Бачкият епископ Ириней: „Константинопол направи най-голямата грешка в историята си“

В интервю за предаването „Архипастир“ на руския ТВ канал „Съюз“ от ноември 2018 г. Бачкият епископ Ириней обясни позицията на Сръбската православна църква по повод действията на Вселенската патриаршия в Украйна. Публикуваме част от интервюто.

Владико, тесните исторически връзки между нас карат сърбите да бъдат съпричастни към събитията, които вълнуват в момента чедата на Руската православна църква – не само в Русия, но и в Беларус и Украйна. Украинската тема стана в последно време водеща не само в църковните медии – за нея говорят и светските медии. Как тук, в Сърбия, оценявате ситуацията с украинското православие?

Ние твърде много съжаляваме за това, че Вселенският патриарх лично и Вселенската патриаршия като цяло извършиха – според мен, а и според повечето наши богослови и йерарси – най-голямата грешка в историята на Вселенския престол. Ще ви кажа нещо, което никога преди не съм казвал пред медиите: преди време, може би преди десет или повече години, в лична беседа с Вселенския патриарх му казах, че го моля да не се меси в украинския църковен въпрос, защото това ще предизвика огромна трагедия – не само там, но и в целия православен свят. Не съм никакъв пророк, но познавайки все пак обстановката и историята, това можеше лесно да се предвиди. За съжаление, той направи точно това. Трудно е да се каже по какви съображения – някои мислят, че поради обида, горчиво чувство срещу Московския патриарх и Руската православна църква заради неприсъствието ѝ на Критския събор… но мнозина смятат, че става дума за сериозен натиск от страна на Запада, особено на американците – че това е част от общия западен курс по отношение на Украйна, целящ да направи проблемите още по-дълбоки, да раздели максимално славянския свят и да превърне Русия и Украйна във врагове. Страхувам се, че има истина в това. Интересно е, че същата мисъл изразяват и някои мои гръцки приятели, които нямат никакво отношение към Руската църква.

Така че те взеха едно съвсем неканонично, или по-меко казано, канонически необосновано решение – да нахлуят в каноничната територия на вече съществуващата автономна православна църква на Украйна. Преговорите се водеха от светските лидери, от политиците. Както знаем, властта в Украйна не е твърде православна – там има и униати, и разколници… Но курсът е доста странен. Само си помислете: делегацията на Вселенския патриарх изобщо не разговаряше със законната църква, която е и църква на мнозинството на народа в Украйна – няма значение, кой се смята за руснак или за украинец, всички те са част от едната църква. Трудно е да се пресметне колко култури и националности има в Руската православна църква – сто? сто и петдесет? мисля, че и там не знаят…

Така че тези хора дори не посетиха нито веднъж митрополит Онуфрий; всички преговори се водеха или с политиците, или с разколниците. Но проблемът е, че това не са някакви случайни или временни разколници; става дума за хора като Филарет Денисенко – той беше кандидат за Московски патриарх навремето. Той не стана патриарх поради известни причини – поради личния си морал и други подобни фактори. Тогава той се изказваше против украинския сепаратизъм – църковен и политически, и то повече от мнозина други в Украйна…

В момента, когато издигна кандидатурата си за поста предстоятел на Руската църква…

Да. А след като не го избраха за патриарх, той изведнъж се сети, че е украинец и че може да бъде пръв в Киев. И, разбира се, той наруши своята клетва, дадена пред патриарха, че няма да прави разколи, и направи разкол. Той беше лишен от сан, отлъчен от църквата и анатемосан. А сега идват хора от Фенер и казват: това са глупости; преди признавахме отлъчването му, а сега не го признаваме! Чел съм писмото, в което Вселенският патриарх съобщава на Московския патриарх, че е разбира решението му [за отлъчването на Денисенко] и го подкрепя. А сега той казва, че един негов документ, негов акт може да направи всичко това недействително! Такова нещо в Православието е просто невъзможно. И затова нашата църква зае позиция на подкрепа на Руската и особено на Украинската православна църква. Но, за съжаление, реакцията на Константинопол, на някои негови кръгове, звучи съвсем странно. Те казват: ето на, сърбите, които винаги са ни били предани, сега ни предадоха и минаха на страната на руснаците!

