Юрий Гагарин е бил вярващ християнин
Във връзка с 45-годишнината от първия полет на човек в космоса (12 април 1961 г.) в руските медии се появиха нови материали за живота и личността на първия космонавт Юрий Гагарин. Съветският режим се опитваше да използва името му в атеистичната пропаганда: Гагарин се бил "изкачил на небето и не видял там Бога"! Но приятелите и колегите на космонавта свидетелстват за нещо съвсем различно: Гагарин е бил кръстен и вярващ човек. Нещо повече, той е първият, осмелил се да поиска публично възстановяването на разрушения от болшевиките храм "Христос Спасител". По-долу привеждаме откъс от интервюто на преподавателя в руската Военно-въздушна академия полковник Валентин Петров пред Интерфакс
Юрий Алексеевич беше кръстен, както и всички руснаци. Но той беше и вярващ православен християнин. Никога няма да забравя нашето посещение в Троице-Сергиевата лавра през 1964 г., точно по времето, когато Гагарин навърши 30 години. Той беше много прям и веднъж направо ме попита дали съм ходил в Лаврата. Аз отговорих утвърдително и той ми предложи да отидем пак. Отидохме вечерта на същия ден, преоблечени като цивилни. Това беше глупаво, разбира се – Гагарин в каквото и да го преоблечеш… Веднага щом се появихме в манастира, тълпа от хора го заобиколи. Още дори службата не беше завършила, но всички, научавайки за идването на Гагарин, побързаха да отидат при него. Ето такава беше народната любов към Юра, и той не можеше никому да откаже.
Юрий Алексеевич изобщо беше уникален като личност – той никога не се перчеше със своята слава. Обърнеш ли се към него, той вече никого не виждаше и слушаше само теб. Така и с децата му – никой от тях не се надуваше от съзнанието, че баща му е първият космонавт.
Когато се връщахме от Лаврата, ние бяхме толкова впечатлени от видяното, че мълчахме като хипнотизирани. Неочаквано Юра ми каза: "Валентине, я се замисли за тези думи: "Ти, Който си на небето…" Аз отворих широко очи: "Юрий Алексеевич, вие знаете да се молите?!" А той ми казва: "А ти какво си мислиш – че само ти ли знаеш?" А навън беше 1964 г. – точно времето, когато Хрушчов се хвалеше, че "ще изложи в музей последния поп"…
Това посещение щеше да ми донесе неприятности – обвиниха ме, че "дърпам Гагарин към религията". И пак Гагарин ме спаси, като каза: "Как така – капитанът дърпа полковника към религията?! Не той ме дърпа, а аз него". В резултат ме смъмриха по партийна линия, че съм бил "вкарал Юрий Гагарин в православието", и много се гордея с това.
А след известно време на пленум на ЦК по въпросите на възпитанието на младежта Юрий Гагарин открито поиска възстановяването на храма "Христос Спасител" и като паметник на руската военна слава (храмът е посветен на руската победа над Наполеон през 1812 г. – б. пр.), и като изтъкнато произведение на Православието. Мотивът на Гагарин беше много прост: не можеш да бъдеш руски патриот, без да познаваш корените си. Храмът "Христос Спасител" е паметник на руската военна слава и хората, които ще бранят Русия, трябва да знаят това.
Никой от присъстващите не беше очаквал да чуе нещо подобно от първия космонавт. Реакцията беше потресаваща. Разнесоха се бурни ръкопляскания. Партийното ръководство беше доста уплашено, но те нищо не можеха да направят срещу Юрий Алексеевич, разбира се.
Ами знаменитите думи, приписвани на Гагарин – "бях в космоса, но не видях Бога"?
Това не са думи на Гагарин, а на Хрушчов! Имаше пленум на ЦК за антирелигиозната пропаганда. Хрушчов тогава поиска от всички партийни и комсомолски организации да подемат тази пропаганда и каза: "Защо още не можете да забравите този Бог? Ето Гагарин беше в космоса, но не видя Бога". Въпреки това след известно време започнаха да поднасят тези думи по друг начин. Започнаха да твърдят, че ги е казал не Хрушчов, а Гагарин – нали той беше любимец на народа и такава фраза от неговата уста щеше да има много по-голяма тежест. Хрушчов си е Хрушчов, едва ли ще му повярват много, а виж, на Гагарин ще повярват със сигурност. Но Гагарин никога не е казвал подобно нещо, той просто не би могъл да го каже.
Това пътуване до Лаврата с Гагарин ли сложи началото на Вашата традиция да возите по светите места Вашите ученици – студентите на Военно-въздушната академия?
Общо взето, да. След това отидохме в Лаврата заедно с Герман Титов (втория съветски космонавт – б. пр.), който между другото беше също напълно православен човек, както и Гагарин. Когато бяхме заедно с него в Ленинград, първото, което той поиска, беше да отидем в Александро-Невския манастир. А след това, вече под впечатлението от манастира, Герман ме помоли да отидем в Троице-Сергиевата лавра. Между другото, заедно с Титов ние посещавахме Лениградския митрополит – днес патриарха на цяла Русия Алексий II.
