Борислав Цеков: Има духовници с пагони под расото
в-к Труд, Словесни мозайки
С Борислав Цеков, депутат от 39-ото НС и автор на закона за вероизповеданията, разговаря Таня Джоева.
– Г-н Цеков, България е заплашена от поредна загуба в Съда за правата на човека в Страсбург – този път заради закона за вероизповеданията, приет от предишното НС. Негов автор сте вие. Според прогнозите т. нар. алтернативен синод ще спечели делото с рекордното обезщетение от над 1 милион евро, които държавата ще извади от джоба на данъкоплатците. Изненадан ли сте от развоя?
– Не бих се наел да прогнозирам изхода. Всеки български гражданин има право да се обърне към съда в Страсбург. Но дори държавата да бъде осъдена, решението няма да доведе до ревизия на статута на БПЦ и до промени в закона за вероизповеданията.
– Защо?
– Първо, законът по съвременен начин гарантира свободата на религиите. Второ, острани една голяма несправедливост – последствията от недопустимата партийно-политическа и държавна намеса в делата на БПЦ.
– Но пред Съда в Страсбург обвиняват вас за недопустима намеса. Според закона БПЦ не подлежи на съдебна регистрация. Дадохте ли й привилигировано положение?
– Не. В закона изрично е записано, че не може да има привилегии. Вярно, има отлика в статута. То е отражение на конституционната разпоредба, че източното православие е традиционна религия. Самият закон дава на БПЦ статут на юридическо лице и не се нуждае от съдебна регистрация. Така ние признаваме историческата й заслуга за „регистрацията” на държавата. Църквата я е имало и в години, когато не е имало държава. Не може днес чиновник или магистрат да решава дали да има Православна църква и Български патриарх. Така е уредено положението на основните религиозни институции и в Западна Европа. Някой чул ли е Лютеранската църква да подлежи на регистрация в скандинавските държави, където тя по конституция е държавна религия? Не е чул. Както няма да чуе, че Католическата църква има нужда от регистрация в държави като Испания, Полша, Италия.
– Защо ние имаме проблеми пред Съда в Страсбург, а изброените от вас държави – не?
– Полемиката се създава от неправителствени правозащитни организации. През 1999 г. доклад на ОССЕ взе ясна позиция – че историческата диференциация в статута на едно вероизповедание не означава неравнопоставеност с останалите вероизповедания. Освен ако за традиционната религия не са предвидени специални привилегии. Е, според нашия закон БПЦ не може да получава привилегии. И не ги получава.
– В българския случай има и друга особеност – със закона вие сложихте край на дългогодишната битка кой е легитимният синод и съответно край на спора кой да бъде регистриран в Дирекция по вероизповеданията и в съда. Нещо повече – признахте патриарх Максим за каноничен и забранихте на разколниците да използват името на БПЦ и имотите й.
– Да. Отлъчените не могат да използват името „Българска православна църква” и да претендират за нейно имущество. Ще ви дам пример – ако някой се обяви за папа и Католическата църква го отлъчи, той не би могъл да претендира например, че базиликата „Св. Петър” в Рим е негова. Но има правото да упражнява своето вероизповедание така, както го разбира.
Същото важи и за разколниците. Те имат пълната свобода да се регистрират като православно вероизповедание и да докажат, ако могат, правотата си чрез силата на словото и на духа. Но както виждаме, те не го правят. Вместо това претендират, че са нещо, което не са. Че те са БПЦ и че Инокентий е патриарх. А не този, който е избран канонично – патриарх Максим.
– Това доказва ли, че в дъното на разкола стоят имотите, г-н Цеков?
– Разколът стартира през 1992 г. по политически подбуди чрез недопустима държавна намеса. Правителството на Филип Димитров регистрира дядо Пимен за патриарх и помним как полицията нахлуваше в храмове, окупираха се манастири, включително и с помощта на мутри. Оправданието беше да се изчисти църквата от комунизма. Постепенно идеологически обоснованата намеса се изроди в нечист бизнес с църковни имоти. В София с подкрепата на тогавашния кмет Стефан Софиянски разколниците държаха не само храмове, но и апетитни имоти. Въртяха свой бизнес. Бяха превърнали криптата на “Св. Параскева” в сладкарска работилница.
До 1998 г. може да е имало разкол по канонични причини. Но да припомним, че през 1998 г. в София беше свикан Всеправославен събор, на който присъстваха главите на всички православни църкви. Разколниците бяха призовани да се завърнат в лоното на църквата и някои се покаяха. Така световното православие реши, че отделилите се вече не се считат за част от БПЦ. Оттам нататък споровете бяха за имоти, за храмове като „Св. София” и „Св. Параскева” в столицата, които са символични за една религия.
