Павел Флоренски: Всичко е чудо
В края на февруари в ярославския храм "Успение Богородично" "заплакаха" едновременно две икони. И то не старинни, а фабрични — напечатани на хартия и залепени върху дървена основа. Списание Огонёк успя да издири изследовател, който вече не една година изучава подобни чудеса. Той работи в Руския нефтено-газов университет "Губкин" и се казва, подобно на прочутия си дядо-философ, Павел Флоренски (на снимката)
Вие сте изследвал не един случай на мироточивост…
"Мироточивост" не е съвсем точният термин. Мирото е вещество, което се приготвя по време на особено тържествена служба с участието на патриарха. Това се прави веднъж на няколко години за цялата страна. Всичко останало е просто елей, масло. Капчиците масло се появяват сякаш от нищото на повърхността на иконата. Ако иконата е зад стъкло, маслото може да се появи едновременно и вътре, и на повърхността на стъклото. Кондензация на наситени маслени изпарения? Невъзможно. Плътността на наситените изпарения на органичните масла е толкова малка, че е необходима струя от изпарения, висока няколко километра, за да се образува капчица масло на повърхността на иконата. Всяка домакиня знае, че когато нещо се пържи в кухнята, по стените няма капчици кондензирано масло. Маслен пласт се появява на стените и тавана само ако помещението не се мие в течение на много години. Тъй че хипотезата за кондензация не минава. Маслото, което изследвахме на различни места, е различно. Понякога то много прилича на зехтин. В други случаи — на слънчогледово масло.
Удивително е също така, че няма известни случаи на мироточивост от великите икони.
Към Богословската комисия на Московската патриаршия има експертна работна група по чудесните знамения. Вие сте нейният председател. За какво е необходима тя?
Започвайки от 90-те години, съобщенията за чудесни събития стават все по-чести: в храмовете, манастирите, домовете на обикновените хора иконите източват капчици масло и се обновяват. Не са редки случаите и на чудесно намиране на икони. Ако вярваме на съобщенията, това става в изобилие, нечувано в историята на Русия. Засега Църквата не е изработила единен подход към множеството спорни въпроси, които възникват, когато става дума за чудесни събития. Това е работа за православните богослови. Но за да може тя да започне, трябва да бъде събран фактически материал. С това се занимаваме ние.
По какъв принцип са подбрани хората, които влизат в комисията?
Това са най-вече учени, специалисти в сферата на естествените науки. Тъй като чудесните знамения стават най-вече в църковните стени, неизбежно е да привличаме и свещеници. Но искам веднага да подчертая: ние изследваме само научната страна на нещата и събираме само фактите.
Помагат ни с голямо желание и безвъзмездно много специалисти по различните аналитични методи от академичните институти в Москва, криминалисти от МВР и Министерството на отбраната. Без помощта им не бихме стигнали далеч.
Как се отнася Църквата към съобщенията за чудесни събития?
Внимателно, но и предпазливо. За църковния човек чудесата са нещо второстепенно, колкото и странно да звучи това. Опитният свещеник често бива смутен, когато в храма му започва да става нещо необичайно.
Как се съчетават Вашият материализъм и православната Ви вяра?
Аз съм православен човек. Убеден съм, че Бог е създал земята и всичко живо на нея. Но знаете ли какво? Ето ви една материалистическа задачка. Ако вземете чаша вода и отбележите по някакъв начин всички молекули в нея, след което излеете водата, а след известно време пак си налеете вода от някое друго място на земното кълбо, колко белязани молекули вода ще има във втората чаша? Десетки хиляди. И затова във всеки от нас има милиарди молекули на Богочовека, живял някога трийсет и три години на тази земя. А ако Го признаваме за Богочовек, значи цялата материя на земята е свещена и одухотворена. Съветският материализъм беше богоборство. Но ако се отнасяме към веществото така, както аз току-що ви разказах, тогава и аз съм материалист. Вярвам във светостта на материята и не изпитвам никакъв дискомфорт от това.
Кое според Вас е най-голямото чудо в най-новата ни история?
Ами дори и това, че нашият "калпав и тъп" народ, който грабеше църквите, внезапно се върна към вярата.
Но аз не за това Ви питах…
Защо?! Нима смятате за чудеса само това, което става с неживото вещество? Чудесата в историята са най-нагледните manifestatio Dei, прояви на Бога. Това, което стана през последните години, е съизмеримо по скорост и масовост с кръщението на Русия. Ето го великото чудо, най-великото от всички — нашето духовно спасение. При това направено от народ, който беше носител на атеизма — такива бяхме всички.
Трябва ли да се тълкуват знаменията?
Разбира се. Трябва да се опитаме да разберем техния смисъл – инак всичко ще се превърне в околоцърковна суета.
Но как да направим това?
Знаменията са свидетелство на Божията воля, Божията благодат. Естествено те се извършват в Църквата, за Църквата, тя ги удостоверява и ги признава като такива. Между другото, Църквата сама по себе си е абсолютно чудо, защото тя във всичко върви срещу законите на природата. Павел Флоренски още през 1929 г. писа, че е възможно да съществува област на веществото, преобразено от духа. Ами храмовете? Аз съм се занимавал с опазването на исторически паметници като геолог, геохимик. Храмовете са много по-устойчиви от всички други постройки. Това, от една страна, е дело на изкусни и внимателни ръце, а от друга — дело и на благодатта.
