнени и посрамващи. И да не намразим човека, който ни ги казва, а да му благодарим, че по този начин ни смирява и ни лекува. Но тук идва проблемът за „вината“. Когато човек се намира в такава „сектогрупа“, чувството за реалност е силно изкривено, критичното отношение към ставащото се загубва, способността за самостоятелно мислене се притъпява. И всичко това се осъзнава едва чак като излезеш навън, когато душата ти излети като птичка от клетка. И след като осъзнаеш своята вина, едва тогава ще можеш да поемеш отговорност за миналото, да простиш на всички, в това число и на себе си и да се освободиш от страданието. Това е пътят към свободата, която ни е дарувал Христос.

  9. Алексей Симеонов Стамболов каза:

    До Таня:
    Преди доста години бях в доста сходно на твоето положение. Така че те разбирам чудесно. Слава Богу, пораженията бяха доста по-малки в сравнение с твоите (и като време, и като обстановка), но и аз изпитах подобно разочарование.
    И все пак бих те посъветвал: заради Илия не намразвай свети Илия. Има много свестни духовници. Благодарен съм на Бога, че скоро след това духовно опустошение ме свърза с истински светии, ангели в човешка плът!
    Затова бъди предпазлива, не бързай да се разкриеш и доверяваш никому, но и не отхвърляй с един замах „все и вся“. И едното, и другото са еднакво неправилни. В духовния си живот имаме нужда както от братя и сестри, така и от бащи и майки. В пълния смисъл на тези понятия.

    Ако мислиш, че с нещо мога да ти бъда полезен- и като съвет, и като отдушник, можеш да ми пишеш на arsenios@bitex.bg.

    Моля се Бог да ти се открие като любящ Баща!

  10. Алексей Симеонов Стамболов каза:

    Ето един критерий за различаване на истинските старци от лъжливите- дали самите те са били послушници и дали първо те са изпълнявали и изпълняват послушанията (или епитимиите), които с щедра ръка дават на своите духовни чеда. Ако един монах не е бил истински послушник, то той никога няма да може да бъде и старец (ако послушанието му е било само формално).

    За Василий говори красноречиво фактът, че две (!) години след като става монах, се кандидатира за игумен на Зограф. Реално годините му, прекарани в монастира са не повече от 3-4, защото от края на 1999 г. Василий вече отсъства по 3 седмици в месеца.

  11. molecule каза:

    Вижте, натрапчивото блуждаене в поиск за живи “светии”, “старци” и “ангели в човешка плът” е болест на замаяното ни и инфантилно църковно общество. Случаят с Василий показва колко опасна може да бъде тая болест. Тя подменя Божествения авторитет с човешки, боготърсачеството с човекопоклонничество, верността към Тялото Христово със съмнителни частни “откровения”, здравите религиозни и морално-етически ориентири, предложени от Църквата на ЛИЧНАТА ни воля в ЛИЧНОТО ни битие, с тиранията на някакви “непогрешими” кумири, и т.н. и т.н. Младостарците злоупотребяват със слабостите на хора, които се боят да бъдат личности и търсят чужд гръб за бремето на собствената си отговорност. Точно тук е коренът на старцеманията като масова псевдоцърковна перверзия.

  12. molecule каза:

    Злоупотребявайки с неосведомеността на обществото, василиевците нагло са отворили подписка в защита на разклатения си мит. Текстът е манипулативен, пълен с надути клишета и лъжи. Обръщам вниманието ви на следната дезинформация:
    [quote]Чудното е, че клеветата се проявява толкова късно….[/quote]
    Истината е, че винаги е имало протести срещу интригите и мерзостите на Василий, но той се ползваше от висока протекция. Извращенията му обаче минаха всякакви граници и заплахата от скандал го направи неудобен. Затова справедливостта почна плахо да си казва думата.
    Друга лъжа – уж установената от проверките невинност на младостареца – е опровергана от факта, че точно покровителите му вече два пъти бяха принудени да го санкционират. Игуменията на манастира „св. Илия“ също го изгони. Има защо.

  13. molecule каза:

    Колкото до “петицията”, показателно е наличието на толкова много „изтрити от автора на петицията“ коментари. Цели осем страници, а само три оставени мнения!!! Може да се досетите защо. Безчестието на василиевците е безгранично, както и липсата им на доблест. Типично за бандата на интриганта Василий.

    Интересна е също така статистиката: “79 души са подписали тази петиция. Подписалите петицията са от 48 различни IP адреса.”
    Комедия.

