Георги Каприев: Църквата не е от света, но е в света…



БЛИЗКИ ТЕМИ:

10 коментара

  1. Дон Кихот каза:

    КАЛИН ЯНАКИЕВ – ФИЛОСОФСКИ ЕСЕТА. – http://archiman.livejournal.com

  2. Kerigma каза:

    Вечатлен съм от проф. Каприев и право да си кажа не очаквах, че извън богословския факултет има хора които така професионално разбират църквата и свързаните с нея въпроси.
    АКО ИМАХ ВЛИЯНИЕ ЩЯХ ДА ГО ИМАМ ПРЕДВИД ЗА ДИРЕКТОР НА ДИРЕКЦИЯТА ПО ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА!!!!!

  3. ieromonah Ioan каза:

    На дирекцията не и трябват кадърни, а послушни.
    Не мога обаче едно да разбера, защо от първия момент, когато чух професор Каприев да говори, го асоциирах с Ахмед Доган, дали е звукоизвлечението, или начина на говорен, не знам. Даже си помислих, ако Доган беше православен, сигурно така щеше да говори.

  4. Тина каза:

    Митрополитите се изказаха негативно не за филма „Страстите Христови“, както твърди авторът, а за „Шифърът на Леонардо“.

  5. stoyan каза:

    Да помага Бог, Отче Йоане!

    Простете, но ми се струва доста неуместно по какъвто и да е начин да се сравнява Георги Каприев с Ахмед Доган. Аз не познавам Ахмед Доган и не мога да говоря за него. Имам обаче удоволствието да следя почти всичко каквото Георги Каприев публикува и мога смело да го препоръчам на всеки участник на този (а и не само на този) форум. За да бъда по-конкретен, ще посоча само неговата книга „Византийската филисофия“, София, Лик, 2001. За мен тя си остава първия сериозен систематичен богословски труд на български език. Не се опитвам да и правя реклама – просто споделям опита си.

    Сърдечни поздрави!

    Стоян

  6. ieromonah Ioan каза:

    Здравейте Стоян,
    съжалявам, ако съм събудил у Бас впечатлението, че искам да обидя или унизя професора. Просто споделих едно мое усещане. Говоря за начина на говорене, а не за това, което казва професора. Знам, че в България е голяма обида някой да се сравнява с Ахмед доган, но пак Ви казвам, не мислете, че не се отнасям с уважение кюм професора.
    Здравейте!

  7. jimo каза:

    Професорското каре са чудесни ерудити, но нямат истинска свобода на съвестта, защото именно им се налага да си изкарват насъщния с философия. Това ги води към конформизъм –
    иначе: „Гладна, боса и гола ходиш ти философио“ (Хораций). Проф. Каприев е прекалено мек за симонията на дядо Галактион, за пуберитетското непослушание на дядо Николай и т. нат. Карето беше малодушно меко към ниската култура. Та масовата култура се твори от автентични дяволски изчадия, крещящи „Вижте ме аз съм преуспелият!“ Преродени граждани на Содом и Гомора !
    Иван Симеонов (Jimo)

  8. stoyan каза:

    Благодаря Отче Йоане!

    Това е на друга тема – мисля, че си струва да се коментира този текст: „Работата на Църквата е да зададе своя исторически коректив. Тя е длъжна да има по-мощен исторически поглед напред, както и назад. И именно от такива по-високи, да речем, исторически трансцеденталии, тя е длъжна да казва думата си в тази държава. Не да налага, да чука по главата на държавата с митрополитски жезъл, но да заявява ясно, високо и отчетливо тези неща. Църквата трябва да заема позиции, а не да се прави на художествен съвет, не да атакува спектакли, книги и филми.“

    Ясно е, че позициите на църквата се определят от нейните исторически и есхатологически корективи, и че може би именно тя само е способна да дефинира и напомня тези корективи. Тази определеност на позициите, обаче, ги заключва в настоящето и ги конкретизира, т.е. те няма как и не могат да бъдат „извън световни.“ В този смисал, позициите на църквата винаги носят със себе си възможността да прозвучат (особено за нецърковни уши) като жезълски почуквания, странно и авторитарно. Това разбира се е голямо предизивикателство за което, съгласен съм, трябват опит и традиция. То обаче, не изключва възможността църквата, в лицето на нейните митрополити, свещеници и миряни да изразяват позиции и становища за филми, книги, постановки, и др. В противен случай ще излезе, че от една страна, искаме църквата да има мнение и да го изразява, а от друга страна, когато тя изрази мнение да реагираме, че то все не е на място.

  9. ieromonah Ioan каза:

    Мисля, Стояне, че проблема не е в това да се изрази позиция или да не се изрази, а по-скоро в нещо, за което много рядко се говори. Имам предвид, кой е така наречената Църква? Тоз въпрос трябва да се постави с особенна твърдост в България и да му се отговори абсолютно ясно, че даже и безбожниците да разберат. За да има позиция, трябва да има основа, фундамент, а не абстрактно понятие „Църквата така казва“. Това Синода ли е? Свещеническия събор ли е ? Не всичко, което е облечено в расо е Църквата. Вие сте забелязъл, че БПЦ няма говорител, че всеки митрполити си е автокефален, че някои митрополити изобчо ги няма в епархиите им( Симеон), че всеки си приказва от името на така наречената „Църквата“ и всеки говори различно, има собствено мнение за икуменизма, за антиправославните, за причастието, за смесените бракове.

  10. stoyan каза:

    Благодаря Отче Йоане,

    Съгласен съм, че говорим неясно като говорим за църквата по принцип. На първо място можем да си спомним, че Църквата е Христос и неговото тяло. Т.е., никой от нас не е църквата, и в същото време, Един е църквата и това е Той, самия. А ние сме част от църквата дотолкова доколкото Той е в нас.

    А по отношение на това кой може да се изказва ми се струва, че историята ясно ни показва отговора. На вселенските събори право да се изказват по богословски позиции са имали само митрополитите. Надявам се да не греша, но конкретно си спомням че по време на събора през 1341 г. е било така. Освен това, и тогава и сега е имало митрополити с повече дар слово и богословски знания, които са били за предпочитане да се изказват. Остава и да си спомним, че за църковните отци истински богослов е бил онзи който се моли истински, т.е. духовникът, и че повечето от митрополоитите са били точно такива. Мисля, че това е един пример за това, което Георги Каприев нарича исторически коректив.

    Прав сте, че въпроса за взаимодействието и единогласието между митрополитите е фундаментален. Но има и друго, което не бива да забравяме – цялото ни общество е в процес на изцеление и ние всички сме част от него. Има много неща които просто не са нормални – не като при безвъзвратно луд, а като при временно болен човек. Ние всички се изцеляваме и тепърва се учим да бъдем здрави. С търпение, човещина и Божия помощ всичко ще си дойде на мястото.

    Сърдечни поздрави!

Споделете в социалните мрежи