Нужно ли е чудо, за да повярва човек?
Четете Евангелието. Никой не вярва заради чудеса. Казано е: не вярвахте на пророците — няма да повярвате и на Мене. Винаги повтарям: Господ не е фокусник, за да вади зайчета от цилиндър.
Но нали се случва и да се сблъскваме с тях…
Разбирате ли, Църквата — това сме ние. Църквата е тяло Христово, а ние сме част от Църквата, молекули на това тяло. И каквото правим ние, това прави и Църквата. Не само патриархът и архиереят, но и ние с вас определяме всичко, което става. И ако от време на време Църквата заболява, това е и по наша вина. Между другото, през XIX век чудесата са били много малко. А може и да ги е имало, но хората са били отчуждени от тях и са ги избягвали. Масовите чудеса са започнали през 20-те години — времето на гоненията срещу Църквата. Много документи и свидетелства за чудеса са ни оставили чекистите и болшевиките, които са преследвали всички очевидци.
В момента не само в самата Църква, но и покрай нея се появяват маса благодатни места. Различни извори, откъдето се черпи вода, къпални, въпреки че всяка къпалня е Божия, всеки извор е благодат. Още по-лошо: създават се олтари без свещеници, храмове без свещеници. Появяват се къщи с "мироточиви" икони, маслото от които се раздава наляво и надясно.
Това може ли да навреди на хората?
Не че това е лошо. Но не е и толкова добро, както мислят мнозина. Да вземем например екстрасенсите. Тези хора се заемат с лечение, без да са професионалисти, без да познават човека, и отбиват хората и парите им от лекарите. Те са изпратили в гроба толкова народ, че не можем и да си го представим.
Трябва ли чудото да се крие или за него трябва да се говори възможно най-широко?
Както сърцето подсказва. Няма априорен отговор на този въпрос.
Как комисията успява да лавира между религията и науката?
Не е необходимо да лавираме. Във всеки конкретен случай има два аспекта, два вида въпроси. Единият засяга фактическата страна: случило ли се е наистина въпросното събитие, при какви обстоятелства, може ли то да се обясни с естествени причини. Ако отговорът на последния въпрос е положителен, тогава работата ни приключва с това. Не веднъж е ставало така. Но ако не може, тогава работата ни тепърва започва. В такъв случай ние минаваме от "пехотна атака" към "продължителна обсада", стараейки се да изследваме случилото се с всички достъпни научни методи. Впрочем, има събития, чиято същност не предизвиква особени съмнения.
Какво имате предвид?
Чудото на благодатния огън, което се извършва всяка година. Не можем да се съмняваме в неговата достоверност – то става вече много столетия. И много столетия са били правени опити православните архиереи да бъдат изобличени в мошеничество. Както е известно, те са завършили с неуспех. Имало е опити за пряко физическо противодействие, когато, например, православният патриарх не е бил допускан в храма. Тогава благодатният огън е слязъл във вид на мълния, която е разцепила колоната при входа на храма.
Можете ли да посочите събития, които предизвикват съмнение?
Разлистването на върбовите и люляковите клонки на празника Въведение Богородично. Тук дори сред членовете на нашата комисия няма единно мнение. Доста горещо се спори, дали трябва да смятаме тези неща за чудесни или за редки, но все пак обясними природни явления.
Каква е вероятността да се сблъскаме с чудо? Трябва ли да го очакваме?
Всяка секунда вероятността е невероятно висока. Почти стопроцентова. Всичко е благодатно, всичко е радостно и всяко събитие е чудо. Друг е въпросът дали сме готови да го осъзнаем. Защото сърцето на човека е вкоравено. Аз съм се учудвал на спокойствието си пред мироточивите икони или разцъфващите върбови клонки. Поразявал съм се и на собственото си равнодушие, когато в храма на Божи гроб се запали благодатният огън. Трябва да си готов за чудото, за да паднеш на колене, да му се радваш и да се молиш. Повечето от нас не са готови.
Да се върнем към това, с което започнахме. Все пак може ли да се изследва чудото?
Всичко е дадено от Бога за добро и затова всичко може да се изучава и изследва. Но това трябва да се прави внимателно и благочестиво. Когато започнаха да изучават Туринската плащаница, хората се страхуваха да се докоснат до нея. Когато се откриват мощи, не се препоръчва на несвещеници да ги докосват. Трябва да сме предпазливи. Както във всяка наука. Лекарите трябва да боравят внимателно с лекарствата и ампулите, физиците — с радиоактивните вещества. Но изучаването е възможно. Както ми каза баба ми, когато я питах веднъж дали е добре, че глезя децата си: "Ако го правиш с любов и благодат, тогава може".
Вие самият вярвате ли в чудеса?
Аз не вярвам, аз знам. Всичко е чудо. Аз, жена ми, децата ми, близките хора.