– Споменахте срамните сцени от 1992 г., но и през 2004 г. се намеси полицията. Защо т. нар. разколници бяха извадени насила от църквите? Според адвокатите на разколниците законът е дал психологическото основание за разправата, а делото ще бъде спечело именно заради прокурорската и полицейската намеса.
– Без съмнение сцените преди 4 г. бяха нелицеприятни. Но нямаше друг изход, след като по силата на правото собственикът иска да си върне владението върху имот, а незаконният владелец го държи без основание. Все едно да не можете да извадите наемател от собствения си апартамент. Тогава идва прокурорът. Държавата взе страната на закона и на справедливостта.
– Обезщетение от 1 милион евро е рекордна сума. Как ще го коментирате?
– Нека изчакаме решението. Средите, от които излизат тези слухове, навремето твърдяха, че ако се гласува Закона за вероизповеданията, България няма да бъде приета в НАТО.
– С какви аргументи трябваше да бъде защитавана позицията на държавата?
– Това дело, както и много други, е подценено от страна на властите, които представляват страната ни и защитават институциите и законите ни пред съда в Страсбург. Има три важни аргумента – първо – БПЦ няма привилегии по закон. Второ, според канона разколници не могат да претендират за имоти на легитимния Свети синод на БПЦ. Трето – законът не им пречи да изповядват религиозните си убеждения, но не като БПЦ, каквато у нас съществува от 12 века. Но не само държавната власт подцени аргументите. Това стори и БПЦ, която е страна по делото и не успя да ангажира авторитетни и влиятелни юристи.
– След края на разкола църквата вече няма оправдание за отсъствието си от обществения живот. Успя ли в последните 4 г. да си върне част от авторитета?
– Не бива да прехвърляме отношението си към отделни личности в църквата върху самата Църква. И аз не харесвам факта, че част от клира носи пагони под расото. Не одобрявам владика, който търгува с псевдоцърковни титли, давайки ги на хора от по-сивкавата част от живота. Но не смесвам тази антипатия с отношението към институцията. БПЦ е част от нашата идентичност като българи, вековен крепитал на устоите на нацията.
Но трябва да признаем, че религиозната дейност продължава да се свежда до служене в храмовете. БПЦ отсъства от болезнените социални проблеми. Добри неща се правят в Неврокопската, Пловдивската, Търновската епархии, но това не определя облика на цялата църква.
– Вероучението ще помогне ли за възраждането на БПЦ?
– То не може да я замести. Опасявам се също, че БПЦ няма подготвени преподаватели.
– Защо? Бедна ли е църквата? Кой управлява имотите й?
– Църквата изпитва същите дефицити на хора и енергия, от каквито страда цялото общество. Манастирите, където някога е имало духовен кипеж, мъждукат едва-едва. Но като цяло БПЦ е в дълг. Тя е последната социална мрежа, към която хората могат да се обърнат в мигове на изпитание и криза.
Мислех господина за интелигентен човек, а той говори небивалици. Кога Митрополит Инокентий се е представял за Патриарх?
По конституция държавата и Църквата са разделени и държавата не може да се меси в църковните дела. Господинът е многословен, но канонично неграмотен. Църквата, ако е Църква ще устройва живота си по силата на каноничното право. Може ли да се говори за каноничност на хора, които не спазват КАНОНИТЕ?! После, ще му светне ли в главата на този политически ДЕМПГОГ, че в България е нарушен Уставът на Б.П.Ц.? В цивилизования свят, както го предвижда и Уставът на Б.П.Ц. църковните настоятелства са собственици на недвижимото енорийско имущество и далеч не наложените от бесовете владици. В България няма нито един реален митрополитски избор и народният глас е приглушен до незачитане. Нека приказливецът, който се прави на интересен, си признае колко пари му платиха мафиотите владици, които държат в ръцете си държавния петрол и земята по Черноморието.
Понеже и Иван Желев демагогства, то нека първом се погриже и върне двата милиона долара, които са приведени на сметка на Московската Патриаршия и тогава да разправя ни врели, ни кипели. Тези пари са от залъка на бедните пенсионерки и Дядо Максим не може да ги подарява на Москва, а Желев да се прави на разсеян. Почтеният човек не може да бъде ДЕМАГОГ както и този тук с интервюто.
от гелираното момченце Бориславчо Цеков. Това е чисто комунистче и сатанистче. Добре, че народа му би шута и в момента е пишман нововремец. ДА Е ЖИВ И ЗДРАВ ДЯДО ИНОКЕНТИЙ!
Не познавам господина и исках да вярвам, че като се е заел с такива велики дела, поне той да е почтен човек. Споделих несъгласието си в неговия блог http://www.btsekov.com/?p=418 , а той взе че го изтри. Това за мен е предостатъчно за да си направя заключение що за личност е, решил да нажежава страсти и да гъделичка слуха на тълпата през първите дни на Великия пост.