Зад изказвания от този род се крие едно съвсем нездраво разбиране за църковния живот. Църквата е единно богочовешко Тяло Христово, храм на Светия Дух, дом на Небесния Отец. Това не е някаква организация – идеологическа, политическа, обществена и т.н. Тъй наречените автокефалии не са някакво онтологическо понятие, това е административно понятие. Това е начин на организация на църквите, които съществуват в света. Но отделните автокефални църкви не са особени отделни църкви; те са просто организационни форми, така да се каже, на едната и единствена Църква. Ето защо ние не можем да приемем такъв един възглед, такова разбиране за нещата: че ние тук сме си гръцко или фенерско православие, а там някъде има московско или друго някакво православие. Такова нещо няма. Църквата е една. Няма гърци, руснаци, сърби – всички сме едно, ако сме православни. Ако не го разбираме това, значи не сме достатъчно православни.

Аз следя това, което излиза на гръцки, на руски, пък дори и на английски, на френски понякога по тази тема, и знам какви са обвиненията, а познавам и много хора в Константинопол лично, и когато чета, че ни обвиняват, че сме станали “руски послушници”… смятам, че това е нездраво и нецърковно. Ние не сме за едните против другите, не против едни или други, не за едни или други; интересува ни каноничният ред и здравият живот на Църквата. В този случай е права Руската и Украинската православна църква. Ако това, което прави сега Константинопол, го беше направила Москва или Киев, ние щяхме да сме против тях. Ние сме против не поради това, че същото може да се случи и с нас, и с други поместни църкви – и това също е истина, но не това е причината, не са такива нашите мотиви. Ние смятаме, че в този случай Константинопол постъпи несправедливо и безотговорно, и нанесе вреда на само на Руската, не само на Украинската църква, но и на самия себе си, и на цялото Православие, защото сега сме унизени и направени за посмешище – и пред католиците, и пред привържениците на другите религии, и дори пред светските хора. Защото сега, когато трябва да сме единни, за да отговорим на предизвикателствата на съвремието, ние вместо това започваме да се делим и да нямаме повече братско общение. За съжаление, това е предизвикано от тези едностранчиви действия на Константинопол.

Пътят, по който върви Константинопол, е погрешен и вреден. И затова нашата подкрепа за каноничната църква в Украйна е съвсем искрена. Ние проведохме Архиерейски събор, там беше поставен и този въпрос. И ние така коментирахме тези решения на Константинопол: казахме, че не признаваме онзи негов акт, с който се реабилитира Денисенко и онзи, другият… Малетич, двама твърде съмнителни лица. За Денисенко вече казах, а пък Малетич е духовен потомък на тъй наречените “самопосветени”*, които не са имали никаква, дори най-елементарна църковност. Как може да бъде признат този човек?

Последицата е, че ние не смятаме това решение за задължително за нас като Сръбска църква, не признаваме нито тези лица, нито техния епископат, свещеници и монаси като истински православни архиереи, клирици, монаси, и затова няма да имаме с тях никакво общение, нито литургическо, нито каноническо. Те и занапред си остават за нас разколници, както и преди. Това е официалната ни позиция, изразена от Архиерейския събор. Имаше дискусия, двама или трима души се изказаха, че трябва да изчакаме и т.н., но беше решено, че няма какво да се чака, че ситуацията е опасна за всички, за цялото Православие. И трето, ние предлагаме, както направиха и други братски православни църкви, да се свика Всеправославен събор с участието на всички, а не както беше в Крит, когато четири православни църкви по съществени причини отказаха да участват, а и нашата църква едва-едва се съгласи да участва, с огромни трудности… и не подписа най-съмнителните документи.

