Александър Солженицин: Безграничните „права на човека“ са пещерно понятие


Източник: Московские новости

Александър Исаевич, какво е общото Ви впечатление за развитието на Русия през последните години? Имам предвид управлението на президента Путин в сравнение с времето на Горбачов и Елцин.

При Горбачов беше отхвърлено самото понятие и съзнание за държавност. (Оттук многобройните му капитулации и безогледни отстъпки във външната политика, които му донесоха толкова шумни похвали на Запад.) При Елцин по същество беше продължена същата линия, но обременена и с безмерно имуществено ограбване на Русия, на нейното национално достояние, а също и с безпрепятствено ширене на държавния хаос. Путин започна да предприема обратни усилия за спасяване на провалената държавност. В началото тези опити имаха колеблив характер, след това станаха по-твърди. Външната политика, като отчитаме нашето състояние и възможности, се води разумно и все по-далновидно.


Според мен Русия пристъпи към изграждане на демократична политическа система в крайно неудачен момент – когато се оказа, че взетата като образец западна демокрация е изпаднала в дълбока институционална и съдържателна криза. И какво ще правим сега?


Да, ние действахме най-неразумно и папагалски. И другото е вярно: днешната западна демокрация е в сериозна криза и все още не е ясно как тя ще се измъкне от нея.

А за нас най-правилният път не е да копираме чужди образци, а да работим за физическото и нравственото добруване на народа.

Митрополит Кирил предложи политическите и гражданските права и свободи да бъдат допълнени с морална отговорност и да се ръководим от тях само в това съчетание. Как се отнасяте към това предложение?

Митрополит Кирил на десетия Народен събор справедливо посочи, че "реализацията на правата и свободите не трябва да застрашава съществуването на Отечеството, нито да оскърбява религиозните и националните чувства". Че светините в никакъв случай не стоят по-долу от "правата на човека".

Безграничните "права на човека" са тъкмо онова, което е притежавал нашият пещерен прародител: никой не му е забранявал да отнеме плячката на съседа или да му строши черепа с боздуган. Тъкмо поради това във всяко общество е възникнала нуждата от власт и управляващ слой. Векове наред те са притежавали "правата", а основната маса е била лишена от тях. От века на Просвещението и досега ние слушаме в хиляди варианти за "правата на човека", и в много страни те са широко осъществени, не навсякъде в съответствие с морала. Но нещо не ни призовават да браним "задълженията на човека". Че дори и призивите към самоограничаване се смятат за смешни и нелепи. А всъщност единствено самоограничаването, самостесняването дава нравствен и сигурен изход от всички конфликти.

Наблюдаваме ли наистина реален "конфликт на цивилизациите" (християнската и ислямската)? Умряло ли е християнството на Запад, както смятат мнозина? Дали това е конфликт между религиозното и секуларното общество? Какво трябва да прави Русия в тази ситуация?

Световният конфликт може да бъде определен най-точно така: "Третият свят" срещу "Златния милиард". Това е общочовешкото, общоисторическото негодувание на бедността срещу богатството. (Държавите като Саудитска Арабия и т. н. не са принципно изключение, те само използват разюзданата секуларност на Запада като удобна мишена. Тъкмо тази тържествуваща секуларност поражда и най-голямото негодувание на мюсюлманските страни. Русия пък се освобождава от нея пред очите ни, при това тя едва ли може да бъде причислена към "златния милиард".)

С теорията на "конфликта на цивилизациите" се прикрива истината: зеещата пропаст между богатите и бедните на Земята.

Дори като отчитаме факта на несъмненото световно отслабване на християнското влияние и войнствения натиск на исляма – при достигнатото днес ниво на общочовешкото съзнание аз не виждам възможност за  възникване на религиозни войни в мащаба на планетата или континентите.

Русия във всеки случай не трябва да позволи да я въвлекат в някакви глобални конфликти.

Лично аз смятам, че ако трите главни субекта на европейската (християнската) цивилизация, а именно САЩ, Европейският съюз и Русия не сключат стратегически съюз помежду си (с наддържавни органи), нашата цивилизация рано или късно ще изчезне. В какво според Вас е спасението на европейската цивилизация и нуждае ли се тя от спасение?