Понеже Бог се предава с мълчание, то ще взема да го удостоя с отговор в моя блог, та дано си направи труда да прочете поне веднъж КАНОНИТЕ на Православната Църква преди да се изсилва с претенциозната си демагогия.
Ще си му дадат много пари и му гледайте сеира. Дай на човек власт, пари, сила и свобода и го виж колко струва. А т.нар. епископ Инокентий няма да е жив и здрав. Така ми се струва. Разколниците нямат бъдеще. Щом не успяха да завземат семинариите, значи няма да имат бъдеще. Ще си изтлеят с времето.
А кой е този Иван Стоянов?
Колкото до семинариите, не ги намирам за кой знае какво богатство или гаранция за бъдеще. Българското православие е единственото без сериозни богословски трудове. Това показва, че избълваните като комински дим богословски дипломи не струват и пукната пара.
Колкото до бъдещето, то е във волята Божия. Бедата е, че родната Църква е болна. И да успеят силните на деня да ликвидират юрисдикцията на Митрополит Инокентий, когото погнаха защото им пречеше, то бъдете сигурен, че нов разкол ще се появи. Бъдещето на Църквата е в разколите, защото църковната видимост е без съдържание. Всеки, скъпящ душата си, ще търси евангелски извор и ще излезе от смрадта на варосаната гробница.
Това го казвам с много сърдечна болка, защото църковната ни видимост си е чисто и просто ИГРА НА ШИКАЛКИ. Българите се осакатяват духовно още с неправилното кръщение и това душевно опустошение го следва во вся дни живота его с този църковен панаирджилък, какъвто го видяхме в клипа от Враца. Затова и гарга там не каца, заради големия резил и църковен театър с долнопробна игра на епископска хиротония.
Индивидуалистичния, нецърковен, недуховен подход породи проблемите в БПЦ. През 1992 г. изразител на този подход беше Фори, през 2002 г. – Цеков.
Делото щяло да бъде изгубено, защото БПЦ не успяла да ангажира авторитетни и влиятелни юристи! Пълни глупости! Само човек с адвокатско, нецърковно съзнание може да мисли така.
Но това не е никак изненадващо, щом като за него църквата е институция.
Ако църквата е институция, как тогава виното става Кръв? Може ли институцията да претворява виното в Кръв?
Ето, под този „институционален“ подход е заровено кучето.
Впрочем, подходяща рубрика – „Словесни мозайки“. Словесна салата.
ЦИТАТ:
Така ние признаваме историческата й заслуга за „регистрацията” на държавата. Църквата я е имало и в години, когато не е имало държава. Не може днес чиновник или магистрат да решава дали да има Православна църква и Български патриарх.
Даже само заради тези думи бих гласувал за г-на в президентски избори, без са ме интересува коя партия го издига.
Не разбирам заюо смятате това за уместно:
„Ако църквата е институция, как тогава виното става Кръв? Може ли институцията да претворява виното в Кръв?“
Това не е даже и схоластика. Това си е чиста софистика. Ако смятате че, трябва да се върнем в катакомбите, кажете го направо, вместо да употребявате така неуместно и безотговорно евхаристийната еклезиология за полемични цели.
Прощавайте, но риториката ви изпреварва теологията и още по-добре – жертвате теологията в името на риториката. Поучете се от Мартин Лутер, чиито грешки на друго място показвате, че разбирате добре.
С цялото ми уважение! Но входът ви в дискусията е истински фал-старт.
Като стана въпрос за клипчето във Враца,защо е махнато пак ли някой крие нещо???Нека се види каноничноста на „хиротонията“ и лицемерието или на някой не му харесват коментарите( ама в тях има много истина)??? Нали тук поне нямаше цензура?
Кой е Цеков и колко пъти е влизал в църква? Кръстен ли е? Участва ли редовно и ревностно в богослуженията в енорииската му църква?Изповядва ли се и пречестявя ли се редовно?Пости ли?Аиде да се занимава с политика(кадето доказа,че не става за нищо) защото е много далеч от каноните на църквата! И като го е толкова грижа за пагоните под расото защо не направи нещо по този въпрос тогава когато внасяше т.нар.закон за вероизповеданията?Защо не каже имената на тези с пагоните( не,че ние не ги знаем) или е взел пари и е ял с тях на една трапеза.Ох,бедни ми Цеков!!!!
Аз пък мисля, че е хубав (ако тази снимка е негова) и умен, даже изключително умен. И кому ги задаваш, в крайна сметка, въпросите си Тимоти?
А и въпроси ли са изобщо?