Всички тези въпроси трябва да се решават всеправославно, съборно, заедно, по братски. Не може един от патриарсите да решава нещата самолично, самостоятелно, самовластно, без съгласието на другите. Първенството на Константинопол е първенство на първия, на най-авторитетния член на събора, то не е абсолютно като при папата. То е ограничено от съборността на Църквата. Могат да се водят разговори – и за автокефалията, и за диаспората, но на събор. И там той е председател… но извън събора, както той се опитва да прави в момента – не. Смятам, че това е опит за възстановяване на папската система у нас. И съм убеден, че това няма да мине. И затова нито една от поместните mравославни църкви не подкрепи инициативите на Константинопол. Познавам всички, и знам, че всички така мислят – и в Киев, и в Москва, и в Атина, и навсякъде…

Мисля, че това, което се върши сега, е най-голямото вражеско изкушение за Църквата като цяло, и затова ние се опитваме да помогнем на Православието да се завърне на каноничния път, на пътя на истината, справедливостта, братската любов, за да може Константинопол да се откаже от своите неканонични решения. След това – добре, нека да поговорим, възможността за братски диалог е винаги открита. Нека да има диалог – както двустранен между Москва, Киев и Константинопол, така и, разбира се, по-общо между всички нас, където да се приемат правилни решения, а не такива, които да пораждат нов разкол. Това, което се случва сега на всеправославно ниво е много по-лошо дори от това, което се случи вече, за съжаление, в Украйна, и което е твърде трагично и бременно с нови опасности – опасност от сблъсък между братя от един народ, от една църква, опасност от насилия… Бог да ни пази от онова, което може да се случи.

Ваше Преосвещенство, в момента могат да се наблюдават следните тенденции: Фенер върви към папизъм, а Рим се заглежда…

Поне отчасти, да…

…към православната съборност.

Да, така е. Запознат съм с тези неща, следя и католическия печат. Срещал съм се и с тримата последни папи; особено сегашният, мисля, е отворен за свидетелството на православните. В някакъв смисъл и неговият предшественик, който е още жив… той беше добър богослов и разбираше много неща. Сегашният папа дори се опитва да внесе някакви елементи на православна съборност. Направи някакъв съвет от кардинали край себе си. Разбира се, това тяло само съветва, а не решава; но все пак това е някакво късче от нашия подход, православния. Ето защо е просто неразбираемо как ние, православните, бихме могли да подражаваме на онази система, която дори на Запад вече не е толкова популярна!

Не може Константинопол да казва: аз решавам сам. Никой в нашата Църква не може да решава нищо сам. И никога не имало такова нещо. И затова сме отделени от католиците вече хиляда години. Само затова! Да, там има и догматически затруднения, но по отношение на Църквата – това е разликата между нас.

Трябва да усещаме отговорността си и към неправославните, дори към невярващите. Имаме отговорност към всички. Как те се отнасят към нас, си е тяхна работа – въпрос на тяхната съвест, но ние трябва да обичаме всички, да желаем спасение на всички. Е, разбира се, не с цената на това да жертваме учението на Православната църква, нейното учение, нейния живот, нейната автентичност… не в този смисъл, но в смисъл на подкрепа за всяко добро нещо, което съществува извън границите на Православната църква.

Цялото интервю можете да видите тук

Бележки

* Т. нар. “самопосветени” – псевдоцърковна организация, създадена в Украйна през 1920 г. “Самопосветените” не са имали епископи и апостолска приемственост и затова са си “посветили” епископи и свещеници сами, чрез “възлагане на ръце” от народа. Наследник на “самопосветените” е т. нар. УАПЦ (“украинска автокефална православна църква”) начело с Макарий Малетич, чийто спорен епископски сан беше признат през 2018 г. от Константинопол. УАПЦ се саморазпусна след т. нар. обединителен събор и се вля в състава на създадената от Фенер “Православна църква в Украйна”. Бел. прев.

Превод: Андрей Романов