  14. Aurelia Felix каза:

    Тук една госпожа писала, че и Таня била виновна дето търпяла 6 години издевателства. Относно вината й има Кой да отсъди, само искам да кажа, че който не е бил подлаган на психически тормоз, той с лека ръка може да осъжда жертвата. Като цяло коментарите са честни и правдиви, искам само да ви обърна внимание на нещо, което сякаш остава незабелязано дотук. Този Василий, вълк в овча кожа според Писанията, е действал по всички правила на изтънчените изтезания, прилагани при авторитарни и тоталитарни режими и престъпни организации с цел пречупване на волята на човека – глад, лишаване от сън, лишаване от хигиена, лишаване от контакти с близки и тнт. Понеже душата и тялото са свързани, когато човек е перманентно гладен, недоспал, мръсен, лишен от всякакво човешко съчувствие и топлина, как някой може да очаква, че тоя човек ще е на себе си и ще може да взима адекватни решения?

  15. Татяна Филева каза:

    Леле, чак аз съм шокирана от това интервю!… Но още по-шокиращото е, че нито една от пострадалите жени не пожела да даде гласност на станалото с нас и в този манастир, и извън него. Дори ме упрекваха, че говоря открито. Заради това, което правя, за да излезе наяве случаят, развалих отношенията си с повечето „приятелки“, които вече спокойно мога да нарека бивши. Всеки се разбяга накъдето види, загрижен само за собствената си кожа и мнимо благополучие. Съзнателно избягваха контакти с мен, уж за да не им напомням за миналото. Но точно в трудна ситуация проличава кой какъв е, приятел в нужда се познава!

  16. molecule каза:

    Татяна, не унивайте. И сам войнът е воин. 🙂 Банално, но вярно. Самотата е съдба на истинския боец. Защото пръв приятел му е истината. И малцината, които я обичат повече от всичко. Къде са те? Прекалено разпилени, прекалено малко … Но, в крайна сметка, всички истини се събират в Една- Христос. Той е наш Приятел, Спътник и Утеха. Тъжният Цар.
    ….
    На този свят, сегашен и предишен
    Любов не му е нужна, а любовници.
    Поетите са хора най-излишни.
    Д. Дамянов.

    И все пак, не са излишни. Поне за Един.

  17. Татяна Филева каза:

    Аналогичен случай имаше и в Сръбската църква, и то в много по-големи размери – скандалният бивш владика Артемий. Под маската на „ревност за чистото православие“ и „антиикуменизъм“ той си беше направил секта и беше повлякъл много наивни, неопитни, силно вярващи души. Но все пак сърбите реагираха доста бързо, изгониха го от епархията и го развладичиха, лишиха го от сан. След изгонването му ревностните последователи тръгнаха след него, много монаси и монахини напуснаха манастирите си противно на всякакви правила, за да следват „любимия отец“. Още бях в манастира, когато о. Василий ни представяше Артемий като несправедливо гонен за православието, едва ли не като мъченик и герой. И едва след като излязох, разбрах че нещата стоят точно обратно! Артемий е „гуру и разбойник“, както го нарича о. Александър Джаковац, който беше в София миналото лято. Имаше случай на самоубийство на човек, който е бил в неговата секта. Така че краставите магарета и през българо-сръбската граница се надушват!

  18. Читател каза:

    Най-напред искам да благодаря на тази млада жена за откровения, според мен разговор! Иска ми се да я ободря като я уверя, че зная колко много е загубила, но съм уверен, че много повече е придобила, от пребиваването си в манастира… Говоря от собствен, подобен на нейния опит. Готов съм всячески да подкрепям такива хора u защото зная, колко страдания са преминали и все още им предстоят, но това знае и нашият Господ Иисус Христос… „В света скърби ще имате; но дерзайте: Аз победих света“. Това е Вашият път към Христа сестро. Не мислете, че на монахините и монасите им е по-леко. Тяхната борба е още по-сурова. „Не бой се, малко стадо! Понеже вашият Отец благоволи да ви даде царството.“ Ако искаме да сме истински Христови подражатели, трябва от все сърце да скърбим и плачем за такива случаи. Да ни боли както за Вас и други сестри и братя в Господа, така и за о. Василий. Нека помним, че зад всички тези неща стои врагът на човешкото спасение и да обичаме всички човеци. Жив Господ! Бдете!

  19. Г. каза:

    Дано не ми даде Господ да не изпадам в прелест и дано има смисъл за някого това, което следва да напиша.

    Всичко, което Бог благославя или допуска да ни се случи, както знаем, съдейства за нашето спасение…
    Не мога да си представя какво е изживяла тази жена. Не смея да опитвам да преценявам виновен ли е или не този отец. Знам само, че всичко се случва в живота ни с причина.

    Нека ви разкажа една лична история.
    В петък, миналата седмица, съзнателно пребивавах в грях (може би около 3-5 часа). С абсолютна мисъл за това, което върша, през почти цялото време. Оправдавайки себе си със своята слабост, с дългото изминало време, в което вече съм изнемогнала да се въздържам от този грях и може би, дори с доза обвинение към Бога, че не е подредил обстоятелствата друго яче, та да не падам сега по този начин. Обаче истината е, че съм свикнала да подсигурявам непрестанно комфорта си, от там дойде бедата…

    След 2 дена – в неделя, след Литургия, вървейки към притвора до мен падна детенцето на