Ако Синодът на патриарх Максим има претенции за имоти, защо не подаде искове в съда, да брани по съдебен ред владение или собственост? Съдът е органът, който е компетентен да се произнесе по такива спорове. Прокуратурата няма такива правомощия. Делото пред Страсбург по всяка вероятност няма да бъде спечелено от държавата и моля, г-н Цеков, не хулете юристите. И най-добрият юрист не може защити държавата и Синода на патриарх Максим от глупостите и беззаконията, които извършиха. Манипулация на общественото мнение е да се изкарва взломяването на храмове като действия в защита на православието. Кой християнин има нужда от това? Ако Синодът на патриарх Максим или г-н Цеков хвърлят обвинения срещу Синода на митрополит Инокентий, то с какво е показал Синодът на патриарх Максим, че е по-добър? Насилието ли е образът, който БПЦ иска да имат за нея? Но съжалявам, такава ни е Църквата … Тя посяга и много лесно минава през човека … Има обаче и свестни духовници, те са малко… Жалко наистина за всичко това …
Първо – заглавието на статията е манипулативно. Това не е основната тема на интервюто. Второ – припомнихме си историята на проблемите в Църквата ни, за което благодаря. Трето – проблем е не разкола, а пропастта между теорията и практиката в енорийския ни живот. Богословските факултети са бих казал третия синод в нашата църква, защото комунизмът не си е отишъл в нашето общество. Как да стана свещеник, когато по-старшите отци ще ми „сверят часовника“ и няма да ми дадат да практикувам това, което са ме учили в университета!? И във военния, и в цивилния университет кадрите излизат до голяма степен неподготвени за професионалната си реализация и праксис. Ли-псва ни знание, липсва ни смирение комплексно, не искаме да сме актуални и да си знаем правата и задълженията и затова буксуваме.
Не мисля, че трябва да възстановяваме духовността на Църквата в България на национално ниво, защото това е най-трудното, пък и безполезно ще се окаже. Трябва да се борим за енорийския си храм, за братята и сестрите си, с които се причастяваме от една чаша. Великите дела нека ги оставим на Бога!
Интересно ми е защо, плачещите за т. нар. софийски митрополит Инокентий, забравиха как каратисти и полицаи вадиха Светия синод по времето на правителството. Явно това не се помни или паметта е избирателна. А без семинариите, където се обучават бъдещите монаси, свещеници и епископи, не виждам как биха успели. Оставете богословската дейност. Просто т.нар. синод на Инокентий (лицето Иван Стояно Петров, ако не го знаете кой е) е едно сухо дърво без корени без семинариите. Казано е който нож вади, от нож умира. Просто махалото се върна в изходно положение. Колкото си щете да твърдите, че Иван Петров е истинският софийски митрополит, не е така. Всеправославният събор си каза думата. Кой може да упрекне главите на другите православни църкви, во главе с Вселенският патриарх, че са комунисти и такива и онакива. Ако Иван Петров гушне многото пари, то тези пари ще са му като букет.
усещам коментара ти като много смислен и напълно споделям, че този е подходът – великите дела да ги оставим на Бога (и на някои автори от този сайт), а ние да насочим енергията си към своите братя и сестри, с които се причастяваме от една Чаша. Тъй като правя това от доста години, уверявам те, че има осезаеми резултати.
Искам да разсея малко скепсиса ти и да ти вдъхна малко оптимизъм, като те уверя, че когато правиш нещо смислено и осмислено, тогава по-старшите отци, че даже и митрополитите не могат да ти „сверяват часовника“. Мисля, че това е единственият източник на умерен оптимизъм в нашата църква.
Не е малко!
Освен, че пак се портиш, ми се струва, че оценката ти за Цеков звучи малко по гейски.
Добре казано. Само не знам дали не бяха изваждани разколниците и от построени от тях храмове, което не е правилно. Иначе, ако слушам разколниците, те са най-каноничните, но само на думи. Знаем за избора на Калиник. За Пимен и Панкратий също – едни от най-доверените на комунистическата власт, а и не е имало друг начин Пимен да удовлетвори провалените си амбиции да стане патриарх. На Инокентий пък не му трябва патриаршество, той е по бизнеса. Бизнесът беше основното по време на разцвета на алтернативния синод. И понеже Църквата е отделена от държавата, първото нещо, което им хрумна е да ангажират последната в светското доказване на своята правота. И като при всички неща има хора, които са просто „за идеята“ – декомунизация, спасението е на втори план.
знаете ли- омръзнаха тия „попски“ работи на „целокупния“ български народ.
Аз не съм особено доволен от дейността на църквата като цяло, а какво съм дал аз…?
Мисля, че стана добре-стига алтернати.
Признавам дядо Максим!
кой,кого признава си е негов проблем за мен и Максим и Инокентий не правят нищо за пасомите и православието