Уви. Световният политически процес изобщо не се движи в желаната от Вас посока. Съединените щати разполагат свои окупационни войски в една страна след друга. Такова е фактическото положение в Босна вече 9 години, в Косово и Афганистан – 5 години, в Ирак засега 3, но там нещата ще се проточат много. Действията на НАТО и самостоятелните действия на САЩ се различават незначително. Смятайки, че Русия не е заплаха за него, НАТО методично и настойчиво развива своя военен апарат в европейския Изток и в посока континентален обхват на Русия от Юг.
Към това спада и откритата материална и идеологическа подкрепа за "цветните" революции, и парадоксалното внедряване на "северно-атлантическите" интереси в Централна Азия. Всичко това не оставя съмнение, че се готви пълно обкръжаване на Русия, а след това и отнемане на нейния суверенитет. Не, присъединяването на Русия към такъв евроатлантически алианс, който пропагандира и внедрява насилствено идеологията и формите на днешната западна демокрация в различните части на планетата, би довело не до разширяване, а до упадък на християнската цивилизация.

Според мен светът все по-стремително се движи към неоавторитаризъм (може би това е реакция на тоталния либерализъм). Съгласен ли сте с това? Как се отнасяте към този проблем?

"Тоталният либерализъм", както сполучливо го нарекохте, в световен мащаб вече е безусловно изхабен, износен, сроковете му изтичат. Той ще бъде заместен с някакви други форми на общественото съзнание. Но не бих рискувал да предскажа тяхната същина и форми.

Какво е Вашето отношение към ставащото в Украйна? И във връзка с това какво е отношението Ви към проблема за разделеността на руската нация (най-голямата разделена нация в съвременна Европа)? Трябва ли Русия, ако не политически, то поне интелектуално, да поставя въпроса за възсъединяването на руснаците и руските земи в случай, че Украйна бъде вкарана в Европейския съюз и особено в НАТО?

Това, което се върши в Украйна, още от фалшиво формулирания въпрос на референдума от 1991 г. (аз вече доста съм писал и говорил за това), е моята постоянна горчивина и болка. Фанатичното потискане и преследване на руския език (който повече от 60% на населението на Украйна смята за свой основен език) е просто зверска мярка, и то насочена срещу културното бъдеще на самата Украйна. Огромни пространства, които никога не са били част от историческа Украйна, като Новорусия, Крим и целия Югоизточен край, са насилствено вкарани в състава на днешната украинска държава и нейния стремеж  към желаното НАТО. Изтикването на Черноморския флот от Севастопол (който и по съветско време никога не е бил част от Украинската ССР) е долно и злостно поругаване на цялата руска история на XIX и ХХ век.

При тези условия Русия няма по никакъв начин правото да предаде равнодушно многомиллионното руско население в Украйна, да се отрече от нашето единство с него.

Умират ли руският език и литература – в смисъл, че те вече никога няма да достигнат или надминат великите образци от XIX и XX век?

Въпреки днешното безогледно замърсяване на руския език с лекомислен жаргон и нахлуването на англо-американска лексика (имам предвид не естественото използване на техническата терминология, а модните, комично надути заемки), аз твърдо вярвам, че руският език няма да рухне и няма да позволи да го замърсят безвъзвратно – докато на Земята ще съществува поне остатък от руския народ.

Същото смятам и за руската литература. Въпреки изобилното замърсяване, тя запазва ясна и ориентирана към съвестта основа и тепърва ще ни подари образци, поддържащи нашия дух и съзнание.

Превод: Андрей Романов

Щом сте вече тук…

Разчитаме на вашите дарения, за да поддържаме този сайт. За високото качество на материалите, които публикуваме тук, нашите сътрудници – преводачи, автори, редактори – заслужават справедливо заплащане за труда си. Можете да проследите актуалното състояние на даренията към всички програми и кампании на фондация „Покров Богородичен“ за текущата година от този линк >>>

Ако желаете да бъдете част от усилията на екипа да развиваме и поддържаме сайта, можете да станете редовен дарител на Православие.БГ в платформата Patreon >>>

лв.
Select Payment Method
Personal Info

Credit Card Info
This is a secure SSL encrypted payment.

Donation Total: 10,00 лв.

Следвайте ни
  
  
   

Може да харесате още...