Църквата не е музей



БЛИЗКИ ТЕМИ:

5 коментара

  1. Ф.Николов каза:

    Като атеист винаги съм мислел, че създаването на някакъв сакрализиран образ се явява принудителен подбудител за хора, които имат някакво разстроено естетическо отношение към човека, да не кажа че религиозно-моралните мотиви са показател за прогресивна атрофия на естетическото в човека. В някакъв църковен вид моралното действие трябва да се изгради и припише на необясними, тайнствени съборни отношения, иначе не би се възприело като ценно, сакрално. С други думи хората, които са отрудени, смазани, изморени, зависими от различни обществени условия при които живеят, придобиват техническо отношение към човека и затова трябва да се изгради среда като „църковно общение” за да се възстанови някаква поносимост между тях – „духовно израстване”, „живот в църквата” или както и да се нарича. В тези отношения винаги има еквивалентност защото са основани на действията. Изобощо човек се преценява първо по определени действия или бездействия, и съобразно тях се окачества като човек (добър или лош).

  2. Ф.Николов каза:

    Благородният става благороден защото дава милостиня, а не дава милостиня, защото е благореден, това е радикално преобръщане на ценностите с оглед на непосредствена средна нужда. В примера например за жената, която дава повече, защото дава от недостига си е скрит и непосредствения количествен измерител на т.нар. духовност, тук се игнорира цялостния образ на даващия неговата наследствена обусловеност, всички витални сили, които не са непременно морални, само и единствено за да се оправдае запазването на живота на онеправданите. Защото този, който дава защото има повече, може да дава повече, защото има повече сила и отношение да запази това да дава, от този който отделя от малкото, но като изключителен случай поради непосредствените нужди на страдащите; и най-вече защото не можеш да оцениш отношението, то не се съдържа в недоимъка. Важно е да се подчертае, че откакто властва религията и в частност християнството действията са тези, които изравняват хората.

  3. Ф.Николов каза:

    Защото според блогородническия морал, едно и също действие или бездействие (доколкото може да се допусне като едно и също) има различна ценност и се смята за морално или неморално [u]според човека[/u], който го извършва, а не само по себе си. Например, ако християнин „блудства” той има негативно отношение към сексуалността и затова е неморално, но благороден човек, който има високи естетически критерии може да си позволи същите действия и те да не са неморални. Или: една е съхраняващата благородничека гордост, която пази качествената независимост от разяждащата средно-религиозна мярка, друго е християнин непрокопсаник да бъде горд, това е гадно нещо. Но именно там християнството удря, за да се „възкачи” и изравни всички, то разглежда действията или бездействията запазващи и служещи като условия за съществуване на повечето хора, като определящи за целия живот. Те стават Истината, те са критерий за целия живот.

  4. Ф.Николов каза:

    Сматам, всички са наясно, че не могат да предизвикат „правилно отношение” при спазването на „тайнствата”, но гледайки да преувеличат действието при съблюдаването на същите, вярващите по-скоро искат да допуснат, че извършаващия тайнството е по-близо до бога (правилното отношение и действия в живота), отколкото, че от самото него има малък ефект защото е опосредстващ мотив за такива действия. С желателността да променяш към „добро“, променяш на дребно, защото променяш от ниското към средното и сваляш, разваляш качественото, високото:

    [b]if one is superior by nature, one is good without seeming to try.[/b]

    http://www.dw-world.de/dw/article/0,,6003889,00.html

  5. архим. доц. д-р Павел Стефанов Георгиев каза:

    Визитата на папата във Великобритания онлайн –
    http://www.thepapalvisit.org.uk/webcast

Споделете в социалните мрежи